4,8 млн. сигнала за сексуално насилие над деца онлайн през 2025 г.
България се трансформира в основен фактор в битката с онлайн насилието над деца, само че растежът на сигналите демонстрира мащаба на рецесията
Годишният отчет на Международната асоциация на горещите линии в интернет (INHOPE) за 2025 година обрисува тревожна картина: онлайн наличието, обвързвано със полова употреба на деца, не просто нараства, а се трансформира като мащаб, технология и метод на разпространяване.
Ръстът от 450% на сигналите за CSAM наличие – от към 1 млн. през 2024 година до близо 4,8 млн. през 2025 година – е невиждан.
Тези цифри не значат безусловно, че броят на жертвите е повишен в същия размер, а демонстрират композиция от фактори: по-добро разкриване, по-активно докладване, по-голям размер на популяризираното наличие и потребление на нови технологии за неговото основаване и шерване.
Един от най-съществените заключения от отчета е ролята на българската гореща линия SafeNet.bg, ръководена от Националния център за безвреден интернет.
Фактът, че тя е обработила 72% от всички сигнали в платформата ICCAM, слага България измежду водещите страни в интернационалната мрежа INHOPE. Това е значимо, тъй като страната ни не е измежду най-големите цифрови пазари в Европа, само че все пак е натрупала експертиза и потенциал за култивиране на голям поток от сигнали.
Това обаче има и друга страна – големият размер работа, който пада върху стеснен брой експерти. Данните демонстрират, че България не просто взе участие в битката с казуса, а поема забележителна част от световното натоварване.
Новият фронт: форумите и изкуственият разсъдък
Една от най-важните промени е смяната на средата за разпространяване.
През 2025 година форумите към този момент са 62% от местата, където се хоства CSAM наличие, до момента в който обичайните уеб сайтове понижават до 22%. Това демонстрира прекосяване от обществени уеб пространства към по-затворени общности, където наличието може да бъде обменяно сред консуматори, по-трудно за следене.
Особено тревожна е ролята на изкуствения разсъдък. AI инструментите основават нов риск, тъй като разрешават генериране на реалистично синтетично наличие, което може да бъде употребявано за полова употреба, изнудване и тормоз над деца.
Това трансформира самия темперамент на казуса – към този момент не става дума единствено за нелегално шерване на действителни изображения, а и за основаване на подправено, само че безапелационно наличие, което може да нанесе действителни психически вреди.
Докладът демонстрира и обезпокоителен абсурд: сигналите порастват, само че институционалната реакция се забавя.
Делът на случаите, достигнали до правоохранителните органи в границите на 24 часа, пада от 72% на 53%. В същото време сигналите, обработвани повече от седмица, се усилват от 4% на 23%.
Това демонстрира, че софтуерният прогрес при откриването на наличие изпреварва потенциала на системите за реакция.
Особено значим е изводът, че страните с локални горещи линии реагират доста по-бързо. Според INHOPE съществуването на национална конструкция може да понижи времето за унищожаване на наличие от 41 дни до към 1,4 дни.
Децата към този момент срещат казуса освен като жертви на наличие
Данните на Insafe за първото тримесечие на 2026 година демонстрират, че рисковете за децата онлайн се уголемяват.
Най-честите аргументи за търсене на помощ са:
- кибертормоз – 12,75%;
- сексторшън (онлайн полово изнудване) – 10,45%;
- проблеми с цифровата просветеност.
Все по-осезаемо е наличието на изкуствения разсъдък - от AI „ разголващи “ приложения до случаи на прочувствена взаимозависимост на деца към AI чатботове. Според проучването EU Kids Online (февруари 2026 г.) 72% от децата сред 9 и 16 години към този момент употребяват генеративен AI.
Социалните мрежи остават главната среда, в която пораждат проблемите (47%), само че приложенията за известия като WhatsApp, Signal и Telegram към този момент имат съвсем същия дял (42%).
Това демонстрира, че отбраната на децата онлайн към този момент не може да се основава единствено на надзор върху обществени платформи. Рискът се реалокира към персонални известия, затворени групи и нови цифрови принадлежности.
Докладът на INHOPE демонстрира две противоположни трендове.
От една страна, има сериозен прогрес – повече разкриване, по-добро интернационално съдействие, развиване на законодателството и признание на ролята на горещите линии като доверени податели на сигнали.
От друга страна, казусът става по-сложен. Изкуственият разсъдък, криптираните връзки и затворените онлайн общности основават нови провокации.
България има мощна позиция, само че това слага и въпроса за устойчивостта – може ли една национална конструкция да продължи да поема световен размер от сигнали без спомагателни запаси и публично самопризнание като „ приближен адресант на сигнали “ по европейския Законодателен акт за цифровите услуги?
В последна сметка данните демонстрират, че отбраната на децата онлайн към този момент не е единствено софтуерен въпрос. Това е въпрос на потенциал, законодателство, обучение и дарба на институциите да реагират със скоростта, с която се развива цифровата среда.
Годишният отчет на Международната асоциация на горещите линии в интернет (INHOPE) за 2025 година обрисува тревожна картина: онлайн наличието, обвързвано със полова употреба на деца, не просто нараства, а се трансформира като мащаб, технология и метод на разпространяване.
Ръстът от 450% на сигналите за CSAM наличие – от към 1 млн. през 2024 година до близо 4,8 млн. през 2025 година – е невиждан.
Тези цифри не значат безусловно, че броят на жертвите е повишен в същия размер, а демонстрират композиция от фактори: по-добро разкриване, по-активно докладване, по-голям размер на популяризираното наличие и потребление на нови технологии за неговото основаване и шерване.
Един от най-съществените заключения от отчета е ролята на българската гореща линия SafeNet.bg, ръководена от Националния център за безвреден интернет.
Фактът, че тя е обработила 72% от всички сигнали в платформата ICCAM, слага България измежду водещите страни в интернационалната мрежа INHOPE. Това е значимо, тъй като страната ни не е измежду най-големите цифрови пазари в Европа, само че все пак е натрупала експертиза и потенциал за култивиране на голям поток от сигнали.
Това обаче има и друга страна – големият размер работа, който пада върху стеснен брой експерти. Данните демонстрират, че България не просто взе участие в битката с казуса, а поема забележителна част от световното натоварване.
Новият фронт: форумите и изкуственият разсъдък
Една от най-важните промени е смяната на средата за разпространяване.
През 2025 година форумите към този момент са 62% от местата, където се хоства CSAM наличие, до момента в който обичайните уеб сайтове понижават до 22%. Това демонстрира прекосяване от обществени уеб пространства към по-затворени общности, където наличието може да бъде обменяно сред консуматори, по-трудно за следене.
Особено тревожна е ролята на изкуствения разсъдък. AI инструментите основават нов риск, тъй като разрешават генериране на реалистично синтетично наличие, което може да бъде употребявано за полова употреба, изнудване и тормоз над деца.
Това трансформира самия темперамент на казуса – към този момент не става дума единствено за нелегално шерване на действителни изображения, а и за основаване на подправено, само че безапелационно наличие, което може да нанесе действителни психически вреди.
Докладът демонстрира и обезпокоителен абсурд: сигналите порастват, само че институционалната реакция се забавя.
Делът на случаите, достигнали до правоохранителните органи в границите на 24 часа, пада от 72% на 53%. В същото време сигналите, обработвани повече от седмица, се усилват от 4% на 23%.
Това демонстрира, че софтуерният прогрес при откриването на наличие изпреварва потенциала на системите за реакция.
Особено значим е изводът, че страните с локални горещи линии реагират доста по-бързо. Според INHOPE съществуването на национална конструкция може да понижи времето за унищожаване на наличие от 41 дни до към 1,4 дни.
Децата към този момент срещат казуса освен като жертви на наличие
Данните на Insafe за първото тримесечие на 2026 година демонстрират, че рисковете за децата онлайн се уголемяват.
Най-честите аргументи за търсене на помощ са:
- кибертормоз – 12,75%;
- сексторшън (онлайн полово изнудване) – 10,45%;
- проблеми с цифровата просветеност.
Все по-осезаемо е наличието на изкуствения разсъдък - от AI „ разголващи “ приложения до случаи на прочувствена взаимозависимост на деца към AI чатботове. Според проучването EU Kids Online (февруари 2026 г.) 72% от децата сред 9 и 16 години към този момент употребяват генеративен AI.
Социалните мрежи остават главната среда, в която пораждат проблемите (47%), само че приложенията за известия като WhatsApp, Signal и Telegram към този момент имат съвсем същия дял (42%).
Това демонстрира, че отбраната на децата онлайн към този момент не може да се основава единствено на надзор върху обществени платформи. Рискът се реалокира към персонални известия, затворени групи и нови цифрови принадлежности.
Докладът на INHOPE демонстрира две противоположни трендове.
От една страна, има сериозен прогрес – повече разкриване, по-добро интернационално съдействие, развиване на законодателството и признание на ролята на горещите линии като доверени податели на сигнали.
От друга страна, казусът става по-сложен. Изкуственият разсъдък, криптираните връзки и затворените онлайн общности основават нови провокации.
България има мощна позиция, само че това слага и въпроса за устойчивостта – може ли една национална конструкция да продължи да поема световен размер от сигнали без спомагателни запаси и публично самопризнание като „ приближен адресант на сигнали “ по европейския Законодателен акт за цифровите услуги?
В последна сметка данните демонстрират, че отбраната на децата онлайн към този момент не е единствено софтуерен въпрос. Това е въпрос на потенциал, законодателство, обучение и дарба на институциите да реагират със скоростта, с която се развива цифровата среда.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ