Имунолог от Пловдив: Антибиотиците вече не са „вълшебното оръжие"
В седмицата от 18 до 24 ноември се отбелязва нуждата от рационална приложимост на антибиотиците – „ магическите патрони “, избавили милиони човешки живота от инфекции. За вярното им използване и заплахите от антибиотичната устойчивост разговаряме с проф. доктор Мариана Мурджева, зам.-председател на Българската асоциация по микробиология.
Какво съставлява тази самодейност? От по кое време и за какво се организира?
Световната седмица за рационална антибиотична приложимост се провежда от СЗО и се организира дружно с Деня за рационална приложимост на антибиотиците на 18 ноември, препоръчан за първи път от СЗО през 2008 година Седмицата за рационална антиботична приложимост е годишна самодейност, която се координира от ECDC - Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите. През тази седмица експертите адресират към обществото заканите от антибиотичната резистентост, която води до по-трудно лекуване на инфекциите и съставлява висок публичен риск. Ето за какво напъните са ориентирани към предотвратяването й.
Прочетете още
Мотото на седмицата е ясно обръщение за задачите на инфрмационната акция: “Действай в този момент. Защити сегашното и подсигури бъдещето ни “ („ Act Now: Protect Our Present, Secure Our Future. ”). Това мото подсказва незабавната нужда от съществени обединени старания за надзор върху антибиотичната устойчивост. Тя се случва в този момент, с последствия върху нашето здраве и стопанската система. Тя не е бъдещо предизвикателство, а сегашен проблем, чието разрешаване е инвестциия в бъдещето.
Какво събитие е антибиотичната устойчивост и какви последствия има за обществото?
За антибиотична устойчивост приказваме в случаите, когато бактериите не дават отговор на антибиотиците, предопределени за тяхното заличаване или угнетяване. Такава резистентнотст може да възникне към други антимикробна средства при вируси, гъбички и паразити. В резултат на това тези медикаменти стават неефективни, а инфекциите – сложни за лекуване, увеличавайки риска от разпостранението и по-висока тежест на болесттите, даже гибел.
През последните години се усилва неведнъж заболеваемостта от инфекции с бактерии като Acinetobacter spp., Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Staphylococcus aureus (MRSA), Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium. Съобщава се, че в Европейския съюз се записват към 4 млн инфекциигодишно от резистентни бактерии. Значителният товар на тези инфекции (здравен и икономически), е съпоставим с този при грип, туберкулоза и HIV дружно. Устойчивостта на някои бактерии към стратегически антибиотици като карбапенемите и колистин е застрашителна, защото тези средства са стратегическа опция за лекуване на инфекции с резистентни бактерии. За увеличената заболяемост от резистентни бактерии способстват и вътреболничните варианти, причинители на инфекции, свързани с здравното обслужване.
Няколко фактора тласкат появяването на антибиотичната устойчивост: неразумната приложимост на антибиотици от несъразмерното им определяне или незавършване на целия антибиотичен курс от пациентите; прекомернатаупотреба на антибиотици в отглеждането на животни и рибовъдството; незадоволителната хигиена в здравните заведения и неприятният надзор на инфекциите в тях, както и неналичието на новооткрити антибиотици. По време на пандемията от COVID-19 се ускори голословното използване на антибиотици, което увеличи устойчивостта на бактериите.
Как може да се ограничи антибиотичната устойчивост?
Ние всички сме предизвикани да обединим старания – политици, страна, общество, лекари и медицински експерти, ветеринари, цялото общество за информиране за този проблем и недопускане на разрастването му посредством стратегически дейности в хуманната и ветерианарната медицина и публичното здраве. Информираността за тази заплаха е единият път, другият - вярното използване на антибиотици, и третият – надзор върху използването им с непрестанно мониториране на трендовете при появяването на устойчивост. Въвеждането на електронните предписания е един от разновидностите за верния метод при изписването им. Заедно може да спасим скъпата роля на антибиотиците – подарък за човечеството, и да осигурим по-добро бъдеще и свят за идните генерации. Всеки от нас може да подкрепи гарантирането на успеваемостта на тези медикаменти с рационална приложимост.
Проф. доктор Мариана Мурджева е доктор с две специалности – по микробиология и по клинична имунология. Дългодишен началник на Катедрата по микробиология и имунология при Медиицнски унвиерситет – Пловдив (2012-2024 г.) и шеф на Лабораториите по микробиология и по клинична имунология при УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив (2010-2024 г.). Ректор на МУ-Пловдив в мандарт 2019-2023 г, а преди този момент – 8 години зам.-ректор по интернационално съдействие и планова активност. В момента преподава в Медицински университет – Плевен и е откривател във Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи в София. Работи и като доктор – имунолог и микробиолог в Германо-българска лаборатория „ Зинвест-К “ – Пловдив. Зам.-председател на Бълхарската асоциация по микробиология и член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинична имунология, член на Експертните препоръки по имунология и ваксинопрофилактика, на държавна изпитна комисия за компетентност по микробиология. Научните й ползи са региона на антибиотичната устойчивост, инфекциозната имунология, автоимунните механизми и имунните дефицити.
Какво съставлява тази самодейност? От по кое време и за какво се организира?
Световната седмица за рационална антибиотична приложимост се провежда от СЗО и се организира дружно с Деня за рационална приложимост на антибиотиците на 18 ноември, препоръчан за първи път от СЗО през 2008 година Седмицата за рационална антиботична приложимост е годишна самодейност, която се координира от ECDC - Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите. През тази седмица експертите адресират към обществото заканите от антибиотичната резистентост, която води до по-трудно лекуване на инфекциите и съставлява висок публичен риск. Ето за какво напъните са ориентирани към предотвратяването й.
Прочетете още
Мотото на седмицата е ясно обръщение за задачите на инфрмационната акция: “Действай в този момент. Защити сегашното и подсигури бъдещето ни “ („ Act Now: Protect Our Present, Secure Our Future. ”). Това мото подсказва незабавната нужда от съществени обединени старания за надзор върху антибиотичната устойчивост. Тя се случва в този момент, с последствия върху нашето здраве и стопанската система. Тя не е бъдещо предизвикателство, а сегашен проблем, чието разрешаване е инвестциия в бъдещето.
Какво събитие е антибиотичната устойчивост и какви последствия има за обществото?
За антибиотична устойчивост приказваме в случаите, когато бактериите не дават отговор на антибиотиците, предопределени за тяхното заличаване или угнетяване. Такава резистентнотст може да възникне към други антимикробна средства при вируси, гъбички и паразити. В резултат на това тези медикаменти стават неефективни, а инфекциите – сложни за лекуване, увеличавайки риска от разпостранението и по-висока тежест на болесттите, даже гибел.
През последните години се усилва неведнъж заболеваемостта от инфекции с бактерии като Acinetobacter spp., Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Staphylococcus aureus (MRSA), Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium. Съобщава се, че в Европейския съюз се записват към 4 млн инфекциигодишно от резистентни бактерии. Значителният товар на тези инфекции (здравен и икономически), е съпоставим с този при грип, туберкулоза и HIV дружно. Устойчивостта на някои бактерии към стратегически антибиотици като карбапенемите и колистин е застрашителна, защото тези средства са стратегическа опция за лекуване на инфекции с резистентни бактерии. За увеличената заболяемост от резистентни бактерии способстват и вътреболничните варианти, причинители на инфекции, свързани с здравното обслужване.
Няколко фактора тласкат появяването на антибиотичната устойчивост: неразумната приложимост на антибиотици от несъразмерното им определяне или незавършване на целия антибиотичен курс от пациентите; прекомернатаупотреба на антибиотици в отглеждането на животни и рибовъдството; незадоволителната хигиена в здравните заведения и неприятният надзор на инфекциите в тях, както и неналичието на новооткрити антибиотици. По време на пандемията от COVID-19 се ускори голословното използване на антибиотици, което увеличи устойчивостта на бактериите.
Как може да се ограничи антибиотичната устойчивост?
Ние всички сме предизвикани да обединим старания – политици, страна, общество, лекари и медицински експерти, ветеринари, цялото общество за информиране за този проблем и недопускане на разрастването му посредством стратегически дейности в хуманната и ветерианарната медицина и публичното здраве. Информираността за тази заплаха е единият път, другият - вярното използване на антибиотици, и третият – надзор върху използването им с непрестанно мониториране на трендовете при появяването на устойчивост. Въвеждането на електронните предписания е един от разновидностите за верния метод при изписването им. Заедно може да спасим скъпата роля на антибиотиците – подарък за човечеството, и да осигурим по-добро бъдеще и свят за идните генерации. Всеки от нас може да подкрепи гарантирането на успеваемостта на тези медикаменти с рационална приложимост.
Проф. доктор Мариана Мурджева е доктор с две специалности – по микробиология и по клинична имунология. Дългодишен началник на Катедрата по микробиология и имунология при Медиицнски унвиерситет – Пловдив (2012-2024 г.) и шеф на Лабораториите по микробиология и по клинична имунология при УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив (2010-2024 г.). Ректор на МУ-Пловдив в мандарт 2019-2023 г, а преди този момент – 8 години зам.-ректор по интернационално съдействие и планова активност. В момента преподава в Медицински университет – Плевен и е откривател във Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи в София. Работи и като доктор – имунолог и микробиолог в Германо-българска лаборатория „ Зинвест-К “ – Пловдив. Зам.-председател на Бълхарската асоциация по микробиология и член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинична имунология, член на Експертните препоръки по имунология и ваксинопрофилактика, на държавна изпитна комисия за компетентност по микробиология. Научните й ползи са региона на антибиотичната устойчивост, инфекциозната имунология, автоимунните механизми и имунните дефицити.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ