Многократните упражнения не са гарант за съвършенство
В съвремието ни битува едно необятно публикувано разбиране, което гласи, че с цел да станете специалисти в обещано умеене, би трябвало да му посветите към 10 000 часа в извършения.
Тази концепция най напред бе разпространявана от Малкълм Гладуел в неговата книга Outliers и с базира на изследване на психолога К. Андерсън Ерисон. Въпреки скептицизма на някои учени, концепцията бе призната с необятни прегръдки от мнозина, които виждаха в нея лъч вяра, че с задоволително извършения могат да се трансфорат в майстори на всяко едно умеене. Оказва се обаче, че това не е по този начин.
Учени освен отхвърлиха, само че и тотално обориха това изказване, защото това дали ще се превърнеш в експерт по нещо зависи от прекомерно доста фактори, а освен от отделеното за извършения време. Според интернационален екип учени, упоритите извършения могат да обяснят единствено една трета от разликите в равнището на уменията на музикантите и играчите на шах.
„ В резултат по-голямата част от факторите остават незнайни и вероятно могат да се обяснят с други детайли като естествен гений и генетична предразположеност “, споделят учените.
До това умозаключение те стигат, откакто изследват 1082 играчи на шах и 628 музиканти, търсейки връзка сред упражненията и триумфа. Такава обаче не откриват, а вместо това откриват доста необятни вариации в това до каква степен постоянството играе роля за триумфа.
Така да вземем за пример, един шахматист е достигнал за 26 години равнище, което различен доближава единствено за 2 години. Очевидно е, че тук имат значение доста други неща с изключение на отделеното време.
„ Налице са ясни доказателства, че някои хора доближават високи равнища без доста упражнение, до момента в който други не съумяват да го създадат, даже когато отделят пъклен доста време “, приключват учените.
Източник: Science Alert
