Откъс от "Убийството на една революция" на Руслан Трад
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Убийството на една гражданска война " с създател Руслан Трад, възложен от Издателство " Сиела ".
" Убийството на една гражданска война " от Руслан Трад –истината за Сирийската война
Журналистът и ръководител на Форума за арабска просвета прави изчерпателен разбор по какъв начин се стигна до най-опустошителната революция в днешно време.
С над 5 милиона избягали сирийски жители и 600 000 жертви за четири години Гражданската война в Сирия предвещава да се трансформира в един от най-сложните и нерешими спорове в наши дни.
" Убийството на една гражданска война " от журналиста и ръководител на Форума за арабска просвета в България Руслан Трад излиза на 29 юни 2017 година и съставлява изчерпателен и логически разбор на събитията, довели до сирийския спор.
За връзките на режима на Асад с терористични и ислямистки организации, с крайнодесни европейски партии и с паравоенни структури, за ролята на мафията в търговията с оръжие, нефт и антики в района, за неразбирателствата сред Русия, Иран и сирийското държавно управление, както и за експанзивната политика на Техеран, с която редовно бива променян етническият и набожен образ на огромни елементи от Сирия – създателят разкрива малко известни обстоятелства от Сирийската война, с цел да насочи своето предизвестие. Той демонстрира по какъв начин истината може да бъде сменена, а демокрацията – унищожена, с цел да останат вероятни единствено две други възможности в сирийската история: тирания и непоклатимост или ислямизъм и безпорядък.
Базирано на шестгодишни проучвания и диалози с публицисти, офицери, някогашни депутати, политически пандизчии, радикали и бунтовници - елементарни хора и такива, които са по етажите на властта, проучването на Трад пресъздава облика на една непозната Сирия, в която политическата машина бълва опорни точки и подправени мемоари, а популацията е сложено пред най-страшното тестване – да се бори със сънародниците си.
Текстът подчертава на събитията от близкото минало, обясняващи експлоадирането на сирийския спор. Той преглежда събитията до края на 2016-а и началото на 2017 година, а в изданието са поместени голям брой карти, илюстриращи военните дейности.
През призмата на персоналните истории " Убийството на една гражданска война " се трансформира не просто в хроника на войната в Сирия, а в историята на страна, която се трансформира завинаги; в историята на братоубийствен спор, грозящ да се трансформира в минисветовна война, и в историята на най-важната борба – тази за мозъците и душите на хората.
Премиерата на " Убийството на една гражданска война " ще се организира на 12 юли от 19:00 ч. Очакваме ви в книжовен клуб " Перото ", с цел да участвате в разговора-дискусия, отдаден на наболелия проблем. Книгата ще показа журналистът Георги Милков.
Руслан Трад е роден през 1987 година в България. Блогър и публицист на свободна процедура. Oт 2009 година поддържа собствен блог на тематика политиката в Близкия изток и Северна Африка. Бил е преподавател в Нов български университет, СУ " Св. Климент Охридски " и Дипломатическия институт към Министерство на външните работи по тематики, свързани с политическите и младежките придвижвания в Арабския свят. Създател е на организацията " Форум за арабска просвета " и един от основателите на Global Voices Online Bulgaria.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Убийството на една гражданска война "
Вечерта на 16 юни 2016 година
Журналистите Халед ал Иса и Хади Абдалла се връщат към мястото, където живеят в сирийския град Алепо. Денят е бил тежък – малко по-рано са отразявали следващите въздушни удари над жилищни региони в раздробения град. Точно когато влизат в постройката, където е и офисът им, се задейства бомба. Взривът изхвърля Хади и Халед обратно. Двамата изпадат в безсъзнание, Хади е съществено ранен в крайници, скулите му са хлътнали във вътрешността от детонацията. Халед е в тежко положение – кръв тече от главата му, която е била ударена от шрапнели.
Онзи, който е сложил бомбата, е желал публицистите да бъдат убити на място, само че гърмежът не извършва задачата си и другари съумяват да откарат Халед и Хади в болница. По-късно те са преместени в турския град Антакия.
Хади Абдалла е 29-годишен гражданин на Хомс и локален публицист. Той продължава да е жив, макар че към този момент е взел участие в цяла поредност от военни интервенции. Но 24-годишният Халед ал Иса от град Кафр Набул умря на 25 юни, откакто шрапнел засегна мозъка му. Два дни преди гибелта му имаше предложение той да бъде откаран в немска болница, само че Германия отхвърли да издаде нужните документи.
За множеството хора отвън Сирия работата на тези двама публицисти е далечна и непозната. Иса е малко или доста част от статистиката, още една жертва към останалите над 500 000 сирийци, починали през последните години в гражданската война в страната. Нямаше публикации, отдадени на Хади Абдалла или Халед ал Иса, в огромни интернационалните издания. Може би някой ще каже, че не е допустимо да се наблюдава ориста на всеки публицист, погубен в тази война, само че това не е опрощение. Още повече когато работата на хора като Халед и Хади и техните фрагменти са значими за отразяването на спора и за документирането на ставащото в Сирия, с цел да може то да бъде запомнено от историята.
Халед ал Иса беше един от най-хубавите оператори и фотожурналисти в Сирия, а неговата работа – без да се знае обществено – беше значима за новинарски организации по целия свят заради обстоятелството, че в Сирия намиращите се на терен публицисти се броят на пръстите на едната ръка. Може и в международен мащаб да не е имало самопризнание за работата му, само че тези, които всекидневно се сблъскват с войната и нейните последствия, знаят какво значат фрагментите, направени от него.
След гибелта му в няколко града в Сирия стотици излязоха по улиците, носейки фотоси на журналиста в чест на работата му. Халед ал Иса работеше също с Раед Фарес, деятел и уредник на митинги в Кафр Набул. От улично изкуство до ежеседмични демонстрации, радио, кино и публични услуги деятелите от този дребен сирийски град посочваха на света сърцето на протеста в Сирия.
Раед и неговите другари направиха всичко допустимо да кажат на хората отвън страната, че са живи и не престават активността си както в първите месеци на революцията, когато към момента имаше единствено митинги, а за радикални групи никой не беше и помислял. По-късно, през 2012-а, точно радикалите бяха първите след режима на Башар Асад, които нападнаха активистките мрежи, обществено екзекутирайки водачите на митингите в Северна Сирия.
Хора като Халед ал Иса, Хади Абдалла и Раед Фарес имат вяра в ненасилствената опозиция и гражданското присъединяване и те към момента са там, макар опитите да бъде забравено за тях. Тези хора не са простаци. Те съзнаваха, че са пренебрегнати, само че продължиха работата си освен тъй като са експерти, а и поради националното и общностно възприятие, че ставащото в страната им би трябвало да бъде известно на всеки, отвън нея.
Халед, както и всеки, работил с него, знае какво е да срещаш безмълвие. Аз персонално познавам това чувство за самотност. Сирийският спор сподели най-грозните, най-несправедливите и лицемерни страни на човечеството през днешния ден. Войната потвърди, че интернационалната общественост не е подготвена да одобри човешките права съществено, макар че постоянно е подготвена да приказва за тях.
Конфликтът в Сирия изложи на показ Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който работи само въз основа на политическите ползи на определени международни сили. Международната общественост в началото се направи на другар на деятелите в Сирия, само че по-късно им обърна тил, когато имаха най-голяма потребност. Войната сподели и корупцията в самите размирен групи, които за персонална полза бяха подготвени да предадат на управляващите неуместните публицисти и деятели.
Имах достойнството да познавам работата на Халед ал Иса. Познавам работата и на Хади Абдалла. Без тях някои от най-важните събития в Алепо и района нямаше да излязат нескрито. Буквално и без да преувеличавам. Ако не беше камерата на Халед и репортажите на Хади Абдалла, нямаше да разберем доста от това, което стана в този бивш стопански център на Сирия, град Алепо.
Така и не се разбра кой е сложил гърмежа пред дома им, нито кой седи зад това нахлуване. Само седмица по-рано и двамата оцеляха след въздушен удар. Може да е режимът, може да са радикали или отрицателно настроени бунтовници. Те рискуваха живота си. Заради това, че са публицисти и са избрали ненасилствената опозиция.
Заради тях и всички, които починаха, вярвайки в идеали, би трябвало да не забравяме един от най-кървавите спорове в модерната ни история и за какво въобще избухна той.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (755)
" Убийството на една гражданска война " от Руслан Трад –истината за Сирийската война
Журналистът и ръководител на Форума за арабска просвета прави изчерпателен разбор по какъв начин се стигна до най-опустошителната революция в днешно време.
С над 5 милиона избягали сирийски жители и 600 000 жертви за четири години Гражданската война в Сирия предвещава да се трансформира в един от най-сложните и нерешими спорове в наши дни.
" Убийството на една гражданска война " от журналиста и ръководител на Форума за арабска просвета в България Руслан Трад излиза на 29 юни 2017 година и съставлява изчерпателен и логически разбор на събитията, довели до сирийския спор.
За връзките на режима на Асад с терористични и ислямистки организации, с крайнодесни европейски партии и с паравоенни структури, за ролята на мафията в търговията с оръжие, нефт и антики в района, за неразбирателствата сред Русия, Иран и сирийското държавно управление, както и за експанзивната политика на Техеран, с която редовно бива променян етническият и набожен образ на огромни елементи от Сирия – създателят разкрива малко известни обстоятелства от Сирийската война, с цел да насочи своето предизвестие. Той демонстрира по какъв начин истината може да бъде сменена, а демокрацията – унищожена, с цел да останат вероятни единствено две други възможности в сирийската история: тирания и непоклатимост или ислямизъм и безпорядък.
Базирано на шестгодишни проучвания и диалози с публицисти, офицери, някогашни депутати, политически пандизчии, радикали и бунтовници - елементарни хора и такива, които са по етажите на властта, проучването на Трад пресъздава облика на една непозната Сирия, в която политическата машина бълва опорни точки и подправени мемоари, а популацията е сложено пред най-страшното тестване – да се бори със сънародниците си.
Текстът подчертава на събитията от близкото минало, обясняващи експлоадирането на сирийския спор. Той преглежда събитията до края на 2016-а и началото на 2017 година, а в изданието са поместени голям брой карти, илюстриращи военните дейности.
През призмата на персоналните истории " Убийството на една гражданска война " се трансформира не просто в хроника на войната в Сирия, а в историята на страна, която се трансформира завинаги; в историята на братоубийствен спор, грозящ да се трансформира в минисветовна война, и в историята на най-важната борба – тази за мозъците и душите на хората.
Премиерата на " Убийството на една гражданска война " ще се организира на 12 юли от 19:00 ч. Очакваме ви в книжовен клуб " Перото ", с цел да участвате в разговора-дискусия, отдаден на наболелия проблем. Книгата ще показа журналистът Георги Милков.
Руслан Трад е роден през 1987 година в България. Блогър и публицист на свободна процедура. Oт 2009 година поддържа собствен блог на тематика политиката в Близкия изток и Северна Африка. Бил е преподавател в Нов български университет, СУ " Св. Климент Охридски " и Дипломатическия институт към Министерство на външните работи по тематики, свързани с политическите и младежките придвижвания в Арабския свят. Създател е на организацията " Форум за арабска просвета " и един от основателите на Global Voices Online Bulgaria.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Убийството на една гражданска война "
Вечерта на 16 юни 2016 година
Журналистите Халед ал Иса и Хади Абдалла се връщат към мястото, където живеят в сирийския град Алепо. Денят е бил тежък – малко по-рано са отразявали следващите въздушни удари над жилищни региони в раздробения град. Точно когато влизат в постройката, където е и офисът им, се задейства бомба. Взривът изхвърля Хади и Халед обратно. Двамата изпадат в безсъзнание, Хади е съществено ранен в крайници, скулите му са хлътнали във вътрешността от детонацията. Халед е в тежко положение – кръв тече от главата му, която е била ударена от шрапнели.
Онзи, който е сложил бомбата, е желал публицистите да бъдат убити на място, само че гърмежът не извършва задачата си и другари съумяват да откарат Халед и Хади в болница. По-късно те са преместени в турския град Антакия.
Хади Абдалла е 29-годишен гражданин на Хомс и локален публицист. Той продължава да е жив, макар че към този момент е взел участие в цяла поредност от военни интервенции. Но 24-годишният Халед ал Иса от град Кафр Набул умря на 25 юни, откакто шрапнел засегна мозъка му. Два дни преди гибелта му имаше предложение той да бъде откаран в немска болница, само че Германия отхвърли да издаде нужните документи.
За множеството хора отвън Сирия работата на тези двама публицисти е далечна и непозната. Иса е малко или доста част от статистиката, още една жертва към останалите над 500 000 сирийци, починали през последните години в гражданската война в страната. Нямаше публикации, отдадени на Хади Абдалла или Халед ал Иса, в огромни интернационалните издания. Може би някой ще каже, че не е допустимо да се наблюдава ориста на всеки публицист, погубен в тази война, само че това не е опрощение. Още повече когато работата на хора като Халед и Хади и техните фрагменти са значими за отразяването на спора и за документирането на ставащото в Сирия, с цел да може то да бъде запомнено от историята.
Халед ал Иса беше един от най-хубавите оператори и фотожурналисти в Сирия, а неговата работа – без да се знае обществено – беше значима за новинарски организации по целия свят заради обстоятелството, че в Сирия намиращите се на терен публицисти се броят на пръстите на едната ръка. Може и в международен мащаб да не е имало самопризнание за работата му, само че тези, които всекидневно се сблъскват с войната и нейните последствия, знаят какво значат фрагментите, направени от него.
След гибелта му в няколко града в Сирия стотици излязоха по улиците, носейки фотоси на журналиста в чест на работата му. Халед ал Иса работеше също с Раед Фарес, деятел и уредник на митинги в Кафр Набул. От улично изкуство до ежеседмични демонстрации, радио, кино и публични услуги деятелите от този дребен сирийски град посочваха на света сърцето на протеста в Сирия.
Раед и неговите другари направиха всичко допустимо да кажат на хората отвън страната, че са живи и не престават активността си както в първите месеци на революцията, когато към момента имаше единствено митинги, а за радикални групи никой не беше и помислял. По-късно, през 2012-а, точно радикалите бяха първите след режима на Башар Асад, които нападнаха активистките мрежи, обществено екзекутирайки водачите на митингите в Северна Сирия.
Хора като Халед ал Иса, Хади Абдалла и Раед Фарес имат вяра в ненасилствената опозиция и гражданското присъединяване и те към момента са там, макар опитите да бъде забравено за тях. Тези хора не са простаци. Те съзнаваха, че са пренебрегнати, само че продължиха работата си освен тъй като са експерти, а и поради националното и общностно възприятие, че ставащото в страната им би трябвало да бъде известно на всеки, отвън нея.
Халед, както и всеки, работил с него, знае какво е да срещаш безмълвие. Аз персонално познавам това чувство за самотност. Сирийският спор сподели най-грозните, най-несправедливите и лицемерни страни на човечеството през днешния ден. Войната потвърди, че интернационалната общественост не е подготвена да одобри човешките права съществено, макар че постоянно е подготвена да приказва за тях.
Конфликтът в Сирия изложи на показ Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който работи само въз основа на политическите ползи на определени международни сили. Международната общественост в началото се направи на другар на деятелите в Сирия, само че по-късно им обърна тил, когато имаха най-голяма потребност. Войната сподели и корупцията в самите размирен групи, които за персонална полза бяха подготвени да предадат на управляващите неуместните публицисти и деятели.
Имах достойнството да познавам работата на Халед ал Иса. Познавам работата и на Хади Абдалла. Без тях някои от най-важните събития в Алепо и района нямаше да излязат нескрито. Буквално и без да преувеличавам. Ако не беше камерата на Халед и репортажите на Хади Абдалла, нямаше да разберем доста от това, което стана в този бивш стопански център на Сирия, град Алепо.
Така и не се разбра кой е сложил гърмежа пред дома им, нито кой седи зад това нахлуване. Само седмица по-рано и двамата оцеляха след въздушен удар. Може да е режимът, може да са радикали или отрицателно настроени бунтовници. Те рискуваха живота си. Заради това, че са публицисти и са избрали ненасилствената опозиция.
Заради тях и всички, които починаха, вярвайки в идеали, би трябвало да не забравяме един от най-кървавите спорове в модерната ни история и за какво въобще избухна той.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (755)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ