АКЪЛ НА ЗАЕМ: ПУСТИННИ КЛИМАТИЦИ НА 2500 ГОДИНИ БЕЗ ВАТ ЕНЕРГИЯ
В самото сърце на иранската пустиня, където лятната температура постоянно надвишава 45°C, град Язд е усъвършенствал изкуството да остава ветровит повече от две хилядолетия. Над кирпичените къщи се извисяват бадгирите – вятърни кули, които намаляват температурата на пространствата с до 15°C, без да изразходват нито един ват електричество.
Как работят бадгирите?
Една от най-забележителните характерности на остарелия град на Язд е неговата неповторима архитектура, която се характеризира с къщи от глинени тухли и вятърни кули. Вятърните кули, известни също като „ бадгири “, са високи структури, които улавят вятъра и го насочват надолу към постройките изпод, създавайки естествена форма на климатизация. Този новаторски дизайн е оказал помощ на хората от Язд да се оправят с рисковите горещини в града от епохи.
Вятърните кули са освен функционални, само че и неразделна част от архитектурата и идентичността на града.
Кулите има отвори към разнообразни направления, с цел да „ хващат “ вятъра, независимо от кое място духа.
Става въпрос за двупосочна вентилация. От едната страна се вкарва пресен въздух, а другата извежда топлия – по този начин се основава непрекъснат поток. Техническият термин е конвекция.
Охлаждане по пътя
Въздухът минава над водни корита, през влажни канали или около солидни тухлени стени, които лишават топлината. Естеството на тази буря е да се охлажда от обекти с по-ниска температура. Древните са свързали бадгирите и с подземни канали (канати). Част от тях употребяват изпарително изстудяване посредством близки водни тунели, което в допълнение смъква температурата.
Архитектурата на оцеляването
В пустинята животът е сложен, поради безмилостното слънце. Споменават се числа за към 45-50 градуса по Целзий, само че това е температура, мерена на сянка. Реално температурата из пясъците е 55-60 градуса, може и повече да стига на моменти. И въздухът напряко пържи.
Няма по какъв начин да се оцелява в такава «марсианска» среда без високо развъртян разсъдък, който да сътвори технология за оцеляването по тези места. Е, преди 2500 години античните перси са го измислили.
В Язд градската тъкан е проектирана да работи дружно с климата:
Масивни 60 см глинено-тухлени стени – отлична изолираност и термична инерция. Засенчени вътрешни дворове с водни огледала и фонтани.
Малки, стратегически сложени прозорци, съобразени с пътя на слънцето.
Резултатът: когато на открито е 45°C, в добре проектираните домове и къщи -сардар се поддържат 25–30°C. Това е успеваемост, съпоставима с съвременна климатична система, само че изцяло пасивна и устойчива.
Рекордът на Долат-Абад
Най-високият прочут ветроуловител е в градината Долат-Абад – към 33 метра височина. Той остава емблема на изтънчената пустинна инженерия и част от аргументите Язд да е в листата на ЮНЕСКО като Световно завещание – освен поради хубостта си, а и поради интелекта, кодиран в стените и кулите.
Защо това е значимо през днешния ден
В ерата на климатичните промени и енергийните рецесии бадгирите дават удобен чертеж за бъдещето:
– понижават потребността от електричество и пикови натоварвания;
– работят без фреони и без спомагателни емисии;
– могат да се комбинират със модерни материали и стандарти (пасивни къщи, топлинна маса, нощно охлаждане).
Ключови заключения
Няма какво да се борим с Природата и с някакви борсови похвати да се борим с световната смяна на климата и стоплянето в Европа и у нас като свиня с тиква.
Природата е съдружник: архитектурата може да охлажда, без да харчи сила.
Дизайнът има значение: ориентировка, маса, вентилация и вода основават „ беззвучен климатик “. Традицията е технология: решения от преди 2500 години са изцяло използвани и през днешния ден.
Само, че от такава икономична охладителна система, която е в ИСТИНСКО екологично равновесие, не се печелят милиарди долари на гърба на елементарните данъкоплатци. За да се извлекат сходни облаги трябваше да се измисли «данък въздух при започване на предишното десетилетие, пък да се обложат всички промишлености с ония подправени и прекомерно скъпи индулгенции – «въглеродни емисии», които по този начин оскъпиха силата, че в този момент с изключение на за сметките и вноските по заема пари за живот колкото да остават.
А античните перси са го измислили гениално, без да влачат на гърба си хрантутници ипрочее паразити. Затова и са имали империя тогава, когато предците на днешните европейци са живеели в пещери.
Ветроуловителите на Язд потвърждават, че най-умните здания не постоянно са най-новите – те са тези, които работят с природата, а не против нея. Ако търсим стабилно изстудяване за горещите градове на XXI век, е задоволително да вдигнем взор към античните кули на Язд и да прочетем урока, който вятърът шепне от хилядолетия.
Автор:
Още вести четете в: Бизнес, Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News