"Размах" на Дейвид Епстийн
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Размах ", с създател Дейвид Епстийн, възложен от Издателство " Сиела "
Една от най-важните книги за бизнес и родителство се появява на български език - " Размах " от Дейвид Епстийн!Как разнообразно развитите персони се развиват в един тясно профилиран свят?
Какво е общото сред Роджър Федерер, Чарлз Дарвин, Майкъл Крайтън, Ван Гог, Харуки Мураками и Джанго Райнхард? И има ли в действителност загадка на триумфа?
В бестселъра на New York Times - " Размах " - уважаваният публицист Дейвид Епстийн развива тематиката за актуалните способи за придобиване на едно или друго умеене и потвърждава за какво съгласно него същинската мощ на човешкия разум не е в заучаването на някакъв поминък, спорт или способ до съвършенство, а в експериментирането - придобиването на личен опит и постоянно разширение на кръгозора с привидно странична информация.
Противно на общоприетата културна настройка, че в случай че човек желае да развие едно умеене - да свири на инструмент, да стане водач в дадена област, той би трябвало да стартира своята подготовка още от дете, по-внимателният взор към биографиите на сполучливите хора демонстрира, че прекомерно постоянно се случва тъкмо противоположното. Ранната специализация по-скоро е изключение, а мнозина Нобелови лауреати, първенци, световноизвестни музиканти и милиардери са минали през доста разнообразни области, опитали са с разнообразни специалности и са се учели от своите неточности, като точно този многообразен опит им е дал основата и вдъхновението да разпрострат капацитета си.
Дейвид Епстийн се концентрира върху биографиите на спортисти, музиканти, художници, лекари, IT експерти, инженери и учени от НАСА, а техните истории са доказателство, че така наречен " заръка за стандартизация " освен не води постоянно до положителни резултати, само че прекомерно постоянно става причина за трагични произшествия - като тази на совалката " Чалънджър ", а евентуално е и причина за доста закъснение на темпото на научния напредък.
Базирайки проучването си на редица изследвания и документи, журналистът се пробва да открие отговор на въпроса по какъв начин да натрупаме и култивираме широкообхватен, разнороден опит и интердисциплинарни изследвания в свят, който все по-настойчиво изисква свръхспециализация и принуждава човек да реши какъв би трябвало да бъде, преди да е схванал кой е.
Провокативна, рационална и безкомпромисна, " Размах " от Дейвид Епстийн потвърждава, че всеки един от нас може би стои на прага на огромната смяна в живота си. Защото задачите, които в миналото са изглеждали ясни и сигурни, след това могат да се окажат " неуместни ", когато се премислят. А нашите професионални и житейски желания се трансформират, тъй като ние се променяме.
" Тази книга ме накара да схвана какъв брой доста съм бъркал по един въпрос и да изпитам наслаждение от това. Обикнах " Размах ". "
Малкълм Гладуел
" Мисля, че концепциите в " Размах " изясняват частично триумфа на " Майкрософт ", тъй като назначавахме хора с в действителност необятен взор в своята област и оттатък нея. Ако и вие сте многостранно развита персона и се чувствате засенчени от своите тясно профилирани сътрудници, тази книга е за вас. "
Бил Гейтс, който разгласи " Размах " за една от петте книги на 2020 година
Откъс от " Размах " на Дейвид Епстийн
Увод
Роджър против Тайгър
Нека стартира с две истории от света на спорта. Първата несъмнено ви е добре позната.
Бащата на момчето овреме вижда, че в него има нещо друго. На шест месеца то може да пази равновесие върху дланта на татко си1, до момента в който той се разхожда из стаята. На седем месеца бащата дава на момчето стик за голф да си играе с него. Накъдето и да се запъти с дребната си кръгла проходилка, детето влачи стика след себе си. На 10 месеца то се смъква от детското столче, затътря се до стика за голф, съкратен по този начин, че да му пасва, и имитира замаха, който е виждало татко му да прави в гаража. Тъй като бащата към момента не може да беседва със сина си, той рисува картинки, с цел да покаже на момчето, по какъв начин тъкмо да държи стика. " Много е мъчно да обясниш на едно дете по какъв начин се извършва замахът, когато то още не може да приказва ", отбелязва бащата по-късно.
На две годинки - възрастта, в която " ритване на топка " и " изправяне на пръсти " са разказани като " идващ стадий във физическото развиване на детето " в напътствията на Центъра за надзор и попречване на болесттите - момчето се появява по националната телевизия и употребява стик, който стига до рамото му, с цел да отпрати топката около възхитения Боб Хоуп. През същата година то взе участие в първия си шампионат и става победител в групата до 10 години.
Няма време за губене. На три годинки момчето се научава по какъв начин да изкарва топката от пясъчна яма, а бащата към този момент възнамерява бъдещата му орис. Той знае, че синът му е роден за това и негов бащин дълг е да го направлява. Представете си: в случай че вярвате толкоз мощно в предначертания път, може би и вие ще започнете да подготвяте тригодишния си наследник да се оправя с неизбежните и ненаситни медии, които се задават на хоризонта. Бащата препитва момчето, правейки се на кореспондент, учи го по какъв начин да дава отговор кратко и в никакъв случай да не споделя нищо повече от това, за което го питат. Същата година момчето прави 48 удара, 11 над пара[1], на игрище с девет дупки в Калифорния.
Когато момчето е на четири, бащата постоянно го оставя на голф игрището в девет сутринта и се връща да го вземе осем часа по-късно, от време на време прибирайки и залозите, извоювани от тези, които са били задоволително неблагоразумни да се съмняват в думите му.
На осем години момчето за първи път бие татко си. Бащата няма нищо срещу, тъй като е уверен, че момчето е извънредно надарено и че само той е в изключителната позиция да му помогне. Той самият е незабравим спортист, постигнал всичко в сложни условия. Играл е бейзбол в колежа, когато е бил единственият негър състезател в цялата университетска лига. Разбира от хора и от дисциплина; завър-шил е социология, служил е във Виетнам, в елитните елементи " Зелени барети ", и след това образова бъдещите офицери на правилата на психическата война.
Знае, че не е направил задоволително за трите деца от първия си брак, само че осъзнава, че в този момент, с четвъртото дете, му се дава втори късмет да извърши дълга си. И всичко се движи по проект.
Дори преди да стигне до Станфорд, момчето към този момент е известно и бащата не крие мнението си за неговата изключителност. Синът му ще стане по-прочут от Нелсън Мандела, от Ганди, от Буда, упорства той. " Той има по-широка платформа от всички тях - твърди бащата. - Той ще бъде мостът сред Изтока и Запада. За него няма граници, тъй като той се движи в вярната посока. Още не знам тъкмо в каква форма ще се прояви. Но той е " Избраникът ".
***
Втората история несъмнено също ви е известна, само че може да не я разпознаете незабавно.
Майка му е треньорка, само че в никакъв случай не го е упражнявала. Когато проходил, ритали топка с нея. Като момче в неделните дни играел скуош с татко си. Пробвал се в ските, сноуборда, битката, плуването. Играл баскетбол, хандбал, тенис, тенис на маса, бадминтон със съседа през оградата и футбол в учебно заведение. По-късно споделя, че необятният обсег от спортове, с които се е занимавал, му е оказал помощ да развие атлетическите си качества и координацията око - ръка.
Той стига до извода, че типът на спорта няма изключително значение, задоволително е да се играе с топка. " Винаги ми беше доста по-интересно, в случай че играехме с топка " - спомня си той впоследствие5. Бил е дете, което просто обича да играе. Родителите му не са имали някакви спортни упоритости за него. " Не сме имали нито проект А, нито проект Б " - споделя майка му по-късно. И тя, и татко му го насърчавали да пробва разнообразни типове спорт. Всъщност това станало неотложно, защото, по думите на майката, момчето " ставало отвратително " 6, в случай че се наложело да стои прекомерно дълго на едно място.
Макар че майката е треньорка по тенис, избира да не работи с него. " Щеше единствено да ме ядосва - споделя тя. - Опитваше всевъзможни странни удари и сигурно в никакъв случай не върна обикновено нито една топка. Нямаше да е изключително наслаждение за една майка. " По наблюденията на публицист в сп. Sports Illustrated, родителите му освен не били " натегачи " 7, а по-скоро тъкмо противоположното. С навлизането в тийнейджър-ската възраст момчето стартира да гравитира от ден на ден към тениса и в случай че изобщо са се опитвали да му въздействат, то е било да не приема тениса толкоз на съществено.
По време на мачовете майка му постоянно се отплесвала в приказки с приятелки. Баща му имал едно-единствено предписание: " Само не неистини ". Момчето го спазвало и започвало да става в действителност положително.
Като младеж бил задоволително добър, с цел да го интервюират в локалния вестник. Майка му се ужасила, като прочела, че на въпроса, какво би си купил с първия чек от тениса, синът ѝ дал отговор: " Мерцедес ". Успокоила се чак когато репортерът ѝ дал да прослуша записа и разбрали, че са създали неточност: момчето било споделило Mehr CD`s на швейцарски немски. То просто желало да си купи " повече сидита ".
Без подозрение, момчето имало спортен дух. Но когато треньорът решил да го реалокира в група с по-големи играчи, то помолило да се върне назад, с цел да бъде с приятелите си. Все отново част от удоволствието била да висят с приятелите и да си приказват за музика, кеч или футбол след тренировките.
Когато най-сетне се отказал от другите спортове - най-много от футбола - с цел да се концентрира върху тениса, другите младежи към този момент от дълго време работели с фитнес инструктори, спортни психолози и диетолози. Но това напълно не попречило на развиването му в дълготраен проект. На тридесет и пет, възраст, когато даже легендите на тениса от дълго време са се отдръпнали от спорта, той продължава да е номер едно в света.
През 2006 година Тайгър Уудс и Роджър Федерер се срещат за първи път, когато и двамата са на върха на спортната си форма. Тайгър идва с частния си аероплан да гледа финала на Откритото състезание на Съединени американски щати по тенис. Присъствието му малко напряга Федерер, само че той печели купата за трета поредна година. След мача Уудс отива в съблекалните, където поливат успеха с шампанско. Откриват доста общо между тях, налично само на тях. " Никога не бях разговарял с различен човек, който по този начин надълбоко познава чувството, че е несломим " 8 - по този начин по-късно разказва срещата Федерер. Двамата бързо стават другари, само че също по този начин се трансформират в център на дебата кой е най-великият състезател в света.
Контрастът сред тях обаче не убягва на Федерер. " Неговата история е напълно друга от моята - споделя той на един биограф през 2006 година - Дори като дете задачата му е била да бие върха по продобиване на най-вече от огромните голф шампионати. А аз мечтаех най-малко един път да се срещна с Борис Бекер или в миналото да играя на Уимбълдън. "
Изглежда прекомерно извънредно, че дете с неамбициозни родители, което в началото приема спорта много нехайно, се трансформира в мъж, който господства както никой различен до момента. За разлика от Тайгър, хиляди деца са имали по-ранен старт от Роджър. Невероятното образование на Тайгър е в основата на редица бестселъри върху развиването на експертиза и умения, един от които е управлението за родители, написано от бащата на Тайгър, Ърл. Според Ърл Тайгър не просто играел голф. Той бил подложен на " целеви тренировки ".
Само сходни тренировки се броят в общоприето предписание за " десетте хиляди часа ", нужни за усвояването на висши умения и експертиза. Това предписание внушава концепцията, че броят на часовете, отдадени на високоспециализирана подготовка, е единственият фактор за развиването на експертиза в която и да било област. Според проучването на тридесет цигулари9, което стои в основата на въпросното предписание, " целева процедура " значи " на обучаваните да се дават експлицитни указания в сходство с най-хубавия метод; да бъдат следени самостоятелно от инструктор; това да се съпътства с непосредствена противоположна експертна информация и разбор на резултатите им ". Има купища проучвания върху развиването на експертиза, които сочат, че елитните спортисти прекарват седмично повече време в доста технични, целеви тренировки от тези, които доближават тавана си на по-ниско равнище.
Тайгър Уудс се трансформира в знак на концепцията, че размерът на целевата процедура е определящ за триумфа - и произлизащият от това извод, че практиката би трябвало да стартира колкото се може по-рано.
Натискът за ранно и тясно насочване се простира надалеч оттатък спорта. Често ни внушават, че колкото по-конкурентен и комплициран е светът, толкоз по-тясно (и по-отрано) би трябвало да се специализираме, с цел да се осъществяваме сполучливо в него. Най-прочутите образци на триумфа са възхвалявяни поради преждевременното си развиване и ранен старт - Моцарт на клавишите; Марк Зукърбърг на едни други клавиши.
При безкрайното разгръщане на човешкото познание в един все по-взаимосвързан свят отговорът на всяка област е да превъзнася все по-тясното профилиране. Онколозите все по-често не са онкоспециалисти, а експерти по рак на избран орган и тази наклонност непрестанно се задълбочава. Хирургът и публицист Атул Гауанде споделя, че когато един сътрудник се пошегувал, че несъмнено към този момент има хирург на ляво ухо, " трябваше да проверим дали в действителност не съществува ".
В бестселъра си " Отскок " английският публицист Матю Сайед изрича мнение, че неуспехите на английското държавно управление се дължат на обстоятелството, че не следва непоколебимия път на Тайгър Уудс към тясна специализация. " Да се разместват високопоставени държавни чиновници сред другите министерства - написа той, - е не по-малко неуместно от това да местим Тайгър Уудс от голфа към бейзбола, футбола или хокея. "
Само че големият триумф на Англия на последните летни олимпийски игри, след десетилетия криво-ляво показване, се дължеше на стратегии, основани особено да насърчат зрели спортисти да опитат силите си в нови спортове и да основат " пътека " за тези, чиито гении разцъфтяват по-късно, или както се изрази един от основателите на програмата, " пекат се най-добре на мудна фурна " 11.
Това е доказателство, че даже да желае да стане първокласен играч, един състезател може да следва пътя на Федерер и да се опитва в разнообразни спортове, и концепцията напълно не звучи неуместно. Елитните спортисти на върха на силата си в действителност прекарват повече време в доста технични, целеви тренировки, в сравнение с не толкоз елитните им сътрудници. Но когато учените изследват цялостния път на развиване на спортистите, започвайки от ранното детство, графиката наподобява по този начин:
В типичния случай през ранните стадии от живота си бъдещите елити посвещават по-малко време на целево упражняване на активността, в която по-късно ще станат специалисти. Вместо това те минават през стадий, който откривателите назовават " интервал на пробване ". Те се пробват в разнообразни спортове, нормално в неструктурирана или едва структурирана среда; натрупват необятен кръг от физически умения, на които след това се опират; опознават личните си благоприятни условия и склонности и чак по-късно се концентрират и ускоряват техническите тренировки в една област. Заглавието на едно проучване на състезатели в самостоятелните спортове гласи: " Късната специализация като ключ към триумфа " ; друго твърди: " За да стигнеш до върха в груповите спортове: започни късно, увеличавай интензитета и бъди стимулиран ".
Когато започнах да приказвам за тези проучвания, бях посрещнат освен с умерена рецензия, само че и с цялостно отричане. " Може да е правилно за другите спортове - споделяха почитателите, - обаче за нашия спорт не важи. " Почитателите на най-популярния спорт в света - футбола - бяха най-гръмогласни. И след това като по поръчка в края на 2014 година екип от немски учени разгласява проучване, което сподели, че играчите от националния им тим, преди малко спечелил Световната купа, са преобладаващо късни специализанти, които до навършване на двадесет и две години, а даже и до по-късно, не са се занимавали по-организирано с футбол от играчите в аматьорската лига.
Те са прекарали детството и юношеството си, играейки неорганизирано футбол и други спортове. Друго футболно проучване, оповестено две години по-късно, наблюдава развиването на уменията на младите играчи в продължение на две години, от единайсет до тринайсет. Тези, които са играли повече спортове и безсистемен футбол, само че не са правили повече " структурирани, целеви тренировки ", към тринайсетата си година демонстрират по-голям прогрес. Днес сходни находки се удостоверяват в доста спортове, от хокея до волейбола.
Прословутата нужда от свръхспециализация стои в основата на голяма, сполучлива и от време на време доброжелателна маркетингова машина в региона на спорта и отвън него. В реалност пътят на Роджър към спортната популярност е много по-разпространен от пътя на Тайгър, само че историите на тези спортисти не се описват толкоз шумно, даже изобщо не се описват. Може би знаете имената на някои от тях, само че сигурно не сте чували нищо за тяхното развиване.
Започнах да пиша това встъпление незабавно след Супербол 2018 (финала на шампионата на Националната футболна лига на САЩ), в който един куотърбек, който е бил извикан в професионалната бейзболна лига, преди да бъде поканен във футболната лига (Том Брейди), се изправи против футболист, играл футбол, баскетбол, бейзбол и карате и направил избор сред баскетбола и футбола чак в университета (Ник Фолс). По-късно през същия месец чешката атлетка Естер Ледецка стана първата жена, спечелила злато в два разнообразни спорта (ски и сноуборд) на една и съща Зимна олимпиада.
Като по-млада Ледецка играла голям брой спортове (тя към момента играе плажен волейбол и кара уиндсърф), само че била фокусирана върху образованието си и нямала упоритости да става номер едно в тийнейджърските спортни категории. След втория ѝ златен орден " Уошингтън Поуст " оповести: " В ерата на спортна специализация Ледецка стана мисионер на концепцията за поощряване на многостранността ".
Малко след нейния успех украинският боксьор Васил Ломаченко сложи връх за спечелването на международните трофеи в три разнообразни категории с минимален брой мачове. Ломаченко, който като дете изоставя бокса за четири години, с цел да се занимава с украински национални танци, размишлява: " Като момче играех толкоз разнообразни спортове - гимнастика, баскетбол, футбол, тенис - и считам, че в последна сметка опитът от тези разнообразни занимания се събра в едно и мощно усъвършенства работата ми с краката ".
Изтъкнатият състезателен академик Рос Тъкър заключи проучванията в тази посока в едно изречение: " Вече знаем, че " интервалът на пробване " е от основно значение, както и разнообразието ".
През 2014 година включих някои от откритията за късната специализация в спорта в послеслова към книгата си " Спортният ген ". На идната година ме поканиха да приказвам за тези проучвания пред напълно непредвидена аудитория - не спортисти и треньори, а военни ветерани. Подготвяйки се за срещата, прегледах научните списания за изявления върху специализацията и промяната на кариерата отвън света на спорта. Бях шокиран от това, което открих.
Едно изследване показваше, че тези, които се насочват рано към избрана кариера, след колежа получават преднина в заплащането, само че тези, които се ориентират по-късно, компенсират тази преднина, като си намират работа, която подхожда по-добре на уменията и личността им. Открих маса проучвания, доказващи, че изобретателите на технологии усъвършенстват креативните си качества, като натрупват опит в разнообразни сфери, спрямо сътрудниците им, които се задълбават единствено в една; в действителност съзнателното жертване на известна дълбочина в интерес на по-широк обсег се оказва потребно за развиването на кариерата им. Почти идентични бяха заключенията в едно проучване на хора на изкуството.
Също по този начин започнах да съзнавам, че някои от хората, от които се възхищавах отдалече - от Дюк Елингтън (който като дете зарязал уроците по музика, с цел да рисува и да играе бейзбол), до Мариам Мирзахани (която мечтаела да стане писателка, само че вместо това става първата жена, спечелила най-престижната премия за математика, Филдсовия медал) - наподобява, приличаха повече на Роджър в сравнение с Тайгър.
Продължих да издълбавам и се сблъсках със забележителни персони, които са постигнали триумф не макар, а точно заради диапазона на опита и ползите си: президентка на компания, получила първата си работа, когато връстничките ѝ се готвели за пенсия; художник, минал през пет кариери, преди да открие призванието си и да промени света; откривател, който се придържал към персоналната си философия за антиспециализация и трансформирал дребна компания, учредена в края на XIX в., в едно от най-известните имена през днешния ден.
Едва бях нагазил в морето от проучвания върху специализацията, по тази причина на срещата с ветераните приказвах основно за спорта и единствено незадълбочено засегнах другите сфери, само че аудиторията откликна мигновено. Всички те бяха " късни специализанти " или бяха сменили специалността си, и когато след срещата се подредиха, с цел да ми се показват, забелязах, че множеството бяха малко обезпокоени, а някои съвсем се срамиха от този факт.
Бяха проведени от Фондация " Пат Тилман ", която в памет на националния състезател, изоставил професионална футболна кариера, с цел да стане рейнджър, предоставяше стипендии на ветерани, военнослужещи и съпруги/съпрузи на военнослужещи, които желаят да сменят кариерата си или да се върнат назад на образователната пейка.
Всичките тези хора бяха стипендианти, някогашни парашутисти и преводачи, които бяха напът да станат учители, инженери, учени, бизнесмени. Бяха изпълнени с възторг, само че под повърхността се усещаше прочут боязън. Техните профили в LinkedIn не посочваха постъпателно развиване към избрана специалност, за което, както бяха чули, наблюдават работодателите. Тревожеха се, че стартират магистратурите си дружно с по-млади (понякога доста по-млади) сътрудници или че сменят лентата по-късно от връстниците си, и то единствено тъй като са били заети с натрупването на незаместим опит и лидерски качества. Това неповторимо преимущество се беше трансформирало в главите им в минус.
Няколко дни след беседата във фондацията някогашен морски тюлен ми изпрати имейл: " Ние всички сме в положение на преход от една кариера към друга. След като си тръгнахте, няколко души се събрахме и поговорихме за облекчението, което изпитахме от думите ви ". Бях леко сюрпризиран, че някогашен морски тюлен с бакалавърска степен по история и геофизика, който прави магистратура по бизнес и социална администрация в Дартмут, Харвард, има потребност от мен, с цел да затвърди житейския си избор. Но на него, както и на всички останали в залата, им е било казано или подсказано, че промяната на посоката е нещо рисково.
Отзвукът от беседата беше толкоз въодушевен, че фондацията ме предложения да изнеса главната лекция на годишната им конференция през 2016 година и по-късно пред по-малки групи в разнообразни градове. Преди всяка намира се запознавах с от ден на ден проучвания, разговарях с повече учени и откривах още доказателства, че е належащо по-дълго време - и постоянно пропускане на ранния старт - с цел да се развие персоналният и професионален обсег на индивида, само че че това време не е изгубено на вятъра.
Потопих се в изследвания, които доказваха, че високо препоръчвани специалисти могат да станат толкоз едностранчиви и лимитирани, че натрупването на опита ги прави по-лоши в тяхната област, макар че в това време самоувереността им нараства, което е рискова композиция. Бях шокиран, когато когнитивни психолози ме насочиха към голям, само че постоянно подценяван размер от писания, доказващи, че самото научаване се реализира най-добре постепенно, с цел да се натрупа трайно познание, даже когато това значи неприятно показване на изпитни проби, които мерят моментния напредък. С една дума, най-ефективното научаване наподобява неефективно; наподобява като закъснение.
Започването на нещо ново на междинна възраст може също да наподобява по този начин. Марк Зукърбърг се прочу със забележката си, че " младежите просто са по-умни " 15. Въпреки това петдесетгодишен основател16 има два пъти по-голям късмет да сътвори суперуспешна софтуерна компания, в сравнение с един тридесетгодишен, а тридесетгодишният има по-добри шансове от двадесетгодишния. Изучавайки новите софтуерни компании, откривателите от Северозападния университет, Масачузетския софтуерен институт (MIT) и Щатския център по броене на популацията (US Census Bureau) демонстрират, че междинната възраст на създателите на най-бързо разрастващите се стартъпи е 45 години (при основаването им).
Зукърбърг е бил на двадесет и две, когато прави горното изявление. В негов интерес е да разпространява посланието си, по този начин както е в полза на хората, които провеждат младежките спортни лиги да настояват, че целогодишното отдаване на един-единствен спорт е належащо за триумфа, без значение че обстоятелствата сочат противоположното. Но натискът за ранна специализация отива по-далеч. Той заразява освен индивидите, само че и цели системи, откакто всяка една от профилираните групи в системата вижда все по-малка и по-малка част от общата картина.
Едно от нещата, които се разкриха след световната финансова рецесия през 2008 година беше степента на сегрегация вътре в самите банки. Легиони профилирани групи, оптимизиращи рисковете в своите дребни ъгълчета на огромната система, сътвориха едно пагубно цяло. За да се влошат нещата още повече, реакциите на рецесията издаваха зашеметяващо скудоумие, също провокирано от крайната степен на специализация. През 2009 година започва федерална стратегия, стимулираща банките да понижат месечните ипотечни заплащания на притежателите на парцели, които се затрудняват с вноските, само че въпреки всичко могат отчасти да си изплащат месечните отговорности.
Добра концепция, само че ето какво стана на процедура: отделът на банката, профилиран в даването на заеми, понижава месечната вноска на собственика; различен отдел в същата банка вижда, че притежателят внезапно стартира да заплаща по-малко, афишира го за несъстоятелен и му лишава парцела. " Никой не си е представял, че вътре в банките има такива ями " 17, сподели по-късно един държавен консултант. Свръхспециализацията може да докара до групова покруса, даже когато всеки субект поотделно подхваща най-разумния ход на деяние.
Високоспециализирани здравни служащи са развили своя версия на казуса " в случай че имаш само чук, всичко ти наподобява на гвоздей ". Сърдечните хирурзи толкоз са привикнали да лекуват всяка болежка в гърдите със стентове - железни тръбички, които уголемяват кръвоносните съдове - че автоматизирано ги слагат даже в случаите, когато многочислени проучвания са потвърдили, че са несъответствуващи или рискови. Едно скорошно изследване откри, че сърдечните пациенти имат по-малък късмет да умрат, в случай че са постъпили в болничното заведение по време на национални кардиологични конференции, когато множеството кардиолози отсъстват от клиниките18; откривателите допускат, че това е тъй като тогава има по-малка възможност да се ползват одобрени способи с неразбираем резултат.
Международно приет академик (с който ще се срещнете в края на тази книга) ми сподели, че засилващата се специализация е основала " система от паралелни траншеи " в търсене на нововъведения. Всеки копае все по-дълбоко в своята траншея и рядко се изправя да огледа какво става в прилежащата, въпреки че решението на казуса му може да се намира тъкмо там.
Този академик си е сложил задачата да се опита да деспециалиазира образованието на бъдещите изследователи; той се на-дява, че най-после тази наклонност ще се популяризира във всички области. Той счита, че е имал голяма изгода от разгръщането на личния си диапазон, макар натиска да се специализира. Сега той още веднъж уголемява обсега си, като създава подготвителни стратегии, които да дадат късмет на останалите да не следват пътя на Тайгър. " Това може би е най-важното нещо, което в миналото ще направя в живота си " - ми сподели той.
Надявам се, че тази книга ще ви помогне да разберете, за какво в действителност е по този начин.
Когато стипендиантите от Фондация " Тилман " говореха за чувството си за неустановеност и се безпокояха, че може би вършат неточност, ги разбирах по-добре, в сравнение с показвах. След колежа започнах работа на проучвателен транспортен съд в Тихия океан и тогава взех решение, че сигурно желая да стана публицист, а не академик. Никога не съм си представял, че пътят ми от науката към писането ще премине през работата ми като нощен престъпен кореспондент в жълт вестник в Ню Йорк, нито пък че скоро по-късно ще стана старши създател в сп. Sports Illustrated, работа, която, за моя изненада, скоро щях да напусна.
Бях почнал да се безпокоя, че съм променлив, че се тревожа от застояване и че цялата работа с кариерата съм я подхванал изкривено. Осъзнаването на преимуществата от широтата на погледа и забавената специализация промени метода, по който виждам себе си и света. Проучванията се отнасят до всеки стадий от човешкия живот - от развиването на децата в математиката, музиката и спорта, до преди малко приключилите студенти, които се пробват да намерят своя път, до експертите на междинна възраст, които имат потребност от смяна, и бъдещите пенсионери, които търсят ново занятие, откакто изоставен остарялото.
Предизвикателството, с което се сблъскваме всички, е по какъв начин да запазим преимуществата на необятния обсег, многостранния опит, интердисциплинарното мислене и забавената специализация в свят, който все по-настойчиво ни тласка и даже изисква от нас свръхспециализация. Макар че безспорно има области, които имат потребност от човеци с преждевременната ориентировка и ясните цели на Тайгър Уудс, когато светът става все по-комплексен, когато технологиите оплитат планетата във все по-обширни мрежи от взаимосвързани системи, от които всеки субект вижда единствено една дребна част, ние имаме не по-малка, а по-голяма потребност от повече Роджъровци: хора, които стартират нашироко, които са отворени за разнообразни прекарвания и направления в развиването си. Хора с обсег. [1] Пар в голфа са избраният брой удари, с които играчът би трябвало да вкара топка в дупката. - Бел.ред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Една от най-важните книги за бизнес и родителство се появява на български език - " Размах " от Дейвид Епстийн!Как разнообразно развитите персони се развиват в един тясно профилиран свят?
Какво е общото сред Роджър Федерер, Чарлз Дарвин, Майкъл Крайтън, Ван Гог, Харуки Мураками и Джанго Райнхард? И има ли в действителност загадка на триумфа?
В бестселъра на New York Times - " Размах " - уважаваният публицист Дейвид Епстийн развива тематиката за актуалните способи за придобиване на едно или друго умеене и потвърждава за какво съгласно него същинската мощ на човешкия разум не е в заучаването на някакъв поминък, спорт или способ до съвършенство, а в експериментирането - придобиването на личен опит и постоянно разширение на кръгозора с привидно странична информация.
Противно на общоприетата културна настройка, че в случай че човек желае да развие едно умеене - да свири на инструмент, да стане водач в дадена област, той би трябвало да стартира своята подготовка още от дете, по-внимателният взор към биографиите на сполучливите хора демонстрира, че прекомерно постоянно се случва тъкмо противоположното. Ранната специализация по-скоро е изключение, а мнозина Нобелови лауреати, първенци, световноизвестни музиканти и милиардери са минали през доста разнообразни области, опитали са с разнообразни специалности и са се учели от своите неточности, като точно този многообразен опит им е дал основата и вдъхновението да разпрострат капацитета си.
Дейвид Епстийн се концентрира върху биографиите на спортисти, музиканти, художници, лекари, IT експерти, инженери и учени от НАСА, а техните истории са доказателство, че така наречен " заръка за стандартизация " освен не води постоянно до положителни резултати, само че прекомерно постоянно става причина за трагични произшествия - като тази на совалката " Чалънджър ", а евентуално е и причина за доста закъснение на темпото на научния напредък.
Базирайки проучването си на редица изследвания и документи, журналистът се пробва да открие отговор на въпроса по какъв начин да натрупаме и култивираме широкообхватен, разнороден опит и интердисциплинарни изследвания в свят, който все по-настойчиво изисква свръхспециализация и принуждава човек да реши какъв би трябвало да бъде, преди да е схванал кой е.
Провокативна, рационална и безкомпромисна, " Размах " от Дейвид Епстийн потвърждава, че всеки един от нас може би стои на прага на огромната смяна в живота си. Защото задачите, които в миналото са изглеждали ясни и сигурни, след това могат да се окажат " неуместни ", когато се премислят. А нашите професионални и житейски желания се трансформират, тъй като ние се променяме.
" Тази книга ме накара да схвана какъв брой доста съм бъркал по един въпрос и да изпитам наслаждение от това. Обикнах " Размах ". "
Малкълм Гладуел
" Мисля, че концепциите в " Размах " изясняват частично триумфа на " Майкрософт ", тъй като назначавахме хора с в действителност необятен взор в своята област и оттатък нея. Ако и вие сте многостранно развита персона и се чувствате засенчени от своите тясно профилирани сътрудници, тази книга е за вас. "
Бил Гейтс, който разгласи " Размах " за една от петте книги на 2020 година
Откъс от " Размах " на Дейвид Епстийн
Увод
Роджър против Тайгър
Нека стартира с две истории от света на спорта. Първата несъмнено ви е добре позната.
Бащата на момчето овреме вижда, че в него има нещо друго. На шест месеца то може да пази равновесие върху дланта на татко си1, до момента в който той се разхожда из стаята. На седем месеца бащата дава на момчето стик за голф да си играе с него. Накъдето и да се запъти с дребната си кръгла проходилка, детето влачи стика след себе си. На 10 месеца то се смъква от детското столче, затътря се до стика за голф, съкратен по този начин, че да му пасва, и имитира замаха, който е виждало татко му да прави в гаража. Тъй като бащата към момента не може да беседва със сина си, той рисува картинки, с цел да покаже на момчето, по какъв начин тъкмо да държи стика. " Много е мъчно да обясниш на едно дете по какъв начин се извършва замахът, когато то още не може да приказва ", отбелязва бащата по-късно.
На две годинки - възрастта, в която " ритване на топка " и " изправяне на пръсти " са разказани като " идващ стадий във физическото развиване на детето " в напътствията на Центъра за надзор и попречване на болесттите - момчето се появява по националната телевизия и употребява стик, който стига до рамото му, с цел да отпрати топката около възхитения Боб Хоуп. През същата година то взе участие в първия си шампионат и става победител в групата до 10 години.
Няма време за губене. На три годинки момчето се научава по какъв начин да изкарва топката от пясъчна яма, а бащата към този момент възнамерява бъдещата му орис. Той знае, че синът му е роден за това и негов бащин дълг е да го направлява. Представете си: в случай че вярвате толкоз мощно в предначертания път, може би и вие ще започнете да подготвяте тригодишния си наследник да се оправя с неизбежните и ненаситни медии, които се задават на хоризонта. Бащата препитва момчето, правейки се на кореспондент, учи го по какъв начин да дава отговор кратко и в никакъв случай да не споделя нищо повече от това, за което го питат. Същата година момчето прави 48 удара, 11 над пара[1], на игрище с девет дупки в Калифорния.
Когато момчето е на четири, бащата постоянно го оставя на голф игрището в девет сутринта и се връща да го вземе осем часа по-късно, от време на време прибирайки и залозите, извоювани от тези, които са били задоволително неблагоразумни да се съмняват в думите му.
На осем години момчето за първи път бие татко си. Бащата няма нищо срещу, тъй като е уверен, че момчето е извънредно надарено и че само той е в изключителната позиция да му помогне. Той самият е незабравим спортист, постигнал всичко в сложни условия. Играл е бейзбол в колежа, когато е бил единственият негър състезател в цялата университетска лига. Разбира от хора и от дисциплина; завър-шил е социология, служил е във Виетнам, в елитните елементи " Зелени барети ", и след това образова бъдещите офицери на правилата на психическата война.
Знае, че не е направил задоволително за трите деца от първия си брак, само че осъзнава, че в този момент, с четвъртото дете, му се дава втори късмет да извърши дълга си. И всичко се движи по проект.
Дори преди да стигне до Станфорд, момчето към този момент е известно и бащата не крие мнението си за неговата изключителност. Синът му ще стане по-прочут от Нелсън Мандела, от Ганди, от Буда, упорства той. " Той има по-широка платформа от всички тях - твърди бащата. - Той ще бъде мостът сред Изтока и Запада. За него няма граници, тъй като той се движи в вярната посока. Още не знам тъкмо в каква форма ще се прояви. Но той е " Избраникът ".
***
Втората история несъмнено също ви е известна, само че може да не я разпознаете незабавно.
Майка му е треньорка, само че в никакъв случай не го е упражнявала. Когато проходил, ритали топка с нея. Като момче в неделните дни играел скуош с татко си. Пробвал се в ските, сноуборда, битката, плуването. Играл баскетбол, хандбал, тенис, тенис на маса, бадминтон със съседа през оградата и футбол в учебно заведение. По-късно споделя, че необятният обсег от спортове, с които се е занимавал, му е оказал помощ да развие атлетическите си качества и координацията око - ръка.
Той стига до извода, че типът на спорта няма изключително значение, задоволително е да се играе с топка. " Винаги ми беше доста по-интересно, в случай че играехме с топка " - спомня си той впоследствие5. Бил е дете, което просто обича да играе. Родителите му не са имали някакви спортни упоритости за него. " Не сме имали нито проект А, нито проект Б " - споделя майка му по-късно. И тя, и татко му го насърчавали да пробва разнообразни типове спорт. Всъщност това станало неотложно, защото, по думите на майката, момчето " ставало отвратително " 6, в случай че се наложело да стои прекомерно дълго на едно място.
Макар че майката е треньорка по тенис, избира да не работи с него. " Щеше единствено да ме ядосва - споделя тя. - Опитваше всевъзможни странни удари и сигурно в никакъв случай не върна обикновено нито една топка. Нямаше да е изключително наслаждение за една майка. " По наблюденията на публицист в сп. Sports Illustrated, родителите му освен не били " натегачи " 7, а по-скоро тъкмо противоположното. С навлизането в тийнейджър-ската възраст момчето стартира да гравитира от ден на ден към тениса и в случай че изобщо са се опитвали да му въздействат, то е било да не приема тениса толкоз на съществено.
По време на мачовете майка му постоянно се отплесвала в приказки с приятелки. Баща му имал едно-единствено предписание: " Само не неистини ". Момчето го спазвало и започвало да става в действителност положително.
Като младеж бил задоволително добър, с цел да го интервюират в локалния вестник. Майка му се ужасила, като прочела, че на въпроса, какво би си купил с първия чек от тениса, синът ѝ дал отговор: " Мерцедес ". Успокоила се чак когато репортерът ѝ дал да прослуша записа и разбрали, че са създали неточност: момчето било споделило Mehr CD`s на швейцарски немски. То просто желало да си купи " повече сидита ".
Без подозрение, момчето имало спортен дух. Но когато треньорът решил да го реалокира в група с по-големи играчи, то помолило да се върне назад, с цел да бъде с приятелите си. Все отново част от удоволствието била да висят с приятелите и да си приказват за музика, кеч или футбол след тренировките.
Когато най-сетне се отказал от другите спортове - най-много от футбола - с цел да се концентрира върху тениса, другите младежи към този момент от дълго време работели с фитнес инструктори, спортни психолози и диетолози. Но това напълно не попречило на развиването му в дълготраен проект. На тридесет и пет, възраст, когато даже легендите на тениса от дълго време са се отдръпнали от спорта, той продължава да е номер едно в света.
През 2006 година Тайгър Уудс и Роджър Федерер се срещат за първи път, когато и двамата са на върха на спортната си форма. Тайгър идва с частния си аероплан да гледа финала на Откритото състезание на Съединени американски щати по тенис. Присъствието му малко напряга Федерер, само че той печели купата за трета поредна година. След мача Уудс отива в съблекалните, където поливат успеха с шампанско. Откриват доста общо между тях, налично само на тях. " Никога не бях разговарял с различен човек, който по този начин надълбоко познава чувството, че е несломим " 8 - по този начин по-късно разказва срещата Федерер. Двамата бързо стават другари, само че също по този начин се трансформират в център на дебата кой е най-великият състезател в света.
Контрастът сред тях обаче не убягва на Федерер. " Неговата история е напълно друга от моята - споделя той на един биограф през 2006 година - Дори като дете задачата му е била да бие върха по продобиване на най-вече от огромните голф шампионати. А аз мечтаех най-малко един път да се срещна с Борис Бекер или в миналото да играя на Уимбълдън. "
Изглежда прекомерно извънредно, че дете с неамбициозни родители, което в началото приема спорта много нехайно, се трансформира в мъж, който господства както никой различен до момента. За разлика от Тайгър, хиляди деца са имали по-ранен старт от Роджър. Невероятното образование на Тайгър е в основата на редица бестселъри върху развиването на експертиза и умения, един от които е управлението за родители, написано от бащата на Тайгър, Ърл. Според Ърл Тайгър не просто играел голф. Той бил подложен на " целеви тренировки ".
Само сходни тренировки се броят в общоприето предписание за " десетте хиляди часа ", нужни за усвояването на висши умения и експертиза. Това предписание внушава концепцията, че броят на часовете, отдадени на високоспециализирана подготовка, е единственият фактор за развиването на експертиза в която и да било област. Според проучването на тридесет цигулари9, което стои в основата на въпросното предписание, " целева процедура " значи " на обучаваните да се дават експлицитни указания в сходство с най-хубавия метод; да бъдат следени самостоятелно от инструктор; това да се съпътства с непосредствена противоположна експертна информация и разбор на резултатите им ". Има купища проучвания върху развиването на експертиза, които сочат, че елитните спортисти прекарват седмично повече време в доста технични, целеви тренировки от тези, които доближават тавана си на по-ниско равнище.
Тайгър Уудс се трансформира в знак на концепцията, че размерът на целевата процедура е определящ за триумфа - и произлизащият от това извод, че практиката би трябвало да стартира колкото се може по-рано.
Натискът за ранно и тясно насочване се простира надалеч оттатък спорта. Често ни внушават, че колкото по-конкурентен и комплициран е светът, толкоз по-тясно (и по-отрано) би трябвало да се специализираме, с цел да се осъществяваме сполучливо в него. Най-прочутите образци на триумфа са възхвалявяни поради преждевременното си развиване и ранен старт - Моцарт на клавишите; Марк Зукърбърг на едни други клавиши.
При безкрайното разгръщане на човешкото познание в един все по-взаимосвързан свят отговорът на всяка област е да превъзнася все по-тясното профилиране. Онколозите все по-често не са онкоспециалисти, а експерти по рак на избран орган и тази наклонност непрестанно се задълбочава. Хирургът и публицист Атул Гауанде споделя, че когато един сътрудник се пошегувал, че несъмнено към този момент има хирург на ляво ухо, " трябваше да проверим дали в действителност не съществува ".
В бестселъра си " Отскок " английският публицист Матю Сайед изрича мнение, че неуспехите на английското държавно управление се дължат на обстоятелството, че не следва непоколебимия път на Тайгър Уудс към тясна специализация. " Да се разместват високопоставени държавни чиновници сред другите министерства - написа той, - е не по-малко неуместно от това да местим Тайгър Уудс от голфа към бейзбола, футбола или хокея. "
Само че големият триумф на Англия на последните летни олимпийски игри, след десетилетия криво-ляво показване, се дължеше на стратегии, основани особено да насърчат зрели спортисти да опитат силите си в нови спортове и да основат " пътека " за тези, чиито гении разцъфтяват по-късно, или както се изрази един от основателите на програмата, " пекат се най-добре на мудна фурна " 11.
Това е доказателство, че даже да желае да стане първокласен играч, един състезател може да следва пътя на Федерер и да се опитва в разнообразни спортове, и концепцията напълно не звучи неуместно. Елитните спортисти на върха на силата си в действителност прекарват повече време в доста технични, целеви тренировки, в сравнение с не толкоз елитните им сътрудници. Но когато учените изследват цялостния път на развиване на спортистите, започвайки от ранното детство, графиката наподобява по този начин:
В типичния случай през ранните стадии от живота си бъдещите елити посвещават по-малко време на целево упражняване на активността, в която по-късно ще станат специалисти. Вместо това те минават през стадий, който откривателите назовават " интервал на пробване ". Те се пробват в разнообразни спортове, нормално в неструктурирана или едва структурирана среда; натрупват необятен кръг от физически умения, на които след това се опират; опознават личните си благоприятни условия и склонности и чак по-късно се концентрират и ускоряват техническите тренировки в една област. Заглавието на едно проучване на състезатели в самостоятелните спортове гласи: " Късната специализация като ключ към триумфа " ; друго твърди: " За да стигнеш до върха в груповите спортове: започни късно, увеличавай интензитета и бъди стимулиран ".
Когато започнах да приказвам за тези проучвания, бях посрещнат освен с умерена рецензия, само че и с цялостно отричане. " Може да е правилно за другите спортове - споделяха почитателите, - обаче за нашия спорт не важи. " Почитателите на най-популярния спорт в света - футбола - бяха най-гръмогласни. И след това като по поръчка в края на 2014 година екип от немски учени разгласява проучване, което сподели, че играчите от националния им тим, преди малко спечелил Световната купа, са преобладаващо късни специализанти, които до навършване на двадесет и две години, а даже и до по-късно, не са се занимавали по-организирано с футбол от играчите в аматьорската лига.
Те са прекарали детството и юношеството си, играейки неорганизирано футбол и други спортове. Друго футболно проучване, оповестено две години по-късно, наблюдава развиването на уменията на младите играчи в продължение на две години, от единайсет до тринайсет. Тези, които са играли повече спортове и безсистемен футбол, само че не са правили повече " структурирани, целеви тренировки ", към тринайсетата си година демонстрират по-голям прогрес. Днес сходни находки се удостоверяват в доста спортове, от хокея до волейбола.
Прословутата нужда от свръхспециализация стои в основата на голяма, сполучлива и от време на време доброжелателна маркетингова машина в региона на спорта и отвън него. В реалност пътят на Роджър към спортната популярност е много по-разпространен от пътя на Тайгър, само че историите на тези спортисти не се описват толкоз шумно, даже изобщо не се описват. Може би знаете имената на някои от тях, само че сигурно не сте чували нищо за тяхното развиване.
Започнах да пиша това встъпление незабавно след Супербол 2018 (финала на шампионата на Националната футболна лига на САЩ), в който един куотърбек, който е бил извикан в професионалната бейзболна лига, преди да бъде поканен във футболната лига (Том Брейди), се изправи против футболист, играл футбол, баскетбол, бейзбол и карате и направил избор сред баскетбола и футбола чак в университета (Ник Фолс). По-късно през същия месец чешката атлетка Естер Ледецка стана първата жена, спечелила злато в два разнообразни спорта (ски и сноуборд) на една и съща Зимна олимпиада.
Като по-млада Ледецка играла голям брой спортове (тя към момента играе плажен волейбол и кара уиндсърф), само че била фокусирана върху образованието си и нямала упоритости да става номер едно в тийнейджърските спортни категории. След втория ѝ златен орден " Уошингтън Поуст " оповести: " В ерата на спортна специализация Ледецка стана мисионер на концепцията за поощряване на многостранността ".
Малко след нейния успех украинският боксьор Васил Ломаченко сложи връх за спечелването на международните трофеи в три разнообразни категории с минимален брой мачове. Ломаченко, който като дете изоставя бокса за четири години, с цел да се занимава с украински национални танци, размишлява: " Като момче играех толкоз разнообразни спортове - гимнастика, баскетбол, футбол, тенис - и считам, че в последна сметка опитът от тези разнообразни занимания се събра в едно и мощно усъвършенства работата ми с краката ".
Изтъкнатият състезателен академик Рос Тъкър заключи проучванията в тази посока в едно изречение: " Вече знаем, че " интервалът на пробване " е от основно значение, както и разнообразието ".
През 2014 година включих някои от откритията за късната специализация в спорта в послеслова към книгата си " Спортният ген ". На идната година ме поканиха да приказвам за тези проучвания пред напълно непредвидена аудитория - не спортисти и треньори, а военни ветерани. Подготвяйки се за срещата, прегледах научните списания за изявления върху специализацията и промяната на кариерата отвън света на спорта. Бях шокиран от това, което открих.
Едно изследване показваше, че тези, които се насочват рано към избрана кариера, след колежа получават преднина в заплащането, само че тези, които се ориентират по-късно, компенсират тази преднина, като си намират работа, която подхожда по-добре на уменията и личността им. Открих маса проучвания, доказващи, че изобретателите на технологии усъвършенстват креативните си качества, като натрупват опит в разнообразни сфери, спрямо сътрудниците им, които се задълбават единствено в една; в действителност съзнателното жертване на известна дълбочина в интерес на по-широк обсег се оказва потребно за развиването на кариерата им. Почти идентични бяха заключенията в едно проучване на хора на изкуството.
Също по този начин започнах да съзнавам, че някои от хората, от които се възхищавах отдалече - от Дюк Елингтън (който като дете зарязал уроците по музика, с цел да рисува и да играе бейзбол), до Мариам Мирзахани (която мечтаела да стане писателка, само че вместо това става първата жена, спечелила най-престижната премия за математика, Филдсовия медал) - наподобява, приличаха повече на Роджър в сравнение с Тайгър.
Продължих да издълбавам и се сблъсках със забележителни персони, които са постигнали триумф не макар, а точно заради диапазона на опита и ползите си: президентка на компания, получила първата си работа, когато връстничките ѝ се готвели за пенсия; художник, минал през пет кариери, преди да открие призванието си и да промени света; откривател, който се придържал към персоналната си философия за антиспециализация и трансформирал дребна компания, учредена в края на XIX в., в едно от най-известните имена през днешния ден.
Едва бях нагазил в морето от проучвания върху специализацията, по тази причина на срещата с ветераните приказвах основно за спорта и единствено незадълбочено засегнах другите сфери, само че аудиторията откликна мигновено. Всички те бяха " късни специализанти " или бяха сменили специалността си, и когато след срещата се подредиха, с цел да ми се показват, забелязах, че множеството бяха малко обезпокоени, а някои съвсем се срамиха от този факт.
Бяха проведени от Фондация " Пат Тилман ", която в памет на националния състезател, изоставил професионална футболна кариера, с цел да стане рейнджър, предоставяше стипендии на ветерани, военнослужещи и съпруги/съпрузи на военнослужещи, които желаят да сменят кариерата си или да се върнат назад на образователната пейка.
Всичките тези хора бяха стипендианти, някогашни парашутисти и преводачи, които бяха напът да станат учители, инженери, учени, бизнесмени. Бяха изпълнени с възторг, само че под повърхността се усещаше прочут боязън. Техните профили в LinkedIn не посочваха постъпателно развиване към избрана специалност, за което, както бяха чули, наблюдават работодателите. Тревожеха се, че стартират магистратурите си дружно с по-млади (понякога доста по-млади) сътрудници или че сменят лентата по-късно от връстниците си, и то единствено тъй като са били заети с натрупването на незаместим опит и лидерски качества. Това неповторимо преимущество се беше трансформирало в главите им в минус.
Няколко дни след беседата във фондацията някогашен морски тюлен ми изпрати имейл: " Ние всички сме в положение на преход от една кариера към друга. След като си тръгнахте, няколко души се събрахме и поговорихме за облекчението, което изпитахме от думите ви ". Бях леко сюрпризиран, че някогашен морски тюлен с бакалавърска степен по история и геофизика, който прави магистратура по бизнес и социална администрация в Дартмут, Харвард, има потребност от мен, с цел да затвърди житейския си избор. Но на него, както и на всички останали в залата, им е било казано или подсказано, че промяната на посоката е нещо рисково.
Отзвукът от беседата беше толкоз въодушевен, че фондацията ме предложения да изнеса главната лекция на годишната им конференция през 2016 година и по-късно пред по-малки групи в разнообразни градове. Преди всяка намира се запознавах с от ден на ден проучвания, разговарях с повече учени и откривах още доказателства, че е належащо по-дълго време - и постоянно пропускане на ранния старт - с цел да се развие персоналният и професионален обсег на индивида, само че че това време не е изгубено на вятъра.
Потопих се в изследвания, които доказваха, че високо препоръчвани специалисти могат да станат толкоз едностранчиви и лимитирани, че натрупването на опита ги прави по-лоши в тяхната област, макар че в това време самоувереността им нараства, което е рискова композиция. Бях шокиран, когато когнитивни психолози ме насочиха към голям, само че постоянно подценяван размер от писания, доказващи, че самото научаване се реализира най-добре постепенно, с цел да се натрупа трайно познание, даже когато това значи неприятно показване на изпитни проби, които мерят моментния напредък. С една дума, най-ефективното научаване наподобява неефективно; наподобява като закъснение.
Започването на нещо ново на междинна възраст може също да наподобява по този начин. Марк Зукърбърг се прочу със забележката си, че " младежите просто са по-умни " 15. Въпреки това петдесетгодишен основател16 има два пъти по-голям късмет да сътвори суперуспешна софтуерна компания, в сравнение с един тридесетгодишен, а тридесетгодишният има по-добри шансове от двадесетгодишния. Изучавайки новите софтуерни компании, откривателите от Северозападния университет, Масачузетския софтуерен институт (MIT) и Щатския център по броене на популацията (US Census Bureau) демонстрират, че междинната възраст на създателите на най-бързо разрастващите се стартъпи е 45 години (при основаването им).
Зукърбърг е бил на двадесет и две, когато прави горното изявление. В негов интерес е да разпространява посланието си, по този начин както е в полза на хората, които провеждат младежките спортни лиги да настояват, че целогодишното отдаване на един-единствен спорт е належащо за триумфа, без значение че обстоятелствата сочат противоположното. Но натискът за ранна специализация отива по-далеч. Той заразява освен индивидите, само че и цели системи, откакто всяка една от профилираните групи в системата вижда все по-малка и по-малка част от общата картина.
Едно от нещата, които се разкриха след световната финансова рецесия през 2008 година беше степента на сегрегация вътре в самите банки. Легиони профилирани групи, оптимизиращи рисковете в своите дребни ъгълчета на огромната система, сътвориха едно пагубно цяло. За да се влошат нещата още повече, реакциите на рецесията издаваха зашеметяващо скудоумие, също провокирано от крайната степен на специализация. През 2009 година започва федерална стратегия, стимулираща банките да понижат месечните ипотечни заплащания на притежателите на парцели, които се затрудняват с вноските, само че въпреки всичко могат отчасти да си изплащат месечните отговорности.
Добра концепция, само че ето какво стана на процедура: отделът на банката, профилиран в даването на заеми, понижава месечната вноска на собственика; различен отдел в същата банка вижда, че притежателят внезапно стартира да заплаща по-малко, афишира го за несъстоятелен и му лишава парцела. " Никой не си е представял, че вътре в банките има такива ями " 17, сподели по-късно един държавен консултант. Свръхспециализацията може да докара до групова покруса, даже когато всеки субект поотделно подхваща най-разумния ход на деяние.
Високоспециализирани здравни служащи са развили своя версия на казуса " в случай че имаш само чук, всичко ти наподобява на гвоздей ". Сърдечните хирурзи толкоз са привикнали да лекуват всяка болежка в гърдите със стентове - железни тръбички, които уголемяват кръвоносните съдове - че автоматизирано ги слагат даже в случаите, когато многочислени проучвания са потвърдили, че са несъответствуващи или рискови. Едно скорошно изследване откри, че сърдечните пациенти имат по-малък късмет да умрат, в случай че са постъпили в болничното заведение по време на национални кардиологични конференции, когато множеството кардиолози отсъстват от клиниките18; откривателите допускат, че това е тъй като тогава има по-малка възможност да се ползват одобрени способи с неразбираем резултат.
Международно приет академик (с който ще се срещнете в края на тази книга) ми сподели, че засилващата се специализация е основала " система от паралелни траншеи " в търсене на нововъведения. Всеки копае все по-дълбоко в своята траншея и рядко се изправя да огледа какво става в прилежащата, въпреки че решението на казуса му може да се намира тъкмо там.
Този академик си е сложил задачата да се опита да деспециалиазира образованието на бъдещите изследователи; той се на-дява, че най-после тази наклонност ще се популяризира във всички области. Той счита, че е имал голяма изгода от разгръщането на личния си диапазон, макар натиска да се специализира. Сега той още веднъж уголемява обсега си, като създава подготвителни стратегии, които да дадат късмет на останалите да не следват пътя на Тайгър. " Това може би е най-важното нещо, което в миналото ще направя в живота си " - ми сподели той.
Надявам се, че тази книга ще ви помогне да разберете, за какво в действителност е по този начин.
Когато стипендиантите от Фондация " Тилман " говореха за чувството си за неустановеност и се безпокояха, че може би вършат неточност, ги разбирах по-добре, в сравнение с показвах. След колежа започнах работа на проучвателен транспортен съд в Тихия океан и тогава взех решение, че сигурно желая да стана публицист, а не академик. Никога не съм си представял, че пътят ми от науката към писането ще премине през работата ми като нощен престъпен кореспондент в жълт вестник в Ню Йорк, нито пък че скоро по-късно ще стана старши създател в сп. Sports Illustrated, работа, която, за моя изненада, скоро щях да напусна.
Бях почнал да се безпокоя, че съм променлив, че се тревожа от застояване и че цялата работа с кариерата съм я подхванал изкривено. Осъзнаването на преимуществата от широтата на погледа и забавената специализация промени метода, по който виждам себе си и света. Проучванията се отнасят до всеки стадий от човешкия живот - от развиването на децата в математиката, музиката и спорта, до преди малко приключилите студенти, които се пробват да намерят своя път, до експертите на междинна възраст, които имат потребност от смяна, и бъдещите пенсионери, които търсят ново занятие, откакто изоставен остарялото.
Предизвикателството, с което се сблъскваме всички, е по какъв начин да запазим преимуществата на необятния обсег, многостранния опит, интердисциплинарното мислене и забавената специализация в свят, който все по-настойчиво ни тласка и даже изисква от нас свръхспециализация. Макар че безспорно има области, които имат потребност от човеци с преждевременната ориентировка и ясните цели на Тайгър Уудс, когато светът става все по-комплексен, когато технологиите оплитат планетата във все по-обширни мрежи от взаимосвързани системи, от които всеки субект вижда единствено една дребна част, ние имаме не по-малка, а по-голяма потребност от повече Роджъровци: хора, които стартират нашироко, които са отворени за разнообразни прекарвания и направления в развиването си. Хора с обсег. [1] Пар в голфа са избраният брой удари, с които играчът би трябвало да вкара топка в дупката. - Бел.ред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ