"Успяващите деца" на д-р Мишел Борба
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Успяващите деца ", с създател Д-р Мишел Борба, възложен от издателство " Сиела "
С какво се отличават " Успяващите деца " и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?
Д-р Мишел Борба преглежда седем черти на характера, от коитодецата имат потребност, с цел да просперират в един изменящ се свят на неустановеност
Родителите постоянно насърчават децата си да изкарват отлични оценки в учебно заведение и да посещават спомагателни извънкласни действия, с цел да бъдат признати в най-хубавите университети и да имат максимален късмет за сполучлива кариера. Но дали това е вярната формула за възпитаването на един успяващ човек?
В новата си книга " Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " изтъкнатият детски психолог и преподавател с дългогодишна процедура доктор Мишел Борба дава отговор на този въпрос и демонстрира, че университетските достижения не са благонадежден индикатор за триумф в XXI век.
Но за какво прекомерно повишените упования към сегашните младежи способстват за притеснителната наклонност децата ни да са по-тревожни и депресирани спрямо връстниците си от предходни генерации?
" Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " предлага модел на образование, който цели освен да увеличи триумфа на децата в учебно заведение, а да им помогне да подобрят държанието си - да бъдат по-уверени и по-оптимистични.
С 40-годишния си опит като преподавател, детски възпитател и учебен съветник доктор Борба предлага рационални и постижими препоръки за родители и учители, които могат да бъдат приложени във всяка възраст.
Тя открива, че сполучливите и приключени персони се отличават със седем мощни черти на характера - самонадеяност, емпатия, самоконтрол, добродетелност, неизменност, ученолюбивост и оптимизъм. Усвояването на тези качества при децата води до понижаване на тревогата, оказва помощ им да се приспособяват към изменящия се свят и да могат да вземат решение проблемите си.
Всяка глава в изданието преглежда поотделно седемте черти на характера и включва подобаващи за възрастта действия - игри, тематики на диалог, книги и филми, които да развият и затвърдят съответните качества в децата.
Базирайки се на персоналния опит на авторката, " Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " се трансформира в справочник, който да ви помогне да опознаете мощните страни на детето си, да го насърчите да се възползва от дарбите си и да се откри като една по-успешна, по-здрава и щастлива персона.
Д-р Мишел Борба е интернационално приета американска преподавателка, награждаван създател на 24 книги и специалист по образование на деца. Тя работи с над един милион родители и възпитатели по целия свят и на база на опита си предлага тактики за подсилване на характера на децата.
Успяващите деца. Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяватС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Из " Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " от доктор Мишел Борба
Въведение
Изчерпване: отглеждаме неуверени вместо преуспяващи деца.
" Сякаш сме основани, с цел да се явяваме на проби. Липсва ни това, от което се състои човечността. "
Арън, на 12 години, Лос Анджелис
Децата ни са в неволя.
Осъзнах този елементарен и отблъскващ факт, когато се обадих на 16-годишната Ива в седем часа в една неделна вечер. Тя звучеше обезпокоеното. Попитах я дали не избира да отложим диалога за по-подходящо време.
- Не, графикът ми постоянно е претъпкан - отвърна момичето. - Ще ми бъде прелестно да споделя с вас какво значи съгласно мен да си младеж в наши дни.
Ива не е от децата, за които множеството от нас биха се тревожили. Тя живее в богат квартал в Нюпорт Бийч, Калифорния, и учи в елитно частно учебно заведение. Осъзнава, че е привилегирована. Мечтата ѝ е да бъде призната в влиятелен лицей, чийто женски тим по плуване е в Първа плувна дивизия. Избрала е Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Тексаския университет.
Всеки работен ден Ива става в четири часа сутринта поради заниманията си по плуване с персонален треньор, които стартират в пет часа, а след това отива на учебно заведение. Изучава интензивно френски език и още четири предмета, единият от които е физика. След учебно заведение плува още два часа с тима си. Веднъж седмично взе участие в съвещанията на редколегията на учебния вестник и на ученическия комитет. Прибира се у дома в шест и половина и вечеря небрежно със фамилията си. През идващите три-четири часа си написа домашните и в продължение на половин час прави проби за подготовка за SAT.
- Резултатът ми последния път беше 1450 точки. Трябва да го подобря минимум със 100 точки, с цел да имам късмет да вляза в някой от университетите, в които желая да изучавам - изясни ми Ива. Тя си ляга в среднощ.
Уморих се единствено като я слушах. Ива спи приблизително по пет часа (препоръчително е младежите да спят от осем до 10 часа, въпреки че доста малко от тях го правят) и затова страда от недоспиване.
- По какъв метод се забавляваш? - попитах я.
- Почти постоянно съм изморена и по тази причина поддържам връзка с приятелите си в обществените медии. - Ива се засмя. - Давам си сметка, че съм късметлийка, тъй като изучавам в прелестно учебно заведение и родителите ми ме обичат. Притеснявам, че ще ги отчайвам, в случай че не ме одобряват в Станфордския университет - там желаят да последвам. - Тийнейджърката добави, че освен тя се усеща по този метод. - Всичките ми другари са уплашени и комплицирани.
Просто сме прегорели.Добре пристигнали в света на поколението, което се намира в положение на привършване. Връстниците на Ива (поколението Z, към което спадат родените след средата на 90-те години на предишния век) са умни и се радват на безпределна любов. Те не страдат от предубеждения и са възприемчиви към новите хрумвания.1 ( " Ние сме представители на първото потомство, чиито кукли са момчета, девойки, безполови или двуполови - означи Ива. - Това би трябвало да бъде хубаво, нали? " ) Тези деца демонстрират високи упоритости във връзка с колежите и бъдещето си.
Те обаче са по-нещастни, уплашени, самотни и депресирани и демонстрират по-голяма податливост към самоубийство спрямо представителите на което и да било от предходните генерации. Проучванията, довели до тези заключения, са осъществени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произлизащата от нея тревога.
През няколко месеца се обаждах на Ива, с цел да схвана по какъв начин се усеща, само че един ден ме изненада, че подвига майка ѝ. От метода, по който звучеше гласът ѝ, ми стана ясно, че нещо не е наред. Хлипайки, тя ми изясни, че щерка ѝ е с тежка меланхолия и е била призната в болница.
- Не си давах сметка какъв брой е била тъжна и претрупана - изрече майка ѝ. - Мислех си, че ѝ обезпечавам всичко, от което се нуждае, с цел да бъде щастлива и да реализира триумф, само че се оказа, че съм сбъркала. Не ѝ помагах да се забавлява.
Непрекъснато слушам сходни сърцераздирателни истории от родители, само че едвам когато осъзнаят, че децата им не реализират триумф. Защо тези деца срещат компликации, в случай че имат всичко? Защо големите старания, които поставят, не водят до процъфтяване? Реших да се опитам да намеря отговорите на тези въпроси.
НЕУВЕРЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ
" Ние сме готови за колежа и за бъдещата си кариера, само че не сме готови да бъдем хора. "
Ерин, на 16 години, Гриър, Южна Каролина.
Няколко дни след диалога с майката на Ива бях на другия завършек на Съединените щати в една прогимназия в Бостън, в която учат деца от междинната класа. Охранителят ме придружи до библиотеката, където 12 възпитаници ме чакаха, с цел да споделят с мен какво значи съгласно тях да бъдеш дете в наши дни. Учениците бяха определени от учебния психолог съгласно с условията ми: да са с разнообразни характери, да умеят да се показват ясно и да са " в крайник с времето ".
Предстоеше ми да се срещна с 25-ата група от сходно естество, ето за какво имах визия какво мога да чакам, само че все пак ми беше любопитно да чуя какво ще ми кажат тези възпитаници. Това е единственото по рода си потомство, чиито представители се сблъскват с пандемия, пукотевица в учебните заведения, тероризъм и естествени бедствия наред с голямото натоварване, обвързвано с опитите на децата да реализират триумф, непостижим с триумфа на децата от предходните генерации.
- Разкажете ми по какъв начин възприемате поколението, към което принадлежите - подканих децата.
Погледнах към тях и видях това, което виждам всякога: замислени и открити деца, откровено учудени от обстоятелството, че някой се интересува от мнението им.
Едно русо дванайсетгодишно момиче, което се споделяше Амилия, сложи началото на диалога:
- Нашето потомство несъмнено е най-стресираното и ситуацията става все по-лошо. Всички бяха съгласни с Амилия. (Все още не съм чула дете, което да е на друго мнение.)
- Родителите ви знаят ли, че сте уплашени? - попитах ги аз.
Всички деца поклатиха глави.
- Ние крием тревогата си - изясни ми едно момче с кестенява коса, което беше облечено с риза на " Найк ". - Безполезно е да споделяме за това на родителите си, тъй като те не схващат какво значи да си дете.
После помолих децата, които бяха на 11, 12 и 13 години, да ми опишат възрастовата си група. След като ги изслушах, осъзнах, че би трябвало да променим метода, по който възпитаваме децата си.
- Всички мои другари споделят, че са уплашени.
- Самотни сме, тъй като сме погълнати напълно от обществените медии и се лишаваме от директно другарство.
- Нашето потомство се старае да прави всичко съвършено и затова сме изцедени.
- Непрекъснато ни съпоставят с други деца и ние в никакъв случай не се усещаме задоволително положителни.
- Притесняваме се да не се провалим и непрестанно сме уплашени, тъй като отдаваме огромно значение на оценките си.
- Чувстваме се самотни, тъй като сме доста натоварени и нямаме време за срещи с другари.
- Принудени сме да пораснем прекомерно бързо. Нуждаем се от повече време, през което да се усещаме деца и да завързваме другарства.
- Липсва ни вдъхновение, тъй като сме притиснати от¬всякъде и не знаем кои сме.
- Дори в детската градина правехме тренировки за справяне с изключителни обстановки. След време започваш да се страхуваш, че това в действителност може да се случи. Оказахме се в изолираност поради ковид. Това е извънредно.
- Отстрани може би изглеждаме добре, само че сме доста обезпокоени. Чувстваме се по този начин, като че ли сме изгубени.
Всички възпитаници, с които беседвам, без значение в кой регион на страната, дават отговор на въпросите ми по този метод. Тези деца получават безпределна любов. Те са отзивчиви, умни и разполагат с безкрайни благоприятни условия. Родителите им считат, че децата им имат всичко, което им е належащо, и че ги приготвят за бъдещия им триумф. В подобен случай за какво тези деца не са толкоз щастливи, колкото връстниците си от предходните генерации? Защо напъните им не водят до стремежи резултат? Едно дете даде най-точните отговори на тези въпроси.
На една от масите имаше незавършен пъзел. На капака на кутията бяха изобразени деца от разнообразни страни по света, които играят нехайно. Някои от частите на пъзела обаче липсваха. След като дълго се взира в пъзела, едно червенокосо момче, чието име беше Ейдън, изрече:
- Това сме ние. Опитваме се да намерим мястото си в света, само че не можем, тъй като ни липсват елементи.
- Кои са тези елементи? - попитах го.
- Частите, които би трябвало да ни покажат по какъв начин да бъдем хора, по какъв начин да поддържаме връзка между тях, по какъв начин да поправяме грешките си и да се оправяме със напрежението - частите, които построяват характера ти и те вършат човек. Отглеждат ни по този начин, като че ли сме някаква стока, и ние се усещаме празни.
Изведнъж загадката към повода, заради която децата от това потомство се усещат толкоз нещастни, комплицирани, уплашени и самотни, се обясни. Ние споделяме на децата, че ще бъдат щастливи, в случай че се стремят да получават повече лайкове, по-добри оцени и по-големи похвали. Независимо от напъните си обаче, децата ни не са преуспяващи. Те са свити, тревожни и нещастни. Отгледали сме потомство от деца, които имат всичко, само че не сме възпитали у тях най-необходимото, с цел да реализират триумф: нравствените качества, които ни вършат хора.
Характерът съставлява цялост от вътрешна мощ и героизъм, с чиято помощ децата, които се стремят да влязат в влиятелни колежи, преуспяват в забързания и непрестанно изменящ се свят, откакто доближат зрелостта. Когато са лишени от оптимизъм, ученолюбивост, емпатия и непримиримост, децата се усещат непълноценни. Те постоянно изпитват усложнения в общуването отвън строго избраните пара¬метри на учебното заведение и класната стая. Не са готови за непознатия свят, който ги чака - за света, който става все по-непредсказуем с всяка минала година. Казано в резюме, децата се трансформират в красиво опаковани кутии, в които няма дарове.
Все още не е прекомерно късно да попълним изчезналите елементи в развиването на децата, само че за тази цел е належащо да се пренастроим от късогледата си обсебеност от високи резултати от проби, отлични оценки и впечатляващи сивита към предвидлив метод към нещата, които ще им бъдат нужни, с цел да водят изпълнен със смисъл живот. Нашите умни деца, които се оправят ослепително с тестванията, не са готови за живота. Усещането за празнина им пречи да развият качествата си и понижава капацитета им за реализиране на триумф. Характерът съставлява изчезналата част.
Добрата вест е, че това не е съдбовно. Характерът не е естествена даденост - човек не се ражда с него. Силните му страни могат да бъдат възпитавани.
Всъщност би трябвало да бъдат възпитавани.
Целта на тази книга е да покаже на родителите и учи¬телите по какъв начин биха могли да попълнят изчезналите елементи, с цел да бъде детето крепко и издръжливо, със мощно сърце, мощен разум и мощна воля. Аз назовавам " преуспяващо " детето с темперамент - персона, която е подготвена да се оправи с провокациите на XXI век. Но първо желая да обясня за какво настоящето състояние е толкоз притеснително и за какво би трябвало да бъдем деликатни.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
С какво се отличават " Успяващите деца " и по какъв начин да насърчим развиването им за предстоящ триумф в живота?
Д-р Мишел Борба преглежда седем черти на характера, от коитодецата имат потребност, с цел да просперират в един изменящ се свят на неустановеност
Родителите постоянно насърчават децата си да изкарват отлични оценки в учебно заведение и да посещават спомагателни извънкласни действия, с цел да бъдат признати в най-хубавите университети и да имат максимален късмет за сполучлива кариера. Но дали това е вярната формула за възпитаването на един успяващ човек?
В новата си книга " Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " изтъкнатият детски психолог и преподавател с дългогодишна процедура доктор Мишел Борба дава отговор на този въпрос и демонстрира, че университетските достижения не са благонадежден индикатор за триумф в XXI век.
Но за какво прекомерно повишените упования към сегашните младежи способстват за притеснителната наклонност децата ни да са по-тревожни и депресирани спрямо връстниците си от предходни генерации?
" Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " предлага модел на образование, който цели освен да увеличи триумфа на децата в учебно заведение, а да им помогне да подобрят държанието си - да бъдат по-уверени и по-оптимистични.
С 40-годишния си опит като преподавател, детски възпитател и учебен съветник доктор Борба предлага рационални и постижими препоръки за родители и учители, които могат да бъдат приложени във всяка възраст.
Тя открива, че сполучливите и приключени персони се отличават със седем мощни черти на характера - самонадеяност, емпатия, самоконтрол, добродетелност, неизменност, ученолюбивост и оптимизъм. Усвояването на тези качества при децата води до понижаване на тревогата, оказва помощ им да се приспособяват към изменящия се свят и да могат да вземат решение проблемите си.
Всяка глава в изданието преглежда поотделно седемте черти на характера и включва подобаващи за възрастта действия - игри, тематики на диалог, книги и филми, които да развият и затвърдят съответните качества в децата.
Базирайки се на персоналния опит на авторката, " Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " се трансформира в справочник, който да ви помогне да опознаете мощните страни на детето си, да го насърчите да се възползва от дарбите си и да се откри като една по-успешна, по-здрава и щастлива персона.
Д-р Мишел Борба е интернационално приета американска преподавателка, награждаван създател на 24 книги и специалист по образование на деца. Тя работи с над един милион родители и възпитатели по целия свят и на база на опита си предлага тактики за подсилване на характера на децата.
Из " Успяващите деца: Изненадващите аргументи някои да изостават, а други да процъфтяват " от доктор Мишел Борба
Въведение
Изчерпване: отглеждаме неуверени вместо преуспяващи деца.
" Сякаш сме основани, с цел да се явяваме на проби. Липсва ни това, от което се състои човечността. "
Арън, на 12 години, Лос Анджелис
Децата ни са в неволя.
Осъзнах този елементарен и отблъскващ факт, когато се обадих на 16-годишната Ива в седем часа в една неделна вечер. Тя звучеше обезпокоеното. Попитах я дали не избира да отложим диалога за по-подходящо време.
- Не, графикът ми постоянно е претъпкан - отвърна момичето. - Ще ми бъде прелестно да споделя с вас какво значи съгласно мен да си младеж в наши дни.
Ива не е от децата, за които множеството от нас биха се тревожили. Тя живее в богат квартал в Нюпорт Бийч, Калифорния, и учи в елитно частно учебно заведение. Осъзнава, че е привилегирована. Мечтата ѝ е да бъде призната в влиятелен лицей, чийто женски тим по плуване е в Първа плувна дивизия. Избрала е Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Тексаския университет.
Всеки работен ден Ива става в четири часа сутринта поради заниманията си по плуване с персонален треньор, които стартират в пет часа, а след това отива на учебно заведение. Изучава интензивно френски език и още четири предмета, единият от които е физика. След учебно заведение плува още два часа с тима си. Веднъж седмично взе участие в съвещанията на редколегията на учебния вестник и на ученическия комитет. Прибира се у дома в шест и половина и вечеря небрежно със фамилията си. През идващите три-четири часа си написа домашните и в продължение на половин час прави проби за подготовка за SAT.
- Резултатът ми последния път беше 1450 точки. Трябва да го подобря минимум със 100 точки, с цел да имам късмет да вляза в някой от университетите, в които желая да изучавам - изясни ми Ива. Тя си ляга в среднощ.
Уморих се единствено като я слушах. Ива спи приблизително по пет часа (препоръчително е младежите да спят от осем до 10 часа, въпреки че доста малко от тях го правят) и затова страда от недоспиване.
- По какъв метод се забавляваш? - попитах я.
- Почти постоянно съм изморена и по тази причина поддържам връзка с приятелите си в обществените медии. - Ива се засмя. - Давам си сметка, че съм късметлийка, тъй като изучавам в прелестно учебно заведение и родителите ми ме обичат. Притеснявам, че ще ги отчайвам, в случай че не ме одобряват в Станфордския университет - там желаят да последвам. - Тийнейджърката добави, че освен тя се усеща по този метод. - Всичките ми другари са уплашени и комплицирани.
Просто сме прегорели.Добре пристигнали в света на поколението, което се намира в положение на привършване. Връстниците на Ива (поколението Z, към което спадат родените след средата на 90-те години на предишния век) са умни и се радват на безпределна любов. Те не страдат от предубеждения и са възприемчиви към новите хрумвания.1 ( " Ние сме представители на първото потомство, чиито кукли са момчета, девойки, безполови или двуполови - означи Ива. - Това би трябвало да бъде хубаво, нали? " ) Тези деца демонстрират високи упоритости във връзка с колежите и бъдещето си.
Те обаче са по-нещастни, уплашени, самотни и депресирани и демонстрират по-голяма податливост към самоубийство спрямо представителите на което и да било от предходните генерации. Проучванията, довели до тези заключения, са осъществени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произлизащата от нея тревога.
През няколко месеца се обаждах на Ива, с цел да схвана по какъв начин се усеща, само че един ден ме изненада, че подвига майка ѝ. От метода, по който звучеше гласът ѝ, ми стана ясно, че нещо не е наред. Хлипайки, тя ми изясни, че щерка ѝ е с тежка меланхолия и е била призната в болница.
- Не си давах сметка какъв брой е била тъжна и претрупана - изрече майка ѝ. - Мислех си, че ѝ обезпечавам всичко, от което се нуждае, с цел да бъде щастлива и да реализира триумф, само че се оказа, че съм сбъркала. Не ѝ помагах да се забавлява.
Непрекъснато слушам сходни сърцераздирателни истории от родители, само че едвам когато осъзнаят, че децата им не реализират триумф. Защо тези деца срещат компликации, в случай че имат всичко? Защо големите старания, които поставят, не водят до процъфтяване? Реших да се опитам да намеря отговорите на тези въпроси.
НЕУВЕРЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ
" Ние сме готови за колежа и за бъдещата си кариера, само че не сме готови да бъдем хора. "
Ерин, на 16 години, Гриър, Южна Каролина.
Няколко дни след диалога с майката на Ива бях на другия завършек на Съединените щати в една прогимназия в Бостън, в която учат деца от междинната класа. Охранителят ме придружи до библиотеката, където 12 възпитаници ме чакаха, с цел да споделят с мен какво значи съгласно тях да бъдеш дете в наши дни. Учениците бяха определени от учебния психолог съгласно с условията ми: да са с разнообразни характери, да умеят да се показват ясно и да са " в крайник с времето ".
Предстоеше ми да се срещна с 25-ата група от сходно естество, ето за какво имах визия какво мога да чакам, само че все пак ми беше любопитно да чуя какво ще ми кажат тези възпитаници. Това е единственото по рода си потомство, чиито представители се сблъскват с пандемия, пукотевица в учебните заведения, тероризъм и естествени бедствия наред с голямото натоварване, обвързвано с опитите на децата да реализират триумф, непостижим с триумфа на децата от предходните генерации.
- Разкажете ми по какъв начин възприемате поколението, към което принадлежите - подканих децата.
Погледнах към тях и видях това, което виждам всякога: замислени и открити деца, откровено учудени от обстоятелството, че някой се интересува от мнението им.
Едно русо дванайсетгодишно момиче, което се споделяше Амилия, сложи началото на диалога:
- Нашето потомство несъмнено е най-стресираното и ситуацията става все по-лошо. Всички бяха съгласни с Амилия. (Все още не съм чула дете, което да е на друго мнение.)
- Родителите ви знаят ли, че сте уплашени? - попитах ги аз.
Всички деца поклатиха глави.
- Ние крием тревогата си - изясни ми едно момче с кестенява коса, което беше облечено с риза на " Найк ". - Безполезно е да споделяме за това на родителите си, тъй като те не схващат какво значи да си дете.
После помолих децата, които бяха на 11, 12 и 13 години, да ми опишат възрастовата си група. След като ги изслушах, осъзнах, че би трябвало да променим метода, по който възпитаваме децата си.
- Всички мои другари споделят, че са уплашени.
- Самотни сме, тъй като сме погълнати напълно от обществените медии и се лишаваме от директно другарство.
- Нашето потомство се старае да прави всичко съвършено и затова сме изцедени.
- Непрекъснато ни съпоставят с други деца и ние в никакъв случай не се усещаме задоволително положителни.
- Притесняваме се да не се провалим и непрестанно сме уплашени, тъй като отдаваме огромно значение на оценките си.
- Чувстваме се самотни, тъй като сме доста натоварени и нямаме време за срещи с другари.
- Принудени сме да пораснем прекомерно бързо. Нуждаем се от повече време, през което да се усещаме деца и да завързваме другарства.
- Липсва ни вдъхновение, тъй като сме притиснати от¬всякъде и не знаем кои сме.
- Дори в детската градина правехме тренировки за справяне с изключителни обстановки. След време започваш да се страхуваш, че това в действителност може да се случи. Оказахме се в изолираност поради ковид. Това е извънредно.
- Отстрани може би изглеждаме добре, само че сме доста обезпокоени. Чувстваме се по този начин, като че ли сме изгубени.
Всички възпитаници, с които беседвам, без значение в кой регион на страната, дават отговор на въпросите ми по този метод. Тези деца получават безпределна любов. Те са отзивчиви, умни и разполагат с безкрайни благоприятни условия. Родителите им считат, че децата им имат всичко, което им е належащо, и че ги приготвят за бъдещия им триумф. В подобен случай за какво тези деца не са толкоз щастливи, колкото връстниците си от предходните генерации? Защо напъните им не водят до стремежи резултат? Едно дете даде най-точните отговори на тези въпроси.
На една от масите имаше незавършен пъзел. На капака на кутията бяха изобразени деца от разнообразни страни по света, които играят нехайно. Някои от частите на пъзела обаче липсваха. След като дълго се взира в пъзела, едно червенокосо момче, чието име беше Ейдън, изрече:
- Това сме ние. Опитваме се да намерим мястото си в света, само че не можем, тъй като ни липсват елементи.
- Кои са тези елементи? - попитах го.
- Частите, които би трябвало да ни покажат по какъв начин да бъдем хора, по какъв начин да поддържаме връзка между тях, по какъв начин да поправяме грешките си и да се оправяме със напрежението - частите, които построяват характера ти и те вършат човек. Отглеждат ни по този начин, като че ли сме някаква стока, и ние се усещаме празни.
Изведнъж загадката към повода, заради която децата от това потомство се усещат толкоз нещастни, комплицирани, уплашени и самотни, се обясни. Ние споделяме на децата, че ще бъдат щастливи, в случай че се стремят да получават повече лайкове, по-добри оцени и по-големи похвали. Независимо от напъните си обаче, децата ни не са преуспяващи. Те са свити, тревожни и нещастни. Отгледали сме потомство от деца, които имат всичко, само че не сме възпитали у тях най-необходимото, с цел да реализират триумф: нравствените качества, които ни вършат хора.
Характерът съставлява цялост от вътрешна мощ и героизъм, с чиято помощ децата, които се стремят да влязат в влиятелни колежи, преуспяват в забързания и непрестанно изменящ се свят, откакто доближат зрелостта. Когато са лишени от оптимизъм, ученолюбивост, емпатия и непримиримост, децата се усещат непълноценни. Те постоянно изпитват усложнения в общуването отвън строго избраните пара¬метри на учебното заведение и класната стая. Не са готови за непознатия свят, който ги чака - за света, който става все по-непредсказуем с всяка минала година. Казано в резюме, децата се трансформират в красиво опаковани кутии, в които няма дарове.
Все още не е прекомерно късно да попълним изчезналите елементи в развиването на децата, само че за тази цел е належащо да се пренастроим от късогледата си обсебеност от високи резултати от проби, отлични оценки и впечатляващи сивита към предвидлив метод към нещата, които ще им бъдат нужни, с цел да водят изпълнен със смисъл живот. Нашите умни деца, които се оправят ослепително с тестванията, не са готови за живота. Усещането за празнина им пречи да развият качествата си и понижава капацитета им за реализиране на триумф. Характерът съставлява изчезналата част.
Добрата вест е, че това не е съдбовно. Характерът не е естествена даденост - човек не се ражда с него. Силните му страни могат да бъдат възпитавани.
Всъщност би трябвало да бъдат възпитавани.
Целта на тази книга е да покаже на родителите и учи¬телите по какъв начин биха могли да попълнят изчезналите елементи, с цел да бъде детето крепко и издръжливо, със мощно сърце, мощен разум и мощна воля. Аз назовавам " преуспяващо " детето с темперамент - персона, която е подготвена да се оправи с провокациите на XXI век. Но първо желая да обясня за какво настоящето състояние е толкоз притеснително и за какво би трябвало да бъдем деликатни.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ