В Съединените щати през последните години обсъжданията във връзка с

В Съединените щати през последните години разискванията по отношение на Иран бяха най-вече за JCPOA - нуклеарната договорка, контрактувана от президента Обама.

В Близкия изток нещата са разнообразни.

Това е по този начин, тъй като до момента в който ние обсъждаме, Иран работи. И Израел реагира.

Израел е атакувал обекти в Сирия 100 пъти през последните пет години, като е бомбардирал, когато е засичал ирански старания за снабдяване на високотехнологично съоръжение на „ Хизбула “ в Ливан.

Миналия месец Израел бомбардира по този начин наречения Център за научни изследвания и откриватели в Масяф, град в централна Сирия, боен обект, където се твърди, че са създавани химически оръжия и прецизни бомби.

Сега има известия (като това в публикацията на най-известния израелски боен анализатор Алекс Фишман във в. "Йедиот Ахронот"), че Иран възнамерява да построи военно летище покрай Дамаск, където IRGC (Революционните гвардейци) биха могли да се открият и откъдето да работят.

И че Иран и режимът на Асад договарят за даването на Техеран на личен боен кей в пристанището на Тартус.

И че Иран може скоро в действителност да дислоцира армейска дивизия в Сирия.

Подобно развиване би било недопустимо за Израел и такова обръщение ще бъде предадено на Русия и Съединените щати. Руският министър на защитата Сергей Шойгу скоро ще посети Израел, след което военният министър на Израел ще посети Вашингтон.

Предишните израелски старания да накарат президента Владимир Путин да спре Иран (по време на четирите визити на Нетаняху в Москва през последната година) се провалиха, което допуска, че Израел ще би трябвало самичък да го направи - в случай че новата политика във връзка с Иран, обсъждана в администрацията на Тръмп, докара до това Съединени американски щати да търсят способи за преустановяване на непрекъснатото разширение на иранското военно наличие и въздействие в Близкия изток.

Това остава да се види. Слуховете допускат, че администрацията на Тръмп може да отбелязя IRGC като терористична група, което може да отвори вратата за потребление на органите за битка с тероризма, с цел да бъде спряна експанзията на Техеран.

Независимо от разискването по отношение на JCPOA, може да има необятен консенсус в администрацията, че би трябвало да се противодейства на възходящата военна роля на Иран в Ирак, Сирия, Ливан и другаде в района.

Каквото и да е американското умозаключение, в случай че Иран фактически възнамерява да сътвори огромно и непрекъснато военно наличие в Сирия с непрекъснати военноморски и въздушни бази и сериозна сухопътна мощ, Израел ще вземе съдбоносни решения.

Такова иранско наличие на Средиземно море и на границата на Израел би трансформирало военното равновесие в района и ще промени значително обстановката със сигурността в Израел.

А спомнете си, че съгласно контрактуваното от Обама JCPOA рестриктивните мерки върху нуклеарната стратегия на Иран стартират да изтичат единствено след 8 години, и в този момент Иран може да усъвършенства своята стратегия за междуконтинентални балистични ракети (МКБР) и няма инспекции на военни обекти, където може да се правят проучвания в региона на нуклеарните оръжия.

Както неотдавна сподели сенатор Том Котън: "Ако Иран през днешния ден няма скрита нуклеарна стратегия, това ще бъде за първи път от поколение".

Десетилетие може да дели Израел от обстановка, в която Иран има нуклеарни оръжия и има бази в Сирия - и разумно би могъл даже да разположи нуклеарни оръжия в Сирия, единствено на километри от границата на Израел.

Фишман, доайенът на израелските военни репортери, написа, че "ако израелските дипломатически стъпки не дадат резултат, ние [Израел] вървим към спор с иранците".

Това умозаключение, както и иранските ходове, които го вършат все по-голяма опция, би трябвало да бъдат в съзнанието на чиновниците на администрацията на Тръмп, защото те обмислят нова политика към непрекъснатия блян на Иран към въздействие в Близкия изток. /БГНЕС

----------

Автор на коментара в сп. „ Нюзуик “ е Елиът Ейбрамс, старши откривател в по близкоизточните въпроси в Съвета за външни връзки във Вашингтон. Той е бил заместник-помощник на президента и заместник-съветник по националната сигурност в администрацията на президента Джордж У. Буш, където е управлявал политиката на Съединени американски щати в Близкия изток.