Лондонският камък – някой помни ли за какво е?
В сърцето на града седи Лондонският камък – забележителност, за която се спекулира, че е римска руина, икона на друидите или амулет за шанс.
Някои показват като отговор на загадката „ Survey of London “ на Джон Стоу от 1598, където той твърди, че в документ от 10 век намира да написа за Камъка. Други пък цитират листата със собствеността на Кентърбърийска катедрала, където се загатва за някакъв камък Eadwaker æt lundene stane.
До междинните епохи Лондонският камък към този момент е неизменима част от града. През 15 век камъкът даже е знак на града, както и на самата Англия – което изяснява за какво когато Джак Кейд повежда протест против Хенри VI през 1450, той забива меча си в Лондонския камък и по този начин афишира града за негов. Както самият Уилям Шекспир написа в „ Хенри VI “, част 2, деяние 4 сцена 6:
Превод от британски – Валери Петров, 1981
Джак Клайд възседнал Лондонския камък
През 16 век една известна доктрина за произхода на камъка гласи, че е употребен от римляните при тяхната окупация за милариум – централна точка, от която се мерят дистанции сред градове. Чарлз Дикенс също поддържа тази версия в своята книга „ Dictionary of London “ от 1879.
През 18 век някои хора настояват, че камъкът се употребява от друидите в ритуалите им, само че няма доказателства за това.
През 19 век с повишаването на интереса към спиритуализма, появява се и тезата, че Лондонският камък е амулет още от основаването на Англия.
През 20 век стартират съществени археологически изследвания и специалистите откриват, че Камъкът се намира в средата, където е била огромна римска постройка, която от време на време се среща като Двореца на губернатора или претория.
Лондонският камък през днешния ден
Днес тези, които имат вяра в така наречен „ ley lines “ – линии, които съединяват градове с огромно историческо и географско значение – настояват, че камъкът отбелязва пресичането на някои от тези линии. Други пък настояват, че Лондонският камък е подложен в центъра на огромен римски град в чест на Юпитер. Никой обаче не е сигурен.
