Безкрайните разправии около лятното часово време
В Руската Държавна Дума преди два дни беше импортиран законопроект за...преминаване към лятното часово време.
В това нямаше да има нищо извънредно, в случай че там промяната на времето напролет и наесен не беше отстранена преди близо десетина години.
При това, в началото страната остана, с всичките си часови пояси, на лятно часово време. Това се случи при започване на десетилетието, когато законодателят анулира двукратното преместване на стрелките и московският часови пояс беше закрепен на UTC+4 часа, т.е. 4 часа преди Гринуичкото време и остана по този начин целогодишно, "завинаги ". Това "завинаги " продължи единствено 2-3 години.
Само няколко години по-късно, през октомври 2014, под въздействие на всевъзможни странни лобистки групи и техните, явно искащи да им угодят, народни представители и сенатори, Русия се върна към астрономическото си, зимно време. Т.е часовият пояс на Москва сега е Гринуич плюс 3.
Но и това беше краткотрайно.
Преди дни влезе в деяние следващият епизод от тази съветска сапунена часова опера, с внасянето на законопроекта за непрекъснато връщане към лятното часово време , анулирано преди 3 години и няколко месеца, т.е. още веднъж към Гринуич плюс 4.
Ако този законопроект бъде признат, това би била трета поредна смяна единствено за по-малко от 10 години.
Това би трябвало да бъде добър урок и за нашите и европейските законодатели, които да претеглят добре плюсовете и минусите от всевъзможни непотребни придвижвания в тази сфера.
А плюсовете и минусите са в три съществени групи и с цел да бъдат видени, не е належащо да се обръщаме към всевъзможни мними и действителни специалисти.
Първата група е самочувствието и здравето на хората. Тя е обвързвана с третата, само че сама за себе си, е надълбоко субективна.
Мнозина са уверени, че промяната на времето през пролетта и наесен са доста нездравословни за здравето им, надали не същинска злополука.
Дали това е субективно, дали е самовнушение или действителност - очевидно е самостоятелно за всеки, а мненията на "спецове ", които всяка пролет и есен ни заливат и по предписание са в тази тенденция - по какъв начин това е извънредно нездравословно, единствено усилват самовнушението у някои.
Тук всеки може да си реши самичък, в случай че е кадърен на справедлива преценка, нездравословно ли е за самия него или не, връщането на стрелките.
Втората група доводи "за " и "против " са от позиция на спестовност на електрическа енергия.
Икономиите варират към половин %.
За някои половин % може да е малко, за други - доста. Все отново, имайте поради, че прехваленото произвеждане на ток от биогориво да вземем за пример, е по-малко от този половин % у нас, а това от ветрогенератори - постоянно към тази стойност. Изводите отново са самостоятелни.
Третата група, евентуално най-важна, е обвързвана с печеленето на дневна светлина. Затова и на британски лятното часово време се назовава тъкмо по този начин.
През летните месеци, на практика целият май, юни и юли, слънцето изгрява преди 5 часа астрономическо време. Мнозина не си дават сметка, че в 4 часа към този момент е съвсем ярко, а още след 4.30 е напълно ярък, пълновръстен ден!
С бутането на стрелката един час напред, ние печелим час дневна светлина. Нормална, приятна за очите, зареждаща с сила, дневна светлина. Вечерта е ярко до 21-21.30 часа, вместо единствено до края на "лека нощ деца! ".
Тоест, напълно обективно видяно, нито някой е починал от промяната на часовете, нито кой знае какво ще се случи, в случай че загубим или спечелим половин % от употребяваната електрическа енергия.
Важен е извоюваният част дневна светлина , който инак просто бихме проспали: времената към този момент не са тези, в които ставаме в 4 сутринта и отиваме на беритба. Ритъмът на актуалния човек не е обвързван непосредствено със слънцето, а с работното време.
Разбира се, макар преимуществените изгоди, би трябвало да имаме поради и минусите. При този вид, той е един и не е толкоз мощен, а и отчасти би се компенсирал. Около зимното слънцестоене заран би било мрачно до по-късно - с изгрева на слънцето към осем часа астрономическо време приблизително в страната, е мрачно до към 7.30.
Ако останем на лятно време целогодишно, по Коледа ще бъде мрачно до към 8 и половина. В подмяна на това, вечер няма да се стъмва към 17 и нещо, а едвам след 18 часа, освен това по време на най-късите дни.
Извод : Ако се реши или реши да се спре със промяната на времето, хората би трябвало да бъдат наясно с тези неща, а безспорно по-доброто решение в този случай би било, да останем на лятно часово време , с цел да не се получат смехотворните придвижвания в двете направления, както в съветския случай, който надали ще завърши с гласуването на следващата смяна.
В това нямаше да има нищо извънредно, в случай че там промяната на времето напролет и наесен не беше отстранена преди близо десетина години.
При това, в началото страната остана, с всичките си часови пояси, на лятно часово време. Това се случи при започване на десетилетието, когато законодателят анулира двукратното преместване на стрелките и московският часови пояс беше закрепен на UTC+4 часа, т.е. 4 часа преди Гринуичкото време и остана по този начин целогодишно, "завинаги ". Това "завинаги " продължи единствено 2-3 години.
Само няколко години по-късно, през октомври 2014, под въздействие на всевъзможни странни лобистки групи и техните, явно искащи да им угодят, народни представители и сенатори, Русия се върна към астрономическото си, зимно време. Т.е часовият пояс на Москва сега е Гринуич плюс 3.
Но и това беше краткотрайно.
Преди дни влезе в деяние следващият епизод от тази съветска сапунена часова опера, с внасянето на законопроекта за непрекъснато връщане към лятното часово време , анулирано преди 3 години и няколко месеца, т.е. още веднъж към Гринуич плюс 4.
Ако този законопроект бъде признат, това би била трета поредна смяна единствено за по-малко от 10 години.
Това би трябвало да бъде добър урок и за нашите и европейските законодатели, които да претеглят добре плюсовете и минусите от всевъзможни непотребни придвижвания в тази сфера.
А плюсовете и минусите са в три съществени групи и с цел да бъдат видени, не е належащо да се обръщаме към всевъзможни мними и действителни специалисти.
Първата група е самочувствието и здравето на хората. Тя е обвързвана с третата, само че сама за себе си, е надълбоко субективна.
Мнозина са уверени, че промяната на времето през пролетта и наесен са доста нездравословни за здравето им, надали не същинска злополука.
Дали това е субективно, дали е самовнушение или действителност - очевидно е самостоятелно за всеки, а мненията на "спецове ", които всяка пролет и есен ни заливат и по предписание са в тази тенденция - по какъв начин това е извънредно нездравословно, единствено усилват самовнушението у някои.
Тук всеки може да си реши самичък, в случай че е кадърен на справедлива преценка, нездравословно ли е за самия него или не, връщането на стрелките.
Втората група доводи "за " и "против " са от позиция на спестовност на електрическа енергия.
Икономиите варират към половин %.
За някои половин % може да е малко, за други - доста. Все отново, имайте поради, че прехваленото произвеждане на ток от биогориво да вземем за пример, е по-малко от този половин % у нас, а това от ветрогенератори - постоянно към тази стойност. Изводите отново са самостоятелни.
Третата група, евентуално най-важна, е обвързвана с печеленето на дневна светлина. Затова и на британски лятното часово време се назовава тъкмо по този начин.
През летните месеци, на практика целият май, юни и юли, слънцето изгрява преди 5 часа астрономическо време. Мнозина не си дават сметка, че в 4 часа към този момент е съвсем ярко, а още след 4.30 е напълно ярък, пълновръстен ден!
С бутането на стрелката един час напред, ние печелим час дневна светлина. Нормална, приятна за очите, зареждаща с сила, дневна светлина. Вечерта е ярко до 21-21.30 часа, вместо единствено до края на "лека нощ деца! ".
Тоест, напълно обективно видяно, нито някой е починал от промяната на часовете, нито кой знае какво ще се случи, в случай че загубим или спечелим половин % от употребяваната електрическа енергия.
Важен е извоюваният част дневна светлина , който инак просто бихме проспали: времената към този момент не са тези, в които ставаме в 4 сутринта и отиваме на беритба. Ритъмът на актуалния човек не е обвързван непосредствено със слънцето, а с работното време.
Разбира се, макар преимуществените изгоди, би трябвало да имаме поради и минусите. При този вид, той е един и не е толкоз мощен, а и отчасти би се компенсирал. Около зимното слънцестоене заран би било мрачно до по-късно - с изгрева на слънцето към осем часа астрономическо време приблизително в страната, е мрачно до към 7.30.
Ако останем на лятно време целогодишно, по Коледа ще бъде мрачно до към 8 и половина. В подмяна на това, вечер няма да се стъмва към 17 и нещо, а едвам след 18 часа, освен това по време на най-късите дни.
Извод : Ако се реши или реши да се спре със промяната на времето, хората би трябвало да бъдат наясно с тези неща, а безспорно по-доброто решение в този случай би било, да останем на лятно часово време , с цел да не се получат смехотворните придвижвания в двете направления, както в съветския случай, който надали ще завърши с гласуването на следващата смяна.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ