България не изостава в туристическата конкуренция, само че има потребност от нов модел на развиване. Вместо да преследва мъчно постижимата концепция за целогодишен туризъм, страната би трябвало да заложи на целогодишни хотели и ясна туристическа еднаквост, учредена на своето неповторимо историческо и културно завещание. Това съобщи специалистът по туризъм Румен Драганов в изявление за БГНЕС.
Според него България постоянно е сравнявана с огромни туристически сили като Турция, само че сходни съпоставения не всеки път отразяват действителната картина.
„ Не мога да кажа, че изоставаме по някакъв метод, тъй като всяка една страна, в това число България, се намира на точното си място “, уточни Драганов.
Той означи, че потенциалът на туристическата промишленост дефинира и мястото на всяка страна на международната туристическа карта.
„ Ние сме с към три пъти по-малко кревати от Турция и надлежно имаме към три пъти по-малко туристи и доходи. Броят на леглата и местата за настаняване дефинира мястото ти на туристическата карта “, изясни специалистът.
Митът за целогодишния туризъм
Една от най-често обсъжданите тематики в сектора е превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация. Според Драганов обаче сходна цел би трябвало да бъде обсъждана реалистично.
„ Няма страна, която да може да има целогодишен туризъм, тъй като климатичните условия въздействат съвсем на всички места “, сподели той.
По думите му страните на юг разполагат с по-дълъг летен сезон, а северните страни – с по-кратък. България също е подвластна на тези закономерности.
Решението съгласно него не е в премахването на сезонността, а в построяването на повече целогодишно работещи хотели.
„ Това е комфортно освен за туристите, само че и за личния състав. Хората не желаят да се местят лято на море, а зимата на планина. Тази миграция се отразява доста зле върху набирането на служащи “, акцентира Драганов.
Хотелът на бъдещето
Експертът вижда бъдещето на туризма в по този начин наречените „ хотели комбайни “ – комплекси, които оферират всички нужни услуги без значение от сезона и времето на открито.
„ Когато извършите един хотел комбайн с температура към 22 градуса вътре, няма никакво значение какъв е сезонът на открито “, сподели той.
Подобни комплекси съчетават на едно място настаняване, развлечения, спорт, културни прояви, заведения за хранене и търговски площи.
„ В него има всичко – музика, балети, спорт, танци, доста заведения за хранене. Това е бъдещето на туризма “, уверен е Драганов.
Като образец той уточни развиването на курорта Пампорово през годините, когато хотелите са били свързани с топли връзки, позволяващи на туристите да се придвижват удобно без значение от времето.
„ Топлите връзки създаваха опция комплексът да бъде обживен непрестанно “, напомни той.
Три истории вместо девет туристически региона
Освен върху инфраструктурата, България би трябвало да работи и върху метода, по който показва себе си пред света.
Според Драганов настоящето разделяне на страната на девет туристически региона е мъчно за връзка и не разрешава построяването на различим народен роман.
„ Трябва да редуцираме туристическите региони от девет на три “, счита той.
По думите му естественото разделяне може да следва историческата карта на Римската империя – Мизия, Тракия и Македония.
Идеята е всяка от тези територии да споделя къса, само че мощна история за България.
Мизия – люлката на най-старото злато
За Мизия Драганов предлага роман, обвързван с най-древните постижения на човешката цивилизация.
„ Там са солниците, рудодобивът и най-старото леене на метали. Това е било най-развитото място на планетата по това време “, сподели той.
Според него точно тази история може да бъде сравнявана със актуалните международни софтуерни центрове.
Тракия – земята на розата и виното
Втората огромна туристическа история е обвързвана с Тракия.
„ Тракия е обвързвана с тракийската роза. Това е най-романтичната роза “, означи специалистът.
Той подсети, че изображения на роза участват върху антични тракийски монети още през IV век прочие Хр.
Наред с розата, Тракия носи и друга мощна еднаквост.
„ Това е и родината на виното. На доста от тези монети имаме грозд от едната страна “, сподели Драганов.
Македония и Сердика – киселото мляко и кирилицата
Третият туристически роман е обвързван със земите на Македония и Сердика.
„ Тук е родината на киселото мляко, тъй като край Трън е открит Bacillus bulgaricus, който стои в основата на киселото мляко “, уточни той.
Според Драганов известността на българското кисело мляко надалеч надвишава границите на страната.
„ Всеки ден към 160 милиона кофички кисело мляко се продават в Китай и 140 милиона в Япония. Всички знаят България като татковина на киселото мляко “, сподели той.
Към това завещание се прибавя и още един мощен знак.
„ Тук е и родината на кирилицата “, акцентира Драганов.
България би трябвало да споделя по-добре своята история
Според специалиста бъдещето на българския туризъм не е единствено в построяването на нови хотели или увеличението на броя на туристите. То е обвързвано и със способността на страната да опише безапелационно своята история.
История за най-старото обработено злато, за розата, виното, киселото мляко и кирилицата – знаци, които могат да трансфорат България в по-разпознаваема и по-конкурентна дестинация на международната туристическа карта. І БГНЕС
