На президентски и парламентарни избори гласуват в Сърбия
В прилежаща Сърбия през днешния ден се организират президентски и парламентарни избори, а в столицата Белград ще има и локални. И всичко това на фона на към този момент десетгодишната доминация на президента Александър Вучич в политическия живот на Сърбия.
Той завоюва безапелационно първия си мандат преди пет години още на първи тур. Прогнозите още веднъж го слагат като любимец. Очакванията са неговата Сръбска прогресивна партия и съдружните й сътрудници в държавното управление също да реализират болшинство в Народната скупщина. Изборите за нея са изключителни, откакто на постоянните преди две години демократичната съпротива разгласи протест.
Главният конкурент на Вучич за президентските избори е военачалник от запаса и някогашен шеф на генералния щаб на армията - Здравко Понош.
Различни са прогнозите за изхода от гласуването. Опозицията се надява на смяна - да вземе властта в Белград и да се стигне до баложат на президенските избори и там да завоюва. Според някои анализатори имат опция да вземат столицата. Според други Вучич ще завоюва нов президентски мандат още на първия тур.
Законодателният орган на Сърбия е еднокамарен парламент - Скупщина,
с 250 депутати (народни посланици), които по конституция се избират посредством свободно и скрито гласуване за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президентът, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи директни избори. Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет начело с министър-председател, който се избира от Народното събрание, след препоръчана от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет образува държавно управление, което се утвърждава от Народното събрание.
Правомощията на президента съгласно Конституцията:
- се избира за 5 години от деня на избора, като може да бъде избиран за не повече от 2 мандата;
- придобива имунитет, даден му от страна на Народната скупщина;
- има право да разпуска Народното събрание и да насрочва парламентарни избори;
- афишира изключително положение;
- има право на несъгласие върху признат закон, както и да го върне в Народното събрание за доразглеждане (ако законът се одобри още веднъж, то президентът е задължен да го подпише).
Президентът на Сърбия е висш главнокомандващ на сръбската войска.
Председателят на Народната скупщина извършва длъжността на президента, в случай че последният не може да упражнява отговорностите си.
Той завоюва безапелационно първия си мандат преди пет години още на първи тур. Прогнозите още веднъж го слагат като любимец. Очакванията са неговата Сръбска прогресивна партия и съдружните й сътрудници в държавното управление също да реализират болшинство в Народната скупщина. Изборите за нея са изключителни, откакто на постоянните преди две години демократичната съпротива разгласи протест.
Главният конкурент на Вучич за президентските избори е военачалник от запаса и някогашен шеф на генералния щаб на армията - Здравко Понош.
Различни са прогнозите за изхода от гласуването. Опозицията се надява на смяна - да вземе властта в Белград и да се стигне до баложат на президенските избори и там да завоюва. Според някои анализатори имат опция да вземат столицата. Според други Вучич ще завоюва нов президентски мандат още на първия тур.
Законодателният орган на Сърбия е еднокамарен парламент - Скупщина,
с 250 депутати (народни посланици), които по конституция се избират посредством свободно и скрито гласуване за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президентът, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи директни избори. Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет начело с министър-председател, който се избира от Народното събрание, след препоръчана от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет образува държавно управление, което се утвърждава от Народното събрание.
Правомощията на президента съгласно Конституцията:
- се избира за 5 години от деня на избора, като може да бъде избиран за не повече от 2 мандата;
- придобива имунитет, даден му от страна на Народната скупщина;
- има право да разпуска Народното събрание и да насрочва парламентарни избори;
- афишира изключително положение;
- има право на несъгласие върху признат закон, както и да го върне в Народното събрание за доразглеждане (ако законът се одобри още веднъж, то президентът е задължен да го подпише).
Президентът на Сърбия е висш главнокомандващ на сръбската войска.
Председателят на Народната скупщина извършва длъжността на президента, в случай че последният не може да упражнява отговорностите си.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ




