Откъс от "Среднощно синьо" на Симон ван дер Флюхт
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Среднощно синьо " с създател Симон ван дер Флюхт, възложен от Издателство " Кръгозор "
" Среднощно синьо " - историята на делфтския порцелан и на една жена с ярка характерност
Историята на делфтския порцелан и на една жена с ярка характерност – красива като порцелана и мистериозна като непокътнатия му цвят, стоят в основата на романа " Среднощно синьо ", който излиза у нас на 12 юни 2017 година
Книгата придвижва читателите в един от най-интересните интервали от историята на Холандия – нейният Златен век. Авторката Симон ван дер Флюхт ловко преплита известни исторически събития, като детонацията в Делфт и епидемията от чума през 17. век, както и действителни персони, като Николас Мас, Рембранд и Вермер, с художествена небивалица, с цел да ни опише история, изпълнена с изкуство, романтика и престъпна конспирация.
През 1654 година Амстердам е във напредък - науката и изкуството процъфтяват, а холандските търговски кораби се връщат, натоварени с екзотични благосъстояния от Далечния изток, като на особено внимание се радва китайският порцелан.
След непредвидената гибел на брачна половинка си 25-годишната Катрин напуща родното си село и стартира работа като икономка в дома на богатото семейство Ван Нюланд в Амстердам. Господарката на дома е увлечена от рисуването и това дава опция на Катрин да се допре до изкуството на огромни живописци, което й носи наслада, тъй като от дребна има заложба на художник и ръце на занаятчия. Чувства се щастлива като в никакъв случай до момента. И разчувствана от опцията да следи уроците на Николас Мас – възпитаник на самия Рембранд. А появяването на един хубав мъж с рискован дух я кара да отвори още веднъж сърцето си за любовта.
Една загадка от предишното на Катрин обаче заплашва живота й и тя би трябвало да напусне Амстердам. Братът на Ван Нюланд я взема за чирак във фабриката си за порцелан в Делфт, където геният й да рисува е високо оценен. С нейна помощ работилницата стартира да създава нов вид керамика, с цел да обезпечи сурогат на по този начин търсения и скъп китайски порцелан. Това е моментът, в който се ражда делфтският порцелан.
Но трагични събития преследват Катрин и тя би трябвало да вземе сложни решения. Изправена е и пред алтернативата дали да следва сърцето си, или да послуша разсъдъка си?
В романа " Среднощно синьо " авторката Симон ван дер Флюхт ни потапя в изкуството на рисуването върху порцелан през 17. век и изплита увлекателна история от обстоятелства и художествена небивалица.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Среднощно синьо " на Симон ван дер Флюхт
В първия ми работен ден в работата ме вкарва по-скоро Франс, в сравнение с Еверт. Той е майсторът грънчар и художник, което значи, че е приключил петгодишно образование и дава отговор за студиото.
Самата грънчарница се състои от голям брой постройки, разпростряли се от канала Хиър до Ахтером. Франс ми демонстрира работилницата за глина, където служащите мачкат глината с крайници, с цел да могат след това грънчарите да изработят от нея чинии и вази. Оттук всеки от предметите се потапя в глазираща баня, изпича се и след това се рисува.
В тази работилница работят общо 10 индивида, което съгласно мен е доста, само че Франс явно не мисли по този начин.
– Преди бяха доста повече – отбелязва. – Но на шефа му се наложи да освободи огромен брой служащи. В момента нещата в керамичния бизнес не вървят по никакъв начин добре.
– Тогава той за какво ме нае? – запитвам.
– Оказа се, че не ни доближава един художник. Обикновените керамични съдове постоянно ще се търсят. Освен това на теб е задължен да ти заплаща единствено половината от надницата, която дължи на мъж.
Дори и до този миг да си бях разрешила да изпитам известно блаженство, че съм наета на работа като художник, тази забележка мигновено го попарва. Продължавам да влача безмълвно крайници след Франс. Всички ме следят любопитно, само че никой не споделя нищичко. Само Квентин ми помахва. След една бърза обиколка из всички работилници Франс ме връща в работилницата на художниците и ние се хващаме на работа.
Работата не е по никакъв начин сложна. Вчера им демонстрирах на какво съм способна, само че се оказва, че от мен се чака да затрупвам единствено червени керамични съдове с простички бели украси. Масата ми гледа тъкмо към прозореца на работилницата и оттова към вътрешния двор, с помощта на което виждам, че там ненадейно се появява Матиас. Четката застива в ръката ми. Франс вижда това и наблюдава погледа ми.
– Това е братът на шефа – споделя.
– Да, знам. Преди работех при другия им брат в Амстердам.
Франс единствено повдига вежди и се обръща. Пренебрежителното му отношение ни минимум не ме тормози. Имам си други, по-важни проблеми. И поради тях не съумявам да се съсредоточвам в работата си. Ръката ми стартира да трепери и с цел да не объркам някой силует, вземам решение да стана и да стартира да смилам бои. Франс подвига ненадейно глава, тъй като на масата ми има премного количество бяла оловна багра, обаче нищо не споделя.
Продължавам да смилам нови и нови количества багра, до момента в който той ненадейно не се обажда:
– Стига толкоз! Имаме задоволително – когато сядам назад на мястото си, прибавя: – За този жанр неща се обръщай към Клас. Иначе губим скъпо време.
– Добре – кимвам и отново пипвам четката си.
В този миг вратата се отваря, на прага се появява Еверт и изрича:
– Катрин, би ли излязла за малко, в случай че обичаш?
Изправям се, поемам си надълбоко мирис и едвам тогава потеглям след Еверт. Той ме води в дребна канцелария зад магазина и, тъкмо както допускам, там ме чака Матиас. Приседнал на ръба на масата, следи деликатно приближаването ми.
– Дошъл си да се сбогуваш значи – споделям.
– Да. Вчера се разделихме по не изключително прелестен метод.
– И на мен не ми се стори прелестен, само че нямаше по какъв начин да бъде по-различен. Не мисля, че имаме какво повече да си кажем.
– Само че след година и половина ще се върна и се надявам да те заваря към момента тук – споделя той.
– За година и половина могат да се случат доста неща – отвръщам аз.
– Така е... – кимва той, доближава се до мен и погалва нежно бузата ми. – Възможно е да срещнеш различен.
– Напълно допустимо.
– Възможно е също по този начин към този момент да си омъжена.
– Да, и това е допустимо.
– Бих предпочел да не става по този начин.
Въздъхвам и давам отговор:
– След като не искаш да се бракосъчетавам за различен, то тогава ти се ожени за мен! А в случай че не искаш да го направиш, нямаш никакво право да изискваш от мен да те очаквам!
– Харесва ми, когато се държиш като подла жена! – ухилва се той. – Между другото, нося ти нещо.
За миг през сърцето ми проблясва вяра, само че дребното пакетче, което той ми подава, не е в подобаващата форма за това. Развързвам панделката и последователно пред мен се разкрива гривна, обсипана със сини камъни, сини като метличина.
– Лапис лазули – разяснява Матиас.
– Великолепна е! – възклицавам и ускорявам да потисна разочарованието си, като пързалям гривната на ръката си.
Матиас ме придърпва към себе си. Устните му намират моите и ги целуват леко.
– Ще се върна – промърморва. После се обръща и излиза. А аз просто не преставам да си заставам там, където той ме остави.
Ароматът му към момента се носи във въздуха към мен, към момента чувствам топлината на устните му по моите. Един къс диалог, една целувка и всичките ми отбрани падат. Подпирам се на масата, с цел да не падна, и подтискам желанието си да хукна след него. Потискам и рукналите си сълзи, като се втренчвам в пода и си поемам надълбоко мирис няколко пъти. Когато подвигам глава, на прага стои Еверт. Нищо не споделя.
Точно когато тишината става непоносима, той изрича:
– Ако бях на твое място, не бих го приемал на съществено.
– Така е, няма да го одобрявам на съществено – откликвам с пресипнал глас аз.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (767)
" Среднощно синьо " - историята на делфтския порцелан и на една жена с ярка характерност
Историята на делфтския порцелан и на една жена с ярка характерност – красива като порцелана и мистериозна като непокътнатия му цвят, стоят в основата на романа " Среднощно синьо ", който излиза у нас на 12 юни 2017 година
Книгата придвижва читателите в един от най-интересните интервали от историята на Холандия – нейният Златен век. Авторката Симон ван дер Флюхт ловко преплита известни исторически събития, като детонацията в Делфт и епидемията от чума през 17. век, както и действителни персони, като Николас Мас, Рембранд и Вермер, с художествена небивалица, с цел да ни опише история, изпълнена с изкуство, романтика и престъпна конспирация.
През 1654 година Амстердам е във напредък - науката и изкуството процъфтяват, а холандските търговски кораби се връщат, натоварени с екзотични благосъстояния от Далечния изток, като на особено внимание се радва китайският порцелан.
След непредвидената гибел на брачна половинка си 25-годишната Катрин напуща родното си село и стартира работа като икономка в дома на богатото семейство Ван Нюланд в Амстердам. Господарката на дома е увлечена от рисуването и това дава опция на Катрин да се допре до изкуството на огромни живописци, което й носи наслада, тъй като от дребна има заложба на художник и ръце на занаятчия. Чувства се щастлива като в никакъв случай до момента. И разчувствана от опцията да следи уроците на Николас Мас – възпитаник на самия Рембранд. А появяването на един хубав мъж с рискован дух я кара да отвори още веднъж сърцето си за любовта.
Една загадка от предишното на Катрин обаче заплашва живота й и тя би трябвало да напусне Амстердам. Братът на Ван Нюланд я взема за чирак във фабриката си за порцелан в Делфт, където геният й да рисува е високо оценен. С нейна помощ работилницата стартира да създава нов вид керамика, с цел да обезпечи сурогат на по този начин търсения и скъп китайски порцелан. Това е моментът, в който се ражда делфтският порцелан.
Но трагични събития преследват Катрин и тя би трябвало да вземе сложни решения. Изправена е и пред алтернативата дали да следва сърцето си, или да послуша разсъдъка си?
В романа " Среднощно синьо " авторката Симон ван дер Флюхт ни потапя в изкуството на рисуването върху порцелан през 17. век и изплита увлекателна история от обстоятелства и художествена небивалица.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Среднощно синьо " на Симон ван дер Флюхт
В първия ми работен ден в работата ме вкарва по-скоро Франс, в сравнение с Еверт. Той е майсторът грънчар и художник, което значи, че е приключил петгодишно образование и дава отговор за студиото.
Самата грънчарница се състои от голям брой постройки, разпростряли се от канала Хиър до Ахтером. Франс ми демонстрира работилницата за глина, където служащите мачкат глината с крайници, с цел да могат след това грънчарите да изработят от нея чинии и вази. Оттук всеки от предметите се потапя в глазираща баня, изпича се и след това се рисува.
В тази работилница работят общо 10 индивида, което съгласно мен е доста, само че Франс явно не мисли по този начин.
– Преди бяха доста повече – отбелязва. – Но на шефа му се наложи да освободи огромен брой служащи. В момента нещата в керамичния бизнес не вървят по никакъв начин добре.
– Тогава той за какво ме нае? – запитвам.
– Оказа се, че не ни доближава един художник. Обикновените керамични съдове постоянно ще се търсят. Освен това на теб е задължен да ти заплаща единствено половината от надницата, която дължи на мъж.
Дори и до този миг да си бях разрешила да изпитам известно блаженство, че съм наета на работа като художник, тази забележка мигновено го попарва. Продължавам да влача безмълвно крайници след Франс. Всички ме следят любопитно, само че никой не споделя нищичко. Само Квентин ми помахва. След една бърза обиколка из всички работилници Франс ме връща в работилницата на художниците и ние се хващаме на работа.
Работата не е по никакъв начин сложна. Вчера им демонстрирах на какво съм способна, само че се оказва, че от мен се чака да затрупвам единствено червени керамични съдове с простички бели украси. Масата ми гледа тъкмо към прозореца на работилницата и оттова към вътрешния двор, с помощта на което виждам, че там ненадейно се появява Матиас. Четката застива в ръката ми. Франс вижда това и наблюдава погледа ми.
– Това е братът на шефа – споделя.
– Да, знам. Преди работех при другия им брат в Амстердам.
Франс единствено повдига вежди и се обръща. Пренебрежителното му отношение ни минимум не ме тормози. Имам си други, по-важни проблеми. И поради тях не съумявам да се съсредоточвам в работата си. Ръката ми стартира да трепери и с цел да не объркам някой силует, вземам решение да стана и да стартира да смилам бои. Франс подвига ненадейно глава, тъй като на масата ми има премного количество бяла оловна багра, обаче нищо не споделя.
Продължавам да смилам нови и нови количества багра, до момента в който той ненадейно не се обажда:
– Стига толкоз! Имаме задоволително – когато сядам назад на мястото си, прибавя: – За този жанр неща се обръщай към Клас. Иначе губим скъпо време.
– Добре – кимвам и отново пипвам четката си.
В този миг вратата се отваря, на прага се появява Еверт и изрича:
– Катрин, би ли излязла за малко, в случай че обичаш?
Изправям се, поемам си надълбоко мирис и едвам тогава потеглям след Еверт. Той ме води в дребна канцелария зад магазина и, тъкмо както допускам, там ме чака Матиас. Приседнал на ръба на масата, следи деликатно приближаването ми.
– Дошъл си да се сбогуваш значи – споделям.
– Да. Вчера се разделихме по не изключително прелестен метод.
– И на мен не ми се стори прелестен, само че нямаше по какъв начин да бъде по-различен. Не мисля, че имаме какво повече да си кажем.
– Само че след година и половина ще се върна и се надявам да те заваря към момента тук – споделя той.
– За година и половина могат да се случат доста неща – отвръщам аз.
– Така е... – кимва той, доближава се до мен и погалва нежно бузата ми. – Възможно е да срещнеш различен.
– Напълно допустимо.
– Възможно е също по този начин към този момент да си омъжена.
– Да, и това е допустимо.
– Бих предпочел да не става по този начин.
Въздъхвам и давам отговор:
– След като не искаш да се бракосъчетавам за различен, то тогава ти се ожени за мен! А в случай че не искаш да го направиш, нямаш никакво право да изискваш от мен да те очаквам!
– Харесва ми, когато се държиш като подла жена! – ухилва се той. – Между другото, нося ти нещо.
За миг през сърцето ми проблясва вяра, само че дребното пакетче, което той ми подава, не е в подобаващата форма за това. Развързвам панделката и последователно пред мен се разкрива гривна, обсипана със сини камъни, сини като метличина.
– Лапис лазули – разяснява Матиас.
– Великолепна е! – възклицавам и ускорявам да потисна разочарованието си, като пързалям гривната на ръката си.
Матиас ме придърпва към себе си. Устните му намират моите и ги целуват леко.
– Ще се върна – промърморва. После се обръща и излиза. А аз просто не преставам да си заставам там, където той ме остави.
Ароматът му към момента се носи във въздуха към мен, към момента чувствам топлината на устните му по моите. Един къс диалог, една целувка и всичките ми отбрани падат. Подпирам се на масата, с цел да не падна, и подтискам желанието си да хукна след него. Потискам и рукналите си сълзи, като се втренчвам в пода и си поемам надълбоко мирис няколко пъти. Когато подвигам глава, на прага стои Еверт. Нищо не споделя.
Точно когато тишината става непоносима, той изрича:
– Ако бях на твое място, не бих го приемал на съществено.
– Така е, няма да го одобрявам на съществено – откликвам с пресипнал глас аз.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (767)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ