След изборите: Германия отново търси себе си
В самата Германия не е елементарно да се генерализират изводите и преценките за политиката на Меркел. 16 години са много. Ясно е, че е пристигнало друго време и Mutti (мама) или по-адекватно – " маминка ", е време да се отдръпна. Нещо, което тя чудесно знае отпреди болестта ѝ и за което бе предизвестила преди много време. Това, което се споделя за " Мама Меркел ", се отнася и за " Бате Бойко ". И то ще се случи, само че малко по-късно. Ще сгрешим, в случай че си обясняваме полета на Ангела Меркел просто с отмалялост на публиката, каквато несъмнено се натрупа.
Ангела Меркел
Немският " центро-центризъм ", философията на Ангела Меркел и на нейната християндемократична партия е сдържаност – " на всички места и във всичко ". На немските избори от две десетилетия губят " крайните ". Самоопределението на меркеловия ХДС е Die Mitte – средата. Логиката е – ние сме центърът на нещата, останалите се въртят към нас. Спорът е по кои критерии другите са " крайни ". Двете огромни партии печелят по 11 милиона гласа. ХДС е десният център, не е " средата ". Цяла Европа през последните три десетилетия се измести надясно и тъкмо тук е казусът не на Германия, а на Европа.
" Гро-Ко " (Гроссе коалицион) – огромна коалиция
Първият следизборен въпрос е ще се направи ли опит за възобновяване на Голямата коалиция. Немският политически хайлайф не е разкрил модела на " Голямата коалиция ", само че много ловко се възползва от него и даже го " продаваше " на евентуалните клиенти. Има исторически моменти, когато моделът " Голяма коалиция " е нужен, даже избавителен, само че той въпреки всичко остава един ексклузивен модел на властово и държавно конструиране. Да го кажем още по-ясно – " Голямата коалиция " е мечтан политически артикул, когато националните задания са огромни, не дай Боже, национално-спасителни. Иначе " Гро-Ко " смазва главните политически сили, затаяват се обиди, подтискат се останалите политически други възможности. Затова с огромните обединения би трябвало да се постъпва внимателно. През следизборните часове не се чуват гласове за възобновяване на " Голямата коалиция ", да речем с рокада на партийните лидерски постове, само че всичко е допустимо.
ГСДП – кой я разсъни от летаргията?
Федералният градеж на Германия със независими, несинхронизирани провинциални избори разрешава политическия пулс на обществото да се мери постоянно – през четири-пет месеца. Няколко години немските социалдемократи се представяха зле или още по-зле на провинциалните избори. Любопитният въпрос е кой бе моторът на внезапната смяна в немското общество? Как се стигна до тези 26% за ГСДП, когато предходната година партията бе с 16-17%?
Съществува настройката всичко да се изясни с личността на Олаф Шолц – виновен, уравновесен, водач, прагматик, някогашен кмет на Хамбург, човек, на който бихте доверили да ви ръководи парите в изискванията на рецесия. Това е правдиво пояснение, само че не е задоволително. По-адекватното пояснение е, че немските жители са се поуплашили, когато видяха, че госпожа Меркел в действителност се отдръпва от властта и няма връщане.
Ясно е, че някой ден ще се случи, само че дали денят в действителност пристигна? Над един милион гласоподаватели на ХДС от последните избори в този момент гласоподават за ГСДП. Затова настоявам, че ГСДП възвръща въздействието си измежду свои по-отдавнашни симпатизанти, които бяха отишли на политическо турне в други партии, в това число и в ХДС.
Главното в акцията на Шолц и на ГСДП бе реализиране на по-добри условия на възнаграждение на труда, изключително в неблагодарните, само че жизненоважни, специалности. Лошото възнаграждение на труда е опасност за самото общество.
" Зеленото " е " новото алено "?
В Германия съществена предизборна тематика бе въпросът за климата и по-плахо – " зелената договорка ". Формално има високо ниво на единодушие сред политическите сили и институциите – посоката е " декарбонизация ". Младите генерации европейци откриха в борбата за избавяне на климата своя витална идея. Преди няколко месеца лидерката на " Зелените " Аналена Бербок към този момент се възприемаше като вероятен кандидат-канцлер. " Екологичните хрумвания " да спрем атомните електроцентрали, дружно с тях и ТЕЦ-овете и всички изкопаеми първични материали, всички производства, които отделят въглероден двуокис и така нататък, са разбираеми, само че и подсказват антицивилизационен светоглед. В една по-крайна дефиниция той звучи примерно по този начин – имаме чудесна планета, единствено дето по нея вървят някакви хора, нещо създават и цапат. Въпросът e " промишлеността и индивидите " или природата – кое би трябвало да опазим и да оцелее? Екологичните въпроси в най-развитите западни общества постоянно се дискутират шокиращо наивно, даже детско. Но това е един декретиран инфантилизъм, който цели напълно други резултати, разнообразни от публично обявяваните. През пролетта и лятото бях несъмнено обезпокоен от опцията " Зелените " да завоюват изборите в Германия и да излъчат министър-председател.
" Зелените " трасират " немския полет " към една все по-озадачаваща антиполитика. Или към антисоциалната политика. Преди да се шаманства за/срещу климата, въпросът е дали нашите западни общества са създали нужното за противопоставяне на сушите и наводненията – язовири, канали, кладенци, напоителни системи и така нататък Западният свят просто не си е приключил работата, с цел да се подсигури против бедствията, които природата неизбежно носи, откогато съществува човечеството.
Проблемите на най-успешната страна на Стария континент не са строго немски, а явно общоевропейски. Опират до определения цивилизационен модел. Възможно е да се ограничи потреблението на някои първични материали, само че това въобще не може да е национална, континентална или световна тактика. В немската предизборна акция доста екологични истини не бяха изговорени. Следователно това би трябвало да се случи в този момент. Включването на " Зелените " в последващо немско държавно управление би трябвало да е обвързано с отвод от неприемливи политически и програмни позиции. А " незелените " партии би трябвало да се въоръжат с причини и самообладание.
Какво стана с " Алтернативата "?
" Алтернатива за Германия " в електорален проект освен тъпче на едно място, само че и отстъпва надолу. И това " знамение " не се случи. " Алтернатива за Германия " бе жигосана и сложена в политическия фризер. Будапещенската среща на дясноконсервативни партии преди броени дни подсказа, че има подготвеност за възможна замяна на ЕНП с ново, дясноконсервативно обединяване. Фашизмът и расизмът нямат място в днешна и утрешна Европа. Опитите да се слагат сходни етикети без задоволително причини по разбираеми, десничарско-либерални, позиции не се посрещат с схващане от доста хора в Източна Европа. Например във връзка мигрантите или " половите малцинства ". Ако един публичен проблем е подложен от АзГ, той не следва да бъде пренебрегнат или заклеймяван, а правдиво оценен. Мисля, че немската партийно-политическа система ще съумее да цивилизова десния екстремизъм. Ако не се получи, ще се употребяват и други начини.
Катастрофата на партия " Левицата " – " Ди Линке "
Тежко изборно проваляне претърпя партия " Левицата ". Освен друго, то бе подбудено от странния вътрешнопартиен конфликт. Сара Вагенкнехт, съучредителка на партията, написа нова книга по най-острите обществени въпроси. Изглежда някои от нейните възгледи – по-скоро реалистични, са били посрещнати на нож от висшите кръгове в партията. Членската маса – назад – застана на нейна страна. Този спор също следва да се развие, освен в Германия. Левицата е мощна, когато застане на страната на обективния разбор, а не на политическата уместност, да речем. Левицата изгуби половината от мандатите си и единствено с помощта на мъдрото предписание за " трите директни (мажоритарни) мандата " ще взе участие в новия Бундестаг.
Успяваща Германия ще търси нови пътища.
Ангела Меркел
Немският " центро-центризъм ", философията на Ангела Меркел и на нейната християндемократична партия е сдържаност – " на всички места и във всичко ". На немските избори от две десетилетия губят " крайните ". Самоопределението на меркеловия ХДС е Die Mitte – средата. Логиката е – ние сме центърът на нещата, останалите се въртят към нас. Спорът е по кои критерии другите са " крайни ". Двете огромни партии печелят по 11 милиона гласа. ХДС е десният център, не е " средата ". Цяла Европа през последните три десетилетия се измести надясно и тъкмо тук е казусът не на Германия, а на Европа.
" Гро-Ко " (Гроссе коалицион) – огромна коалиция
Първият следизборен въпрос е ще се направи ли опит за възобновяване на Голямата коалиция. Немският политически хайлайф не е разкрил модела на " Голямата коалиция ", само че много ловко се възползва от него и даже го " продаваше " на евентуалните клиенти. Има исторически моменти, когато моделът " Голяма коалиция " е нужен, даже избавителен, само че той въпреки всичко остава един ексклузивен модел на властово и държавно конструиране. Да го кажем още по-ясно – " Голямата коалиция " е мечтан политически артикул, когато националните задания са огромни, не дай Боже, национално-спасителни. Иначе " Гро-Ко " смазва главните политически сили, затаяват се обиди, подтискат се останалите политически други възможности. Затова с огромните обединения би трябвало да се постъпва внимателно. През следизборните часове не се чуват гласове за възобновяване на " Голямата коалиция ", да речем с рокада на партийните лидерски постове, само че всичко е допустимо.
ГСДП – кой я разсъни от летаргията?
Федералният градеж на Германия със независими, несинхронизирани провинциални избори разрешава политическия пулс на обществото да се мери постоянно – през четири-пет месеца. Няколко години немските социалдемократи се представяха зле или още по-зле на провинциалните избори. Любопитният въпрос е кой бе моторът на внезапната смяна в немското общество? Как се стигна до тези 26% за ГСДП, когато предходната година партията бе с 16-17%?
Съществува настройката всичко да се изясни с личността на Олаф Шолц – виновен, уравновесен, водач, прагматик, някогашен кмет на Хамбург, човек, на който бихте доверили да ви ръководи парите в изискванията на рецесия. Това е правдиво пояснение, само че не е задоволително. По-адекватното пояснение е, че немските жители са се поуплашили, когато видяха, че госпожа Меркел в действителност се отдръпва от властта и няма връщане.
Ясно е, че някой ден ще се случи, само че дали денят в действителност пристигна? Над един милион гласоподаватели на ХДС от последните избори в този момент гласоподават за ГСДП. Затова настоявам, че ГСДП възвръща въздействието си измежду свои по-отдавнашни симпатизанти, които бяха отишли на политическо турне в други партии, в това число и в ХДС.
Главното в акцията на Шолц и на ГСДП бе реализиране на по-добри условия на възнаграждение на труда, изключително в неблагодарните, само че жизненоважни, специалности. Лошото възнаграждение на труда е опасност за самото общество.
" Зеленото " е " новото алено "?
В Германия съществена предизборна тематика бе въпросът за климата и по-плахо – " зелената договорка ". Формално има високо ниво на единодушие сред политическите сили и институциите – посоката е " декарбонизация ". Младите генерации европейци откриха в борбата за избавяне на климата своя витална идея. Преди няколко месеца лидерката на " Зелените " Аналена Бербок към този момент се възприемаше като вероятен кандидат-канцлер. " Екологичните хрумвания " да спрем атомните електроцентрали, дружно с тях и ТЕЦ-овете и всички изкопаеми първични материали, всички производства, които отделят въглероден двуокис и така нататък, са разбираеми, само че и подсказват антицивилизационен светоглед. В една по-крайна дефиниция той звучи примерно по този начин – имаме чудесна планета, единствено дето по нея вървят някакви хора, нещо създават и цапат. Въпросът e " промишлеността и индивидите " или природата – кое би трябвало да опазим и да оцелее? Екологичните въпроси в най-развитите западни общества постоянно се дискутират шокиращо наивно, даже детско. Но това е един декретиран инфантилизъм, който цели напълно други резултати, разнообразни от публично обявяваните. През пролетта и лятото бях несъмнено обезпокоен от опцията " Зелените " да завоюват изборите в Германия и да излъчат министър-председател.
" Зелените " трасират " немския полет " към една все по-озадачаваща антиполитика. Или към антисоциалната политика. Преди да се шаманства за/срещу климата, въпросът е дали нашите западни общества са създали нужното за противопоставяне на сушите и наводненията – язовири, канали, кладенци, напоителни системи и така нататък Западният свят просто не си е приключил работата, с цел да се подсигури против бедствията, които природата неизбежно носи, откогато съществува човечеството.
Проблемите на най-успешната страна на Стария континент не са строго немски, а явно общоевропейски. Опират до определения цивилизационен модел. Възможно е да се ограничи потреблението на някои първични материали, само че това въобще не може да е национална, континентална или световна тактика. В немската предизборна акция доста екологични истини не бяха изговорени. Следователно това би трябвало да се случи в този момент. Включването на " Зелените " в последващо немско държавно управление би трябвало да е обвързано с отвод от неприемливи политически и програмни позиции. А " незелените " партии би трябвало да се въоръжат с причини и самообладание.
Какво стана с " Алтернативата "?
" Алтернатива за Германия " в електорален проект освен тъпче на едно място, само че и отстъпва надолу. И това " знамение " не се случи. " Алтернатива за Германия " бе жигосана и сложена в политическия фризер. Будапещенската среща на дясноконсервативни партии преди броени дни подсказа, че има подготвеност за възможна замяна на ЕНП с ново, дясноконсервативно обединяване. Фашизмът и расизмът нямат място в днешна и утрешна Европа. Опитите да се слагат сходни етикети без задоволително причини по разбираеми, десничарско-либерални, позиции не се посрещат с схващане от доста хора в Източна Европа. Например във връзка мигрантите или " половите малцинства ". Ако един публичен проблем е подложен от АзГ, той не следва да бъде пренебрегнат или заклеймяван, а правдиво оценен. Мисля, че немската партийно-политическа система ще съумее да цивилизова десния екстремизъм. Ако не се получи, ще се употребяват и други начини.
Катастрофата на партия " Левицата " – " Ди Линке "
Тежко изборно проваляне претърпя партия " Левицата ". Освен друго, то бе подбудено от странния вътрешнопартиен конфликт. Сара Вагенкнехт, съучредителка на партията, написа нова книга по най-острите обществени въпроси. Изглежда някои от нейните възгледи – по-скоро реалистични, са били посрещнати на нож от висшите кръгове в партията. Членската маса – назад – застана на нейна страна. Този спор също следва да се развие, освен в Германия. Левицата е мощна, когато застане на страната на обективния разбор, а не на политическата уместност, да речем. Левицата изгуби половината от мандатите си и единствено с помощта на мъдрото предписание за " трите директни (мажоритарни) мандата " ще взе участие в новия Бундестаг.
Успяваща Германия ще търси нови пътища.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ