Призрак от комунизма стряска софиянци всеки ден
В сърцето на един от най-престижните столични квартали - „ Изток “ - се издига пететажен фантом. Сградата на ул. „ Райко Алексиев “ наподобява по този начин, като че ли времето я е не запомнило: позанемарени фасади, тъмни прозорци и призрачна тишина. Хиляди софиянци са минавали около нея, само че малко на брой знаят за какво този блок стои зарязан, ненаселен и строго охраняван. Историята му обаче стартира преди повече от 80 години.
Преди Втората международна война парцелът, на който през днешния ден стои мистериозната постройка, е принадлежал на немски индустриалци — едни от многото задгранични вложители, оформили образа на тогавашна София. Съдбата на парцела обаче се трансформира внезапно след 9 септември 1944 година, когато земята е иззета като боен трофей от идващата Червена войска - процедура, прилагана върху голям брой немски активи в окупираните територии. Така парцелът минава под надзор на Съветския съюз и ще остане там десетилетия, без значение от политическите промени.
В края на 60-те години върху терена стартира строителство. С решение на Министерския съвет от 1961 година Съюз на съветските социалистически републики получава отстъпено право на градеж, а българската страна приема това като натурален жест към „ братската “ страна. Резултатът е пететажен жилищен блок, непоказен, само че солиден - сателитен корпус за чиновници на руското комерсиално посланичество и други структури, настоящи под разнообразни прикрития. Тук, зад оградата и дърветата, десетилетия живеят фамилии на руски чиновници, част от които по-късно българските служби свързват с разследваща активност.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики постройката последователно опустява. Живущите се изнасят, други са отзовани, а трети - по информация от службите при започване на 90-те — просто „ изчезват “ след отхвърлен дипломатически статут. Макар на пръв взор блокът да наподобява зарязан, той в никакъв случай не остава изцяло пуснат на произвола. Вратите се заключват, камерите остават, защита продължава да следи региона. Местните поданици описват, че постройката от години не се населява, само че е следена като деен обект. Причината: дълго време вътре са били настанявани офицери на съветските служби, които след това България изгони по отношение на шпионски кавги. След тях никой не се настанява, само че и никой не позволява на българската страна да влезе.
На хартия част от парцела се води благосъстоятелност на регион „ Изток “, само че общината няма действителен надзор. Причината е настоящото и до през днешния ден отстъпено право на градеж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики (днес - Русия), което трансформира постройката в частен парцел на Руската федерация, без дипломатически статут, само че на практика недостижим. Кметът на региона Делян Георгиев признава, че неведнъж е питал дали постройката може да бъде върната към общината, само че към този момент това е юридически невероятно.
Днес блокът на „ Райко Алексиев “ стои тъмен, запустял и заключен. Няма живеещи, само че има защита. Няма дипломатически статут, само че има недостижимост. Пететажен бетонен списък на времена, в които границата сред комерсиално посланичество и разузнаване е била тънка като пердето зад прозорците на руските фамилии. И въпреки бъдещето на постройката да остава обгърнато в неопределеност, едно е несъмнено — апетитите към този парцел не са изчезнали.
От години строителната компания за първокласно жилищно строителство „ Артекс “ демонстрира интерес към мястото, само че към този момент даже техните упоритости се разрушават в стената на един стар
Преди Втората международна война парцелът, на който през днешния ден стои мистериозната постройка, е принадлежал на немски индустриалци — едни от многото задгранични вложители, оформили образа на тогавашна София. Съдбата на парцела обаче се трансформира внезапно след 9 септември 1944 година, когато земята е иззета като боен трофей от идващата Червена войска - процедура, прилагана върху голям брой немски активи в окупираните територии. Така парцелът минава под надзор на Съветския съюз и ще остане там десетилетия, без значение от политическите промени.
В края на 60-те години върху терена стартира строителство. С решение на Министерския съвет от 1961 година Съюз на съветските социалистически републики получава отстъпено право на градеж, а българската страна приема това като натурален жест към „ братската “ страна. Резултатът е пететажен жилищен блок, непоказен, само че солиден - сателитен корпус за чиновници на руското комерсиално посланичество и други структури, настоящи под разнообразни прикрития. Тук, зад оградата и дърветата, десетилетия живеят фамилии на руски чиновници, част от които по-късно българските служби свързват с разследваща активност.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики постройката последователно опустява. Живущите се изнасят, други са отзовани, а трети - по информация от службите при започване на 90-те — просто „ изчезват “ след отхвърлен дипломатически статут. Макар на пръв взор блокът да наподобява зарязан, той в никакъв случай не остава изцяло пуснат на произвола. Вратите се заключват, камерите остават, защита продължава да следи региона. Местните поданици описват, че постройката от години не се населява, само че е следена като деен обект. Причината: дълго време вътре са били настанявани офицери на съветските служби, които след това България изгони по отношение на шпионски кавги. След тях никой не се настанява, само че и никой не позволява на българската страна да влезе.
На хартия част от парцела се води благосъстоятелност на регион „ Изток “, само че общината няма действителен надзор. Причината е настоящото и до през днешния ден отстъпено право на градеж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики (днес - Русия), което трансформира постройката в частен парцел на Руската федерация, без дипломатически статут, само че на практика недостижим. Кметът на региона Делян Георгиев признава, че неведнъж е питал дали постройката може да бъде върната към общината, само че към този момент това е юридически невероятно.
Днес блокът на „ Райко Алексиев “ стои тъмен, запустял и заключен. Няма живеещи, само че има защита. Няма дипломатически статут, само че има недостижимост. Пететажен бетонен списък на времена, в които границата сред комерсиално посланичество и разузнаване е била тънка като пердето зад прозорците на руските фамилии. И въпреки бъдещето на постройката да остава обгърнато в неопределеност, едно е несъмнено — апетитите към този парцел не са изчезнали.
От години строителната компания за първокласно жилищно строителство „ Артекс “ демонстрира интерес към мястото, само че към този момент даже техните упоритости се разрушават в стената на един стар
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ