Един месец война между Израел и Хамас
В събота, 7 октомври 2023 година, палестинското въоръжено придвижване „ Хамас “ предприе неочаквана офанзива против Израел. Тя докара до гибелта на повече от 1400 израелци, към 3000 души бяха ранени, а 240 бойци и цивилни пленени. Още в първия ден на офанзивата Израел разгласи положение на война, прикани аварийните си сили за наземна офанзива и стартира въздушни бомбардирвки в линията Газа, което докара до над 10 000 жертви.
Няма подозрение, че интервенцията, стартирана от „ Хамас “, раздруса Израел по метод, напомнящ Октомврийската война от 1973 година, стартирана от Египет и Сирия тъкмо преди половин век. Очевидно е, че „ Хамас “ алегорично е избрал тази годишнина, с цел да стартира интервенцията си. По същия метод, по който египетската войска минава през Суецкия канал, с цел да си върне окупирания Синай, те вършат зрелищен пробив на защитната ограда към линията Газа. Освен това, интервенцията на „ Хамас “ се организира на еврейския празник Сукот, който се пада в събота, още веднъж сходно на избора на религиозния празник Йом Кипур от арабските сили преди половин век.
Бойците на Хамас пробиха така наречен „ непроходима преграда “, оборудвана със датчици, камери и техника за наблюдаване, обградена от железна стена, дълбока няколко метра. Стената за сигурност се простира на дължина от 65 километра. Тя стартира от границата с Египет, опасва линията Газа и стига до морето. Смята се за „ високотехнологично украшение “, предопределено да обезпечи обсадата на Газа.
Войната, която Хамас стартира против Израел, не наподобява на нито един от предходните спорове, водени от това придвижване против Израел през 2008, 2012, 2014, 2019, 2021 и 2022 година, както във връзка с мащаба, по този начин и на детайла на изненада.
Що се отнася до детайла на изненада, никой не очакваше „ Хамас “ да провокира война против Израел, който твърдеше още от октомврийската война през 1973 година, че сходно събитие в никакъв случай няма да се повтори. Въпреки това, то се повтори, въпреки и не от ръката на постоянна войска, а от военна организация, чиито оръжия и разследващи качества надали съответстват с тези на стандартните държавни военни сили. Това съставлява доста проваляне за Израел, без значение от изхода на тази борба в бъдеще.
По отношение на мащаба, „ Хамас “ разпростра офанзивите си, като употребява военни качества на всички фронтове: по суша, по море и въздух. Това съставлява самобитна еволюция от предходни техни офанзиви, които бяха лимитирани до (не)селективно изстрелване на спонтанни ракети към израелските градове и селища.
В израелските оценки поражда съпоставяне сред неуспехите в този спор и тези в Октомврийската война от 1973 година Въпреки това, израелските анализатори подчертаха, че до момента в който неуспехът през 1973 година е резултат от самостоятелни неточности в управлението на военните, актуалният неуспех отразява срив в целия боен и охраняем уред. Освен това през 1973 година Израел се изправи против две от най-мощните арабски армии – Египет и Сирия, до момента в който в последните събития той се изправи против недържавна войнствена група, която наброява към тридесет хиляди членове.
Израелската политика
Ситуацията, пред която е изправен Израел сега и пътят, който има намерение да следва, прилича ситуацията, пред което бяха изправени Съединените щати след терористичните офанзиви на 11 септември 2001 година, когато беше погубен признакът на икономическата мощност на Съединени американски щати в Ню Йорк.
В момента, след офанзивата на „ Хамас “, Израел се нуждае от война повече от всеки път, с цел да възвърне доверието на израелците в сигурността и стабилността, както и да затвърди убеждението, че Израел е единствената страна и леговище за еврейския народ. Уважаваният израелско-американски публицист и публицист Йоси Клайн Халеви от Института Шалом Хартман счита, че Израел се е „ трансформирал в най-опасната страна в света за евреите. “
Тази война може евентуално да означи политическия завършек на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Израелският проверяващ орган, Комисия Агранат, разгласява отчет от три елементи за войната от 1973 година, публикуван на 1 април 1974 година, който приканва за уволнението на редица висши офицери на IDF и който провокира подобен спор, че тогавашният израелски министър-председател Голда Меир бе заставен да подаде оставка. Очаква се сходна комисия да бъде основана след привършване на актуалната война, както е всекидневно в Израел след множеството от въоръжените спорове, в които взе участие. В близко бъдеще опозицията ще сложи под подозрение жизнеспособността на държавното управление на Нетаняху.
На 29 декември 2022 година тогавашният израелски министър-председател в оставка Яир Лапид се обърна към новото държавно управление, ръководено от премиера Бенямин Нетаняху и сподели: „ Ние ви даваме Израел в чудесно положение. Опитайте се да не го унищожите “ и добави, че неговото държавно управление е постигнало съглашение с Ливан за демаркация на морските граници, спряло е преподписването на нуклеарното съглашение с Техеран и е положило основите за взаимно признание със Саудитска Арабия.
Светската ориентировка на израелската съпротива ще набира скорост, изключително откакто приканва за преустановяване на политическото въздействие на религиозните партии. Това цели да попречи на Израел да страда от непредвидени въоръжени спорове, които постоянно стартират тъкмо по време на религиозни празници. Тези религиозни партии постановат положение на съвсем цялостно прекъсване на дейностите в страната.
Позицията на палестинската власт
Продължаващата война сред линията Газа и Израел сподели, че палестинските управляващи, водени от президента Махмуд Абас, към този момент нямат никакво въздействие върху хода на събитията. От друга страна, „ Хамас “ съумя да се наложи като главен участник и стартира да диктува политическия и боен дневен ред на спора.
Президентът Абас осъди това, което той назова „ процедура на цивилни убийства “ както от израелска, по този начин и от палестинска страна, призовавайки придвижванията „ Хамас “ и „ Ислямски джихад “ да освободят израелците, хванати по време на интервенцията. Освен това той акцентира, че политиките и дейностите на „ Хамас “ не би трябвало да се отъждествяват с палестинския народ, защото Организацията за избавление на Палестина (ООП) е единственият легален представител на палестинците.
В Газа Хамас принудително смъкна палестинската власт през 2007 година Махмуд Абас е президент на палестинската власт повече от 18 години, макар че мандатът му публично изтече през 2009 година Той продължава да заема позицията, без да организира избори. Понастоящем палестинските управляващи не упражняват надзор върху Газа и „ Хамас “ и нямат въздействие върху Израел, намирайки се в незначителна позиция при настоящето развиване на събитията.
Руската политика във връзка с спора
Официална позиция на Русия по отношение на израелско-палестинския спор е, че Русия поддържа ясна и поредна тактика за Близкия изток. Но връзките на Москва с „ Хамас “ през последните години са близки. За разлика от Съединени американски щати, Обединеното кралство и някои други европейски страни, Русия се въздържа да дефинира „ Хамас “ като терористична организация.
В исторически подтекст Владимир Путин беше измежду първите, които поздравиха „ Хамас “ след успеха им на парламентарните избори през 2006 година В началото на интервенцията на „ Хамас “ на 7 октомври Русия поддържаше предходния си метод, като в същото време търсеше политическо ангажиране в тази рецесия. Путин приписа рецесията на подривната американска политика в Близкия изток.
Всъщност, с изключение на тактиката си за неутралитет в този спор, Русия се пробва да отклони вниманието от войната си против Украйна. Руснаците разпознаха спора в Газа като удобна опция да се освободят от западния медиен надзор и пропагандни акции против тях. От друга страна, Русия е мобилизирала всички свои принадлежности, с цел да опише спада на въздействието на Съединените щати, тяхната уязвимост и тяхната ирационална политика на ескалация на военни спорове. Освен това Русия се стреми да убеди света, че Съединените щати не са в положение да защитят най-близките си съдружници, имайки поради Израел.
Русия понастоящем преглежда израелско-палестинския спор като подобаващ миг за отклонение на вниманието от украинската рецесия и като късмет за наново одобряване на ролята си в Близкия изток. Москва старателно работи, с цел да показа Съединени американски щати като подстрекатели към война, неспособни да основат благоприятни условия за мир. Именно това е дневният ред, който Русия преследва, до момента в който управлява дипломатическите старания в Организация на обединените нации на един фронт, и приема водачите на придвижването „ Хамас “ в Москва на другия.
Китайската политика във връзка с спора
Китай се пробва да упражни политическата си тежест, с цел да потуши разклоненията на спора към района на Близкия изток. Съединените щати приканиха Китай да употребява въздействието си, с цел да предотврати ескалацията на спора. Това искане идва в миг, когато ролята на Пекин в района е засилена след историческо съглашение, което позволи дипломатическия спор сред Иран и Саудитска Арабия, през 2023 година
Вашингтон се надява, че другарството сред Китай и Иран, и двете страни поддръжници на „ Хамас “, ще способства за деескалацията на спора. Междувременно Техеран предизвести за евентуални превантивни ограничения против Израел, който прави сухопътна атака в линията Газа. Има и опасения за офанзива на ливанската Хизбула, подкрепяна от Иран. Това би отворило втори, по-опасен фронт против Израел.
Приятелските връзки на Китай с палестинците, Иран, Саудитска Арабия и Израел могат да бъдат употребявани в опит за деескалация на обстановката. В случая с Израел и „ Хамас “, Пекин се стреми да откри и поддържа положителни връзки за нескончаем интервал с всички страни, участващи в спора.
В исторически проект, Пекин поредно е изразявал благосклонности към палестинците и е подкрепял Организацията за избавление на Палестина като законен представител на палестинския народ, а не „ Хамас “. Въпреки това Китай се въздържа от осъждането на „ Хамас “.
Конфликтът дава на Китай опция да подчертае това, за което Пекин от дълго време упорства – „ лицемерието на Запада във връзка с интернационалното право и човешките права “.
Но въздействието на Пекин в спора Израел-Хамас евентуално ще бъде доста по-малко от ролята му в съглашението сред Саудитска Арабия и Иран.
Турската политика във връзка с спора
Газа съставлява доста усложнение за външната политика на Турция, защото попречва всички старания на Анкара да се въздържа от интервенция в Близкия изток и принуждава Турция да се ангажира още веднъж с района. По-рано се смяташе, че Анкара ще се въздържи от усложнение в районните спорове на Близкия изток, след като измести фокуса си към района на Кавказ. Този поврат беше воден от устрема да се извлекат геополитически изгоди от успеха, реализирана от съдружника на Турция, Азербайджан над Армения в Нагорни Карабах. Турция търсеше благоприятни условия за разширение на въздействието си в Черноморския басейн, изключително в светлината на намаляващото съветско въздействие там, заради спора в Украйна.
Войната в Газа обаче, наруши сметките ѝ за нормализиране на връзките с Израел. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган даже планираше да посети Израел за подписването на значими енергийни съглашения. След изборите през май 2023 година Ердоган по едно и също време понижи топлите си връзки с „ Хамас “ и ускори връзките си с Израел. Сега, заради забележителния напън от страна на турската общност, той трябваше да заеме по-категорична позиция.
На 25 октомври 2023 година той съобщи: „ Хамас не е терористична организация. Това е национално-освободително придвижване, защитаващо своята земя “, и разгласи, че е отменил проектите си да посети Израел заради нечовешката война, която води.
Опциите, с които разполага Турция, стават все по-ограничени и ще бъдат в допълнение лимитирани заради дейностите на нейния исторически противник Иран, който има доста по-голямо въздействие върху „ Хамас “ и, затова, изхода от този спор. В резултат на това Турция се оказва лишена от опцията да работи като медиатор, защото нито Израел, нито „ Хамас “ се доверяват на нейната роля.
Струва си да се означи, че „ Хамас “ и Иран реализираха доста по-голям триумф, в сравнение с чакаха, принуждавайки доста страни в района освен да се дистанцират от Израел, само че и да заемат решителна позиция против него.
Много малко евентуално е Турция да попречи на Израел да извърши военна интервенция, и да изгони „ Хамас “ от Газа. Тя ще бъде принудена да одобри по-строга дипломатическа позиция по отношение на Израел и Съединените щати, което евентуално ще изостри геополитическото състояние на Анкара в Средиземно море, и изключително в Сирия, където има военно наличие.
Турция трябваше да одобри твърда позиция, с цел да отбрани доверието си като съдружник на палестинския народ и да резервира духовното си състояние в арабския и ислямския свят. Дилемите, пред които е изправена турската политика в тази комплицирана геополитическа обстановка, евентуално ще надвишават нейните дипломатически благоприятни условия.
Как ще наподобява линията Газа след войната?
Възниква въпросът: Кой ще ръководи линията Газа ден след войната? Разглеждат се няколко разновидността.
Първият е Израел да ръководи директно Ивицата Газа, сходно на Зона С на Западния бряг.
Вторият вид включва арабски страни, Египет и евентуално Катар, които поемат ръководството на Газа, до момента в който институциите на Палестинската власт могат да се върнат на територията, откакто бяха изгонени след гражданската война през 2007 година Този сюжет обаче е малко евентуално да се случи незабавно след войната, защото основава чувството, че палестинските управляващи алегорично ще влязат в линията Газа „ на израелски танкове “.
Третият вид е на Вашингтонският институт за близкоизточна политика от Съединените щати, който предлага основаването на „ преходна администрация за ръководство на линията Газа “, позволяваща на палестинските управляващи последователно да поемат тази роля, започвайки минимум три години след приключването на войната. Авторите на това предложение считат, че новата администрация би трябвало да служи като краткотраен орган за самоуправление за интервал от три години преди завръщането на палестинската власт.
Израел би трябвало да стартира да мисли по какъв начин да запълни евентуалния вакуум след провалянето на „ Хамас “. Въпросът за ръководството в Газа е една от най-значимите стратегически неточности на политиките на Нетаняху от 2009 година до през днешния ден. Той поредно поддържаше палестинските разделения и въпреки това да беше сполучлива политика за известно време, тя бе мощно спорна.
Освен това, водената от Нетаняху политика целеше да спре мирния развой и да отсрочи всевъзможни начинания за мир под претекст, че палестинската страна е разграничена, и че няма кой да съставлява палестинската нация. Израелското съмнение се основаваше на правилото за „ успокояване “ на придвижването „ Хамас “, което му даде опция да консолидира въздействието си в Ивицата Газа, като дейно способства за подкопаването на палестинските управляващи. Следователно тази политика докара до устойчиво подсилване на „ Хамас “ през последните 15 години, до момента в който палестинските управляващи прогресивно отслабваха.
Няма ясно дефинирана тактика на Израел за премахване на Хамас
Израел признава, че „ Хамас “ съставлява идеология, надълбоко вкоренена измежду жителите на Газа. Според израелския коментатор Цви Йехезкели това не е просто „ група маскирани екстремисти “, а организация с необятна известност освен в Газа, само че и в целия Западен бряг, в Израел, измежду прилежащите страни и други елементи на света.
Геополитическите анализатори преглеждат историята като „ повтаряне “, където във всички предходни войни или палестински въстания (интифади), които са изтощили Израел, военно проваляне след това е последвано от политически успех за Израелската страна.
Операцията на „ Хамас “ и отговорът на Израел ще съставляват стратегическа повратна точка освен в връзките на Израел с „ Хамас “ и линията Газа, само че и в метода на Израел към палестинския въпрос. Израел възприема този спор не като ориентиран само против „ Хамас “, а като борба, включваща всички членове на враждебната ос (Хизбула, Иран и нейните милиции в Сирия, Ирак, Йемен и др.). Тези организации наблюдават от близко военния потенциал и уязвимостта на Израел.
Както на интернационалния, по този начин и на вътрешния фронт, има непрекъсната липса на отговорност за тежки нарушавания на интернационалното филантропично право в Близкия изток и наподобява, че тази обстановка ще продължи даже и след този спор. Въпросите обаче надалеч не са ясни, като се има поради, че Ивицата Газа е най-гъсто обитаемата зона в света, с почти 2,3 милиона палестинци, живеещи там.
Историческият опит демонстрира, че градската война слага обилни провокации даже пред най-хубавите военни сили. Този модел е явен от борбата при Сталинград през 1942 година по време на Втората международна война, борбите при Фалуджа през 2004 година и Мосул през 2017 година в Ирак, до последните борби в Мариупол през 2022 година в Украйна.
*Текстът е на Международния институт за близкоизточни и балкански проучвания в Любляна, Словения. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Няма подозрение, че интервенцията, стартирана от „ Хамас “, раздруса Израел по метод, напомнящ Октомврийската война от 1973 година, стартирана от Египет и Сирия тъкмо преди половин век. Очевидно е, че „ Хамас “ алегорично е избрал тази годишнина, с цел да стартира интервенцията си. По същия метод, по който египетската войска минава през Суецкия канал, с цел да си върне окупирания Синай, те вършат зрелищен пробив на защитната ограда към линията Газа. Освен това, интервенцията на „ Хамас “ се организира на еврейския празник Сукот, който се пада в събота, още веднъж сходно на избора на религиозния празник Йом Кипур от арабските сили преди половин век.
Бойците на Хамас пробиха така наречен „ непроходима преграда “, оборудвана със датчици, камери и техника за наблюдаване, обградена от железна стена, дълбока няколко метра. Стената за сигурност се простира на дължина от 65 километра. Тя стартира от границата с Египет, опасва линията Газа и стига до морето. Смята се за „ високотехнологично украшение “, предопределено да обезпечи обсадата на Газа.
Войната, която Хамас стартира против Израел, не наподобява на нито един от предходните спорове, водени от това придвижване против Израел през 2008, 2012, 2014, 2019, 2021 и 2022 година, както във връзка с мащаба, по този начин и на детайла на изненада.
Що се отнася до детайла на изненада, никой не очакваше „ Хамас “ да провокира война против Израел, който твърдеше още от октомврийската война през 1973 година, че сходно събитие в никакъв случай няма да се повтори. Въпреки това, то се повтори, въпреки и не от ръката на постоянна войска, а от военна организация, чиито оръжия и разследващи качества надали съответстват с тези на стандартните държавни военни сили. Това съставлява доста проваляне за Израел, без значение от изхода на тази борба в бъдеще.
По отношение на мащаба, „ Хамас “ разпростра офанзивите си, като употребява военни качества на всички фронтове: по суша, по море и въздух. Това съставлява самобитна еволюция от предходни техни офанзиви, които бяха лимитирани до (не)селективно изстрелване на спонтанни ракети към израелските градове и селища.
В израелските оценки поражда съпоставяне сред неуспехите в този спор и тези в Октомврийската война от 1973 година Въпреки това, израелските анализатори подчертаха, че до момента в който неуспехът през 1973 година е резултат от самостоятелни неточности в управлението на военните, актуалният неуспех отразява срив в целия боен и охраняем уред. Освен това през 1973 година Израел се изправи против две от най-мощните арабски армии – Египет и Сирия, до момента в който в последните събития той се изправи против недържавна войнствена група, която наброява към тридесет хиляди членове.
Израелската политика
Ситуацията, пред която е изправен Израел сега и пътят, който има намерение да следва, прилича ситуацията, пред което бяха изправени Съединените щати след терористичните офанзиви на 11 септември 2001 година, когато беше погубен признакът на икономическата мощност на Съединени американски щати в Ню Йорк.
В момента, след офанзивата на „ Хамас “, Израел се нуждае от война повече от всеки път, с цел да възвърне доверието на израелците в сигурността и стабилността, както и да затвърди убеждението, че Израел е единствената страна и леговище за еврейския народ. Уважаваният израелско-американски публицист и публицист Йоси Клайн Халеви от Института Шалом Хартман счита, че Израел се е „ трансформирал в най-опасната страна в света за евреите. “
Тази война може евентуално да означи политическия завършек на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Израелският проверяващ орган, Комисия Агранат, разгласява отчет от три елементи за войната от 1973 година, публикуван на 1 април 1974 година, който приканва за уволнението на редица висши офицери на IDF и който провокира подобен спор, че тогавашният израелски министър-председател Голда Меир бе заставен да подаде оставка. Очаква се сходна комисия да бъде основана след привършване на актуалната война, както е всекидневно в Израел след множеството от въоръжените спорове, в които взе участие. В близко бъдеще опозицията ще сложи под подозрение жизнеспособността на държавното управление на Нетаняху.
На 29 декември 2022 година тогавашният израелски министър-председател в оставка Яир Лапид се обърна към новото държавно управление, ръководено от премиера Бенямин Нетаняху и сподели: „ Ние ви даваме Израел в чудесно положение. Опитайте се да не го унищожите “ и добави, че неговото държавно управление е постигнало съглашение с Ливан за демаркация на морските граници, спряло е преподписването на нуклеарното съглашение с Техеран и е положило основите за взаимно признание със Саудитска Арабия.
Светската ориентировка на израелската съпротива ще набира скорост, изключително откакто приканва за преустановяване на политическото въздействие на религиозните партии. Това цели да попречи на Израел да страда от непредвидени въоръжени спорове, които постоянно стартират тъкмо по време на религиозни празници. Тези религиозни партии постановат положение на съвсем цялостно прекъсване на дейностите в страната.
Позицията на палестинската власт
Продължаващата война сред линията Газа и Израел сподели, че палестинските управляващи, водени от президента Махмуд Абас, към този момент нямат никакво въздействие върху хода на събитията. От друга страна, „ Хамас “ съумя да се наложи като главен участник и стартира да диктува политическия и боен дневен ред на спора.
Президентът Абас осъди това, което той назова „ процедура на цивилни убийства “ както от израелска, по този начин и от палестинска страна, призовавайки придвижванията „ Хамас “ и „ Ислямски джихад “ да освободят израелците, хванати по време на интервенцията. Освен това той акцентира, че политиките и дейностите на „ Хамас “ не би трябвало да се отъждествяват с палестинския народ, защото Организацията за избавление на Палестина (ООП) е единственият легален представител на палестинците.
В Газа Хамас принудително смъкна палестинската власт през 2007 година Махмуд Абас е президент на палестинската власт повече от 18 години, макар че мандатът му публично изтече през 2009 година Той продължава да заема позицията, без да организира избори. Понастоящем палестинските управляващи не упражняват надзор върху Газа и „ Хамас “ и нямат въздействие върху Израел, намирайки се в незначителна позиция при настоящето развиване на събитията.
Руската политика във връзка с спора
Официална позиция на Русия по отношение на израелско-палестинския спор е, че Русия поддържа ясна и поредна тактика за Близкия изток. Но връзките на Москва с „ Хамас “ през последните години са близки. За разлика от Съединени американски щати, Обединеното кралство и някои други европейски страни, Русия се въздържа да дефинира „ Хамас “ като терористична организация.
В исторически подтекст Владимир Путин беше измежду първите, които поздравиха „ Хамас “ след успеха им на парламентарните избори през 2006 година В началото на интервенцията на „ Хамас “ на 7 октомври Русия поддържаше предходния си метод, като в същото време търсеше политическо ангажиране в тази рецесия. Путин приписа рецесията на подривната американска политика в Близкия изток.
Всъщност, с изключение на тактиката си за неутралитет в този спор, Русия се пробва да отклони вниманието от войната си против Украйна. Руснаците разпознаха спора в Газа като удобна опция да се освободят от западния медиен надзор и пропагандни акции против тях. От друга страна, Русия е мобилизирала всички свои принадлежности, с цел да опише спада на въздействието на Съединените щати, тяхната уязвимост и тяхната ирационална политика на ескалация на военни спорове. Освен това Русия се стреми да убеди света, че Съединените щати не са в положение да защитят най-близките си съдружници, имайки поради Израел.
Русия понастоящем преглежда израелско-палестинския спор като подобаващ миг за отклонение на вниманието от украинската рецесия и като късмет за наново одобряване на ролята си в Близкия изток. Москва старателно работи, с цел да показа Съединени американски щати като подстрекатели към война, неспособни да основат благоприятни условия за мир. Именно това е дневният ред, който Русия преследва, до момента в който управлява дипломатическите старания в Организация на обединените нации на един фронт, и приема водачите на придвижването „ Хамас “ в Москва на другия.
Китайската политика във връзка с спора
Китай се пробва да упражни политическата си тежест, с цел да потуши разклоненията на спора към района на Близкия изток. Съединените щати приканиха Китай да употребява въздействието си, с цел да предотврати ескалацията на спора. Това искане идва в миг, когато ролята на Пекин в района е засилена след историческо съглашение, което позволи дипломатическия спор сред Иран и Саудитска Арабия, през 2023 година
Вашингтон се надява, че другарството сред Китай и Иран, и двете страни поддръжници на „ Хамас “, ще способства за деескалацията на спора. Междувременно Техеран предизвести за евентуални превантивни ограничения против Израел, който прави сухопътна атака в линията Газа. Има и опасения за офанзива на ливанската Хизбула, подкрепяна от Иран. Това би отворило втори, по-опасен фронт против Израел.
Приятелските връзки на Китай с палестинците, Иран, Саудитска Арабия и Израел могат да бъдат употребявани в опит за деескалация на обстановката. В случая с Израел и „ Хамас “, Пекин се стреми да откри и поддържа положителни връзки за нескончаем интервал с всички страни, участващи в спора.
В исторически проект, Пекин поредно е изразявал благосклонности към палестинците и е подкрепял Организацията за избавление на Палестина като законен представител на палестинския народ, а не „ Хамас “. Въпреки това Китай се въздържа от осъждането на „ Хамас “.
Конфликтът дава на Китай опция да подчертае това, за което Пекин от дълго време упорства – „ лицемерието на Запада във връзка с интернационалното право и човешките права “.
Но въздействието на Пекин в спора Израел-Хамас евентуално ще бъде доста по-малко от ролята му в съглашението сред Саудитска Арабия и Иран.
Турската политика във връзка с спора
Газа съставлява доста усложнение за външната политика на Турция, защото попречва всички старания на Анкара да се въздържа от интервенция в Близкия изток и принуждава Турция да се ангажира още веднъж с района. По-рано се смяташе, че Анкара ще се въздържи от усложнение в районните спорове на Близкия изток, след като измести фокуса си към района на Кавказ. Този поврат беше воден от устрема да се извлекат геополитически изгоди от успеха, реализирана от съдружника на Турция, Азербайджан над Армения в Нагорни Карабах. Турция търсеше благоприятни условия за разширение на въздействието си в Черноморския басейн, изключително в светлината на намаляващото съветско въздействие там, заради спора в Украйна.
Войната в Газа обаче, наруши сметките ѝ за нормализиране на връзките с Израел. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган даже планираше да посети Израел за подписването на значими енергийни съглашения. След изборите през май 2023 година Ердоган по едно и също време понижи топлите си връзки с „ Хамас “ и ускори връзките си с Израел. Сега, заради забележителния напън от страна на турската общност, той трябваше да заеме по-категорична позиция.
На 25 октомври 2023 година той съобщи: „ Хамас не е терористична организация. Това е национално-освободително придвижване, защитаващо своята земя “, и разгласи, че е отменил проектите си да посети Израел заради нечовешката война, която води.
Опциите, с които разполага Турция, стават все по-ограничени и ще бъдат в допълнение лимитирани заради дейностите на нейния исторически противник Иран, който има доста по-голямо въздействие върху „ Хамас “ и, затова, изхода от този спор. В резултат на това Турция се оказва лишена от опцията да работи като медиатор, защото нито Израел, нито „ Хамас “ се доверяват на нейната роля.
Струва си да се означи, че „ Хамас “ и Иран реализираха доста по-голям триумф, в сравнение с чакаха, принуждавайки доста страни в района освен да се дистанцират от Израел, само че и да заемат решителна позиция против него.
Много малко евентуално е Турция да попречи на Израел да извърши военна интервенция, и да изгони „ Хамас “ от Газа. Тя ще бъде принудена да одобри по-строга дипломатическа позиция по отношение на Израел и Съединените щати, което евентуално ще изостри геополитическото състояние на Анкара в Средиземно море, и изключително в Сирия, където има военно наличие.
Турция трябваше да одобри твърда позиция, с цел да отбрани доверието си като съдружник на палестинския народ и да резервира духовното си състояние в арабския и ислямския свят. Дилемите, пред които е изправена турската политика в тази комплицирана геополитическа обстановка, евентуално ще надвишават нейните дипломатически благоприятни условия.
Как ще наподобява линията Газа след войната?
Възниква въпросът: Кой ще ръководи линията Газа ден след войната? Разглеждат се няколко разновидността.
Първият е Израел да ръководи директно Ивицата Газа, сходно на Зона С на Западния бряг.
Вторият вид включва арабски страни, Египет и евентуално Катар, които поемат ръководството на Газа, до момента в който институциите на Палестинската власт могат да се върнат на територията, откакто бяха изгонени след гражданската война през 2007 година Този сюжет обаче е малко евентуално да се случи незабавно след войната, защото основава чувството, че палестинските управляващи алегорично ще влязат в линията Газа „ на израелски танкове “.
Третият вид е на Вашингтонският институт за близкоизточна политика от Съединените щати, който предлага основаването на „ преходна администрация за ръководство на линията Газа “, позволяваща на палестинските управляващи последователно да поемат тази роля, започвайки минимум три години след приключването на войната. Авторите на това предложение считат, че новата администрация би трябвало да служи като краткотраен орган за самоуправление за интервал от три години преди завръщането на палестинската власт.
Израел би трябвало да стартира да мисли по какъв начин да запълни евентуалния вакуум след провалянето на „ Хамас “. Въпросът за ръководството в Газа е една от най-значимите стратегически неточности на политиките на Нетаняху от 2009 година до през днешния ден. Той поредно поддържаше палестинските разделения и въпреки това да беше сполучлива политика за известно време, тя бе мощно спорна.
Освен това, водената от Нетаняху политика целеше да спре мирния развой и да отсрочи всевъзможни начинания за мир под претекст, че палестинската страна е разграничена, и че няма кой да съставлява палестинската нация. Израелското съмнение се основаваше на правилото за „ успокояване “ на придвижването „ Хамас “, което му даде опция да консолидира въздействието си в Ивицата Газа, като дейно способства за подкопаването на палестинските управляващи. Следователно тази политика докара до устойчиво подсилване на „ Хамас “ през последните 15 години, до момента в който палестинските управляващи прогресивно отслабваха.
Няма ясно дефинирана тактика на Израел за премахване на Хамас
Израел признава, че „ Хамас “ съставлява идеология, надълбоко вкоренена измежду жителите на Газа. Според израелския коментатор Цви Йехезкели това не е просто „ група маскирани екстремисти “, а организация с необятна известност освен в Газа, само че и в целия Западен бряг, в Израел, измежду прилежащите страни и други елементи на света.
Геополитическите анализатори преглеждат историята като „ повтаряне “, където във всички предходни войни или палестински въстания (интифади), които са изтощили Израел, военно проваляне след това е последвано от политически успех за Израелската страна.
Операцията на „ Хамас “ и отговорът на Израел ще съставляват стратегическа повратна точка освен в връзките на Израел с „ Хамас “ и линията Газа, само че и в метода на Израел към палестинския въпрос. Израел възприема този спор не като ориентиран само против „ Хамас “, а като борба, включваща всички членове на враждебната ос (Хизбула, Иран и нейните милиции в Сирия, Ирак, Йемен и др.). Тези организации наблюдават от близко военния потенциал и уязвимостта на Израел.
Както на интернационалния, по този начин и на вътрешния фронт, има непрекъсната липса на отговорност за тежки нарушавания на интернационалното филантропично право в Близкия изток и наподобява, че тази обстановка ще продължи даже и след този спор. Въпросите обаче надалеч не са ясни, като се има поради, че Ивицата Газа е най-гъсто обитаемата зона в света, с почти 2,3 милиона палестинци, живеещи там.
Историческият опит демонстрира, че градската война слага обилни провокации даже пред най-хубавите военни сили. Този модел е явен от борбата при Сталинград през 1942 година по време на Втората международна война, борбите при Фалуджа през 2004 година и Мосул през 2017 година в Ирак, до последните борби в Мариупол през 2022 година в Украйна.
*Текстът е на Международния институт за близкоизточни и балкански проучвания в Любляна, Словения. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ