В сърцето на слепия вярващ в светлината...В ръцете на майсторите,

В сърцето на слепия набожен в светлината...
В ръцете на майсторите, които претворяват тон в вик...
Наука, изкуство и религия се преплитат...
И се ражда звън с чудодейна мощ. Наричат го… молитва от бронз.

" Молитва от бронз "



Леенето на камбани е богослужение. Майсторите одухотворяват глина и бронз в камбана. Силните ѝ раменe устояват на времето, а гласът ѝ допира и най-обезверената душа. Тя е предвестител, възвестител, врач.



" Има тръпка, има уединение. Винаги би трябвало да погледнеш нагоре, когато работиш. На колене пред камбаната и взор нагоре - Бог е постоянно с нас ", споделя Георги Лимонов, камбанолеяр, правоприемник на рода Велеганови.

Според Георги тайнствения тон на камбаните се получава единствено в случай че майсторът е почтен и съблюдава 10-те Божии заповеди.



В България се поръчват все по-малко камбани. Материалите са поскъпнали и за леярите този поминък става непостижим. Виктор Лимонов има вяра обаче, че все пак българите ще съумеят да запазят тайнството на правене на камбани и да го предадат на бъдещи генерации.



" Живо е! Поне в нашата татковина. Живо е, тъй като мога да ви опиша стотици истории за хора, които нямат черква, само че желаят да имат камбана. Поставят я на дърво, вършат стойки. Необяснимо е ", споделя Виктор Лимонов, камбанолеяр, правоприемник на рода Велеганови.

Общуването с хората е най-голямото благосъстояние, което Виктор получава от правенето на камбани.

" Покрай тази работа имам щастието да се познавам единствено с доста забавни, позитивно настроени, великодушни хора, които поддържат вярата в положителното. И въпреки това, с хора, които едвам свързват двата края, само че отделят и двата си лв.. Точно както в библейската алегория - единият дал от остатъка си, а другият дал от недоимъка си - това за мен е прекомерно положително и то ни подхранва. Това е чудото, което изпитвам непрекъснато ", споделя още Виктор.



За Георги камбанният звън също е знамение.

" Камбаната е с най-различни тонове, само че просто би трябвало да си чист и да чувстваш вътре музиката. Музиката да чувстваш в звъна на камбаната. Аз откровено имам вяра, че когато чуеш камбанния звън, това е нещо блажено, нещо като да се възнесеш, да се отлепиш от това място, където си застанал, малко да полетиш ", споделя Георги.



Георги и Виктор са татко и наследник. Наследници на известните братя Лазар и Благо Велеганови, чиито камбани звънят в небесата над цяла България. Повече от 150 години родът е страж на тайната на майсторския тон.

" Първият пра, пра, 5 пъти пра Благо Велеганов с изключение на леярство се е занимавал и със зографство. Той е зографисал по Атон, където е бил и със своите внуци. Там са се запалили от монасите, гледайки по какъв начин те вършат чанове, звънци и дребни камбанки. Отглеждали са животни и са правели всичко обвързвано с леенето на камбани. Започват да вършат лични опити, които 1873 година са се увенчали с триумф, тъй като оттогава имам данни за първата камбана, която те са създали ", споделя Виктор Лимонов.

Под тържествения звън на първата Велеганова камбана, на 16 януари 1878 година, полудели от наслада, българите посрещат Освобождението на Пловдив.

" Точно под храм " Св. Богородица " е бил техният дюкян и работилница. Скрили са я във въглищата. Изнасят я и я качват на двора на " Св. Богородица ". Започват да я бият и тогава пловдивчани излизат, с цел да видят какво се случва и по този начин схващат, че Пловдив е свободен град. Всяка камбана за някой има някакъв знак. Всяка камбана е направена с обич и това не е пресилено. Хората, които са я поръчали, които са събирали средства за нея - за тях това е била същинска идея, съпричастност, жертва. Истинско събитие и няма по какъв начин да кажем, че това събитие за тях е било малко по-важно от събитие като освобождението на Пловдив. Освобождаването на Пловдив е събитие за пловдивчани, само че камбаната в някое далечно от Пловдив село също е извънредно събитие за жителите на селото ", споделя Виктор.

Днес Виктор и Георги не престават да вършат камбани поради любовта и отговорността, която изпитват към предците си.

" Моят прародител е погубен поради присъединяване му в Априлското въстание. Невинаги е било елементарно и все пак те са продължавали. В последна сметка ние сме част от тази верига и това е горделивост ", споделя леярът на камбани.



Една от най-старите непокътнати камбани в цяла Европа е открита в Мелник и през днешния ден се съхранява в Националния исторически музей в София. Историите на тази още 85 камбани стават част от цифровия план за камбанното завещание на България – Bellknow. По техните следи потеглят един човек на науката и неговия екип.



" Работех в един институт, в който разработвахме система за разкриване на подводници. Тогава използвахме доста прецизна инсталация и откакто спряхме да я произвеждаме, си помислих, че може да я използваме за проучване на камбаните на България. България има извънредно скъпи, старинни камбани и нашата концепция беше да създадем списък на тези камбани. Той да бъде за свободен достъп на хората ", споделя проф. доктор Тихомир Трифонов от Националния боен университет " Васил Левски " във Велико Търново, който е и участник в основаването на мултимедиен фонд BellKnow.



" Камбаната е духът на хората, духът на българите, духът на нацията. С нея са обявявани въстания, а когато става мобилизацията по време на Балканската война, всички камбани бият празнично, макар че хората отиват на война. През междинните епохи, когато е имало разнообразни такива епидемии, доста постоянно камбаните са биели непрекъснато. Считало се е, че по този метод те изгонват заболяването ", споделя проф. доктор Трифонов.



Камбаната е най-могъщият музикален инструмент. Вярва се, че може да изцелява.

" Камбаната е един инструмент, който излъчва звуци в доста необятен честотен диапазон от най-ниски честоти, ние с ушите си не може да ги чуем, ние ги усещаме с цялото си тяло. Това е по този начин нареченият инфразвук през региона на чуване. Човек чува звуци с честоти от 20 херца до 20 000 херца. Това е всичко, което ние чуваме и дори те могат да излъчват и ултразвук. Това са звуци с периодичност 20 000-30 000, което ние непосредствено не чуваме, само че отново индиректно усещаме, че съществува ", споделя още професорът.

" На времето оръдейните фабрики за произвеждали и камбаните. Старите оръдия са били не от стомана, а от бронз. Камбаните са от специфичен бронз и когато не са произвеждали оръдия, са произвеждали камбани. Има народи, които като ги нападне съперникът са сваляли камбаните и са правели оръдия ", прибавя проф. доктор Трифонов.

Според антични вярвания люлеенето на камбаната съставлява лутането на индивида сред положителното и злото, пътят му през живота до гибелта. Олицетворява чистото и нечистото, придвижването на стихиите. Биенето ѝ пазело от демони, разрушавало вълшебства и приканвало към обединяване. Формата ѝ била небесния свод, а металът, от който е направена, минал през огъня, свързвал световете - сливал земя и небе, Бога и индивида.



" Правех по 15-18 камбани на година, по-късно започнаха да понижават. Аз съм единственият, който в Светия Синод прави камбани. Имаше преди доста искащи, само че се отхвърлиха, тъй като лятото е доста горещо, а зимата студено. Това ги отхвърля. От чужбина ще внасят и това е ", споделя Атанас Илиев, последният софийски леяр на камбани.

Атанас стартира да прави камбани при започване на 90-те. Занаята му предава 80-годишния камбанолеяр в Синодалния комплекс.

" Вярвам единствено 5%, споделям ви истината. Така като виждам, самия живот кара някои хора да не имат вяра ", споделя той.



Атанас е един от последните леяри на камбани. Колкото по-малко камбани прави, толкоз повече губи религия. Но в действителност без да осъзнава, тя го крепи и му оказва помощ да опитоми огъня и да извая благоприятен и хубав камбанен звън.

Легенди и предания описват за чудотворното влияние на Преображенските камбани върху изтощените воини освободители. За напъните да се докарат до Шипка огромните камбани, поради които ремонтирали 40 моста и създали 40 волски впряга.



" Легендата гласи, че една такава демонстрация на камбаните е обвързвана с епископа на региона Кампана от където идва и името ѝ. Епископ Павлин Йоански, който се прибира от свещенодействие в дома си и в горещината, решил да си почине под сянката на едно дърво. Като задремал и му се явили ангели из цветя, сходни на камбани, на звънчета. Като се събудил, бил сюрпризиран от това привидение и желал да го материализира като поръчал на майсторите да създадат камбани. Поръчал на всички храмове да слагат такива звънци ", споделя архимандрит Панкратий, свещеник на Шипченския манастир.



" Преди всичко камбаната възвестява началото на всяко едно свещенодействие, приканва Божия народ да се събере в храма, както Ной събирал животните, обикаляйки към ковчега с една дъска и удряйки по нея. Животните чули този тон и почнали да се събират там, с цел да се спасят. По същия метод храмът е избавителен транспортен съд за нас християните ", прибавя още игуменът.

За отец Панкратий звънарството е потребност на душата. Той е най-хубавият възпитаник на Дечко Гърбатулов – слепият звънар, който 56 години крачи към светлината, с цел да чуе музиката на камбаните. Но звънарите споделят, че камбаните не звънят по ноти – това са усеща в темп.

" Бях 15-годишен. Те бяха двама звънари. Видях ги да се качват по стълбите и разбрах, че ще бият камбаните. От чисто любознание се качих дружно с тях и за първи път изживях такова необикновено чувство. За първи път се качвам на камбанария с толкоз камбани, 17 на брой, с другата им величина и не може да се опише, може единствено да се изживее ", споделя още архимандрит Панкратий.



Благодарение на архимандрит Панкратий, най-обичаният звънар на Шипченския манастир, към момента се изкачва до камбанарията, с цел да бие камбаните.

" Казвам се Дечко Кънев Гърбатулов. Роден съм през 1947 година. Викат ми Цар след слепите. Когато си стисна очите и представете си по този начин, като че ли пред мен е нещо като светлина. Светлината ме води и с този бастун 470 крачки и пристигам тук до храма, с цел да чуя камбанките. Където и да съм, забият ли камбаните се заслушвам ", споделя звънарят на Шипченския манастир.



Дечко Гърбатулов губи последователно зрението си. Преди четири години стопира да вижда изцяло, само че обликът на камбаните към момента е в съзнанието му.

" От последния чин отидох на първия, с цел да виждам. И компликация ми е било това, груби прилагателни получавах като " кьорчо ", " мьорчо " и все ми беше мъчително. До ден сегашен все ме дълбае в сърцето за тези хора, които не знаят какво е слепотата ", споделя Дечко.



Той нееднократно се е молил на Бог да му върне зрението и макар че е на 75 години, продължава да има вяра в изцелението.

" Господ каквото е разпоредил! Каквото е станало - станало. Изпитвам задоволство, че въпреки всичко пребивавам, че въпреки всичко мога нещо да направя и най-много ме радва глъчта на децата, когато на открито ми споделят: " Ето го, този дядо с бастуна, който бие камбаните! " и се радват. Това мощно в мен ме радва доста душевно ", споделя още звънарят.



На някои от камбаните Дечко дава имена и постоянно, когато ги посещава – приказва с тях. Пътят към тях усеща със сърцето си, а светлината го води 30 метра по-близо до небето.

" 350 стъпала нагоре. Приятно ми е да ги вървя - към небето, до Господа мога да се кача, в случай че има стъпала. Дирижирам тук камбаните. Много добре се усещам. Понякога, когато дойда, ми е мъчително и си приказвам с камбаните. Самотата убива. Град Шипка опустява. Мечтая отново да се кача при камбаните на " Александър Невски ". Дано Господ ме подържи още малко, още малко да позвънкам ", надява се Дечко.



Камбанен звън, дух български, молитва от бронз - от времена остарели на отстояване, жертвоготовност, подвиг, към времена нови на отстояване, родова памет и човещина.

Със съдействието на:

Национален исторически музей, София
Музей на илюзиите, София
Кметство, град Шипка
Регионална национална библиотека „ Петко Р. Славейков “, Велико Търново
Мултимедиен фонд Bellknow, създаден от Института по математика и информатика, Българска академия на науките (ИМИ-БАН)