190 години от възобновяването на храм Свети Пророк Илия в Севлиево
В самия център на днешния град се издига един от знаците на Севлиево - храмът „ Свети Пророк Илия ”. Трудно е да се откри тъкмо от по кое време датира той, само че най-вероятно е съществувал на това място още в края на ХVІІ век - оттогава датира активността на църковната община, засвидетелствана с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „ Свети Никола ” на 5 март 1749 година от севлиевски поклонници, водени от църковния епитроп.
През първата четвърт на ХІХ век, присъединяване на църковната общественост във всички области на публичния живот се отразява в Парусията на църквата „ Свети Пророк Илия ”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга е заведена през октомври 1824 година, непокътната е във фонда на Историческия музей и е част от непрекъснатата експозиция.
Севлиевци се грижели за материалното благоденствие на църквата и в Записната книга е маркирано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 маази /складови помещения/, 2 фурни, голям брой църковни книги, мебелировка и одежди и няколко хиляди гроша.
През 1834 година остарялата севлиевска черква „ Свети Пророк Илия ” е актуализирана „ изоснови ”. На 29 февруари 2024 година Исторически музей - Севлиево извърши наблюдаване и снимане на надълбоко прокопан ров, компактно до северната страна на храма, по време на ремонтни действия, с помощта на оказаното подпомагане от техническия екип по плана. Първите заключения, които могат да се създадат са, че е засечена част от истинския дувар на остарялата постройка на църквата, която е била обновена от родолюбивите севлиевски жители през 1834 година
Предишната постройка, по мемоари на остарели севлиевци, е била с много по-скромни размери. Наблюдението демонстрира, че тя е била с дължина към 10 м. Основите ѝ отстоят на 1 мот актуалния терен. Градежът е изсъхнал, без заварка. Над него е направена замазка от хоросан за подравняване и е издигната новата черква. Дебелина на зидовете на новата черква е 1 м, откри археологът на музея Надежда Ботева.
На мястото, където новата, без отстъп е стъпила върху остарялата основа, на разстояние от 2 метра един от различен има 4 отвора с приблизителни размери 10 х 10 см, евентуално за отводняване. Преди да продължи иззиждането, старите основи са заринати с насип от пръст, примесена със счупени керемиди и малко въглени. От северната страна, до стълбището за вратата на дълбочина 1.50 м е записано заравяне, което не е изненада, защото християнските погребения са се правили в продължение на епохи към църквите. Целостта на гроба не е нарушавана, поради огромната дълбочина и непосредствената непосредственост до основата на постройката.
От остарялата черква и до през днешния ден са непокътнати 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година За новия красиво направен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от така наречен ”царски ред ” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов извършил поръчката за някои от иконите от „ горния ред ”. Иконостасът, дело на майсторите Никола Матеев и неговия наследник Йонко Марангозчията, е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални претекстове, птици и пана с древен подиуми с великолепие, което е мъчно да се опише.
В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на университетски художници и превъзходно добавя хубостта на куполи, арки и пандантиви. След профилирани реставрационни действия по стенописите и част от иконите при започване на ХХІ век, остарелият Божи храм в Севлиево още веднъж искри с цялата си непреходна хубост.
Преди 110 гадене, в чест на 80 години от възобновяването е издигната и камбанарията на храма, а през 1934 година, във връзка 100-годишнината, е издигнато новото синодално здание. Църквата „ Свети оракул Илия “ в Севлиево попада в обществения указател на НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) като културна полезност с национално значение.
През първата четвърт на ХІХ век, присъединяване на църковната общественост във всички области на публичния живот се отразява в Парусията на църквата „ Свети Пророк Илия ”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга е заведена през октомври 1824 година, непокътната е във фонда на Историческия музей и е част от непрекъснатата експозиция.
Севлиевци се грижели за материалното благоденствие на църквата и в Записната книга е маркирано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 маази /складови помещения/, 2 фурни, голям брой църковни книги, мебелировка и одежди и няколко хиляди гроша.
През 1834 година остарялата севлиевска черква „ Свети Пророк Илия ” е актуализирана „ изоснови ”. На 29 февруари 2024 година Исторически музей - Севлиево извърши наблюдаване и снимане на надълбоко прокопан ров, компактно до северната страна на храма, по време на ремонтни действия, с помощта на оказаното подпомагане от техническия екип по плана. Първите заключения, които могат да се създадат са, че е засечена част от истинския дувар на остарялата постройка на църквата, която е била обновена от родолюбивите севлиевски жители през 1834 година
Предишната постройка, по мемоари на остарели севлиевци, е била с много по-скромни размери. Наблюдението демонстрира, че тя е била с дължина към 10 м. Основите ѝ отстоят на 1 мот актуалния терен. Градежът е изсъхнал, без заварка. Над него е направена замазка от хоросан за подравняване и е издигната новата черква. Дебелина на зидовете на новата черква е 1 м, откри археологът на музея Надежда Ботева.
На мястото, където новата, без отстъп е стъпила върху остарялата основа, на разстояние от 2 метра един от различен има 4 отвора с приблизителни размери 10 х 10 см, евентуално за отводняване. Преди да продължи иззиждането, старите основи са заринати с насип от пръст, примесена със счупени керемиди и малко въглени. От северната страна, до стълбището за вратата на дълбочина 1.50 м е записано заравяне, което не е изненада, защото християнските погребения са се правили в продължение на епохи към църквите. Целостта на гроба не е нарушавана, поради огромната дълбочина и непосредствената непосредственост до основата на постройката.
От остарялата черква и до през днешния ден са непокътнати 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година За новия красиво направен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от така наречен ”царски ред ” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов извършил поръчката за някои от иконите от „ горния ред ”. Иконостасът, дело на майсторите Никола Матеев и неговия наследник Йонко Марангозчията, е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални претекстове, птици и пана с древен подиуми с великолепие, което е мъчно да се опише.
В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на университетски художници и превъзходно добавя хубостта на куполи, арки и пандантиви. След профилирани реставрационни действия по стенописите и част от иконите при започване на ХХІ век, остарелият Божи храм в Севлиево още веднъж искри с цялата си непреходна хубост.
Преди 110 гадене, в чест на 80 години от възобновяването е издигната и камбанарията на храма, а през 1934 година, във връзка 100-годишнината, е издигнато новото синодално здание. Църквата „ Свети оракул Илия “ в Севлиево попада в обществения указател на НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) като културна полезност с национално значение.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ