Къде в Европа данъците растат по-бързо от заплатите?
В седем от 27-те европейски страни е регистрирано намаляване на действителните приходи след данъчно облагане през 2024 година по отношение на миналата година. Засегнати са Италия, Естония, Чехия, Франция, Гърция, Белгия и Испания, като спадът визира средностатистическия неженен служащ без деца, демонстрира разбор на Euronews.
Реланият приход след налози отразява парите, с които човек действително разполага за харчене или икономисване след приспадане на налози и отчитане на инфлацията.
В Италия междинната работна заплата е повишена с 3,9% през 2024 година, което, при инфлация от 1,2%, би трябвало да донесе действително нарастване от 2,7%. Вместо това действителните приходи понижават, защото междинната данъчна ставка, включваща подоходен налог и осигуровки, е скочила със 7,5%.
В Естония и Чехия също се следи нарастване на междинната персонална данъчна тежест с над 4,5%, което изпреварва растежа на действителните заплати. В Естония повода е премахването на част от данъчните облекчения, до момента в който в Чехия – покачването на обществените вноски.
Франция също попада в групата с отрицателна наклонност – действителните заплати там са се нараснали с едвам 0,7%, до момента в който данъчната тежест е повишена с 1,7%.
За разлика от горните образци, в Португалия, Англия и Турция служащите са отбелязали растеж в действителните приходи след налози.
В Португалия междинната персонална данъчна ставка е намаляла с 8%, до момента в който действителните заплати са се нараснали с 4,7%.
Във Англия се регистрира спад от 8,7% в междинната данъчна ставка при действителен растеж на заплатите от 1,6%. В Турция, въпреки че данъчната тежест се е повишила с 3,9%, нарастването на действителните заплати с 15,5% е компенсирало резултата. Там обаче има подозрения по отношение на точността на инфлационните данни.
Какво в действителност значи „ действителен приход след налози “?
Това е приходът, който човек действително получава „ в ръка “, откакто бъдат приспаднати налозите и се вземе поради инфлацията. Ако той понижава, покупателната дарба спада.
Според специалисти по този начин нареченото „ пълзене на данъчните групи “ – резултат, при който инфлацията бута хората в по-високи данъчни групи, е съществена причина за понижаване на действителните приходи. Това се случва даже когато номиналните заплати порастват.
Индексирането на подоходното облагане и обществените вноски по отношение на инфлацията може да смекчи този резултат и да отбрани приходите на служащите, считат експертите.
Реланият приход след налози отразява парите, с които човек действително разполага за харчене или икономисване след приспадане на налози и отчитане на инфлацията.
В Италия междинната работна заплата е повишена с 3,9% през 2024 година, което, при инфлация от 1,2%, би трябвало да донесе действително нарастване от 2,7%. Вместо това действителните приходи понижават, защото междинната данъчна ставка, включваща подоходен налог и осигуровки, е скочила със 7,5%.
В Естония и Чехия също се следи нарастване на междинната персонална данъчна тежест с над 4,5%, което изпреварва растежа на действителните заплати. В Естония повода е премахването на част от данъчните облекчения, до момента в който в Чехия – покачването на обществените вноски.
Франция също попада в групата с отрицателна наклонност – действителните заплати там са се нараснали с едвам 0,7%, до момента в който данъчната тежест е повишена с 1,7%.
За разлика от горните образци, в Португалия, Англия и Турция служащите са отбелязали растеж в действителните приходи след налози.
В Португалия междинната персонална данъчна ставка е намаляла с 8%, до момента в който действителните заплати са се нараснали с 4,7%.
Във Англия се регистрира спад от 8,7% в междинната данъчна ставка при действителен растеж на заплатите от 1,6%. В Турция, въпреки че данъчната тежест се е повишила с 3,9%, нарастването на действителните заплати с 15,5% е компенсирало резултата. Там обаче има подозрения по отношение на точността на инфлационните данни.
Какво в действителност значи „ действителен приход след налози “?
Това е приходът, който човек действително получава „ в ръка “, откакто бъдат приспаднати налозите и се вземе поради инфлацията. Ако той понижава, покупателната дарба спада.
Според специалисти по този начин нареченото „ пълзене на данъчните групи “ – резултат, при който инфлацията бута хората в по-високи данъчни групи, е съществена причина за понижаване на действителните приходи. Това се случва даже когато номиналните заплати порастват.
Индексирането на подоходното облагане и обществените вноски по отношение на инфлацията може да смекчи този резултат и да отбрани приходите на служащите, считат експертите.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ