Откъс от "Страшни приказки за мрачни вечери 3" на Алвин Шварц
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Страшни приказки за мрачни вечери 3 ", с създател Алвин Шварц , възложен от Издателство " Сиела "
Алвин Шварц ни предлага да разгърнем финалния том от страховито занимателната трилогия " Страшни приказки за мрачни вечери "!
Третата част на сборника още веднъж ще разбуди въображението ви с истинските илюстрации на Стивън Гемъл. " Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от Алвин Шварц е последната част от поредицата сборници с дръзки и увлекателно разказани легенди, митове и предания.
" Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от американския публицист и фолклорист Алвин Шварц е финалният от трилогията сборници с разкази, събрали в себе си разнородни, увлекателни и забавно-зловещи истории от фолклора на Северна Америка и от други краища на света.
Ако се чудите по какъв начин да изгоните призраците на предишните Коледи или досадния полтъргайст, който населява дома ви, да разберете по какъв начин да реагирате, в случай че ви ухапе подозрително отблъскващ паяк или красиво видение ви предложения на среща – то тогава имате незабавна потребност да допълните познанията си в областта на свръхестественото! При това с голяма доза комизъм и подигравка, тъй като няма нищо по-забавно от това да се плашиш, в случай че си на безвредно разстояние от страшното.
Митовете и легендите от целия свят оживяват и посредством страховитите илюстрациите на Стивън Гемъл, които ще дорисуват всеки мрачен ъгъл из дома ви.
Пълната сбирка от богато илюстрирани " Страшни приказки за мрачни вечери " ще открехне вратата към един успореден свят, в който плашещи създания ще бъдат ваши другари.
Симпатичните " Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от Алън Шварц са премеждие за всеки куражлия.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от Алвин Шварц
ТОРБАЛАН
Момичето закъснявало за вечерята вкъщи. Затова решило да мине косо през гробището. Но, о, чувствало се доста нервно. Когато видяло друго момиче да върви пред него, се затичало да го настигне.
– Имаш ли нещо срещу да повървя с теб? – попитало то. – Много ме е боязън да минавам през гробището нощем.
– Знам защо приказваш – споделило другото момиче. – Преди, когато бях жива, и аз се усещах по този начин.
*
Много и разнообразни неща ни плашат.
Мъртвите ни плашат, тъй като някой ден и ние ще бъдем мъртви като тях.
Тъмното ни плаши, тъй като не знаем какво ни чака в мрака. Нощем звукът на шумолящите листа, стенанията на клонките или нечий шепот ни карат да се усещаме неспокойни. Както и стъпки, приближаващи към нас. Както и странни фигури, които ни се коства, че виждаме в сенките – може би човек или огромно животно, или някакво ужасяващо нещо, чиито контури не съумяваме да отличим ясно.
Хората са измислили разнообразни имена за всички тези създания, които ни се коства, че виждаме в мрака, само че в множеството има нещо, което би трябвало да ни стресне, да уплаши децата... Бу! Или Торбалан, който ще пристигна и ще те вземе. Тези създания са просто плод на въображението ни, измисляме си ги, по този начин споделят. Но понякога някои от тези торбалановци се оказват същински.
Странните неща също ни плашат. Чуваме за момче или момиче, които са били преследвани от животно, човекоподобно, което лаело, ръмжало и тичало на четири крайници. От мисъл-та за това се смразяваме. Чуваме за инсекти, които вършат гнездата си в телата на хората, или за призрачен сън, сбъднал се ная-ве, и се разтреперваме от боязън. Щом сходни неща в действителност са се случвали, значи те могат да се случат и на нас.
Точно тези страхове пораждат страшните приказки и градските митове. Това е третата книга, която върша, с подборки на такива истории. Някои от тях научих от хора, които срещнах инцидентно. Други намерих самичък – истории, записани във фолклорните архиви и в библиотеките. И както вършим постоянно с историите, които научаваме, тук ги преразказах по собствен личен метод.
Някои от историите в тази книга се описват от напълно скоро. Но други са част от нашия фолклор, откогато се помним. При преразказването им от един човек на различен някои от детайлите в тях могат да се трансформират. Но самата история като цяло не се трансформира, тъй като това, което е чучело в миналото хората, ги плаши и в този момент.
Отначало взех решение, че една от историите, които открих, е съвременна. Става дума за " Автобусната спирка ". После открих, че сходна история е била разказвана преди две хиляди години в Древен Рим. Но младата жена от историята се е казвала Филинион, не Джоана, както е името на героинята в нашия вид.
Истински ли са историите в тази книга? Онази, която нарекох " Проблемът ", е същинска. Не мога да бъда сигурен за останалите. В множеството може да има най-малко доза истина, тъй като от време на време в действителност се случват странни неща, а хората обичат да приказват за тях и да ги трансформират, доукрасявайки ги, в още по-хубави истории.
В днешно време множеството хора споделят, че не имат вяра в приз-раци, странни явления и други сходни. И въпреки всичко те към момента се боят от мъртвите и от мрака. И към момента виждат чудовища да ги дебнат измежду сенките. И към момента си описват едни на други страшни приказки, както се прави, откогато свят светува.
КОГАТО ПРИСТИГА СМЪРТТА
Когато идва Смъртта,
нормално историята завършва с това.
Ала в тези истории
едвам началото е тя.
УГОВОРКАТА
Едно шестнайсетгодишно момче работело във фермата за коне на дядо си. Една заран то тръгнало с пикапа му към града, с цел да свърши някои поръчки. Докато вървяло самљ по основната улица, видяло Смъртта. Тя му кимнала подканващо.
Момчето подкарало пикапа назад към фермата с гневна скорост и незабавно разказало на дядо си какво му се е случило.
– Дай ми пикапа – помолило го то. – Ще отида в огромния град. Там Смъртта в никакъв случай няма да ме откри.
Дядо му извършил молбата и момчето потеглило към огромния град. След като си тръгнало, дядо му отишъл в тяхното градче, с цел да потърси Смъртта. Когато я срещнал, є споделил:
– Защо си изплашила внука ми по този начин? Той е единствено на шестнайсет години. Твърде млад е, с цел да почине.
– Съжалявам за станалото – отвърнала Смъртта. – Не желаех да му клатя глава и да го изплаша. Но се изненадах доста, като го видях тук. Разбираш ли, аз имам спогодба с него за този следобяд – в огромния град.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1193)
Алвин Шварц ни предлага да разгърнем финалния том от страховито занимателната трилогия " Страшни приказки за мрачни вечери "!
Третата част на сборника още веднъж ще разбуди въображението ви с истинските илюстрации на Стивън Гемъл. " Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от Алвин Шварц е последната част от поредицата сборници с дръзки и увлекателно разказани легенди, митове и предания.
" Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от американския публицист и фолклорист Алвин Шварц е финалният от трилогията сборници с разкази, събрали в себе си разнородни, увлекателни и забавно-зловещи истории от фолклора на Северна Америка и от други краища на света.
Ако се чудите по какъв начин да изгоните призраците на предишните Коледи или досадния полтъргайст, който населява дома ви, да разберете по какъв начин да реагирате, в случай че ви ухапе подозрително отблъскващ паяк или красиво видение ви предложения на среща – то тогава имате незабавна потребност да допълните познанията си в областта на свръхестественото! При това с голяма доза комизъм и подигравка, тъй като няма нищо по-забавно от това да се плашиш, в случай че си на безвредно разстояние от страшното.
Митовете и легендите от целия свят оживяват и посредством страховитите илюстрациите на Стивън Гемъл, които ще дорисуват всеки мрачен ъгъл из дома ви.
Пълната сбирка от богато илюстрирани " Страшни приказки за мрачни вечери " ще открехне вратата към един успореден свят, в който плашещи създания ще бъдат ваши другари.
Симпатичните " Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от Алън Шварц са премеждие за всеки куражлия.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Страшни приказки за мрачни вечери 3 " от Алвин Шварц
ТОРБАЛАН
Момичето закъснявало за вечерята вкъщи. Затова решило да мине косо през гробището. Но, о, чувствало се доста нервно. Когато видяло друго момиче да върви пред него, се затичало да го настигне.
– Имаш ли нещо срещу да повървя с теб? – попитало то. – Много ме е боязън да минавам през гробището нощем.
– Знам защо приказваш – споделило другото момиче. – Преди, когато бях жива, и аз се усещах по този начин.
*
Много и разнообразни неща ни плашат.
Мъртвите ни плашат, тъй като някой ден и ние ще бъдем мъртви като тях.
Тъмното ни плаши, тъй като не знаем какво ни чака в мрака. Нощем звукът на шумолящите листа, стенанията на клонките или нечий шепот ни карат да се усещаме неспокойни. Както и стъпки, приближаващи към нас. Както и странни фигури, които ни се коства, че виждаме в сенките – може би човек или огромно животно, или някакво ужасяващо нещо, чиито контури не съумяваме да отличим ясно.
Хората са измислили разнообразни имена за всички тези създания, които ни се коства, че виждаме в мрака, само че в множеството има нещо, което би трябвало да ни стресне, да уплаши децата... Бу! Или Торбалан, който ще пристигна и ще те вземе. Тези създания са просто плод на въображението ни, измисляме си ги, по този начин споделят. Но понякога някои от тези торбалановци се оказват същински.
Странните неща също ни плашат. Чуваме за момче или момиче, които са били преследвани от животно, човекоподобно, което лаело, ръмжало и тичало на четири крайници. От мисъл-та за това се смразяваме. Чуваме за инсекти, които вършат гнездата си в телата на хората, или за призрачен сън, сбъднал се ная-ве, и се разтреперваме от боязън. Щом сходни неща в действителност са се случвали, значи те могат да се случат и на нас.
Точно тези страхове пораждат страшните приказки и градските митове. Това е третата книга, която върша, с подборки на такива истории. Някои от тях научих от хора, които срещнах инцидентно. Други намерих самичък – истории, записани във фолклорните архиви и в библиотеките. И както вършим постоянно с историите, които научаваме, тук ги преразказах по собствен личен метод.
Някои от историите в тази книга се описват от напълно скоро. Но други са част от нашия фолклор, откогато се помним. При преразказването им от един човек на различен някои от детайлите в тях могат да се трансформират. Но самата история като цяло не се трансформира, тъй като това, което е чучело в миналото хората, ги плаши и в този момент.
Отначало взех решение, че една от историите, които открих, е съвременна. Става дума за " Автобусната спирка ". После открих, че сходна история е била разказвана преди две хиляди години в Древен Рим. Но младата жена от историята се е казвала Филинион, не Джоана, както е името на героинята в нашия вид.
Истински ли са историите в тази книга? Онази, която нарекох " Проблемът ", е същинска. Не мога да бъда сигурен за останалите. В множеството може да има най-малко доза истина, тъй като от време на време в действителност се случват странни неща, а хората обичат да приказват за тях и да ги трансформират, доукрасявайки ги, в още по-хубави истории.
В днешно време множеството хора споделят, че не имат вяра в приз-раци, странни явления и други сходни. И въпреки всичко те към момента се боят от мъртвите и от мрака. И към момента виждат чудовища да ги дебнат измежду сенките. И към момента си описват едни на други страшни приказки, както се прави, откогато свят светува.
КОГАТО ПРИСТИГА СМЪРТТА
Когато идва Смъртта,
нормално историята завършва с това.
Ала в тези истории
едвам началото е тя.
УГОВОРКАТА
Едно шестнайсетгодишно момче работело във фермата за коне на дядо си. Една заран то тръгнало с пикапа му към града, с цел да свърши някои поръчки. Докато вървяло самљ по основната улица, видяло Смъртта. Тя му кимнала подканващо.
Момчето подкарало пикапа назад към фермата с гневна скорост и незабавно разказало на дядо си какво му се е случило.
– Дай ми пикапа – помолило го то. – Ще отида в огромния град. Там Смъртта в никакъв случай няма да ме откри.
Дядо му извършил молбата и момчето потеглило към огромния град. След като си тръгнало, дядо му отишъл в тяхното градче, с цел да потърси Смъртта. Когато я срещнал, є споделил:
– Защо си изплашила внука ми по този начин? Той е единствено на шестнайсет години. Твърде млад е, с цел да почине.
– Съжалявам за станалото – отвърнала Смъртта. – Не желаех да му клатя глава и да го изплаша. Но се изненадах доста, като го видях тук. Разбираш ли, аз имам спогодба с него за този следобяд – в огромния град.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1193)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ