В съвременния свят няма как една държава да е изцяло

В актуалния свят няма по какъв начин една страна да е напълно енергийно самостоятелна. Стремежът на множеството е да обезпечат диверсификация – повече от един източник и опция за конкуренция при ценообразуването. В този аспект ние сме на доста начално равнище, само че виждаме, че в последните години има развиване по създаване на инфраструктурата за свързване със прилежащите страни.

Това сподели за предаването „ Събота 150 “ по „ Хоризонт “ доцент Атанас Георгиев - специалист по енергийни въпроси и учител в стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". България би трябвало да направи законови промени, които да обезпечат опция за свободна търговия с природен газ, преди да може да претендира за газов хъб на своя територия, добави той и предвижда че измененията би трябвало да се случат в „ околните година – две “:

Разглеждам концепцията за газов хъб, по този начин, както и тя е подадена към листата за планове от общ интерес и утвърдена от Европейската комисия като хъб с територия българската газова преносна мрежа. Тоест, това не е една избрана точка, един избран град или компресорна станция, а цялата българска мрежа, където най-хубавото, което може да се случи, е да идва газ от допустимо най доста източници по разнообразни трасета и да има опция за търговия, свободна търговия сред обособените участници на пазара, както в българския пазар, по този начин и в районния.

Булгартрансгаз разделя условно мрежата си на „ директна “ и „ национално преносна “, а става дума за една и съща национална газова мрежа, която би трябвало да се подчинява на разпоредбите на третия енергиен пакет, изясни той.

" Булгартрансгаз " има контракт за транспорт на газ през България с " Газпром ". Този контракт слага някакви ограничавания за използването на тази инфраструктура от други участници, даже във връзка с виртуални покупко-продажби.  През 2019 изтича контракта, който е за транспорт през Украйна, договорът през България няколко дни по късно.
 Доцент Георгиев е оптимист за плана за газов хъб " Балкан ". Европейската комисия схваща концепцията, че България желае да диверсифицира своите доставки и да е входна точка за повече количество природен газ от националните й потребности, с цел да се усъвършенства цялостната сигурност на доставките на Балканите, акцентира той и разяснява различен известен план за газопровод - този през България, Румъния, Унгария, Австрия, който също би оказал помощ за диверсификация на доставките в нашата страна:

Условно този газопровод също е включен в листата на плановете от общ интерес с поддръжка от Европейска комисия, в това число финансова. За момента не мога да кажа, че сме видели някакви по-конкретни параметри на подобен газопровод. Той няма по какъв начин да бъде по-конкретен, до момента в който не се знае какви са входящите количества газ на турска и гръцка територия, т.е., до момента в който не знаем какво се случва с " Турски поток ", до момента в който не проработи трансадриатическият и трансанадолският газопровод, до момента в който не се види какви са вариантите за доставки на газ, вероятно, от Кипър или, вероятно, от Гърция, отвън територията на офшорните полета. 
Трансадриатическият газопровод, първичният размер, който може да се доставя годишно, е 10 милиарда кубически метра като се чака, че той ще бъде напълнен напълно от доставките, които ще стартират към две години от Азербайджан. Оттам нататък той има капацитет за уголемение с още до 10 милиарда кубически метра годишно с създаване на спомагателни компресорни станции. Част от този спомагателен размер, който е свободен за други участници в пазара, може да бъдат ангажиран и от " Газпром "...