Регионите лидери се развиват ускорено, слабите изостават все повече
В седем области на България безработицата остава над 10% при приблизително за страната към 4.3 на 100 за 2023 година: това са областите Шумен, Кърджали, Смолян, Враца, Силистра, Монтана и Видин, сочат данни от проучването " Регионални профили 2024 ", направено и показано през днешния ден от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Видео от представянето можете да гледате тук.
Най-ниска е безработицата в София (1.42%), Варна (3.32%) и Перник (4.05%).
Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) показва своето годишно проучване „ Регионални профили 2024 “, което дава изчерпателен взор върху икономическите и обществени трендове в 28-те области на България. Проучването, учредено на над 80 знака, откроява основни стопански и обществени процеси, като акцентира както позитивните динамичности, по този начин и растящите районни неравенства.
Икономическият напредък в България от ден на ден се разпределя отвън столицата София, която продължава да господства с 41% от общия БВП (БВП) на страната. Въпреки това, дребните области стартират да се утвърждават, като Пловдив и Стара Загора заемат водещи позиции. Икономиката на Стара Загора се отличава със мощен промишлен бранш, изключително в енергетиката, до момента в който Пловдив бележи постоянни темпове на напредък с помощта на бранша на услугите, който към този момент заема над 60% от локалната стопанска система.
Същевременно, промишлеността остава водеща в Стара Загора и Враца, до момента в който селското стопанство е главен бранш в по-слабо развитите области като Силистра. Това систематизиране на икономическата интензивност обуславя разлики в капиталовата интензивност сред районите. Най-високи вложения на глава от популацията се следят в София, следвана от Пловдив и Софийска област.
Пазарът на труда се уголемява, само че разликите сред областите остават огромни. София и Варна регистрират най-ниски равнища на безработица, до момента в който Видин и Монтана не престават да се борят с висок % на незаетост. Средната месечна заплата в София е съвсем двойно по-висока от тази в области като Благоевград, което води до възходящо неравноправие в виталния стандарт сред другите елементи на страната.
Проучването акцентира директната връзка сред равнището на обучение и икономическото развиване. София се откроява с най-голям % висшисти (54% от хората на възраст 25-64 години), като Варна и Пловдив също се характеризират с високо образовани фрагменти, които подтикват софтуерното развиване. На противоположния полюс са райони като Монтана и Пазарджик, където просветителното ниво остава по-ниско, а резултатите на зрелостните изпити са доста под междинното за страната. Тези райони имат стеснен потенциал за привличане на вложения и нововъведения.
Миграцията играе основна роля за подобряването на демографските индикатори в избрани райони. Кърджали, Бургас и Варна притеглят население, като туризмът и растежът в хотелиерството и ресторантьорството са основни мотори за това. В същото време областите Видин и Монтана не престават да губят население, а високата смъртност задълбочава демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е с най-голям дял във Видин и Габрово, което провокира спомагателни провокации за обществените и здравните системи.
Очакваната дълготрайност на живота също варира доста сред районите. Най-дълго живеят хората в София и Кърджали, до момента в който в региони като Видин и Враца продължителността на живота остава най-ниска. Туризмът се възвръща и надминава предкризисните равнища от 2019 година, като морските области Бургас, Варна и Добрич се движат към цялостно възобновяване на туризма.
„ Регионални профили 2024 “ акцентира потребността от целенасочени политики за социално-икономическо доближаване сред обособените райони. Изследването ясно обрисува провокациите пред развиването на някои области, само че в същото време предлага благоприятни условия за стопански напредък и резистентност посредством подобаващи политики за развиване, ориентирани към понижаване на районните неравенства и стимулиране на локалната икономическа интензивност.
Най-ниска е безработицата в София (1.42%), Варна (3.32%) и Перник (4.05%).
Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) показва своето годишно проучване „ Регионални профили 2024 “, което дава изчерпателен взор върху икономическите и обществени трендове в 28-те области на България. Проучването, учредено на над 80 знака, откроява основни стопански и обществени процеси, като акцентира както позитивните динамичности, по този начин и растящите районни неравенства.
Икономическият напредък в България от ден на ден се разпределя отвън столицата София, която продължава да господства с 41% от общия БВП (БВП) на страната. Въпреки това, дребните области стартират да се утвърждават, като Пловдив и Стара Загора заемат водещи позиции. Икономиката на Стара Загора се отличава със мощен промишлен бранш, изключително в енергетиката, до момента в който Пловдив бележи постоянни темпове на напредък с помощта на бранша на услугите, който към този момент заема над 60% от локалната стопанска система.
Същевременно, промишлеността остава водеща в Стара Загора и Враца, до момента в който селското стопанство е главен бранш в по-слабо развитите области като Силистра. Това систематизиране на икономическата интензивност обуславя разлики в капиталовата интензивност сред районите. Най-високи вложения на глава от популацията се следят в София, следвана от Пловдив и Софийска област.
Пазарът на труда се уголемява, само че разликите сред областите остават огромни. София и Варна регистрират най-ниски равнища на безработица, до момента в който Видин и Монтана не престават да се борят с висок % на незаетост. Средната месечна заплата в София е съвсем двойно по-висока от тази в области като Благоевград, което води до възходящо неравноправие в виталния стандарт сред другите елементи на страната.
Проучването акцентира директната връзка сред равнището на обучение и икономическото развиване. София се откроява с най-голям % висшисти (54% от хората на възраст 25-64 години), като Варна и Пловдив също се характеризират с високо образовани фрагменти, които подтикват софтуерното развиване. На противоположния полюс са райони като Монтана и Пазарджик, където просветителното ниво остава по-ниско, а резултатите на зрелостните изпити са доста под междинното за страната. Тези райони имат стеснен потенциал за привличане на вложения и нововъведения.
Миграцията играе основна роля за подобряването на демографските индикатори в избрани райони. Кърджали, Бургас и Варна притеглят население, като туризмът и растежът в хотелиерството и ресторантьорството са основни мотори за това. В същото време областите Видин и Монтана не престават да губят население, а високата смъртност задълбочава демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е с най-голям дял във Видин и Габрово, което провокира спомагателни провокации за обществените и здравните системи.
Очакваната дълготрайност на живота също варира доста сред районите. Най-дълго живеят хората в София и Кърджали, до момента в който в региони като Видин и Враца продължителността на живота остава най-ниска. Туризмът се възвръща и надминава предкризисните равнища от 2019 година, като морските области Бургас, Варна и Добрич се движат към цялостно възобновяване на туризма.
„ Регионални профили 2024 “ акцентира потребността от целенасочени политики за социално-икономическо доближаване сред обособените райони. Изследването ясно обрисува провокациите пред развиването на някои области, само че в същото време предлага благоприятни условия за стопански напредък и резистентност посредством подобаващи политики за развиване, ориентирани към понижаване на районните неравенства и стимулиране на локалната икономическа интензивност.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ