За първи път в България: Първата пивоварна в страната – „Света Петка“ в Русе
В Русе са се появили толкоз доста неща за първи път в България, че не е за поверие. Там през 1864 година се открива първата модерна печатница в България, през 1865 година за първи път улиците получават имена, през 1881 година е основана първата частна банка „ Гирдап “, през 1883 година е издигната първата метеорологична станция и още доста първи неща…
Илюстрация на Русчук от 1824
Първо би трябвало да отбележим, че за мястото на първия пивовар има сериозна конкуренция. Претендентите са Каменица, която е основана през 1881 година, Шуменско питие – надлежно през 1882, а братята Прошек построяват своята пивоварна също през 1881 година и по този начин техният правоприемник, Ариана, също се подрежда измежду най-старите в сектора.
За пивоварната „ Света Петка “ има не толкоз неразбираеми, колкото спорни сведения. Някои настояват, че тя е учредена през 1877 от бизнесмена Сава Г. Велезли. Той е фабрикант, роден през 1834 година в град Златица, Софийско, само че се преселва да живее в Русе преди 1878 година Първоначално работи като кафеджия, а по-късно отваря и лична механа – т.е., не би било чудно точно тази версия да е вярна. Други обаче споделят, че пивоварната е учредена през 1878 година. А трети откриват сведения за нея в брой 340 на вестник „ Дунав “ от 29 декември 1868. Там написа, че през същата година за мелниците и за бирената фабрика в Русчук се транспортират въглища от Мачим с дунавски параходи. Мачим по принцип е пристанищен град на румънската част от река Дунав – административен център на окръг Тулча в Северна Добруджа. В града е имало доста българско население, до момента в който през 1940 година то не е прогонено в родината си от Крайовската конвенция.
Фабриката е издигната близо да пещерата „ Св. Петка “, която е била дом на черква със същото име. След Освобождението се появяват и други пивоварни и с цел да се разграничават, явно е належащо име и по този начин тя получава своето. Самата постройка е на 8 етажа, издигната от камък и тухли. През големия й двор е минавала реката Русенски Лом, а в него са се намирали още избата и постройка с жилища на служащите.
Оборудването на пивоварната е било съвременно за времето си. Машините били за произвеждане на баварско и пилзенско питие: парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, уред за източване. Имала е мивално поделение, циментирани тунели за кълнене на ечемикa, пространства за отлежаване на бирата, хранилища и ледница. Пещерата с църквата се употребява и за отлежаване на бирата, тъй като тя поддържа непрекъсната температура.
Човекът на фотографията е чешкият майстор-пивовар Франц Милде, който идва в България през 1881 година Тук стартира работа в пивоварната фабрика „ Света Петка “, само че една година по-късно се мести от Русе в Шумен, където стартира да работи в „ Българско пивоварно сдружение Шумен “ още веднъж като пивовар. Години по-късно обаче, през 1899 година основен занаятчия пивовар на „ Света Петка “ ще стане Себастиян Милде, брат на Франц Милде.
Друг чужденец пък, австриецът от чешки генезис Йозеф Хаберман, основава втората пивоварна в Русе през 1883, която се споделя надлежно „ Хаберман “. Вече с две заводи Русе придобива статута на значим център за произвеждане на бира в България. Това състояние се ускорява още повече, когато в края на ХІХ и началото на ХХ век лозята са унищожени от заболяването филоксера.
През 1892 година годишното произвеждане на бира за двете заводи дружно надвишава 400 000 л. „ Хаберман “ и „ Шуменско питие “ подписват контракт за взаимна работа. През 1903 година шуменското сдружение гълтам „ Хаберман “ и се преименува на „ Българско пивоварно сдружение Шумен – Русе “.
През 1897 година в „ Български сборник “ написа за „ Пивоварно сдружение „ Св. Петка “, град Русе, което създава жълта и черна бира и изнася по всички краища на България “. Производството на пивоварната доближава 756 160 литра бира през 1904 година, а единствено 2 години по-късно то става 628 262 литра. Нещата вървят отлично, освен това удивително дълго време – през 1918 година се основава акционерно сдружение „ Света Петка “ АД с капитал 3 милиона лв. (3 000 000 лв. през 1918!).
До 1924 година фабриката към този момент създава бира под името Пивоварна Русе и е владеене на Шуменското Пивоварното сдружение Шумен- Русе. Но името няма значение, когато след 1925 година българското държавното управление подхваща тежката акцизна политика, с цел да може да се насърчи винарската промишленост, и в резултат на това се следи сериозен спад в производството на бира в България. Това принуждава притежателите на пивоварни заводи да образуват пивоварен картел (на 3 април 1927 г.), в който вземат участие всичките съществуващи до този миг 18 заводи, включително, несъмнено, и. Картелът взима решението от тези 18 пивоварни заводи да се затворят 12. Сред тях е и „ Света Петка “.
Картелът не съумява да преодолее спада и политиката на държавното управление и през 1931 година престава да съществува. Закритите заводи приключват произвеждане и част от тях не престават да действат единствено като хранилища за продажба на бира на останалите 6 функциониращи пивоварни.
Шуменската пивоварна приключва производството на бира в някогашната фабрика „ Хаберман “ в Русе и от тук насетне тя се употребява единствено за произвеждането на малц. Така една рецесия приключва цялата пивоварна промишленост на града.
…
По време на социализма в града още веднъж се появява фабрика за бутилиране на бира, която в известна степен успявва да задоволи локалните потребности. През годините тя си кооперира с „ Плевенско питие “, „ Болярка “ и „ Загорка “ за доставка на бира. По-възрастните русенлии си спомнят по какъв начин огромни цистерни бирата се докарва в града и се бутилира. През 80-те години се появява даже питие „ Русе “.
Това продължава доникъде на 90-те години и по-късно фабриката е закупена от „ Булбрю- ММ “, град Варна. Новият притежател приключва бутилирането на бира и изнася машините. Известно време „ Булбрю “ продава бира с марката „ Хаберман “, само че тя се създава и бутилира в Пивоварна „ Леденика “ в Мездра, благосъстоятелност на Михаил Михов, прочут също с прякора Мишо Бирата. След гибелта му следва и банкрут на Леденика и ММ и по този начин бирата „ Хаберман “ стопира.
