Пламен Димитров: Протестите не са цаката, но така се чува гласът ти
В Сърбия междинната заплата е 3288 лв., до момента в който у нас редактор взима 1200 лв.
" Случва се нещо, за което предупреждавахме от три месеца, когато се приемаше републиканският бюджет. Имахме оферти по какъв начин това да се направи с един буферен фонд разполагаем на министъра на финансите - към 200 милиона лв., толкоз трябват, с цел да се решат всички тези проблеми, които виждаме през днешния ден и ще виждаме в идните дни ", съобщи Пламен Димитров, шеф на КНСБ, в предаването " Денят стартира " по Българска национална телевизия.
" Когато няма чуваемост да седнем на масата, когато се вземат решение проблемите, в бюджетната комисия, когато се приема бюджетът, там е мястото, стигаме до хора по улиците, митинги, стачки, което не ни е най-любимото занятие ", акцентира водачът на синдиката.
Пламен Димитров подсети, че разходната част на бюджета за 2025 година е 97 милиарда лв., а желаните средства са в порядъка на десетки милиони. По думите му, буфери има сега, само че най-големият е в финансовите разноски – към 5 милиарда, които няма да бъдат изпълнени и могат да се употребяват за отчасти финансиране.
Директорът на КНСБ означи, че през 2023 година БНР се е вдигнало независимо на митинг, след което са получили малко нарастване от 10%. Според данните, които той показа, БНР е с най-ниските заплати от трите медии – малко под 2100 лв. приблизително. В БТАзаплатите са малко по-високи, а Българска национална телевизия се води с най-високи хонорари, само че разликата е в границите на няколкостотин лв..
Изключително ниски заплати в националните медии
За да илюстрира ниското възнаграждение в медиите, Пламен Димитров даде няколко образеца от разгласи за работа: редактор – 1200 лв., монтажист – 1800 лв., оператор – сред 2000 и 2500 лв.. Той направи съпоставяне със прилежащи страни, където междинните заплати са доста по-високи – в Сърбия е 3288 лв., в Хърватия – близо 4000 лв., а в Литва – 5429 лв..
" Оценката за работата на националните публични медии е надалеч по-висока и по тази причина сме длъжници, не тъй като се намирам в национална социална медия, а тъй като обективните данни го демонстрират. Според мен това, което се желае са 14 милиона общо, с цел да можем да получим едно общо 15% нарастване ", съобщи Димитров.
По думите му, покачването би трябвало да продължи и през идващите години, с цел да се реализира по-нормален статут на работещите в националните медии. Синдикалният водач приключи с фразата: " Протестите в България не са цаката, само че за жал се стига до това, че на този, на който му е прикипяло през последните години и споделя 'не може повече така', излиза да си каже гласа и тогава се чува ".
Днес, 15 май, работещите в Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция организират народен митинг под надпис " Трудът в медиите има стойност " с искане за 15% нарастване на заплатите. За реализирането на това искане са нужни общо 14 милиона лв. – 5 милиона за БНР, 6 милиона за Българска национална телевизия и 3 милиона за Българска телеграфна агенция.
" Случва се нещо, за което предупреждавахме от три месеца, когато се приемаше републиканският бюджет. Имахме оферти по какъв начин това да се направи с един буферен фонд разполагаем на министъра на финансите - към 200 милиона лв., толкоз трябват, с цел да се решат всички тези проблеми, които виждаме през днешния ден и ще виждаме в идните дни ", съобщи Пламен Димитров, шеф на КНСБ, в предаването " Денят стартира " по Българска национална телевизия.
" Когато няма чуваемост да седнем на масата, когато се вземат решение проблемите, в бюджетната комисия, когато се приема бюджетът, там е мястото, стигаме до хора по улиците, митинги, стачки, което не ни е най-любимото занятие ", акцентира водачът на синдиката.
Пламен Димитров подсети, че разходната част на бюджета за 2025 година е 97 милиарда лв., а желаните средства са в порядъка на десетки милиони. По думите му, буфери има сега, само че най-големият е в финансовите разноски – към 5 милиарда, които няма да бъдат изпълнени и могат да се употребяват за отчасти финансиране.
Директорът на КНСБ означи, че през 2023 година БНР се е вдигнало независимо на митинг, след което са получили малко нарастване от 10%. Според данните, които той показа, БНР е с най-ниските заплати от трите медии – малко под 2100 лв. приблизително. В БТАзаплатите са малко по-високи, а Българска национална телевизия се води с най-високи хонорари, само че разликата е в границите на няколкостотин лв..
Изключително ниски заплати в националните медии
За да илюстрира ниското възнаграждение в медиите, Пламен Димитров даде няколко образеца от разгласи за работа: редактор – 1200 лв., монтажист – 1800 лв., оператор – сред 2000 и 2500 лв.. Той направи съпоставяне със прилежащи страни, където междинните заплати са доста по-високи – в Сърбия е 3288 лв., в Хърватия – близо 4000 лв., а в Литва – 5429 лв..
" Оценката за работата на националните публични медии е надалеч по-висока и по тази причина сме длъжници, не тъй като се намирам в национална социална медия, а тъй като обективните данни го демонстрират. Според мен това, което се желае са 14 милиона общо, с цел да можем да получим едно общо 15% нарастване ", съобщи Димитров.
По думите му, покачването би трябвало да продължи и през идващите години, с цел да се реализира по-нормален статут на работещите в националните медии. Синдикалният водач приключи с фразата: " Протестите в България не са цаката, само че за жал се стига до това, че на този, на който му е прикипяло през последните години и споделя 'не може повече така', излиза да си каже гласа и тогава се чува ".
Днес, 15 май, работещите в Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция организират народен митинг под надпис " Трудът в медиите има стойност " с искане за 15% нарастване на заплатите. За реализирането на това искане са нужни общо 14 милиона лв. – 5 милиона за БНР, 6 милиона за Българска национална телевизия и 3 милиона за Българска телеграфна агенция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ