БГНЕС: Новини от България и Света
В сърцето на Русе, близо до брега на Дунав, една скромна на тип къща пази спомените за едно от най-знаковите фамилии в българската история. Това е домът на Никола Обретенов – бунтовник, въстаник от Ботевата чета, сподвижник на Левски, Каравелов и Стамболов, индивидът, който претърпява драмите на националноосвободителната битка и доживява да види свободна България. Днес постройката е известна като къща музей „ Баба Тонка “ и споделя историята освен на именитата майка, само че и на нейния фамозен наследник, съобщи кореспондентът на БГНЕС от дунавския град.
Построена през 1907–1908 година, къщата е благосъстоятелност на Никола Обретенов. От 1958 година в нея се обитава музей, отдаден на Тонка Обретенова – дамата, която генерации българи познават като Баба Тонка. Сред експонатите са документи, фотоси и реликви от националноосвободителните битки, а един от най-ценните предмети е съхраненият череп на войводата Стефан Караджа.
Но зад музейните витрини стои историята на едно семейство, трансформирало дома си в цитадела на българската независимост.
Роден в семейство на революционери
Никола Обретенов е роден на 28 май 1849 година в Русе. Баща му Тихо Обретенов е образован и състоятелен българин, непосредствен до концепциите на Георги Раковски, а майка му Баба Тонка ще остане в историята като една от най-големите фигури на Българското възобновление.
Националноосвободителната битка не е просто идея за семейство Обретенови – тя е орис. Братята на Никола вземат участие в чети и въстания, а един от тях, Георги Обретенов, умира като въстаник през 1876 година
Още като юноша Никола се включва в публичния живот на Русе. Работи в читалище „ Зора “, което последователно се трансформира в средище на революционните хрумвания. Именно там стартира неговият път към проведеното националноосвободително придвижване.
Между Левски и Каравелов
През 1871 година Никола Обретенов е притеглен към революционната активност като пощальон сред България и Българския революционен централен комитет в Букурещ. Скоро се среща с Любен Каравелов и се включва в построяването на незаконен канал сред Букурещ, Гюргево и Русе за преместване на поща, оръжие и революционна литература.
Същата година в дома на Баба Тонка е учреден Русенският частен революционен комитет – една от значимите структури на вътрешната революционна организация.
Никола Обретенов взе участие интензивно в разширението на комитетската мрежа и е измежду хората, които придвижват материали и оръжие за Васил Левски. Заедно с майка си и сестра си той се включва в една от най-рисковите действия на революционното придвижване – поддържането на връзката сред емиграцията и вътрешността на страната.
От Гюргево до Козлодуй
След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 година Обретенов се озовава измежду дейците, които приготвят идващия огромен опит за национално въстание. Той е член на Гюргевския революционен комитет – организацията, която възнамерява Априлското въстание.
Когато въстанието избухва напролет на 1876 година, Никола Обретенов е измежду хората, натоварени да обезпечат оръжие и подкрепление за Врачанския революционен окръг. Именно тогава стартира и най-известната глава от неговия живот.
На 17 май 1876 година той слиза на Козлодуйския бряг дружно с четата на Христо Ботев, превзела парахода „ Радецки “. Сред четниците е и самият Обретенов, а знамето, пред което те поставят клетва, е ушито от сестра му Петрана.
Никола Обретенов взе участие във всички сражения на четата и остава един от непосредствените очевидци на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876 година
Смъртна присъда и завръщане в свободна България
След разгрома на четата той е хванат и изправен пред съд. Осъден е два пъти на гибел, само че по заповед на султана наказването е сменено с постоянно изгнание в Мала Азия.
Съдбата му сервира още един трагичен миг. В крепостта Сен Жан д'Акр той среща своя брат Ангел, заточен години по-рано за присъединяване в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
След Освобождението през 1878 година Никола Обретенов се завръща в родината и се включва интензивно в публичния и политическия живот на новата българска страна. Бил е областен шеф, депутат и кмет на Русе.
Човекът, който запази паметта
Никола Обретенов има още една значима заслуга. Той посвещава огромна част от живота си на съхраняването на спомените за революционната ера. Пише публикации, оставя скъпи свидетелства и основава своите „ Спомени за българските въстания “, които и през днешния ден са измежду значимите източници за историята на националноосвободителното придвижване.
Малко преди да тръгне с Ботевата чета, той изпраща прощални думи до майка си:
„ А ти, мамо, недей престава в никакъв случай да се трудиш за народа си, не се опасявайте от нищо и от никого. За популярност в никакъв случай не гледайте, а за чест и истина – то е най-светото нещо на този свят. “
Никола Обретенов умира през октомври 1939 година на 90-годишна възраст. Той е един от последните живи очевидци на епохата на Левски и Ботев.
Днес къщата му в Русе е не просто музей. Тя е място, където историята на Баба Тонка, на нейните деца и на цялото потомство възрожденци продължава да припомня за цената на свободата и за хората, които са посветили живота си на нея. І БГНЕС
