В рубриката ни 13 въпроса гостуват хората, които ни вдъхновяват

В рубриката ни " 13 въпроса " гостуват хората, които ни въодушевяват и ни карат да вървим напред. Те са на разнообразни възрасти и с разнообразни специалности. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим откровено и да чуем гледната им точка за нещата от живота. Историята на Добринка би могла да бъде сюжет за разказ или филм. В нея има доста компликации, само че те не я отхвърлят да върви напред и да трансформира всяко тестване в победа над събитията. На едина й сет години е, когато татко й умира, май ка й работи на 3 места , а тя се оправя с семейството в къщи . Първата й работа е в Общината в Сливен, където издава актове на новородени бебета, след това бере череши в Пловдив и живее на квартира с другарка . Три години по-късно отпътува за Лондон , където стартира работа в организация за недвижими парцели . И освен че няма месец без продажба , само че към този момент образова и сертифицира брокери с дипломи от министерството. Създава и курсове за това, което личният й живот я е научил най-добре - по какъв начин човек може да разпределя парите си вярно. Т рите думи, които ви разказват най-добре , са… Добра, амбициозна и работлива. Добротата ми оказва помощ да построявам същински връзки с хората към мен, упоритостта ме движи напред даже когато пътят е сложен, а работливостта трансформира фантазиите ми в действителност. Моята суперсила е да бъда по едно и също време състрадателна към другите, само че и неуморно устремена към задачите си. Щ астливата причина да се будите заран е… Желанието да бъда образец и ентусиазъм за дъщерите ми и за всяка жена, която ме следва. То ме цялостни с сила още при първите лъчи на слънцето. Старая се да съм най-хубавата версия на себе си точно поради тях и тъй като чувствам, че моите девойки попиват всяко мое деяние, всеки мой избор.Вярвам, че е допустимо да сме и майки, и бизнес дами, и щастливи дами, без да жертваме идентичността си и фантазиите си, само че имам вяра и в свободатакато метод на живот. И зборът, който определи/промени посоката на живота ви , е… Решението да се преместя в Лондон, който за мен беше чужд град. Напуснах зоната си на комфорт, околните хора, познатите улици – всичко, което ми даваше сигурност. Все едно скочих в пропаст без парашут. Нямах „ финансова възглавница “, нито близки или родственици, които да ме поддържат. Всеки ден беше тестване, страхът беше непрекъснатият ми сателит. Толкова пъти бях на ръба да се откажа, да " подвия опашка " и да се върна назад припредишния ми предвидим живот. Но нещо надълбоко в мен, някаква упорита искра отхвърляше да угасне. Научих се на устойчивост, на религия в личните сили и на храброст да пожертвам. Сега, поглеждайки обратно, виждам по какъв начин този сложен избор е сложил основите на всичко скъпо, което построих. Н ай-голямото предизвикателство в живота за вас е… Жонглирането сред персоналния и професионалния живот. То е моето всекидневно съревнование с гравитацията. Представете си някой, който не върху едно, а върху няколко въжета по едно и също време – майчинство, кариера, упоритости, партньорство, другарства, и съумява да балансира. Понякога се усещам като в цирк с прекалено много арени, на които би трябвало да експортирам по едно и също време представления. Най-трудно е да намеря време за себе си, без да изпитвам възприятие за виновност за това, че неприсъствам за децата си или не влагам задоволително в кариерата си. Непрекъснато диря оня „ митичен “ баланс, за който всички приказват, само че малко на брой реализират. И това е безспирно предизвикателство, което единствено формата си през другите стадии от живота. Как наподобява съгласно вас щастието? А нещастието? Щастието за мен е като мозайка от дребни, само че скъпи детайли. В основата му е моето здраве и това на хората, които обичам, свободата да предпочитам по какъв начин да разполагам с времето ми, финансовото успокоение да затрупвам потребностите си без стрес, и най-много – любовта във всичките ѝ форми. Не имам вяра в някакво грандиозно, непрекъснато положение на самодоволство, а по-скоро в тези дребни моменти на наличие и осъзнатост, когато в действителност оценяваш това, което имаш.Нещастието, колкото и парадоксално да звучи, има значима роля – то е като контрастът в картина, който оказва помощ на светлите тонове да изпъкнат. След всяка стихия в живота ми съм оценявала слънцето още по-дълбоко. Трудните моменти са ме научили на съчувствие към себе си и другите, на примирение и на признателност. Без тъмнината не бихме разпознали светлината – по тази причина одобрявам и нещастието като неизбежна част от пълноценния живот. С какво са свързани страховете ви? Корените им са в детството ми. Травмата да съм финансово подвластна от различен е мотор на доста решения ми в зрелия живот. Помня чувството за беззащитност, когато като дете не можех да управлявам личната си орис, зависейки от финансовите решения на възрастните към мен. Този боязън се е трансформирал в неумолимо предпочитание за самостоятелност – да имам личен доход, да управлявам финансовото си бъдеще, да генерирам сама опциите си. Понякога този боязън ме тласка към невъздържание с работата или към прекомерна угриженост за бъдещето, само че ми дава и силата да не се отхвърлям и да строя личната си сигурност, ден след ден. Какво бихте желали да измененията в живота си? И какво – в живота на близките? В своя живот жадувам за повече лекост и опция да поема умерено въздух, да понижа скоростта, да се любувам на сегашния миг без непрекъснатата мисъл за идната цел. Представям си дни, в които имам свободата да последвам вдъхновението си, да извозвам качествено време с околните ми и да откривам нови пристрастености, без да съм притисната от графици и крайни периоди.В живота на другите бих премахнала тежкото задължение на подозрението в себе си –разрушителната заблуда, че някак не са задоволително положителни, умни, красиви или способни. Виждам толкоз доста надарени хора, които сами лимитират капацитета си, тъй като са повярвали в глас (външен или вътрешен), който им споделя, че не могат. Бих желала да видя свят, в който всеки има вяра надълбоко в способността си да реализира задачите си и има куража да преследва фантазиите си, без значение какъв брой огромни или ексцентрични наподобяват те. Н ай-мъдрият съвет, който сте получавали " Всяко нещо коства друго нещо "  – този простоват съвет е трансформирал фундаментално метода, по който взимам решения. В него е закодирана мъдростта за цената на избора – когато споделяме " да " на нещо, неизбежно споделяме " не " - на друго. Времето, силата и ресурсите ни са лимитирани. Този съвет ми оказва помощ да преценям деликатно къде да ги влагам. Той ме учи на осъзнатост при всеки избор – дали това нещо, което желая в този момент, в действителност си коства цената, която ще платя за него? Този принцип ме води както в дребните ежедневни решения, по този начин и в огромните житейски кръстопътища. За какво харчите парите си? И защо – не? Инвестирам средствата си на първо място в личностен и професионален растеж – курсове, образования, книги, менторство – всичко, което уголемява хоризонтите ми и ми оказва помощ да изградя по-добра версия на себе си. Разглеждам тези разноски не като разхищаване, а като инвестиция с най-високата възвращаемост, тъй като знанията и уменията остават с мен вечно и отварят нови благоприятни условия.Категорично заобикалям да разходвам за краткотрайни трендове или статусни знаци, които не носят същинска стойност в живота ми. Не се поддавам на обществения напън да владея избрани марки или да последвам фешън течения единствено с цел да впечатля другите. Преди всяка по-голяма покупка си задавам въпроса: " Това нужда ли е или просто предпочитание? ". Тази философия ми оказва помощ да подкрепям финансова дисциплинираност и да концентрирам ресурсите си върху това, което в действителност има значение. Кой е най-важният принцип, когато спестяваме? " Плащай първо на себе си "  – това е златното предписание, което последвам праволинейно. Още щом получа приход, първото нещо, което върша, е да отделя избран % за икономисване и вложение, преди да посрещна каквито и да било други разноски. Третирам тези средства като най-важното " заплащане " в бюджета си – заплащане към бъдещата версия на себе си. Този принцип изисква дисциплинираност, само че с времето се трансформира в автоматизъм, който гради финансова непоклатимост. Не очаквам да видя " какво ще остане " в края на месеца, тъй като нормално не остава нищо – вместо това, подсигурявам, че бъдещето ми получава своя дял на първо място останало. Кои са най-мъдро изхарчените пари? Най-мъдрата инвестиция, която човек може да направи, е в самия себе си. Всеки лев, вложен в обучение, развиване на умения, здраве или разширение на мирогледа, се връща неведнъж през годините. Когато влагаме в себе си, ние придобиваме активи, които никой не може да ни отнеме – познания, умения, контакти, здраве. Спомням си моменти, когато съм се колебаела дали да похарча забележителна сума за курс или образование, само че по-късно съм осъзнавала, че тъкмо това образование е отключило нови благоприятни условия за мен, които са неведнъж надхвърлили първичната инвестиция. Какъв е ключът към потока на изобилието? Ключът към изобилието е в синергията сред фантазиите и дейностите. Мечтите без дейности са просто мечти, а дейностите без вдъхновението на фантазиите постоянно се трансформират в напразно блуждаене. Истинското обилие идва, когато имаме смелостта да мечтаем за нещо огромно, да го пресъздаваме ясно, а по-късно да предприемем съответни, поредни стъпки към реализацията му. Открила съм, че когато действаме в сходство с най-дълбоките си желания, Вселената като че ли основава синхроничности, които ни оказват помощ по пътя. Изобилието не е просто финансово положение – то е метод на мислене, при който виждаме благоприятни условия там, където другите виждат ограничавания, и имаме куража да ги преследваме. Коя е най-смелата фантазия, която сте постигнали? И коя е най-смелата, която желаете да постигнете? Създаването на семейство и придобиването на първия ни личен дом е фантазия, която в миналото изглеждаше съвсем непостижима. Спомням си моментите на неустановеност, финансовите провокации и страха от незнайното. Да изградим с мъжа ми устойчиво семейство, в което има взаимна любов и да успеем да осигурим личен покрив над главите ни, място, което в действителност можем да назовем " наше ", е достижение, което ме изпълва с горделивост всякога, когато престъпвам прага на дома си.Мечтата, която в този момент наподобява също толкоз смела, е да основа живот и дом в Дубай – място, символизиращо благоприятни условия, нововъведения и вселенски метод на живот. Привлича ме динамичността на този град, културното многообразие и бизнес опциите. Виждам себе си и фамилията ми в тази среда, която предизвиква растежа и упоритостта, където ще можем да разширяваме хоризонтите ни. Знам, че това изисква голяма храброст, обмисляне и адаптивност, само че както потвърждавам непрестанно – най-смелите фантазии са тъкмо тези, които си коства да преследваме.