Защо в съветска Москва почти всеки двор има гълъбарници?
В руско време съвсем във всеки двор могат да се видят гълъбарници – те са неразделна част от руския обичай.
Разказваме на кого са нужни толкоз птици – и по какъв начин развъждането на гълъби става руска фикс идея.
„ Това беше същинска зараза, продължителна, нелечима зараза, която нито гладът, нито войната можеха да излекуват. Всички бяха инфектирани с нея: момчета в предучилищна възраст, младежи, юноши и женени мъже “. Така писателят Михаил Колосов разказва манията по гълъбите, обхванала страната в руските години. Гълъбите заливат столицата и даже могат да бъдат причина за освобождение от работа.
Гълъби на работа в армията
Първите гълъбарници се появяват в столицата още преди 200 години, а за първи гълъбар се счита Алексей Орлов, граф и любимец на съветската императрица Екатерина II. Неговите жители отглеждат специфична порода гълъби – бели турмани – и за триумфа си получават „ зелена светлина “. Орлов подарява най-красивите гълъби на императрицата, което също провокира интереса ѝ към тези птици.
„ Гълъбарник “, (бившата дача на граф Орлов), издигнат в края на XVIII-началото на XIX в.Рунов/Sputnik
Въпреки това развъждането на гълъби е привилегия най-вече на скучаещите помешчици в царска Русия през XIX век. Това занятие се популяризира при започване на XX в., когато в страната са основани Руското гълъбарско сдружение и мрежа от пощенски и гълъбови станции сред Москва, Санкт Петербург и прилежащите градове. За гълъбите, които вземат участие в връзката сред обитаемоте места, грижите поема Генералният щаб. Към 1914 година в съветската войска има повече от 4 000 гълъба.
От война до война
Войникът А. Гончаров, 1942 г.Леонид Великжанин/ТАСС
Но не царската поща с гълъби е катализатор за превръщането на гълъбарството в маниакално занятие за хиляди хора. Революцията и гражданската война на процедура унищожават всички гълъби: те са ловени и изяждани.
1958
Съветският режим взема решение да стартира всичко изначало през 1925 година, като даже го трансформира в държавна нужда. В целия Съветски съюз са открити секции за отглеждане на пощенски гълъби. А новата страна не се интересува от непрактични, декоративни породи. Съветският съюз се нуждае единствено от най-издръжливите и най-бързите птици. В Центъра за гълъбов спорт постоянно се организират надпревари за скорост и изминати дистанции.
1943, капитан Виктор Васильевич Попов
Може би е изглеждало, че от този миг нататък гълъбите ще процъфтяват в младата страна. Но това не е по този начин – различен геополитически прелом още веднъж ги стопира. През 1941 година комендантът на Москва подрежда на всички частни лица „ да предадат гълъбите си на полицията в границите на три дни, с цел да се предотврати потреблението им от враждебни детайли “. Птиците могат да попаднат в ръцете на немската войска. Така гълъбите още веднъж изчезват, а размножаването им се движи в обаян кръг: ту се заражда, ту изчезва изцяло.
За всичко е отговорен Пикасо
Откриване на Световния конгрес за всеобщо разоръжаване и мир (9014 юли 1962), МоскваМакс Алперт/Sputnik
Истинската „ гълъбова гражданска война “ се случва през 1950-те години и е обвързвана с… Пабло Пикасо. Факт е, че през лятото на 1957 година в Москва се организира VI Световен фестивал на младежта и студентите – събитие, което за първи път след войната подвига „ желязната завеса “ сред Съветския съюз и Запада. Тридесет и четири хиляди души от 131 страни идват в Съюз на съветските социалистически републики. Пабло Пикасо, който също е разпален обожател на гълъбите, измисля знак на празника – гълъбът на мира. Обикновено птиците се пускат на церемонията по откриването в символ на другарство и взаимност.
Виталий Созинов/ТАСС
Москва не може да се изложи, нуждае се от доста гълъби. Но след Втората международна война в града съвсем не са останали птици. Така че разпореждат на обособен инструктор от партията да отгледа нужния брой птици за фестивала, само че в процеса на развъждане вземат участие всички – от възпитаници до академични професори.
„ Къде ли не ги отглеждаха – по покривите на цеховете на московските фабрики, в големи гълъбарници, в учебните заведения, в дворовете “, историкът и московчанин Александър Васкин. „ От 1950-те години надали има двор, в който да не е имало личен гълъбарник, оцветен в зелено или синьо, в който всеки ден след работа и през уикендите се е запилявал някой общителен комшия “.
По разпореждане на партията във всяко дружество се издигат гълъбарници и към тях се прикрепват опитни любители-гълъбари всред служащите, които са освободени от всички други отговорности. Градски деятели отглеждат хиляди птици в клубните пространства на региона, а стотици други чакат в учебните заведения. На градските площади се продава фураж за гълъби, а на някои основни улици даже има пътен знак „ Пазете се от гълъбите! “, като ограничаването на скоростта 5 км/час.
На 28 юни 1957 година 34 000 гълъба (колкото е и броят на гостите на фестивала) политат в небето над Москва. Целта е достигната. Но московчани, разкрили за себе си увлекателното занимание, не бързат да го не помнят. Напротив, развъждането на гълъби става нещо като културен феномен.
Мъжки занимания
Първо, всички толкоз се радват на стартирането на хиляди гълъби в небето едновременно, че това се трансформира в традиция за всички огромни фестивали и събития: хиляди гълъби летят в небето по време на Олимпийските игри от 1980, Младежкия фестивал 1985, Игрите на благосклонност 1986 и така нататък
Второ, развъждането на гълъби се счита като чисто мъжка активност. Мъжете се събират в гълъбарници тъкмо по този начин, както го вършат и в гаражите – с бутилка алкохол. Това е и място, където мъжете могат да беседват уединено и да разискват своите каузи, а дамите нормално не вървят там.
Вярно е, че даже в разгара на известността си през 1980-те години развъждането на гълъби не се свързва с бруталните действия на „ същинските мъже “, а е по-скоро симптом на подлост, граничеща с екстравагантност. През 1985 година по руските екрани излиза филмът „ Любов и гълъби “ на Владимир Меншов, който е ярка илюстрация на този феномен.
Кадър от кино лентата „ Любов и гълъби “, 1984″Мосфильм “
Но в Москва има много от тези чудаци. Хората в действителност се пристрастяват към опитите да надминат съседите си по брой птици, по брой редки породи, по скорост на полета. Случват се и обири: когато просто крадат птиците от гълъбарника или употребяват за задачата хитринки – изпращат женска в съседство и тя се връща у дома с компания.
Краят на манията по гълъбите настава с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Хората към този момент не се интересуват от тях. Години наред гълъбарниците стоят празни като знак на една отминала ера, до момента в който не са разрушени от нови строителни бизнесмени. Въпреки че в някои московски дворове към момента можете да видите от тези руски гълъбарници.
източник: RUSSIA BEYOND
Разказваме на кого са нужни толкоз птици – и по какъв начин развъждането на гълъби става руска фикс идея.
„ Това беше същинска зараза, продължителна, нелечима зараза, която нито гладът, нито войната можеха да излекуват. Всички бяха инфектирани с нея: момчета в предучилищна възраст, младежи, юноши и женени мъже “. Така писателят Михаил Колосов разказва манията по гълъбите, обхванала страната в руските години. Гълъбите заливат столицата и даже могат да бъдат причина за освобождение от работа.
Гълъби на работа в армията
Първите гълъбарници се появяват в столицата още преди 200 години, а за първи гълъбар се счита Алексей Орлов, граф и любимец на съветската императрица Екатерина II. Неговите жители отглеждат специфична порода гълъби – бели турмани – и за триумфа си получават „ зелена светлина “. Орлов подарява най-красивите гълъби на императрицата, което също провокира интереса ѝ към тези птици.
„ Гълъбарник “, (бившата дача на граф Орлов), издигнат в края на XVIII-началото на XIX в.Рунов/Sputnik
Въпреки това развъждането на гълъби е привилегия най-вече на скучаещите помешчици в царска Русия през XIX век. Това занятие се популяризира при започване на XX в., когато в страната са основани Руското гълъбарско сдружение и мрежа от пощенски и гълъбови станции сред Москва, Санкт Петербург и прилежащите градове. За гълъбите, които вземат участие в връзката сред обитаемоте места, грижите поема Генералният щаб. Към 1914 година в съветската войска има повече от 4 000 гълъба.
От война до война
Войникът А. Гончаров, 1942 г.Леонид Великжанин/ТАСС
Но не царската поща с гълъби е катализатор за превръщането на гълъбарството в маниакално занятие за хиляди хора. Революцията и гражданската война на процедура унищожават всички гълъби: те са ловени и изяждани.
1958
Съветският режим взема решение да стартира всичко изначало през 1925 година, като даже го трансформира в държавна нужда. В целия Съветски съюз са открити секции за отглеждане на пощенски гълъби. А новата страна не се интересува от непрактични, декоративни породи. Съветският съюз се нуждае единствено от най-издръжливите и най-бързите птици. В Центъра за гълъбов спорт постоянно се организират надпревари за скорост и изминати дистанции.
1943, капитан Виктор Васильевич Попов
Може би е изглеждало, че от този миг нататък гълъбите ще процъфтяват в младата страна. Но това не е по този начин – различен геополитически прелом още веднъж ги стопира. През 1941 година комендантът на Москва подрежда на всички частни лица „ да предадат гълъбите си на полицията в границите на три дни, с цел да се предотврати потреблението им от враждебни детайли “. Птиците могат да попаднат в ръцете на немската войска. Така гълъбите още веднъж изчезват, а размножаването им се движи в обаян кръг: ту се заражда, ту изчезва изцяло.
За всичко е отговорен Пикасо
Откриване на Световния конгрес за всеобщо разоръжаване и мир (9014 юли 1962), МоскваМакс Алперт/Sputnik
Истинската „ гълъбова гражданска война “ се случва през 1950-те години и е обвързвана с… Пабло Пикасо. Факт е, че през лятото на 1957 година в Москва се организира VI Световен фестивал на младежта и студентите – събитие, което за първи път след войната подвига „ желязната завеса “ сред Съветския съюз и Запада. Тридесет и четири хиляди души от 131 страни идват в Съюз на съветските социалистически републики. Пабло Пикасо, който също е разпален обожател на гълъбите, измисля знак на празника – гълъбът на мира. Обикновено птиците се пускат на церемонията по откриването в символ на другарство и взаимност.
Виталий Созинов/ТАСС
Москва не може да се изложи, нуждае се от доста гълъби. Но след Втората международна война в града съвсем не са останали птици. Така че разпореждат на обособен инструктор от партията да отгледа нужния брой птици за фестивала, само че в процеса на развъждане вземат участие всички – от възпитаници до академични професори.
„ Къде ли не ги отглеждаха – по покривите на цеховете на московските фабрики, в големи гълъбарници, в учебните заведения, в дворовете “, историкът и московчанин Александър Васкин. „ От 1950-те години надали има двор, в който да не е имало личен гълъбарник, оцветен в зелено или синьо, в който всеки ден след работа и през уикендите се е запилявал някой общителен комшия “.
По разпореждане на партията във всяко дружество се издигат гълъбарници и към тях се прикрепват опитни любители-гълъбари всред служащите, които са освободени от всички други отговорности. Градски деятели отглеждат хиляди птици в клубните пространства на региона, а стотици други чакат в учебните заведения. На градските площади се продава фураж за гълъби, а на някои основни улици даже има пътен знак „ Пазете се от гълъбите! “, като ограничаването на скоростта 5 км/час.
На 28 юни 1957 година 34 000 гълъба (колкото е и броят на гостите на фестивала) политат в небето над Москва. Целта е достигната. Но московчани, разкрили за себе си увлекателното занимание, не бързат да го не помнят. Напротив, развъждането на гълъби става нещо като културен феномен.
Мъжки занимания
Първо, всички толкоз се радват на стартирането на хиляди гълъби в небето едновременно, че това се трансформира в традиция за всички огромни фестивали и събития: хиляди гълъби летят в небето по време на Олимпийските игри от 1980, Младежкия фестивал 1985, Игрите на благосклонност 1986 и така нататък
Второ, развъждането на гълъби се счита като чисто мъжка активност. Мъжете се събират в гълъбарници тъкмо по този начин, както го вършат и в гаражите – с бутилка алкохол. Това е и място, където мъжете могат да беседват уединено и да разискват своите каузи, а дамите нормално не вървят там.
Вярно е, че даже в разгара на известността си през 1980-те години развъждането на гълъби не се свързва с бруталните действия на „ същинските мъже “, а е по-скоро симптом на подлост, граничеща с екстравагантност. През 1985 година по руските екрани излиза филмът „ Любов и гълъби “ на Владимир Меншов, който е ярка илюстрация на този феномен.
Кадър от кино лентата „ Любов и гълъби “, 1984″Мосфильм “
Но в Москва има много от тези чудаци. Хората в действителност се пристрастяват към опитите да надминат съседите си по брой птици, по брой редки породи, по скорост на полета. Случват се и обири: когато просто крадат птиците от гълъбарника или употребяват за задачата хитринки – изпращат женска в съседство и тя се връща у дома с компания.
Краят на манията по гълъбите настава с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Хората към този момент не се интересуват от тях. Години наред гълъбарниците стоят празни като знак на една отминала ера, до момента в който не са разрушени от нови строителни бизнесмени. Въпреки че в някои московски дворове към момента можете да видите от тези руски гълъбарници.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ