Откъс от "Йордан Радичков в спомени на съвременници" на Мария Младенова
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Йордан Радичков в мемоари на съвременници " с създател Мария Младенова, възложен от Издателство " Изток Запад "
Излезе от щемпел дълго чаканият ни алманах със мемоари за голямия български публицист Йордан Радичков. В него читателят ще открие истории на хора като Крикор Азарян, Григор Вачков, Татяна Лолова, Доньо Донев, Георги Чапкънов... и доста, доста други общественици.
Съставителство, увод, бележки Мария Младенова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Умиване лицето на Богородица ", Румен Леонидов
Днес Негово човешко величество Йордан Радичков има рожден ден. От много време мъдрецът се е смълчал, в огромната говорилня не желае думата, тъй като знае като никой различен в днешната ни литература нейната невероятна цена. Знам, че положителната сила на читателите му, които завчас се озаряват, щом чуят библейското му име, го избавя в безвремието, безсърдечието и безсрамието, в което всеки от нас мърда като попова лъжичка.
По пладне някъде, точно на Никулден, на Малката Коледа, както старите хора назовават този огромен християнски празник, Йордан Радичков за първи път в седемдесетгодишния си живот стана кръстник.
Не на едно, на три или на пет деца - а на 55 сирачета, пристигнали чак от село Гаврил Геново в столичната църква " Св. св. Кирил и Методий ".
Ококорените чернооки циганета, изсипали се като два тона слънчогледово семе от рейсовете, наети от фондацията за обществено подкрепяне " Свети Никола ", незабавно впериха взор в писателя, за който бяха единствено чували. И виждали по малкия екран.
Йордан Радичков, с подкосени от неспокойствие нозе, щръкна като невероятна птица измежду този рой от същински двуноги врабчета.
Отец Анатоли Балачев излезе пред храма и приветства с добре пристигнали тази нежна орда от дечица. След което хвана на разположение своя свят брат Йордан и го поведе да го вкара в черквата. Но не би.
Писателят бе на часа разпознат и людете, без да подозират мотива, който бе довел известния публицист в тази " национална " църквица, започнаха до го поздравяват, да го здрависват, по-смелите и да го прегръщат, а някои се втурнаха да му целуват ръката.
Радичков стоеше съвсем като огромно, неразбиращо и комплицирано дете, бършеше избликналите си сълзи и шепнеше: " Но по какъв начин по този начин... Моля ви! Моля ви! Какво вършиме... Моля ви! "
Народът разпозна своя влъхва, своя свят чиляк и се нахвърли като невидял върху му, върху нежната му птича външност, като че ли благословията му беше по-важна за момента от всичко друго, което ги заобикаляше.
Сред възклицанията " Господин Радичков, от кой момент бленувам да ви видя онлайн! ", " Господин Радичков, не се познаваме, само че аз ви зная от дълго време, да сте ни жив и здрав! ", " Господине, пристигнах особено поради вас, четох във вестника, че тук ще кръщавате децата... ", " Хвала! Хвала на такива българи като вас, дайте да ви прегърна! " Йордан Радичков стоеше, озарен от святата светлина на всенародната благодарност и обич, и неудобно се опитваше да запристъпва измежду морето от богомолци към купелите със светена вода.
Празникът най-накрая стартира.
Радичков философски устоя и мощното неспокойствие, и дължината на проточилия се обред, и любознанието на инцидентните зяпачи, и зяпналите в него за всяка детайлност публицисти, и окупацията на обективите на телекамерите, и смиреното наличие на сиромасите, които висяха напразно, само че на топло в храма, както и офанзивите на графоманите, които дочакаха реда си, с цел да му подарят свои книжлета със заръката безусловно да ги прочете.
Децата на България, изоставени от своите родители, се множат непрестанно. Повечето от тях са роми. Но всички дружно живеят назаем, който ще заплащат цялостен живот. С най-интимни лихви. И този пожизнен налог се назовава самотност. Самотността на сиротните души измежду сбирщината от непознати хора.
Петдесет и пет от тези сироти в този ден се снабдиха с нравствен татко, със собствен ангел-хранител.
Ритуалът трябваше да се извърши в храм-паметника " Александър Невски ", само че неговото настоятелство поискало по 50 лева на дете, с цел да се извърши свещеното кръщение.
Радичков знаеше за отхвърли и бе докрай засегнат. Въпреки че всенародното замайване от наличието му в черквата го омайност, извиси и още веднъж смали, въпреки че детското удивление го омагьоса с чернооката си шеговитост и го освети целия от вътрешната страна.
Лицето му обаче остана лице на човек, който е изтерзан от непознатия грях, само че изпитващ мъчителна виновност, че е беззащитен да му се опълчи, да го предотврати. Поне като прочут българин и известен публицист.
Отказът на Светия синод, който стопанисва храм-паметника, на дело бе отвод тези ничии рожби да бъдат приютени в лоното на вярата. Защото и без друго там кръщения не се правили.
А най-много не се намерил някой вманиачен да извади 55 пъти по пет десетачки, с цел да нахранят за цялостен живот с катедрални мемоари всяка една от тези 55 врабчови човчици, тази шумна, само че гладна за доброта и милувка, другояче говореща нашия български език врабчова тайфа.
По-малките циганета не уловиха оскърблението, само че и по-големите знаеха защо иде тирада, само че не се впечатлиха, че още веднъж са подценени.
Защото бяха привикнали да бъдат подценявани. И постоянно унижавани.
Нестройният хор от " джиф, джиф ", " джиф " за малко млъкна. Докато траеше ритуала. След това още веднъж се разжужа и радостно се изсипа пред портите на църквата.
Децата бърбореха, пипаха своите осветени кръстчета, не млъкваха нито за момент и непрестанно мешаха своя врабешки език с езика на Радичков, който твърди в книгите си, че това врабешко възклицание " Джиф! Джиф! Джиф! " означавало " Жив, жив, жив съм! ".
Не е нужно безусловно да си ром, с цел да сториш някому цигании. И най-чистият българин, и най-големият чистофайник може да бъде огромен безсрамник.
Както и не е нужно да си безусловно добродушен човек, потвърден человеколюбивец или почтен християнин, с цел да се чувстваш засегнат, когато оскърбяват другите.
Радичков още веднъж уми лицето на Богородица. Както го е сторвал с иконата на Дева Мария като дете, на всяка Голяма Коледа, посред затрупаното със сняг село, с кладенчовата вода, под строгия изпитателен, само че доста топъл взор на майка си. И пред димящия измежду пара език на вярното домашно куче.
Този път Радичков уми лицето на България. Пред погледа на Богородица. И съумя да избърше сълзите на 55 сирачета. И нейните сълзи по нас, които умеем да плачем, само че не умеем да утешаваме.
Защото познаваме страданието, само че не припознаваме състраданието...
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1204)
Излезе от щемпел дълго чаканият ни алманах със мемоари за голямия български публицист Йордан Радичков. В него читателят ще открие истории на хора като Крикор Азарян, Григор Вачков, Татяна Лолова, Доньо Донев, Георги Чапкънов... и доста, доста други общественици.
Съставителство, увод, бележки Мария Младенова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Умиване лицето на Богородица ", Румен Леонидов
Днес Негово човешко величество Йордан Радичков има рожден ден. От много време мъдрецът се е смълчал, в огромната говорилня не желае думата, тъй като знае като никой различен в днешната ни литература нейната невероятна цена. Знам, че положителната сила на читателите му, които завчас се озаряват, щом чуят библейското му име, го избавя в безвремието, безсърдечието и безсрамието, в което всеки от нас мърда като попова лъжичка.
По пладне някъде, точно на Никулден, на Малката Коледа, както старите хора назовават този огромен християнски празник, Йордан Радичков за първи път в седемдесетгодишния си живот стана кръстник.
Не на едно, на три или на пет деца - а на 55 сирачета, пристигнали чак от село Гаврил Геново в столичната църква " Св. св. Кирил и Методий ".
Ококорените чернооки циганета, изсипали се като два тона слънчогледово семе от рейсовете, наети от фондацията за обществено подкрепяне " Свети Никола ", незабавно впериха взор в писателя, за който бяха единствено чували. И виждали по малкия екран.
Йордан Радичков, с подкосени от неспокойствие нозе, щръкна като невероятна птица измежду този рой от същински двуноги врабчета.
Отец Анатоли Балачев излезе пред храма и приветства с добре пристигнали тази нежна орда от дечица. След което хвана на разположение своя свят брат Йордан и го поведе да го вкара в черквата. Но не би.
Писателят бе на часа разпознат и людете, без да подозират мотива, който бе довел известния публицист в тази " национална " църквица, започнаха до го поздравяват, да го здрависват, по-смелите и да го прегръщат, а някои се втурнаха да му целуват ръката.
Радичков стоеше съвсем като огромно, неразбиращо и комплицирано дете, бършеше избликналите си сълзи и шепнеше: " Но по какъв начин по този начин... Моля ви! Моля ви! Какво вършиме... Моля ви! "
Народът разпозна своя влъхва, своя свят чиляк и се нахвърли като невидял върху му, върху нежната му птича външност, като че ли благословията му беше по-важна за момента от всичко друго, което ги заобикаляше.
Сред възклицанията " Господин Радичков, от кой момент бленувам да ви видя онлайн! ", " Господин Радичков, не се познаваме, само че аз ви зная от дълго време, да сте ни жив и здрав! ", " Господине, пристигнах особено поради вас, четох във вестника, че тук ще кръщавате децата... ", " Хвала! Хвала на такива българи като вас, дайте да ви прегърна! " Йордан Радичков стоеше, озарен от святата светлина на всенародната благодарност и обич, и неудобно се опитваше да запристъпва измежду морето от богомолци към купелите със светена вода.
Празникът най-накрая стартира.
Радичков философски устоя и мощното неспокойствие, и дължината на проточилия се обред, и любознанието на инцидентните зяпачи, и зяпналите в него за всяка детайлност публицисти, и окупацията на обективите на телекамерите, и смиреното наличие на сиромасите, които висяха напразно, само че на топло в храма, както и офанзивите на графоманите, които дочакаха реда си, с цел да му подарят свои книжлета със заръката безусловно да ги прочете.
Децата на България, изоставени от своите родители, се множат непрестанно. Повечето от тях са роми. Но всички дружно живеят назаем, който ще заплащат цялостен живот. С най-интимни лихви. И този пожизнен налог се назовава самотност. Самотността на сиротните души измежду сбирщината от непознати хора.
Петдесет и пет от тези сироти в този ден се снабдиха с нравствен татко, със собствен ангел-хранител.
Ритуалът трябваше да се извърши в храм-паметника " Александър Невски ", само че неговото настоятелство поискало по 50 лева на дете, с цел да се извърши свещеното кръщение.
Радичков знаеше за отхвърли и бе докрай засегнат. Въпреки че всенародното замайване от наличието му в черквата го омайност, извиси и още веднъж смали, въпреки че детското удивление го омагьоса с чернооката си шеговитост и го освети целия от вътрешната страна.
Лицето му обаче остана лице на човек, който е изтерзан от непознатия грях, само че изпитващ мъчителна виновност, че е беззащитен да му се опълчи, да го предотврати. Поне като прочут българин и известен публицист.
Отказът на Светия синод, който стопанисва храм-паметника, на дело бе отвод тези ничии рожби да бъдат приютени в лоното на вярата. Защото и без друго там кръщения не се правили.
А най-много не се намерил някой вманиачен да извади 55 пъти по пет десетачки, с цел да нахранят за цялостен живот с катедрални мемоари всяка една от тези 55 врабчови човчици, тази шумна, само че гладна за доброта и милувка, другояче говореща нашия български език врабчова тайфа.
По-малките циганета не уловиха оскърблението, само че и по-големите знаеха защо иде тирада, само че не се впечатлиха, че още веднъж са подценени.
Защото бяха привикнали да бъдат подценявани. И постоянно унижавани.
Нестройният хор от " джиф, джиф ", " джиф " за малко млъкна. Докато траеше ритуала. След това още веднъж се разжужа и радостно се изсипа пред портите на църквата.
Децата бърбореха, пипаха своите осветени кръстчета, не млъкваха нито за момент и непрестанно мешаха своя врабешки език с езика на Радичков, който твърди в книгите си, че това врабешко възклицание " Джиф! Джиф! Джиф! " означавало " Жив, жив, жив съм! ".
Не е нужно безусловно да си ром, с цел да сториш някому цигании. И най-чистият българин, и най-големият чистофайник може да бъде огромен безсрамник.
Както и не е нужно да си безусловно добродушен човек, потвърден человеколюбивец или почтен християнин, с цел да се чувстваш засегнат, когато оскърбяват другите.
Радичков още веднъж уми лицето на Богородица. Както го е сторвал с иконата на Дева Мария като дете, на всяка Голяма Коледа, посред затрупаното със сняг село, с кладенчовата вода, под строгия изпитателен, само че доста топъл взор на майка си. И пред димящия измежду пара език на вярното домашно куче.
Този път Радичков уми лицето на България. Пред погледа на Богородица. И съумя да избърше сълзите на 55 сирачета. И нейните сълзи по нас, които умеем да плачем, само че не умеем да утешаваме.
Защото познаваме страданието, само че не припознаваме състраданието...
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1204)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ