Българка в Анкара: Имамоглу има големи шансове да спечели, хората търсят надежда в него
В прилежаща Турция се чака огромен митинг в отбрана на арестувания кмет на Истанбул - Екрем Имамоглу. През седмицата към този момент се организираха демонстрации в няколко града – Истанбул, Анкара, Измир, Трабзон. Кметът на най-големия град в Турция беше задържан дружно с други, свързани с опозицията, поради обвинявания за корупция и поддържане на терористична организация.
Според опозицията - карцерът е политически стимулиран, тъй като се случва тъкмо преди кметът Имамоглу да разгласи кандидатурата си за президентските избори през 2028 година.
Какво сплотява хората на митингите – свидетелството на една българка пред bTV, която работи в Анкара.
Д-р Ива Йонова е родена във Велико Търново в семейство на строителен механик и минен инженер. Завършва музикалното учебно заведение в Русе, по-късно и консерваторията в София. Животът ѝ минава на международната сцена като оперна певица - в Австрия, Германия, Канада и Китай. Преди 10 години – заживява в столицата на Турция – Анкара. Преподава оперно пеене.
Как ще коментирате ареста на кмета на Истанбул – обективен ли е той, или е политически стимулиран?
Д-р Ива Йонова: Естествено, че не е обикновено и по моите наблюдения виждам, че хората от ден на ден се опасяват, тъй като нещата малко по малко ескалират. Хората нямат право на глас, нямат право да се изкажат, в действителност мнението пред сътрудници, пред общност. Това някак си затваря един обаян кръг. Всеки се опасява и който може просто напуща, който не може стои, мълчи, гледа да си гледа фамилията. Това не е доста обнадеждаващо.
Какво ни споделя този арест за демокрацията в Турция?
Нищо положително не приказва. Говори, че един човек не трябва допускан до едни естествени демократични избори, а е отстранен, с цел да не взе участие, което значи, че разпоредбите за едни са едни, за други са други, изборни правила.
На какво равнище е демокрацията в Турция?
Какво да Ви кажа. Аз съм живяла и в Австрия. В момента бих споделила, че по целия свят демокрацията е на едно подозрително равнище, тъй като, в Европа може би наподобява, че е народна власт, само че в случай че човек се намеси в някой политически среди и приказва на всеослушание, може да си загуби работата. Навсякъде може да се случи това. Не бих споделила, че единствено в Турция е по този начин, бих споделила че на всички места сега нещата са под въпрос...
През седмицата се вкара възбрана за демонстрации, затвориха улици в Истанбул, Турция е лимитирала строго достъпа до някои обществени мрежи – това по какъв начин се отразява на тези хора, изключително на младите, които се борят за независимост, за правдивост в Турция?
Доста ги обезнадеждава, тъй като аз имам възприятието, че моята задача тук е да давам някакъв позитивизъм. Младите хора са много отрицателно настроени към живота за жалост, сякаш не виждат бъдеще. Всички желаят по някакъв метод да се спасят.
Тук няма изпит в операта за солисти. Такъв не съществува. За да станеш солист, първо би трябвало да аплайваш за статист, след това за хорист. Ако те одобряват, работиш в хора дълги години и не се знае там по някакви пътеки, в случай че никой от солистите не може да извърши някаква роля, или в случай че имаш някакви връзки, тогава ти дават опция за някаква изява. Оттам нататък имам една студентка, която към този момент 10 години се бори да стане солистка, пътищата са едни такива недиректни, индиректни за триумфа. Това разрешава много съгласно мен корупция и шуробаджанащина.
Истанбулският университет анулира дипломата на кмета на Истанбул – Вие сте учител, има ли учредения съгласно Вас за сходно деяние?
Лично аз имам преподаватели и случаи на учител в предходната консерватория, където аз персонално имах проблем с тормоз и мопинг. Този учител в действителност беше станал доцент с много съмнителни документи, само че има и постоянно някакви малки врати. Има и постоянно комисии, които могат да кажат и да, и не...В случая са се търсели в действителност някакви проблеми съзнателно, само че аз не съм в такива комисии. Вие знаете, че в правото могат да защитят един наказан, само че могат и да го осъдят на гибел. Винаги има тези малки врати, което е въпрос на някаква по-нататък народна власт и какво е желанието на този, който е мощен, желанието на мощния.
Хиляди стачкуваха в турски градове като Измир, Трабзон, Анкара, Истанбул – какво ги сплотява?
Надеждата ги сплотява, тъй като всички имат деца, млади. Хората обичат доста фамилиите си, децата си, всеки се стреми за едно положително бъдеще. Турците са образец по какъв начин да си гледаш децата и по какъв начин да се грижиш за тях. Дават всичко за тях и това ги води. Стремежът за благополучие, стремежът за един по-добър живот.
Как реагираха хората в Анкара?
Аз персонално работих тук, нищо не видях, само че като се прибрах у дома по новините видях, че Организационно-техническо управление на ДС, това е Технически университет тук, студентите бяха се събрали пред университета и стачкуваха - правдивост, истина, независимост. Такива слова.
Как си го обяснявате?
Обяснявам си го с това, че хората просто желаят в действителност Турция да влезе в Европа, хората желаят да живеят съвременно, свободно, демократично, умерено и тук нещата могат да бъдат изменени от днеска за на следващия ден отрицателно, което се случва и всички се надяваха в действителност, тъй като този човек Имамоглу той има огромни шансове да завоюва и хората просто търсят вяра в него. Дали ще стане по-добре - никой не знае, само че търсят вяра и неговата визия е към Европа и по делата на Ататюрк, до момента в който в този момент всички неща, които се случват, са в противоположната посока. Всеки се надява на тази позитивна смяна. Има бъдеще тази страна, тъй като има младежи. Това може да стане единствено в случай че нещата се трансформират в позитивна посока и на тях им бъде позволено да пътуват, да учат езици, да вървят напред.
А в този момент какво е за тях животът, т.е. имат ли ограничавания?
Лично моите студенти завоюваха Еразъм в Италия, желаят да отидат да учат там, доста е мъчно да излезеш, мъчно им дават виза. Хората имат разделяне на паспортите, има едни зелени паспорти, които разрешават безвизово пътешестване. Който няма подобен паспорт, би трябвало да чака, да обикаля и много постепенно се случва и може да се изтърван периодите в Европа. Административната система е много тежка. За всички е по този начин. Аз също дълго време чаках, аз към момента очаквам за самопризнание на моята тапия, аз съм лекар от три години, а към момента тук не ми се признава.
Вашата тапия от къде е?
Моята тапия е от България, докторантурата ми…Има доста тежки и мудни процедури, които са в ущърб на науката, в ущърб на просперитета.
Зелените паспорти кой ги има?
Получават ги хора, които работят 20 години в областта на държавната работа, държавните чиновници ги получават или деца на държавни чиновници, само че когато навършат 25 години, изгубват към този момент тези права. Имам студенти, чиито родители са били държавни чиновници и децата автоматизирано са имали тези паспорти, само че в този момент една моя студентка просто изтича и този паспорт и към този момент със идващия няма, тъкмо, когато ще ѝ би трябвало в този момент да пътува, да прави прослушвания, ще бъде много мъчно, тъй като всичко към този момент е обвързвано с визи, предложения и административни тежести.
А Вашите студенти желаят ли да напущат Турция, поради това, което се случва?
Има всевъзможни хора, има хора, които просто са страхливи. Системата е по този начин – тези, които не знаят езици, търсят сигурното, желаят да останат тук. Има и такива, които са надарени и които в действителност са търсещи в оперната музика да вземем за пример. Всеки желае интернационалната кариера. Имам една студентка, която завоюва Сименс състезанието. Тя е най-хубавата в Турция сега. Номер едно и получи две оферти – за Амстердам, за оперното студио и за Берлинската Комишеопера, тя ще употребява тази опция. Надявам се всичко да мине добре и тя да продължи нататък.
Вие в каква Турция желаете да живеете?
Аз също желая да пребивавам в една демократична Турция, където виждам, че моите студенти са щастливи…Намирам моя живот тук като една задача, тъй като в Европа има задоволително хора, които са експерти и които могат да работят, до момента в който тук би трябвало в действителност малко светлина и би трябвало хора, които да дават мотивация за културата, за образованието и не бих споделила, че има ужасно доста експерти.
Аз се усещам по-щастлива, когато виждам, че давам някаква светлина и давам някаква вяра. Това е една вяра, която би трябвало да подклаждаме всекидневно. Усеща се светът е едно буйстване, една смяна. Надявам се всичко, което се случва да е за положително и за бъдещите генерации да имат по-добър живот.
Според опозицията - карцерът е политически стимулиран, тъй като се случва тъкмо преди кметът Имамоглу да разгласи кандидатурата си за президентските избори през 2028 година.
Какво сплотява хората на митингите – свидетелството на една българка пред bTV, която работи в Анкара.
Д-р Ива Йонова е родена във Велико Търново в семейство на строителен механик и минен инженер. Завършва музикалното учебно заведение в Русе, по-късно и консерваторията в София. Животът ѝ минава на международната сцена като оперна певица - в Австрия, Германия, Канада и Китай. Преди 10 години – заживява в столицата на Турция – Анкара. Преподава оперно пеене.
Как ще коментирате ареста на кмета на Истанбул – обективен ли е той, или е политически стимулиран?
Д-р Ива Йонова: Естествено, че не е обикновено и по моите наблюдения виждам, че хората от ден на ден се опасяват, тъй като нещата малко по малко ескалират. Хората нямат право на глас, нямат право да се изкажат, в действителност мнението пред сътрудници, пред общност. Това някак си затваря един обаян кръг. Всеки се опасява и който може просто напуща, който не може стои, мълчи, гледа да си гледа фамилията. Това не е доста обнадеждаващо.
Какво ни споделя този арест за демокрацията в Турция?
Нищо положително не приказва. Говори, че един човек не трябва допускан до едни естествени демократични избори, а е отстранен, с цел да не взе участие, което значи, че разпоредбите за едни са едни, за други са други, изборни правила.
На какво равнище е демокрацията в Турция?
Какво да Ви кажа. Аз съм живяла и в Австрия. В момента бих споделила, че по целия свят демокрацията е на едно подозрително равнище, тъй като, в Европа може би наподобява, че е народна власт, само че в случай че човек се намеси в някой политически среди и приказва на всеослушание, може да си загуби работата. Навсякъде може да се случи това. Не бих споделила, че единствено в Турция е по този начин, бих споделила че на всички места сега нещата са под въпрос...
През седмицата се вкара възбрана за демонстрации, затвориха улици в Истанбул, Турция е лимитирала строго достъпа до някои обществени мрежи – това по какъв начин се отразява на тези хора, изключително на младите, които се борят за независимост, за правдивост в Турция?
Доста ги обезнадеждава, тъй като аз имам възприятието, че моята задача тук е да давам някакъв позитивизъм. Младите хора са много отрицателно настроени към живота за жалост, сякаш не виждат бъдеще. Всички желаят по някакъв метод да се спасят.
Тук няма изпит в операта за солисти. Такъв не съществува. За да станеш солист, първо би трябвало да аплайваш за статист, след това за хорист. Ако те одобряват, работиш в хора дълги години и не се знае там по някакви пътеки, в случай че никой от солистите не може да извърши някаква роля, или в случай че имаш някакви връзки, тогава ти дават опция за някаква изява. Оттам нататък имам една студентка, която към този момент 10 години се бори да стане солистка, пътищата са едни такива недиректни, индиректни за триумфа. Това разрешава много съгласно мен корупция и шуробаджанащина.
Истанбулският университет анулира дипломата на кмета на Истанбул – Вие сте учител, има ли учредения съгласно Вас за сходно деяние?
Лично аз имам преподаватели и случаи на учител в предходната консерватория, където аз персонално имах проблем с тормоз и мопинг. Този учител в действителност беше станал доцент с много съмнителни документи, само че има и постоянно някакви малки врати. Има и постоянно комисии, които могат да кажат и да, и не...В случая са се търсели в действителност някакви проблеми съзнателно, само че аз не съм в такива комисии. Вие знаете, че в правото могат да защитят един наказан, само че могат и да го осъдят на гибел. Винаги има тези малки врати, което е въпрос на някаква по-нататък народна власт и какво е желанието на този, който е мощен, желанието на мощния.
Хиляди стачкуваха в турски градове като Измир, Трабзон, Анкара, Истанбул – какво ги сплотява?
Надеждата ги сплотява, тъй като всички имат деца, млади. Хората обичат доста фамилиите си, децата си, всеки се стреми за едно положително бъдеще. Турците са образец по какъв начин да си гледаш децата и по какъв начин да се грижиш за тях. Дават всичко за тях и това ги води. Стремежът за благополучие, стремежът за един по-добър живот.
Как реагираха хората в Анкара?
Аз персонално работих тук, нищо не видях, само че като се прибрах у дома по новините видях, че Организационно-техническо управление на ДС, това е Технически университет тук, студентите бяха се събрали пред университета и стачкуваха - правдивост, истина, независимост. Такива слова.
Как си го обяснявате?
Обяснявам си го с това, че хората просто желаят в действителност Турция да влезе в Европа, хората желаят да живеят съвременно, свободно, демократично, умерено и тук нещата могат да бъдат изменени от днеска за на следващия ден отрицателно, което се случва и всички се надяваха в действителност, тъй като този човек Имамоглу той има огромни шансове да завоюва и хората просто търсят вяра в него. Дали ще стане по-добре - никой не знае, само че търсят вяра и неговата визия е към Европа и по делата на Ататюрк, до момента в който в този момент всички неща, които се случват, са в противоположната посока. Всеки се надява на тази позитивна смяна. Има бъдеще тази страна, тъй като има младежи. Това може да стане единствено в случай че нещата се трансформират в позитивна посока и на тях им бъде позволено да пътуват, да учат езици, да вървят напред.
А в този момент какво е за тях животът, т.е. имат ли ограничавания?
Лично моите студенти завоюваха Еразъм в Италия, желаят да отидат да учат там, доста е мъчно да излезеш, мъчно им дават виза. Хората имат разделяне на паспортите, има едни зелени паспорти, които разрешават безвизово пътешестване. Който няма подобен паспорт, би трябвало да чака, да обикаля и много постепенно се случва и може да се изтърван периодите в Европа. Административната система е много тежка. За всички е по този начин. Аз също дълго време чаках, аз към момента очаквам за самопризнание на моята тапия, аз съм лекар от три години, а към момента тук не ми се признава.
Вашата тапия от къде е?
Моята тапия е от България, докторантурата ми…Има доста тежки и мудни процедури, които са в ущърб на науката, в ущърб на просперитета.
Зелените паспорти кой ги има?
Получават ги хора, които работят 20 години в областта на държавната работа, държавните чиновници ги получават или деца на държавни чиновници, само че когато навършат 25 години, изгубват към този момент тези права. Имам студенти, чиито родители са били държавни чиновници и децата автоматизирано са имали тези паспорти, само че в този момент една моя студентка просто изтича и този паспорт и към този момент със идващия няма, тъкмо, когато ще ѝ би трябвало в този момент да пътува, да прави прослушвания, ще бъде много мъчно, тъй като всичко към този момент е обвързвано с визи, предложения и административни тежести.
А Вашите студенти желаят ли да напущат Турция, поради това, което се случва?
Има всевъзможни хора, има хора, които просто са страхливи. Системата е по този начин – тези, които не знаят езици, търсят сигурното, желаят да останат тук. Има и такива, които са надарени и които в действителност са търсещи в оперната музика да вземем за пример. Всеки желае интернационалната кариера. Имам една студентка, която завоюва Сименс състезанието. Тя е най-хубавата в Турция сега. Номер едно и получи две оферти – за Амстердам, за оперното студио и за Берлинската Комишеопера, тя ще употребява тази опция. Надявам се всичко да мине добре и тя да продължи нататък.
Вие в каква Турция желаете да живеете?
Аз също желая да пребивавам в една демократична Турция, където виждам, че моите студенти са щастливи…Намирам моя живот тук като една задача, тъй като в Европа има задоволително хора, които са експерти и които могат да работят, до момента в който тук би трябвало в действителност малко светлина и би трябвало хора, които да дават мотивация за културата, за образованието и не бих споделила, че има ужасно доста експерти.
Аз се усещам по-щастлива, когато виждам, че давам някаква светлина и давам някаква вяра. Това е една вяра, която би трябвало да подклаждаме всекидневно. Усеща се светът е едно буйстване, една смяна. Надявам се всичко, което се случва да е за положително и за бъдещите генерации да имат по-добър живот.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ