Откъс от "Ръкопис, намерен в Сарагоса" на Ян Потоцки
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Ръкопис, открит в Сарагоса ", с създател Ян Потоцки, възложен от Издателство " Изток Запад ".
" Ръкопис, открит в Сарагоса " или обич от първа писмен знак! " Ръкопис, открит в Сарагоса " е книга-предизвикателство, което поемат единствено върли рицари от Ордена на думите. Тя е удоволствие, което изпитват единствено тези, чието схващане е чисто и необятно отворено. Тя е път, по който се потегля с лек багаж. Тя е едно лукаво мигане, направено преди 250 години от поляк на име Ян Потоцки. Тя е галантна, вятърничава, философска, красива и от време на време ужасяваща. Тя е океан от истории. Тя е всичко, което една книга би трябвало да бъде и нищо от това, което сме очаквали. Готови ли сте да я отворите?
Историята в романа е разказана от Алфонс ван Ворден - офицер от Валонската армия, който през 1739 година потегля към Мадрид, с цел да се причисли към испанската войска. Странни условия отклоняват пътя му и го водят в Сиера Морена, където в продължение на 66 дни той живее на границата сред съновидението и действителността, познатото и непознатото, християнството и исляма, лудостта и здравия разсъдък.
Среща зли духове в тела на обаятелни дами, кабалисти, разбойници, принцеси и записва разказите им, в които се преплитат легенди, апокрифи, религии и философии. Резултатът е калейдоскоп от истории, които от време на време излизат отвън надзор. Изненадващи събуждания под бесилките, на които висят братята Зото. Съзвездия, които слизат на земята, с цел да погъделичкат нечии крайници. Мъже, които се оказват дами и дами, които са в действителност мъже. Връзки, които опонират на морала. Блудства. Приятелства. Влюбвания. Противоестествени, свръхестествени или тъкмо противоположното – ще решите сами.
" Ръкопис, открит в Сарагоса " е книга, която можеше да е написана и през вчерашния ден. Книга, която припомня на " Декамерон " и " Хиляда и една нощ ". Книга, в която историите са цялостни с готически смут, вълшебни завършения и удивителни персонажи. Всяка от тях може да бъде прочетена поотделно, само че дружно сформират скъп и непостижим разказ, където любовта и толерантността побеждават моралния фанатизъм и лицемерието. Почти три века по-късно, обградени не от вълшебства и инквизитори, а от смарт телефони и политически водачи, към момента копнеем за тези победи, нали?
Полският режисьор Войчех Йежи Хас прави филм, основан на романа на Ян Потоцки. Той излиза през 1965 година и жъне незабравим триумф в Полша и останалите европейски комунистически страни. Години по-късно е открит от Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола, които предизвикват разпространяването му в Америка.
Превод от френски Георги Цанков
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Ръкопис, открит в Сарагоса " на Ян Потоцки
Историята на демоничния Пачеко
Роден съм в Кордоба; татко ми живееше в благоденствие. Преди три години умря майка ми. Отначало моят татко изглеждаше неутешим, само че няколко месеца по-късно, когато му се наложи да замине за Севиля, се влюби в младата вдовица Камила де Тормес. Тази персона не се ползваше с изключително добра известност, доста другари на татко ми се опитваха да го отклонят от пристрастеността му, само че като че ли на инат на тях той се ожени за нея две години след гибелта на моята майка. Сватбата си отпразнуваха в Севиля и по-късно татко ми се завърна в Кордоба с Камила, новата му булка, и със сестра й, която се наричаше Инезила.
Поведението на мащехата ми изцяло оправда разнасящите се за нея клюки. Още щом се появи в нашия дом, тя стартира да ми хвърля нежни погледи. Те обаче не провокираха в мен ответни чувства; влюбих се безумно в сестра й Инезила. Скоро пристрастеността ми се усили дотам, че коленичих пред татко ми и започнах да го апелирам да ми я даде за жена. Татко ласкаво ме подвигна и рече:
- Синко, не разрешавам ви да мислите за сходен брак по три аргументи. Първо, не е обичайно да се окажете зет на личния си татко. Второ: светите догми на Църквата не позволяват такива сватби. И трето: не желая да се дамите за Инезила.
След като изброи трите аргументи, татко ми се обърна и се отдалечи.
Усамотих се в стаята си и се предадох в обятията на отчаянието. Когато научила от брачна половинка си каква е работата, мащехата ми пристигна при мен и се опита да ме убеди, че на вятъра страдам; въпреки да не ми бе позволено да стана мъж на Инезила, умерено съм можел да бъде неин кортехо, което ще рече ухажор, и че тя била подготвена да уреди нещата. Същевременно обаче ми разкри, че е влюбена в мен и посочи каква жертва принася, отстъпвайки ме на сестра си. Жадно слушах тези ласкателни за слуха ми слова; само че Инезила беше толкоз скромна, че ми се струваше невероятно някой да успее да я убеди да показа обичта ми.
Точно по това време моят татко се насочи за Мадрид, където се надяваше да си изпроси длъжността корехидор на Кордоба и взе със себе си своята брачна половинка и нейната сестра. Това странствуване трябваше да продължи не повече от два месеца, само че за мен, който не можех да вдишвам и ден без Инезила, времето течеше отвратително постепенно. В края на втория месец получих от татко ми писмо, в което той ми нареждаше да потегли да го посрещна и да го очаквам във Вента Кемада, в подножието на Сиера Морена. Няколко седмици преди този момент не бих дръзнал да пресека Сиера Морена, само че в този момент, откакто преди малко бяха обесили двамата братя на Зото, бандата му се беше разпръснала и пътищата станаха безвредни.
Тръгнах от Кордоба към 10 часа сутринта и отидох да преспя в Андухара, при най-приказливия ханджия в цяла Андалусия. Разпоредих се да ми подготви изобилна вечеря и половината храна изядох, а останалата част резервирах за из път.
На идващия ден се поддържах с остатъците в Лос Алкорнокес и вечерта дойдох във Вента Кемада. Баща ми към момента го нямаше, само че защото ми беше наредил да го очаквам, драговолно изпълних желанието му, тъй като странноприемницата се оказа просторна и комфортна. Собственикът, някой си Гонсалес от Мурсия, наивник, въпреки и огромен хвалипръцко, даде обещание да ми подготви вечеря, почтена за благороден аристократ. Докато той си вършеше работата в кухнята, аз отидох да се поразходя по брега на Гвадалаквивира, а когато се върнах, се убедих, че вечерята в действителност е превъзходна.
Щом се нахраних, споделих на Гонсалес да ми спретне леглото Забелязах, че се смути и измърмори нещо неясно. Накрая призна, че странноприемницата е завладяна от привидения, а той и фамилията му прекарвали нощите в дребна плантация край реката и добави, че в случай че желая безусловно да преспя, ще ми постеле легло до неговото.
Това предложение ми се стори несвоевременно – споделих му да върви да спи където ще, само че да ми изпрати преди този момент прислужниците ми. Той се подчини и се отдръпна поклащайки глава и присвивайки плещи.
Бързо-бързо прислужниците ми доприпкаха; те също бяха чули приказките за привидения и се пробваха да ме убедят да дремя във фермата. Доста внезапно отклоних препоръките им и се разпоредих да ми приготвят легло в стаята, където бях вечерял. Подчиниха се насилствено и когато леглото беше застлано, още веднъж започнаха със сълзи на очи да ме молят да отида да преспивам във фермата. Раздразнен от настойчивостта им, си разреших избрани жестове, които ги накараха да побягнат. Тъй като не бях привикнал прислужниците да ме събличат, елементарно се оправих без тях и си легнах. Те обаче се оказаха по-загрижени, в сравнение с заслужавах с грубото си държание: бяха оставили покрай леглото запалена свещ, още една – аварийна, два револвера и няколко книги, които можеха да ме държат безсънен, само че истината е, че към този момент се бях разсънил.
В продължение на няколко часа ту четях, ту се въртях в леглото. Накрая чух звъна на камбана или на часовник, който отброи среднощ. Бях сюрпризиран, защото не бях доловил звън до този миг. Тутакси вратата се отвори и видях мащехата си; тя беше с транспарантна нощница и държеше свещник в ръката си. Приближи се до мен, стъпвайки на пръсти, а с показалец пред устните си ми подреди да запазя безмълвие, остави свещника върху нощната масичка, седна на леглото ми, сграбчи една от ръцете ми и рече:
- Пачеко, настъпи мигът, когато ще мога да ви доставя насладите, които ви дадох обещание. Преди час пристигнахме в странноприемницата. Вашият татко отиде да спи във фермата, само че щом разбрах, че сте тук, измолих позволение да прекарам нощта дружно със сестра ми Инезила. Тя ви чака и е решена да не ви отхвърля нищо, само че би трябвало преди този момент да ви осведомя за изискванията, които ще обезпечат вашето благополучие. Вие обичате Инезила и аз също ви обичам. Искам да ви събера, само че нямам желание да ви оставя сами, тъй че ще остана дружно с вас. Елате.
Мащехата ми не ми остави време да й отговоря; хвана ме за ръка и ме поведе по дълги коридори, до момента в който най-накрая стигнахме до врата, пред която тя се наведе и погледна през ключалката.
Когато се насити на гледката, рече:
- Всичко е чудесно; убедете се самичък...
Заех мястото й до ключалката и съзрях прелестната Инезила в леглото, но тя беше извънредно надалеч от скромността, която бях привикнал да одобрявам за нейна даденост. Изражението на лицето й, учестеното дишане, пламналите от пристрастеност бузи, самата й поза – всичко говореше, че чака появяването на ухажор.
След като ме остави да се нагледам на воля, Камила сподели:
- Скъпи ми Пачеко, стойте до вратата; когато мигът настъпи, ще дойда да ви предупредя.
Тя влезе вътре, а пък аз още веднъж залепих око към дупката на ключалката и видях хиляди неща, които нямам волята да опиша. Отначало Камила се разсъблече постепенно, шмугна се в леглото при сестра си и й рече:
- Клета ми Инезила, в действителност ли искаш да имаш ухажор? Бедно дете, не знаеш каква болежка ще ти аргументи той! Най-напред ще ти се нахвърли, ще те опипа цялата и след това ще те смачка, ще те прониже и раздра.
Решила, че е дала задоволително директиви на своята възпитаничка, Камила отвори вратата, води ме до леглото на сестра си и се настани дружно с нас. Какво да ви описвам за тази гибелна нощ: познах бездните на насладата и на похотта. Дълго се борех против съня и против природата, с цел да продължа до безконечност тези демонски съблазни. Най-сетне заспах и сутринта се разсъниха под бесилката на братята на Зото, лежах сред полуразложените им трупове.
Тук отшелникът прекъсна демоничния мъж и се обърна към мен с думите:
- Е, какво, сине мой? Как ви наподобява? Струва ми се, че и вие бихте се вкаменили от боязън, в случай че се бяхте озовали сред обесените.
Отвърнах:
- Отче, обиждате ме. Благородникът не трябва да се бои от нищо, изключително когато има достойнството да е капитан от валонската армия.
- И въпреки всичко, сине мой – прекъсна ме отшелникът, - чували ли сте сходно нещо да се е случвало и с някой различен?
Поколебах се и отвърнах:
- Отче, щом сеньор Пачеко е претърпял това премеждие, то би могло да се случи и с друг; въпреки всичко ще отсъдя по-точно, в случай че му наредите да продължи своя роман.
Отшелникът се обърна към захласнатия и му рече:
- Пачеко! Пачеко! В името на твоя Изкупител ти повелявам да продължиш!
Пачеко още веднъж издаде злокобен писък и заприказва:
Бях като премрял, когато побягнах от бесилката. Лутах се, без да зная накъде. Накрая срещнах пасажери, които се съжалиха над мен и ме водиха във Вента Кемада. Намерих там ханджията и моите прислужници, изглеждаха ужасно разтревожени за ориста ми. Попитах ги дали татко ми е нощувал във фермата. Отговориха ми, че никой не се е появявал.
Не посмях да остана повече във Вента Кемада и поех по пътя за Андухара. Пристигнах там след залез слънце. Странноприемницата беше пълна; подготвиха ми постелка в кухнята и си легнах; но не можах да заспя, защото нямаше по какъв начин да изтръгна от мозъка си ужасите от предходната нощ. Бях оставил горяща свещ на кухненския тезгях, само че тя внезапно изгасна и на часа усетих пагубен смут, от който кръвта във вените ми се вледени. Нещо стартира да тегли одеялото ми и чух спокоен глас, който мълвеше:
- Аз съм Камила, твоята мащеха. Студено ми е, скъпи, направи ми място под завивката.
- Аз съм, Инезила – намеси се и различен гласец, - разреши ми да легна при теб.
Събрах всичките си останали сили и изкрещях:
- Махни се, Сатана!
Тогава гласовете се обадиха:
- Защо ни гониш? Не си ли нашето мъжленце? Студено ни е. Ще запалителен огън.
Действително малко по-късно видях пламък в кухненското огнище. В помещението стана малко по-светло и открих не Инезила и Камила, а двамата братя на Зото – те висяха обесени в огнището.
От това ужасно представление едвам не припаднах. Измъкнах се от леглото; изскочих през прозореца и хукнах да тичам през полето. За миг си помислих, че щастливо съм се отървал от ужасяващите призраци, само че когато се обърнах обратно, видях обесените да ме гонят. Плюх си на петите и скоро оставих братята надалеч зад себе си. Обаче насладата ми беше къса. Гнусните създания като че ли литнаха и се озоваха паралелно с мен. Продължих да търча, само че силите ми започнаха да ме напущат.
Тогава усетих, че единият от обесените ме хвана за глезена на левия крайник. Опитах се да се отскубна, обаче другият ми пресече пътя. Той се изпречи пред лицето ми, ококори страховити очи и изплези език, червен като измъкнато от огъня желязо. Помолих за благосклонност, само че на вятъра. С едната си ръка той ме сграбчи за гърлото, а с другата ми извади окото. На мястото му вкара огнения си език. Облиза ми мозъка, тъй че аз полудях от болежка.
Тогава другият обесен, който ме държеше за левия крайник, включи в изтезанията и ноктите си. Отначало стартира да гъделичка петата ми. След това чудовището изтръгна кожата, оголи нервите, почисти ги от кръвта и се опита да свири на тях като на музикален инструмент, само че защото не издадох тон, който да му се понрави, натика палеца си в задколянната ми ямка, защипа сухожилията и стартира да ги подръпва, като че ли настройваше арфа. Накрая трансформира крайници ми в нещо сходно на галска тамбурина.
Дочувах демоничния му смях. Ужасяващата болежка ме принуждаваше да викам неистово, а неговият пъклен писък ми пригласяше. Дочувах стенанията на прокълнатите, имах възприятието, че всяка моя фибра бива разкъсвана от зъбите на братята на Зото. Накрая изгубих схващане.
На сутринта пастири ме намерили посред полето и ме донесли в тази обител. Изповядах греховете си и в подножието на разпятието открих известно облекчение от тъгите си. В този миг демоничният още веднъж изви ужасяващо и замълча.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (939)
" Ръкопис, открит в Сарагоса " или обич от първа писмен знак! " Ръкопис, открит в Сарагоса " е книга-предизвикателство, което поемат единствено върли рицари от Ордена на думите. Тя е удоволствие, което изпитват единствено тези, чието схващане е чисто и необятно отворено. Тя е път, по който се потегля с лек багаж. Тя е едно лукаво мигане, направено преди 250 години от поляк на име Ян Потоцки. Тя е галантна, вятърничава, философска, красива и от време на време ужасяваща. Тя е океан от истории. Тя е всичко, което една книга би трябвало да бъде и нищо от това, което сме очаквали. Готови ли сте да я отворите?
Историята в романа е разказана от Алфонс ван Ворден - офицер от Валонската армия, който през 1739 година потегля към Мадрид, с цел да се причисли към испанската войска. Странни условия отклоняват пътя му и го водят в Сиера Морена, където в продължение на 66 дни той живее на границата сред съновидението и действителността, познатото и непознатото, християнството и исляма, лудостта и здравия разсъдък.
Среща зли духове в тела на обаятелни дами, кабалисти, разбойници, принцеси и записва разказите им, в които се преплитат легенди, апокрифи, религии и философии. Резултатът е калейдоскоп от истории, които от време на време излизат отвън надзор. Изненадващи събуждания под бесилките, на които висят братята Зото. Съзвездия, които слизат на земята, с цел да погъделичкат нечии крайници. Мъже, които се оказват дами и дами, които са в действителност мъже. Връзки, които опонират на морала. Блудства. Приятелства. Влюбвания. Противоестествени, свръхестествени или тъкмо противоположното – ще решите сами.
" Ръкопис, открит в Сарагоса " е книга, която можеше да е написана и през вчерашния ден. Книга, която припомня на " Декамерон " и " Хиляда и една нощ ". Книга, в която историите са цялостни с готически смут, вълшебни завършения и удивителни персонажи. Всяка от тях може да бъде прочетена поотделно, само че дружно сформират скъп и непостижим разказ, където любовта и толерантността побеждават моралния фанатизъм и лицемерието. Почти три века по-късно, обградени не от вълшебства и инквизитори, а от смарт телефони и политически водачи, към момента копнеем за тези победи, нали?
Полският режисьор Войчех Йежи Хас прави филм, основан на романа на Ян Потоцки. Той излиза през 1965 година и жъне незабравим триумф в Полша и останалите европейски комунистически страни. Години по-късно е открит от Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола, които предизвикват разпространяването му в Америка.
Превод от френски Георги Цанков
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Ръкопис, открит в Сарагоса " на Ян Потоцки
Историята на демоничния Пачеко
Роден съм в Кордоба; татко ми живееше в благоденствие. Преди три години умря майка ми. Отначало моят татко изглеждаше неутешим, само че няколко месеца по-късно, когато му се наложи да замине за Севиля, се влюби в младата вдовица Камила де Тормес. Тази персона не се ползваше с изключително добра известност, доста другари на татко ми се опитваха да го отклонят от пристрастеността му, само че като че ли на инат на тях той се ожени за нея две години след гибелта на моята майка. Сватбата си отпразнуваха в Севиля и по-късно татко ми се завърна в Кордоба с Камила, новата му булка, и със сестра й, която се наричаше Инезила.
Поведението на мащехата ми изцяло оправда разнасящите се за нея клюки. Още щом се появи в нашия дом, тя стартира да ми хвърля нежни погледи. Те обаче не провокираха в мен ответни чувства; влюбих се безумно в сестра й Инезила. Скоро пристрастеността ми се усили дотам, че коленичих пред татко ми и започнах да го апелирам да ми я даде за жена. Татко ласкаво ме подвигна и рече:
- Синко, не разрешавам ви да мислите за сходен брак по три аргументи. Първо, не е обичайно да се окажете зет на личния си татко. Второ: светите догми на Църквата не позволяват такива сватби. И трето: не желая да се дамите за Инезила.
След като изброи трите аргументи, татко ми се обърна и се отдалечи.
Усамотих се в стаята си и се предадох в обятията на отчаянието. Когато научила от брачна половинка си каква е работата, мащехата ми пристигна при мен и се опита да ме убеди, че на вятъра страдам; въпреки да не ми бе позволено да стана мъж на Инезила, умерено съм можел да бъде неин кортехо, което ще рече ухажор, и че тя била подготвена да уреди нещата. Същевременно обаче ми разкри, че е влюбена в мен и посочи каква жертва принася, отстъпвайки ме на сестра си. Жадно слушах тези ласкателни за слуха ми слова; само че Инезила беше толкоз скромна, че ми се струваше невероятно някой да успее да я убеди да показа обичта ми.
Точно по това време моят татко се насочи за Мадрид, където се надяваше да си изпроси длъжността корехидор на Кордоба и взе със себе си своята брачна половинка и нейната сестра. Това странствуване трябваше да продължи не повече от два месеца, само че за мен, който не можех да вдишвам и ден без Инезила, времето течеше отвратително постепенно. В края на втория месец получих от татко ми писмо, в което той ми нареждаше да потегли да го посрещна и да го очаквам във Вента Кемада, в подножието на Сиера Морена. Няколко седмици преди този момент не бих дръзнал да пресека Сиера Морена, само че в този момент, откакто преди малко бяха обесили двамата братя на Зото, бандата му се беше разпръснала и пътищата станаха безвредни.
Тръгнах от Кордоба към 10 часа сутринта и отидох да преспя в Андухара, при най-приказливия ханджия в цяла Андалусия. Разпоредих се да ми подготви изобилна вечеря и половината храна изядох, а останалата част резервирах за из път.
На идващия ден се поддържах с остатъците в Лос Алкорнокес и вечерта дойдох във Вента Кемада. Баща ми към момента го нямаше, само че защото ми беше наредил да го очаквам, драговолно изпълних желанието му, тъй като странноприемницата се оказа просторна и комфортна. Собственикът, някой си Гонсалес от Мурсия, наивник, въпреки и огромен хвалипръцко, даде обещание да ми подготви вечеря, почтена за благороден аристократ. Докато той си вършеше работата в кухнята, аз отидох да се поразходя по брега на Гвадалаквивира, а когато се върнах, се убедих, че вечерята в действителност е превъзходна.
Щом се нахраних, споделих на Гонсалес да ми спретне леглото Забелязах, че се смути и измърмори нещо неясно. Накрая призна, че странноприемницата е завладяна от привидения, а той и фамилията му прекарвали нощите в дребна плантация край реката и добави, че в случай че желая безусловно да преспя, ще ми постеле легло до неговото.
Това предложение ми се стори несвоевременно – споделих му да върви да спи където ще, само че да ми изпрати преди този момент прислужниците ми. Той се подчини и се отдръпна поклащайки глава и присвивайки плещи.
Бързо-бързо прислужниците ми доприпкаха; те също бяха чули приказките за привидения и се пробваха да ме убедят да дремя във фермата. Доста внезапно отклоних препоръките им и се разпоредих да ми приготвят легло в стаята, където бях вечерял. Подчиниха се насилствено и когато леглото беше застлано, още веднъж започнаха със сълзи на очи да ме молят да отида да преспивам във фермата. Раздразнен от настойчивостта им, си разреших избрани жестове, които ги накараха да побягнат. Тъй като не бях привикнал прислужниците да ме събличат, елементарно се оправих без тях и си легнах. Те обаче се оказаха по-загрижени, в сравнение с заслужавах с грубото си държание: бяха оставили покрай леглото запалена свещ, още една – аварийна, два револвера и няколко книги, които можеха да ме държат безсънен, само че истината е, че към този момент се бях разсънил.
В продължение на няколко часа ту четях, ту се въртях в леглото. Накрая чух звъна на камбана или на часовник, който отброи среднощ. Бях сюрпризиран, защото не бях доловил звън до този миг. Тутакси вратата се отвори и видях мащехата си; тя беше с транспарантна нощница и държеше свещник в ръката си. Приближи се до мен, стъпвайки на пръсти, а с показалец пред устните си ми подреди да запазя безмълвие, остави свещника върху нощната масичка, седна на леглото ми, сграбчи една от ръцете ми и рече:
- Пачеко, настъпи мигът, когато ще мога да ви доставя насладите, които ви дадох обещание. Преди час пристигнахме в странноприемницата. Вашият татко отиде да спи във фермата, само че щом разбрах, че сте тук, измолих позволение да прекарам нощта дружно със сестра ми Инезила. Тя ви чака и е решена да не ви отхвърля нищо, само че би трябвало преди този момент да ви осведомя за изискванията, които ще обезпечат вашето благополучие. Вие обичате Инезила и аз също ви обичам. Искам да ви събера, само че нямам желание да ви оставя сами, тъй че ще остана дружно с вас. Елате.
Мащехата ми не ми остави време да й отговоря; хвана ме за ръка и ме поведе по дълги коридори, до момента в който най-накрая стигнахме до врата, пред която тя се наведе и погледна през ключалката.
Когато се насити на гледката, рече:
- Всичко е чудесно; убедете се самичък...
Заех мястото й до ключалката и съзрях прелестната Инезила в леглото, но тя беше извънредно надалеч от скромността, която бях привикнал да одобрявам за нейна даденост. Изражението на лицето й, учестеното дишане, пламналите от пристрастеност бузи, самата й поза – всичко говореше, че чака появяването на ухажор.
След като ме остави да се нагледам на воля, Камила сподели:
- Скъпи ми Пачеко, стойте до вратата; когато мигът настъпи, ще дойда да ви предупредя.
Тя влезе вътре, а пък аз още веднъж залепих око към дупката на ключалката и видях хиляди неща, които нямам волята да опиша. Отначало Камила се разсъблече постепенно, шмугна се в леглото при сестра си и й рече:
- Клета ми Инезила, в действителност ли искаш да имаш ухажор? Бедно дете, не знаеш каква болежка ще ти аргументи той! Най-напред ще ти се нахвърли, ще те опипа цялата и след това ще те смачка, ще те прониже и раздра.
Решила, че е дала задоволително директиви на своята възпитаничка, Камила отвори вратата, води ме до леглото на сестра си и се настани дружно с нас. Какво да ви описвам за тази гибелна нощ: познах бездните на насладата и на похотта. Дълго се борех против съня и против природата, с цел да продължа до безконечност тези демонски съблазни. Най-сетне заспах и сутринта се разсъниха под бесилката на братята на Зото, лежах сред полуразложените им трупове.
Тук отшелникът прекъсна демоничния мъж и се обърна към мен с думите:
- Е, какво, сине мой? Как ви наподобява? Струва ми се, че и вие бихте се вкаменили от боязън, в случай че се бяхте озовали сред обесените.
Отвърнах:
- Отче, обиждате ме. Благородникът не трябва да се бои от нищо, изключително когато има достойнството да е капитан от валонската армия.
- И въпреки всичко, сине мой – прекъсна ме отшелникът, - чували ли сте сходно нещо да се е случвало и с някой различен?
Поколебах се и отвърнах:
- Отче, щом сеньор Пачеко е претърпял това премеждие, то би могло да се случи и с друг; въпреки всичко ще отсъдя по-точно, в случай че му наредите да продължи своя роман.
Отшелникът се обърна към захласнатия и му рече:
- Пачеко! Пачеко! В името на твоя Изкупител ти повелявам да продължиш!
Пачеко още веднъж издаде злокобен писък и заприказва:
Бях като премрял, когато побягнах от бесилката. Лутах се, без да зная накъде. Накрая срещнах пасажери, които се съжалиха над мен и ме водиха във Вента Кемада. Намерих там ханджията и моите прислужници, изглеждаха ужасно разтревожени за ориста ми. Попитах ги дали татко ми е нощувал във фермата. Отговориха ми, че никой не се е появявал.
Не посмях да остана повече във Вента Кемада и поех по пътя за Андухара. Пристигнах там след залез слънце. Странноприемницата беше пълна; подготвиха ми постелка в кухнята и си легнах; но не можах да заспя, защото нямаше по какъв начин да изтръгна от мозъка си ужасите от предходната нощ. Бях оставил горяща свещ на кухненския тезгях, само че тя внезапно изгасна и на часа усетих пагубен смут, от който кръвта във вените ми се вледени. Нещо стартира да тегли одеялото ми и чух спокоен глас, който мълвеше:
- Аз съм Камила, твоята мащеха. Студено ми е, скъпи, направи ми място под завивката.
- Аз съм, Инезила – намеси се и различен гласец, - разреши ми да легна при теб.
Събрах всичките си останали сили и изкрещях:
- Махни се, Сатана!
Тогава гласовете се обадиха:
- Защо ни гониш? Не си ли нашето мъжленце? Студено ни е. Ще запалителен огън.
Действително малко по-късно видях пламък в кухненското огнище. В помещението стана малко по-светло и открих не Инезила и Камила, а двамата братя на Зото – те висяха обесени в огнището.
От това ужасно представление едвам не припаднах. Измъкнах се от леглото; изскочих през прозореца и хукнах да тичам през полето. За миг си помислих, че щастливо съм се отървал от ужасяващите призраци, само че когато се обърнах обратно, видях обесените да ме гонят. Плюх си на петите и скоро оставих братята надалеч зад себе си. Обаче насладата ми беше къса. Гнусните създания като че ли литнаха и се озоваха паралелно с мен. Продължих да търча, само че силите ми започнаха да ме напущат.
Тогава усетих, че единият от обесените ме хвана за глезена на левия крайник. Опитах се да се отскубна, обаче другият ми пресече пътя. Той се изпречи пред лицето ми, ококори страховити очи и изплези език, червен като измъкнато от огъня желязо. Помолих за благосклонност, само че на вятъра. С едната си ръка той ме сграбчи за гърлото, а с другата ми извади окото. На мястото му вкара огнения си език. Облиза ми мозъка, тъй че аз полудях от болежка.
Тогава другият обесен, който ме държеше за левия крайник, включи в изтезанията и ноктите си. Отначало стартира да гъделичка петата ми. След това чудовището изтръгна кожата, оголи нервите, почисти ги от кръвта и се опита да свири на тях като на музикален инструмент, само че защото не издадох тон, който да му се понрави, натика палеца си в задколянната ми ямка, защипа сухожилията и стартира да ги подръпва, като че ли настройваше арфа. Накрая трансформира крайници ми в нещо сходно на галска тамбурина.
Дочувах демоничния му смях. Ужасяващата болежка ме принуждаваше да викам неистово, а неговият пъклен писък ми пригласяше. Дочувах стенанията на прокълнатите, имах възприятието, че всяка моя фибра бива разкъсвана от зъбите на братята на Зото. Накрая изгубих схващане.
На сутринта пастири ме намерили посред полето и ме донесли в тази обител. Изповядах греховете си и в подножието на разпятието открих известно облекчение от тъгите си. В този миг демоничният още веднъж изви ужасяващо и замълча.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (939)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ