В Русия опитите да се повиши престижът на военната служба

В Русия опитите да се увеличи престижът на военната работа и тя да стане известна постоянно се провалят. Нито плакатите, нито телевизионните сериали, нито патетичните речи на пропагандистите съумяват да трансформират главното чувство: от армията би трябвало да се бяга.

Преди бягаха до 27 години, а в този момент би трябвало да се крият от наборната работа до навършване на 30. През всичките три години на пълномащабна война ултрапатриотите пишат с друга степен на отвращение, че „ народът не коства “ – хората не схващат какъв брой е значимо да се изправят „ в отбрана на Отечеството “.

За пари – да

Руснаците са подготвени да служат в армията (което в този момент значи да отидеш напряко на война) за пари или в случай че имат нещастието да бъдат призовани. Дори безумните суми по договорите обаче не обезпечават на съветските управляващи основното – откровената религия в „ свещения дълг “. Основните другари на страната – армията и флотът, са цялостни с хора, които нямат особена визия какво вършат и за какво го вършат (или такива, които го вършат единствено за пари). В същото време си коства да се означи, че последователно сумите по договорите стават все по-скромни, а опашките пред военните поделения не порастват. И парите не стават повече.

„ Специалната военна интервенция “ се е трансформирала в място, където се пробват да отидат или същински нарушители с вярата да заменят дългия престой в пандиза със работа по контракт, или корумпирани служители от разнообразни равнища (по почти същите причини), или такива, на които Владимир Путин е оставил единствения обществен излаз – контракт с Министерството на защитата. Наборната войска е място за заточение и пъкъл. И това е по този начин от години.

Начин за битка с политическите съперници

През 2019 година Руслан Шавединов, чиновник в ненавиждания от държавното управление „ Фонд за битка с корупцията “ (ФБК), учреден от Алексей Навални, е похитен и наложително изпратен в армията – на архипелага Нова земя, на практика изолиран от всички. Това беше класическа политическа поръчка. Шавединов не е единственият, който е изпратен принудително в армията: различен чиновник на ФБК, Артьом Ионов, е „ свикан “ по същия метод. И опозиционният деятел Иван Коновалов е изпратен в армията по същото време, непосредствено от летище Шереметиево.

Като цяло методът на съветските управляващи е понятен: тъй като нямат съображение да задържат и съдят младежите, те вземат решение да ги изолират по различен метод. Кремъл не се тормози да показва, че съветската войска не се разграничава изключително от съветския затвор. Съвсем скоро обаче Путин реши, че към този момент няма от какво да се безпокои в битката с политическите си съперници, и управляващите минаха към директни закани вместо насилствената военна работа. Стигна се даже до убийства на опозиционери.

Универсална опасност

От началото на пълномащабната война опасността да бъдеш изпратен в армията или в „ специфичната военна интервенция ” стана универсална. Пропагандисти, служители, ръководещата класа и въобще всеки, който се смяташе за авторитетен, заплашваше да изпрати в армията всекиго, който не му бе комфортен.

Любопитното е следното: хората на власт или към властта (на разнообразни нива) от време на време стават откровени. Тази тяхна нова откровеност в тази ситуация със заплашването с армията и изпращането на война като цяло съответствува с известната позиция – по-добре е да не вървиш, когато те призоват, и въобще вай-добре да избегнеш службата.

Освен това тази опасност стана банална. Всички типове репресии са вероятни: скараласи се с локален служител?

Не си дал път на кола, возеща авторитетен човек? Направил си си неприятна смешка с някого? Очаквай повиквателна! Това е типичен когнитивен дисонанс: управляващите убеждават, че се води свещена война, в която всеки може да извърши героизъм, а самите те показват армията като заточение и наказване. Затворът и въоръжените сили са станали объркващо сходни.

Източник: DW

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews