0.9% от БВП за фалшиви дипломи
В седмицата, в която текат договарянията по ротацията на властта, държавно управление и парламент сътвориха цялостна каша във висшето обучение . Първо държавното управление одобри „ безплатното “ висше обучение, т.е. отпадането на таксите , и надлежно прати законопроекта към Народното събрание. Това се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/.
Ден по-късно Народното събрание, което от своя страна гласоподава други промени в Закона за висшето обучение, одобри един от най-лошите фискални текстове в последните години . Без причини, без разискване в общественото пространство, без оценка на въздействието, на коляно, тъй като на някой в залата по този начин му е хрумнало, се гласоподава бюджетът да отделя 0,9% от Брутният вътрешен продукт всяка година за висше обучение .
Много браншове се борят да си подсигуряват най-малък размер на обществените разноски като % от Брутният вътрешен продукт. Най-често това се употребява като референтна стойност, по отношение на която да се оказва публичен напън за нарастване на бюджетните разноски . Досега обаче в законодателството не е участвал текст, който непосредствено да обвързва разноските в дадена сфера с Брутният вътрешен продукт.
Дори необятно познатото предписание за разноски за защита в размер на 2% от Брутният вътрешен продукт е на процедура интернационален ангажимент с темперамент на стратегическа цел , записан в народен проект за повишение на разноските за защита до 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, признат с решение на Министерски съвет. Това в тази ситуация е решение на изпълнителната власт, което служи като референтна стойност при разписване на бюджета, без тези 2% да участват в закон .
През годините са се наложили доста разнообразни практики, посредством които Народното събрание да подсигурява една или друга политика. Имаме да вземем за пример предписание за осъвременяване на пенсиите, което подсигурява тяхното покачване всяка година, без размерът на разноските за пенсии да се фиксира като % от Брутният вътрешен продукт. Имаме правила по какъв начин се финансират дефинира браншове – да вземем за пример в областта на културата и туризма, или по каква формула се дефинира минималната работна заплата. Всички тези правила, гласувани в Народното събрание, подсигуряват една или друга политика, без да обвързват разноските в съответната сфера с Брутният вътрешен продукт . Това изрично е неприятна бюджетна процедура, а най-вероятно е и противоконституционна .
Конституцията на България ясно споделя, че държавният бюджет се изготвя и внася от Министерски съвет, т.е. от изпълнителната власт. Това е единственият законопроект, който не може да бъде направен и импортиран от депутатите – по формулировка това е право единствено на държавното управление.
Народните представители могат да гласоподават разнообразни фискални и бюджетни правила – било то предписание за бюджетния недостиг или за осъвременяването на някое заплащане, само че напълно друго е да фиксираш обществени разноски в дадена сфера като най-малък % от Брутният вътрешен продукт . Тук е комплициран въпросът дали сходно предписание е в духа на Конституцията и какво би се случило, в случай че се сезира Конституционният съд. От позиция на фискалната политика обаче, това несъмнено е доста неприятен текст.
Разходите по държавния бюджет преследват някаква съответна политика и цел. Този разход е подобен, тъй като се подвигат заплатите, а този подобен, тъй като се подвига разходния стандарт и така нататък Фиксирането на най-малък % на разноските в дадена сфера не преследва никаква цел, с изключение на да се вземат повече пари – задачата на тази политика е пари, а не учебен резултат, познание, умеене.
Точно както задачата на подправянето на оценки и подправеното разпределяне на дипломи е пари, а не обучение . Иронично, само че в седмицата, в която стана необятно известно, че в един от огромните университети в страната в основната книга се пишат случайно оценки и се раздават фиктивни дипломи , отговорът на властта е да направи висшето обучение „ гратис “ и да одобри предписание, което изважда висшето обучение от естествения бюджетен развой. Това би трябвало мигновено да се поправя . В противоположен случай всички браншове ще си изискат личен % и бюджетната политика ще замине в коша.
