Откъс от "Йордан Радичков. Събрани съчинения"
В рубриката " На път " " Дневник " разгласява фрагмент от " Йордан Радичков. Събрани съчинения ", възложен от Издателство " НИКЕ "
Очаква ни нова среща с вълнуващите пътешествия на Йордан Радичков сред Сибир и Швеция. В Столична библиотека се открива галерия с непоказвани до момента фотографии на писателя от Далечния Изток на Русия
На 15-и ноември българските читатели ще могат да се срещнат с две от най-важните произведения в креативния път на Йордан Радичков. От 18:30 часа театралната зала на Столична библиотека ще бъде показан осми том от " Йордан Радичков. Събрани съчинения ", който съдържа в себе си добре забравения му пътепис от Сибир от 1967 година " Неосветените дворове ", както и любопитен роман за пътуването му до Швеция от 1980 година " Малка северна сага ".
Представянето на осмия том ще бъде съпроводено от галерия с непоказвани до момента фотографии от пътешествието на писателя до една от най-суровите области на Земята. Черно-белите фотоси описват за срещите му с еленовъди, якути, сребърната лисица, снежната пустота и тайгата. Благодарение на фотографа Александър Сертев фотосите бяха възобновени от тежко повредени ленти и в този момент ще намерят своя нов живот в едноименната галерия " Неосветените дворове " с скъпата помощ и партньорството на Столична библиотека, които са съорганизатор.
Гостите ще имат и специфичната опция да научат повече за двете творби от диалога с професор Инна Пелева и професор Вера Ганчева, които ще чакат всички заинтригувани в театралната зала на Столична библиотека, с цел да опишат за историята на двете творби.
" Неосветените дворове " е първият пътепис на Йордан Радичков. Книгата споделя за пътуванията му из сибирските земи през 1967 година, когато писателят прекарва повече от четири месеца в проучване на разнообразни кътчета – от най-развитите индустриално райони, до безлюдни места, с цел да се стигне до срещата му със сибирски шаман. Тази среща оставя трайна диря в творчеството на Радичков и създателят самичък неведнъж се връща към думите на шамана:
" Бог е един, сподели шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не би трябвало да приказваме. Трябва по този начин живеем, все едно, че има господ. И в случай че не имаме вяра в него, да бъдем почтени – е, това е към този момент самият господ. Вярата е като кладенеца, разнообразни хора пият от нея, а водата в кладенеца постоянно си остава една и съща. " – фрагмент от " Неосветените дворове ".
В актуалното издание на том номер осем българският четец за първи път ще се запознае и с бележките на създателя, които той си е водил по време на пътуванията. Това е един трогателен и нередактиран текст, който единствено в няколко страници чертае цялата книга и показва живите и неподправени усещания на Радичков от комплексния и необработен живот из сибирските земи.
След триумфа на " Неосветените дворове " и голям брой преводи, книгата е видяна и от критиците в Швеция. Специалистите там са толкоз разчувствани от историята за Сибир, че канят Радичков да попътува из Скандинавието и да напише различен пътепис за техните земи.
Така през 1980 година на бял свят се появява " Малка северна сага ". Книгата споделя за усещанията на създателя от пътуванията му до Швеция през разнообразни сезони и по разнообразни мотиви – от най-дългия ден в Швеция до присъединяване му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол. Заедно с това авторовата мисъл непрекъснато тегли към родния край и спомените за околните хора, детството, бомбандировките над София, сънищата на младата му тогава майка и една прелестна литературна панахида, обслужена в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.
Представянето на том осми от поредицата " Йордан Радичков. Събрани съчинения " ще се състои на 15-и ноември от 18:30 часа в Столична библиотека. Изложбата с фотографии ще може да бъде прегледана до 30 ноември.
" Йордан Радичков. Събрани съчинения " е плод на дългогодишни старания и една от главните цели на издателство " Нике ". Пълното показване на едно място на по този начин многообразното Радичково творчество, основано в интервал от повече от четиресет години писателски труд, е значимо за бъдещите откриватели на създателя.
С томовете на Йордан Радичков се показват в събран тип другите креативен търсения на създателя, неговите неиздадени разкази, добре познатите сборници с разкази, новели, романи и детски книги.
За първи път в томовете са включени доста непубликувани до момента текстове, работни разновидности на негови творби, както и са показани до момента незнайни определени фотоси из живота на писателя.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Йордан Радичков. Събрани съчинения "
Почнахме да се питаме къде сме, в коя посока вървим и най-после си казахме, че сме в Алтайските планини, на някакъв път, а пътят постоянно ще изведе индивида било в населено място, било в лагер, било при скотовъди. Както и през степта, по този начин и в планините ние не пътувахме до несъмнено населено място, с цел да го разгледаме и да продължим по-късно до друго доста населено място или център. Ние тръгвахме заран, спирахме денем на разнообразни места, вечер инцидентни пътища ни отвеждаха в непознати селища, търсехме места за нощуване, хората ни одобряваха в къщите, деляхме дружно каквото имахме, заран се прегръщахме с тях, разделяхме се и дълго по-късно носехме в себе си мириса на техните къщи.
Тъй попаднахме и в Алтайските планини. В Барнаул седнаха да ни чертаят един маршрут, толкоз комплициран, че най-после Геня сподели: Има ли нещо, което да е покрито в загадка из тия места? Има, споделиха му, само че нали не сте шпиони. Казах, че в действителност сме си малко шпиони, че на всички места, където сме минали, гледаме да открием човек и незабавно започваме да го шпионираме. Ако забележим балистична ракета, ще я прескочим, само че в случай че забележим човек, незабавно ще се втурнем към него. Ами тогава най-добре е да тръгнете из степите и планините, пътищата са доста, на всички места живеят алтайци – вижте ги!
Само в едно населено място барнаулските ни другари се бяха обадили по телефона да ни посрещнат и да ни уредят нощуването, само че ние не нощувахме на избраното място – мисля, че в Смоленск беше това. С Геня се разхождахме, по едно време той гледа в някакъв двор двама индивида дялат дърво. Добър ден! Добър ден! Дялате ли? Дяламе. Яаа, какво хубаво дърво, сподели Геня и влезе в двора. Мога ли да го подялам? Може, несъмнено, работата постоянно люби простака. Геня си плю на ръцете и почна да дяла дървото. Ония ни питат: татари ли сте?
Не сме татари. Да сте грузинци? Не сме грузинци, кво ще вършат тука грузинци? Ами идват околовръст, вино продават по пазарите. Не продаваме вино, не сме помирисвали Татария – и им споделяме кои сме. Ами до момента в който седим на издяланото дърво и бъбрем, да вземем ли малко водка? Може да се вземе, билкова ли, или от остарялата? Всякаква може, стига единствено водка да е. После ние отпиваме водка, бъбрем на двора, здрачава се. Кучето на стопанина се прибра, клекна на прага, стопанката шета в къщата, вижда се силуетът ѝ.
Ами да влезем в къщи тогава, да ми видите къщата, татари в моята къща не са влизали. Той май все ни смяташе за татари. Влязохме в къщата, а нишката на диалога ни така дълга, че до среднощ не може да я намотаем. Късно е, ще вървим! Къде, споделя стопанинът, ей тука ще подремнем! Я какъв брой място! Посвихме се, подремнахме, когато си отваряме очите с Геня, слънцето се вдигнало доста високо...
Тъй ние пътувахме из степите, а и освен из степите, така беше през цялото ни странствуване и нито един път не ни споходи мисълта, че сме се изгубили или че сме объркали пътя и че ще ни се случи нещо неприятно. Навсякъде живеят хора, на всички места излиза кротичък пушек от комините на къщите, на всички места ще откриете диря от човешко ходило. Веднъж тръгнахме по някакъв път, след време пътят свърши и ни изведе в едни конопища. В конопищата цяла войска алтайки, скубят конопа, връзват го, натрупат го на купи.
Жив мъж не се мярка из конопищата, ни споделят дамите, ние какво вършим тука! Ами, с цел да се мернеме, споделя им Геня и им изяснява, че отиваме в алтайската столица – Горноалтайск. Тъй както вървите, ни споделят дамите, в Китай може да стигнете, но в Горноалтайск в никакъв случай. Те ни обясниха от кое място да минем за Горноалтайск, половин ден нашият джип се тътра през кукурузи и стърнища и влязохме в... Тройцк.
Мисля, че по тоя метод пътешественикът минава по най-непосредствената вътрешност на един свят, през самия му живец, без да е схлупен от нокътя. Нито ще лаская, нито ще злословя Русия. Тая страна е толкоз доста клеветена, коства ми се, че е най-клеветената в света. Та даже една хвалба, изречена за нея, ще прозвучи отново като клюка. Ето и в този момент, пиша и си напомням всичко, част от душата ми е разпръсната из безкрайните пространства, някаква топлота трепти в мене, някаква вътрешна светлина пъпле из гънките на душата ми и чувствам какъв брой е хубаво да застанете в края на дългия път и да видите всичко по него, чак от другата страна на хоризонта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На път (1458)
Очаква ни нова среща с вълнуващите пътешествия на Йордан Радичков сред Сибир и Швеция. В Столична библиотека се открива галерия с непоказвани до момента фотографии на писателя от Далечния Изток на Русия
На 15-и ноември българските читатели ще могат да се срещнат с две от най-важните произведения в креативния път на Йордан Радичков. От 18:30 часа театралната зала на Столична библиотека ще бъде показан осми том от " Йордан Радичков. Събрани съчинения ", който съдържа в себе си добре забравения му пътепис от Сибир от 1967 година " Неосветените дворове ", както и любопитен роман за пътуването му до Швеция от 1980 година " Малка северна сага ".
Представянето на осмия том ще бъде съпроводено от галерия с непоказвани до момента фотографии от пътешествието на писателя до една от най-суровите области на Земята. Черно-белите фотоси описват за срещите му с еленовъди, якути, сребърната лисица, снежната пустота и тайгата. Благодарение на фотографа Александър Сертев фотосите бяха възобновени от тежко повредени ленти и в този момент ще намерят своя нов живот в едноименната галерия " Неосветените дворове " с скъпата помощ и партньорството на Столична библиотека, които са съорганизатор.
Гостите ще имат и специфичната опция да научат повече за двете творби от диалога с професор Инна Пелева и професор Вера Ганчева, които ще чакат всички заинтригувани в театралната зала на Столична библиотека, с цел да опишат за историята на двете творби.
" Неосветените дворове " е първият пътепис на Йордан Радичков. Книгата споделя за пътуванията му из сибирските земи през 1967 година, когато писателят прекарва повече от четири месеца в проучване на разнообразни кътчета – от най-развитите индустриално райони, до безлюдни места, с цел да се стигне до срещата му със сибирски шаман. Тази среща оставя трайна диря в творчеството на Радичков и създателят самичък неведнъж се връща към думите на шамана:
" Бог е един, сподели шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не би трябвало да приказваме. Трябва по този начин живеем, все едно, че има господ. И в случай че не имаме вяра в него, да бъдем почтени – е, това е към този момент самият господ. Вярата е като кладенеца, разнообразни хора пият от нея, а водата в кладенеца постоянно си остава една и съща. " – фрагмент от " Неосветените дворове ".
В актуалното издание на том номер осем българският четец за първи път ще се запознае и с бележките на създателя, които той си е водил по време на пътуванията. Това е един трогателен и нередактиран текст, който единствено в няколко страници чертае цялата книга и показва живите и неподправени усещания на Радичков от комплексния и необработен живот из сибирските земи.
След триумфа на " Неосветените дворове " и голям брой преводи, книгата е видяна и от критиците в Швеция. Специалистите там са толкоз разчувствани от историята за Сибир, че канят Радичков да попътува из Скандинавието и да напише различен пътепис за техните земи.
Така през 1980 година на бял свят се появява " Малка северна сага ". Книгата споделя за усещанията на създателя от пътуванията му до Швеция през разнообразни сезони и по разнообразни мотиви – от най-дългия ден в Швеция до присъединяване му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол. Заедно с това авторовата мисъл непрекъснато тегли към родния край и спомените за околните хора, детството, бомбандировките над София, сънищата на младата му тогава майка и една прелестна литературна панахида, обслужена в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.
Представянето на том осми от поредицата " Йордан Радичков. Събрани съчинения " ще се състои на 15-и ноември от 18:30 часа в Столична библиотека. Изложбата с фотографии ще може да бъде прегледана до 30 ноември.
" Йордан Радичков. Събрани съчинения " е плод на дългогодишни старания и една от главните цели на издателство " Нике ". Пълното показване на едно място на по този начин многообразното Радичково творчество, основано в интервал от повече от четиресет години писателски труд, е значимо за бъдещите откриватели на създателя.
С томовете на Йордан Радичков се показват в събран тип другите креативен търсения на създателя, неговите неиздадени разкази, добре познатите сборници с разкази, новели, романи и детски книги.
За първи път в томовете са включени доста непубликувани до момента текстове, работни разновидности на негови творби, както и са показани до момента незнайни определени фотоси из живота на писателя.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Йордан Радичков. Събрани съчинения "
Почнахме да се питаме къде сме, в коя посока вървим и най-после си казахме, че сме в Алтайските планини, на някакъв път, а пътят постоянно ще изведе индивида било в населено място, било в лагер, било при скотовъди. Както и през степта, по този начин и в планините ние не пътувахме до несъмнено населено място, с цел да го разгледаме и да продължим по-късно до друго доста населено място или център. Ние тръгвахме заран, спирахме денем на разнообразни места, вечер инцидентни пътища ни отвеждаха в непознати селища, търсехме места за нощуване, хората ни одобряваха в къщите, деляхме дружно каквото имахме, заран се прегръщахме с тях, разделяхме се и дълго по-късно носехме в себе си мириса на техните къщи.
Тъй попаднахме и в Алтайските планини. В Барнаул седнаха да ни чертаят един маршрут, толкоз комплициран, че най-после Геня сподели: Има ли нещо, което да е покрито в загадка из тия места? Има, споделиха му, само че нали не сте шпиони. Казах, че в действителност сме си малко шпиони, че на всички места, където сме минали, гледаме да открием човек и незабавно започваме да го шпионираме. Ако забележим балистична ракета, ще я прескочим, само че в случай че забележим човек, незабавно ще се втурнем към него. Ами тогава най-добре е да тръгнете из степите и планините, пътищата са доста, на всички места живеят алтайци – вижте ги!
Само в едно населено място барнаулските ни другари се бяха обадили по телефона да ни посрещнат и да ни уредят нощуването, само че ние не нощувахме на избраното място – мисля, че в Смоленск беше това. С Геня се разхождахме, по едно време той гледа в някакъв двор двама индивида дялат дърво. Добър ден! Добър ден! Дялате ли? Дяламе. Яаа, какво хубаво дърво, сподели Геня и влезе в двора. Мога ли да го подялам? Може, несъмнено, работата постоянно люби простака. Геня си плю на ръцете и почна да дяла дървото. Ония ни питат: татари ли сте?
Не сме татари. Да сте грузинци? Не сме грузинци, кво ще вършат тука грузинци? Ами идват околовръст, вино продават по пазарите. Не продаваме вино, не сме помирисвали Татария – и им споделяме кои сме. Ами до момента в който седим на издяланото дърво и бъбрем, да вземем ли малко водка? Може да се вземе, билкова ли, или от остарялата? Всякаква може, стига единствено водка да е. После ние отпиваме водка, бъбрем на двора, здрачава се. Кучето на стопанина се прибра, клекна на прага, стопанката шета в къщата, вижда се силуетът ѝ.
Ами да влезем в къщи тогава, да ми видите къщата, татари в моята къща не са влизали. Той май все ни смяташе за татари. Влязохме в къщата, а нишката на диалога ни така дълга, че до среднощ не може да я намотаем. Късно е, ще вървим! Къде, споделя стопанинът, ей тука ще подремнем! Я какъв брой място! Посвихме се, подремнахме, когато си отваряме очите с Геня, слънцето се вдигнало доста високо...
Тъй ние пътувахме из степите, а и освен из степите, така беше през цялото ни странствуване и нито един път не ни споходи мисълта, че сме се изгубили или че сме объркали пътя и че ще ни се случи нещо неприятно. Навсякъде живеят хора, на всички места излиза кротичък пушек от комините на къщите, на всички места ще откриете диря от човешко ходило. Веднъж тръгнахме по някакъв път, след време пътят свърши и ни изведе в едни конопища. В конопищата цяла войска алтайки, скубят конопа, връзват го, натрупат го на купи.
Жив мъж не се мярка из конопищата, ни споделят дамите, ние какво вършим тука! Ами, с цел да се мернеме, споделя им Геня и им изяснява, че отиваме в алтайската столица – Горноалтайск. Тъй както вървите, ни споделят дамите, в Китай може да стигнете, но в Горноалтайск в никакъв случай. Те ни обясниха от кое място да минем за Горноалтайск, половин ден нашият джип се тътра през кукурузи и стърнища и влязохме в... Тройцк.
Мисля, че по тоя метод пътешественикът минава по най-непосредствената вътрешност на един свят, през самия му живец, без да е схлупен от нокътя. Нито ще лаская, нито ще злословя Русия. Тая страна е толкоз доста клеветена, коства ми се, че е най-клеветената в света. Та даже една хвалба, изречена за нея, ще прозвучи отново като клюка. Ето и в този момент, пиша и си напомням всичко, част от душата ми е разпръсната из безкрайните пространства, някаква топлота трепти в мене, някаква вътрешна светлина пъпле из гънките на душата ми и чувствам какъв брой е хубаво да застанете в края на дългия път и да видите всичко по него, чак от другата страна на хоризонта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На път (1458)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ