Бомба със закъснител цъка на морското дъно
В Северно и в Балтийско море има стотици хиляди тонове оръжия от международните войни. Те тровят водата, мидите, рибите. Проблемът ще се разраства: солената вода разяжда метала и трансформира мунициите в бомба със закъснител, споделя " Дойче Веле ".
Стари боеприпаси на морското дъно
Британската флота потапя немския крайцер " Майнц " в Северно море през 1914 година. Днес интернационален екип от учени се връща към последствията от тези морски борби, само че не с цел да проверява историческите обстоятелства, а с цел да защищити хората от една напълно съответна и настояща заплаха, с която предходната седмица се занимаваше и немският Бундестаг.
Според формалните оценки, единствено в немската акватория на Северно море са заровени 1,3 милиона тона муниции от международните войни. А до момента се знае прекомерно малко за въздействието на потопените муниции и други военни токсини над флората, фауната и в последна сметка над индивида, написа ДПА.
Най-малко 120 потопени кораба на дъното на морето към момента не са се трансформирали дефинитивно в история, тъй като морската вода и разнообразни климатични фактори разяждат трюмовете им и основават голяма заплаха за околната среда, предизвестяват учените. Но потопените кораби са единствено върхът на айсберга.
В Балтийско и в Северно море - 1,6 милиона тона остарели оръжия
След Втората международна война съюзническите войски се натъкват в Германия на великански количества оръжие и муниции. В желанието си да обезоръжат бързо германците, съдружниците потапят в морето гранати, мини, муниции, в това число и химическо оръжие. Според доста внимателните оценки, в Северно и в Балтийско море са потопени общо 1,6 милиона тона муниции и токсини - тежки колкото общо 158 Айфелови кули.
Гигантско количество, което основава великански проблем. " Тези муниции отделят субстанции, които частично са отровни, а частично заплашват даже генетичния материал ", изяснява пред вестник " Тагесшпигел " морският биолог Матиас Бренер - един от учените, които изследват останките на крайцера " Майнц ".
Бренер и неговите сътрудници към този момент са открили някои настъпили промени. Във водите на Балтийско море те разкрили следи от тротил. В жлъчките на рибите наоколо до потопени муниции било открито наличие на взривни субстанции. Дори в рибните филета били установени същите токсини. Измерените концентрации на такива химически субстанции към този момент на се рискови за хората.
" Но казусът занапред ще се разраства ", споделя Бренер и изяснява, че процесът на разяждане последователно напредва и в бъдеще във водата ще проникват от ден на ден химикали. Солената вода разяжда метала и трансформира тогавашните оръжия в бомба със закъснител.
Какво може да се направи?
Колко би коствало извличането на боеприпасите и другите рискови химикали от морското дъно? Засега никой не може да каже, само че във всички случаи става дума за доста милиони.
Германските управляващи разискват въпроса и имат намерение да разработят съответните тактики - дружно с другите страни край Северно и Балтийско море. Очевидно обаче още е надалеч моментът, в който би зародила централна институция, която да вземе нещата в свои ръце. А това съществено тревожи морския биолог Матиас Бренер, който приканва политиката да побърза.
" Трябва ни поддръжка в този момент - с цел да правим своите изследвания и да установим къде има най-големи рискове за околната среда и къде би трябвало да се работи наложително ", споделя той.
Стари боеприпаси на морското дъно
Британската флота потапя немския крайцер " Майнц " в Северно море през 1914 година. Днес интернационален екип от учени се връща към последствията от тези морски борби, само че не с цел да проверява историческите обстоятелства, а с цел да защищити хората от една напълно съответна и настояща заплаха, с която предходната седмица се занимаваше и немският Бундестаг.
Според формалните оценки, единствено в немската акватория на Северно море са заровени 1,3 милиона тона муниции от международните войни. А до момента се знае прекомерно малко за въздействието на потопените муниции и други военни токсини над флората, фауната и в последна сметка над индивида, написа ДПА.
Най-малко 120 потопени кораба на дъното на морето към момента не са се трансформирали дефинитивно в история, тъй като морската вода и разнообразни климатични фактори разяждат трюмовете им и основават голяма заплаха за околната среда, предизвестяват учените. Но потопените кораби са единствено върхът на айсберга.
В Балтийско и в Северно море - 1,6 милиона тона остарели оръжия
След Втората международна война съюзническите войски се натъкват в Германия на великански количества оръжие и муниции. В желанието си да обезоръжат бързо германците, съдружниците потапят в морето гранати, мини, муниции, в това число и химическо оръжие. Според доста внимателните оценки, в Северно и в Балтийско море са потопени общо 1,6 милиона тона муниции и токсини - тежки колкото общо 158 Айфелови кули.
Гигантско количество, което основава великански проблем. " Тези муниции отделят субстанции, които частично са отровни, а частично заплашват даже генетичния материал ", изяснява пред вестник " Тагесшпигел " морският биолог Матиас Бренер - един от учените, които изследват останките на крайцера " Майнц ".
Бренер и неговите сътрудници към този момент са открили някои настъпили промени. Във водите на Балтийско море те разкрили следи от тротил. В жлъчките на рибите наоколо до потопени муниции било открито наличие на взривни субстанции. Дори в рибните филета били установени същите токсини. Измерените концентрации на такива химически субстанции към този момент на се рискови за хората.
" Но казусът занапред ще се разраства ", споделя Бренер и изяснява, че процесът на разяждане последователно напредва и в бъдеще във водата ще проникват от ден на ден химикали. Солената вода разяжда метала и трансформира тогавашните оръжия в бомба със закъснител.
Какво може да се направи?
Колко би коствало извличането на боеприпасите и другите рискови химикали от морското дъно? Засега никой не може да каже, само че във всички случаи става дума за доста милиони.
Германските управляващи разискват въпроса и имат намерение да разработят съответните тактики - дружно с другите страни край Северно и Балтийско море. Очевидно обаче още е надалеч моментът, в който би зародила централна институция, която да вземе нещата в свои ръце. А това съществено тревожи морския биолог Матиас Бренер, който приканва политиката да побърза.
" Трябва ни поддръжка в този момент - с цел да правим своите изследвания и да установим къде има най-големи рискове за околната среда и къде би трябвало да се работи наложително ", споделя той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ