В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Витамини за душата,

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Витамини за душата,
Коментари Харесай

"Витамини за душата" на Михаел Лайстер

В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Витамини за душата ", с създател Михаел Лайстер, възложен от Издателство " Ера "

33 целебни истини, от които имаш потребност

Всеки изпада в прочувствени дупки, от време на време основателно, различен път без забележима причина. Апатия, меланхолия, тревога, живот по инерция. На кого не се е случвало? Изходът от дъното е единствено в една посока - нагоре. Михаел Лайстер е наясно с това; той идва от дъното и знае защо приказва.

" Витамини за душата " ни дава нова вероятност! Директно, даже безогледно, Лайстер ни дава 33 целебни истини, които имат силата да ни отворят очите и да ни дадат тласъка, от който се нуждаем. Не захаросани и кухи изречения, а думи, които чуваме прекомерно рядко - рационални и разумни.

Те имат тази дарба - да оказват помощ. За да се приближиш към себе си, да се сприятелиш със себе си. Да схванеш за какво постъпваш по този начин, а не иначе, и да се почувстваш по-добре. Да се гордееш със себе си. Да оставиш отрицателното зад тила си. Да добиеш сили и храброст да се справяш с провокациите. Да престанеш самичък да си
оказваш непотребен напън и да загърбиш рестриктивните мерки, които самичък си налагаш. Да вземеш от живота това, което желаеш и да му се наслаждаваш.

Една-единствена книга, естествено, не е в положение да направи всичко това за теб. Но ти можеш! А тя ще те подтикне и ще ти даде позитивна и реалистична вероятност за живота и света към теб.

Михаел Лайстер е терапевт и съветник. Книгите му незабавно се трансформират в бестселъри и са помогнали на хиляди хора.

Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.

Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.

 Витамини за душата. 33 целебни истини, от които имаш нуждаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Откъс от " Витамини за душата " на Михаел Лайстер

Всички рани заздравяват

Казват, че времето лекува всички рани. Красива мисъл. Ако в действителност е вярна, за какво толкоз доста хора страдат от нанесените им рани през целия си живот? Добър въпрос, нали? Ако попитаме 100 индивида дали времето лекува всички рани, несъмнено ще чуем 100 разнообразни отговора. Сигурен съм, тъй като един път се осмелих да напиша във фейсбук страницата си, че времето лекува всички рани и в следствие провокирах безпорядък.

Получих стотици отговори, срещнах се с най-различни теории. Тук ще приведа единствено няколко забавни образеца: Както виждаш, мненията не са изключително ведри. Въпреки това съм признателен за многото разнообразни вероятности, тъй като ме подтикнаха да се задълбоча в тематиката и да основа лична доктрина.

Най-силно ме учуди фактът, че всички разглеждаха раните по този начин, все едно че прочувствените рани са най-обикновени порязвания или убождания, каквито всички получаваме по тялото си. Според мен тази визия по никакъв начин не е неприятна, тя опростява тематиката, по тази причина си зададох въпроса: в случай че се нараня съществено, да вземем за пример на рамото, в действителност ли времето ще излекува раната? Отговорът е еднопосочен - да. Защото излекуването е натурален принцип на живота.

С този принцип ще се занимаем по-подробно в една от идващите глави. Раните ни заздравяват, само че единствено в случай че им позволим да заздравеят. Ако имам рана на рамото, ще се постарая да я оставя на мира, с цел да заздравее. Ако непрекъснато я докосвам или чопля, раната ще се възпали и ще ми аргументи още болки. Същото ще се получи и в случай че непрекъснато товаря ръката си. Всичко това значи, че процесът на изцеление не върви от единствено себе си. Той изисква от нас самообладание и дисциплинираност. Според мен тъкмо в това се състои казусът с раните и ранените.

Хората не оставят раните си на мира, с цел да могат да заздравеят, а вършат тъкмо противоположното - отварят ги още веднъж и още веднъж, все едно желаят да задържат болката. Влизат в ролята на жертва и чакат правдивост, задоволство или отплата. Само дето прочувственото изцеление не се получава по подобен метод. Трябва да оставим предишното, само че пък не го пускаме, тъй като считаме за незаслужено, че някой ни е наранил. Искаме хората, които са ни предизвикали болежка, да получат отмъщение.

Не ни идва на разум, че душата не се лекува посредством възмездие или приемане на задоволство. Душата се лекува посредством сбогуване и избавление. Важно е да разберем, че прощаваме не с цел да освободим други хора. Правим го, с цел да се освободим самите ние. За да можем най-накрая да се излекуваме и да се отделим изцяло от предишното, с което ни свързват само нашите отрицателни мисли.

В прав текст това значи, че първата стъпка към изцелението е в освобождението. Да оставим раната да почива, с цел да ѝ дадем почтено късмет за възобновяване. Можем да си помогнем също и като въображаемо изпращаме към раните си обич, внимание и добра грижа. Мехлем за рани и превръзка също няма да навредят. Пренесено върху прочувствените рани, това значи да не оставаме бездейни и просто да чакаме излекуване.

Много по-добре е да продължим да се образоваме, да търсим нови задания и провокации, с цел да израстваме. Още по-хубаво е да се оглеждаме за красиви импулси, да вървим през живота с внимание и да сме признателни. Всичко това значи да контактуваме с хора, които ни ценят и ни одобряват, каквито сме. Това е същинският еликсир за изтерзаната душа. Това ни вдъхва вяра. Показва ни, че животът предлага доста повече от това, което до момента ни е наранявало.

В умозаключение бихме могли да кажем, че освен времето лекува всички рани. Всички ние можем да стигнем до изцелението, да се освободим от болката, да загърбим предишното и да отворим място за нещо ново. Да се поучим от претърпяното и да си сложим нови цели.

Да, раните от предишното оставят белези в душата. Ала не трябва да се ядосваме на белезите си, не трябва да тъгуваме, още по-малко пък да се срамим. В края на краищата белезите са доказателство, че сме били по-силни от това, което се е пробвало да ни нарани. Лекувай раните си с обич и самообладание и носи белезите си с горделивост. Така ще установиш, че всяка рана заздравява, а слънцето изгрява и след най-тъмната нощ.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА
Последвай Новини 24/7 в Facebook Последвай Новини 24/7 в Google News




PromoMall.bg