Българо-сръбските отношения: минало – настояще – бъдеще
В салона на Славянско држество в България се организира полемика, отдадена на българо-сръбските връзки.
Организатори на мероприятието бяха Национално Движение Русофили, Международна Славянска община „ Перун – 2000 “ и Славянско држество в България. В нея взеха присъединяване български и сръбски научни, културни и публични дейци.
Начало на полемиката даде ръководителят на Международна Славянска община „ Перун – 2000 “ ген. Емил Миланов, който показа сръбските посетители акад. Зоран Милошевич и доктор Даяна Лазаревич. След което беше дадена думата на проф. Иван Пенчев.
Темата на проф. Иван Пенчев беше „ Българо-сръбските връзки – настояще и бъдеще “. В нея той засегна положителните и неприятните моменти в общата история на България и Сърбия: политически и стопански. Отбеляза, че през последните години се следи увеличение на културния продан сред двете страни. Беше изработен разбор на предишното и сегашното на българо-сръбските връзки, както и прогноза за бъдещите.
Проф. Пенчев отбляза, че има историческа разлика в политиката на двете страни. От епохи съществува другарството сред тях, само че и от епохи съществуват хора, които желаят да попречат на него. И през днешния ден се вършат опити да се разедини славянският свят. Не би трябвало да разрешаваме на никого да ни се меси, а да можем да укрепим връзките сред славянските страни.
След това беше показана кннигата „ България в Европейския съюз – триумф или провал “ с създатели Зоран Милошевич и Даяна Лазаревич. Милошевич описа за това по какъв начин се е появила концепцията за тази книга. Беше маркирано, че в Сърбия има интерес към България и нейната просвета. Благодари на всички, които са съдействали за нейното създване и издаване. В Сърбия това е първата книга за България от доста години насам. Основна тематика е влизането на България в Европейски Съюз и последствията от това. Тази година книгата ще бъде издадена и на съветски в Санкт Петербург.
Отбеляза, че би трябвало да развиваме взаимни планове, преди всичко куултурни. Най-близки на българите са сърбите. Руснаците също са близки, само че Русия е надалеч, а Сърбия е близо.
Ген. Стоименов, чието изявление е намерило място в книгата, означи, че Сърбия не би трябвало да позволява нашите неточности и да има някакви огромни упования от влизането си в Европейски Съюз. Направи разбор на това, което ни даде и което ни лиши участието в Европейски Съюз.
В края на изявлението си той подари последните си два труда на акад. Милошевич.
Проф. Искра Баева означи, че сле края на социализма ползата към България понижен. Напомн също по този начин, че европа е доста по-голяма от Европейски Съюз, което би трябвало да се има поради.
Проф. Димов – зам.-председател на Славянско држество в България, подсети, че България и Сърбия заемата стратегическо място на Балканите и от техните връзки ще зависи бъдещата геополитика в района. Той приказва за ролята на Съединението от 1885 година като проверка на Берлинския кротичък контракт.
Темата на изявление на доктор Даяна Лазаревич беше „ 300 години от рождението на сръбския историк Иван Райчев “. Това е първият сръбски историк и историограф. Преди него не е било писано за произхода на славянските нации, на сърбите, българите и хърватите.
Доц. Лазаревич означи, че би трябвало да се укрепват нашите научни и културни връзки. Трябва да се сложи акцентиране на нашето приятелство, а не на войните, които са били, и да се върви дружно напред към бъдещето.
След изявлението й баха връчени книги и благодарствени грамоти на българите, работили върху книгата.
Д-р Атанас Панчев приказва на тематика „ 1150 години от рождението на Свети Иван Рилски “. Той описа за живота и активността на светеца, който се празнува освен от православните, само че и от католиците.
Председателят на Сюза на българските публицисти Снежана Тодорова заяви за основания Инициативен комитет за за честването на 150 години от експлоадирането на Априлското въстание.
Тя означи също по този начин, че по нрав и по схващане сръбският народ е най-близо до българския.
В края на полемиката Крум Лазаров – предсеател на Славянско држество в България, описа за историята и активността на сдружението и неговите ръководители от основаването му през XIX век до през днешния ден.
Автор: Кристина Иванова
Източник:
Организатори на мероприятието бяха Национално Движение Русофили, Международна Славянска община „ Перун – 2000 “ и Славянско држество в България. В нея взеха присъединяване български и сръбски научни, културни и публични дейци.
Начало на полемиката даде ръководителят на Международна Славянска община „ Перун – 2000 “ ген. Емил Миланов, който показа сръбските посетители акад. Зоран Милошевич и доктор Даяна Лазаревич. След което беше дадена думата на проф. Иван Пенчев.
Темата на проф. Иван Пенчев беше „ Българо-сръбските връзки – настояще и бъдеще “. В нея той засегна положителните и неприятните моменти в общата история на България и Сърбия: политически и стопански. Отбеляза, че през последните години се следи увеличение на културния продан сред двете страни. Беше изработен разбор на предишното и сегашното на българо-сръбските връзки, както и прогноза за бъдещите.
Проф. Пенчев отбляза, че има историческа разлика в политиката на двете страни. От епохи съществува другарството сред тях, само че и от епохи съществуват хора, които желаят да попречат на него. И през днешния ден се вършат опити да се разедини славянският свят. Не би трябвало да разрешаваме на никого да ни се меси, а да можем да укрепим връзките сред славянските страни.
След това беше показана кннигата „ България в Европейския съюз – триумф или провал “ с създатели Зоран Милошевич и Даяна Лазаревич. Милошевич описа за това по какъв начин се е появила концепцията за тази книга. Беше маркирано, че в Сърбия има интерес към България и нейната просвета. Благодари на всички, които са съдействали за нейното създване и издаване. В Сърбия това е първата книга за България от доста години насам. Основна тематика е влизането на България в Европейски Съюз и последствията от това. Тази година книгата ще бъде издадена и на съветски в Санкт Петербург.
Отбеляза, че би трябвало да развиваме взаимни планове, преди всичко куултурни. Най-близки на българите са сърбите. Руснаците също са близки, само че Русия е надалеч, а Сърбия е близо.
Ген. Стоименов, чието изявление е намерило място в книгата, означи, че Сърбия не би трябвало да позволява нашите неточности и да има някакви огромни упования от влизането си в Европейски Съюз. Направи разбор на това, което ни даде и което ни лиши участието в Европейски Съюз.
В края на изявлението си той подари последните си два труда на акад. Милошевич.
Проф. Искра Баева означи, че сле края на социализма ползата към България понижен. Напомн също по този начин, че европа е доста по-голяма от Европейски Съюз, което би трябвало да се има поради.
Проф. Димов – зам.-председател на Славянско држество в България, подсети, че България и Сърбия заемата стратегическо място на Балканите и от техните връзки ще зависи бъдещата геополитика в района. Той приказва за ролята на Съединението от 1885 година като проверка на Берлинския кротичък контракт.
Темата на изявление на доктор Даяна Лазаревич беше „ 300 години от рождението на сръбския историк Иван Райчев “. Това е първият сръбски историк и историограф. Преди него не е било писано за произхода на славянските нации, на сърбите, българите и хърватите.
Доц. Лазаревич означи, че би трябвало да се укрепват нашите научни и културни връзки. Трябва да се сложи акцентиране на нашето приятелство, а не на войните, които са били, и да се върви дружно напред към бъдещето.
След изявлението й баха връчени книги и благодарствени грамоти на българите, работили върху книгата.
Д-р Атанас Панчев приказва на тематика „ 1150 години от рождението на Свети Иван Рилски “. Той описа за живота и активността на светеца, който се празнува освен от православните, само че и от католиците.
Председателят на Сюза на българските публицисти Снежана Тодорова заяви за основания Инициативен комитет за за честването на 150 години от експлоадирането на Априлското въстание.
Тя означи също по този начин, че по нрав и по схващане сръбският народ е най-близо до българския.
В края на полемиката Крум Лазаров – предсеател на Славянско држество в България, описа за историята и активността на сдружението и неговите ръководители от основаването му през XIX век до през днешния ден.
Автор: Кристина Иванова
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ