Откъс от "Поезия" на Пабло Неруда
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Поезия ", с създател Пабло Неруда, възложен от Издателство " Колибри "
Излиза от щемпел първокласно двуезично издание с защити творби на Пабло Неруда в превод на Никола Инджов. Дизайнът на корицата е дело на Кирил Златков.
Сборникът " Поезия " води към някои страници на фамозния чилийски лирик Пабло Неруда, съхранени в паметта и разсъдъка на четящото човечество. Испаноезичният притежател на Нобелова премия сътвори творчество, което е безподобен отклик на събития с народен, континентален и планетарен обсег. Той реализира гениалното си дарование в разнообразни естетики на международния книжовен авангард – символизма, имажинизма, акмеизма, сюрреализма. Написа блестящи поеми, исторически епоси, прокламации, прозаични и автобиографични страници, любовни сонети... " Често съм писал със зелено мастило, което е моят персонален знак на фантазията и вярата ", споделя Неруда. Днес откривателите го дефинират като един от двайсетте най-големи поети на човечеството за всички времена.
Пабло Неруда е псевдонимът на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто – стихотворец, публицист, посланик, сенатор, претендент за президент на своята страна, Чили; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия стихотворец Ян Неруда. Пабло Неруда се отличава с удивително художествено въображение и неслучайно е считан за един от най-видните и авторитетни създатели на своя век. Сред многочислените му оценки изпъкват Нобеловата премия за литература за 1971 година и званието " лекар хонорис идея " от Оксфордския университет.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
ПОЕЗИЯТА
Онези години Поезията понечи
да ме потърси. Откъде произлезе
не зная – от река или зима.
Как и по кое време бе – не зная,
ни гласове бяха, ни бяха
думи, нито мълчание
Но от някаква улица ме зовеше,
от вейките на нощта. Набързо
всред всичко друго,
около огньове бунтовни
Навярно, изгубила облик,
завръщаше се самотна.
И ме докосна.
Какво да ѝ бях споделил тогава?
Устата ми не умееше да назовава,
очите ми бяха слепи,
в душата ми нещо трептеше –
изгубени криле или тресчица,
и си потеглих самичък и уединен,
усещах се като на клада.
И написах първия ред неразбираем.
Непонятен, безтелесен, чиста
глупотевина, чисто знание
на човек, който не знае нищо
И видях незабавно
небе – разсипано и намерено,
планети и пулсиращо изобилие,
сянка, пробита
от стрели, цветя и огън,
всемогъща нощ, всемир
И аз, незначително творение,
заслепен от безмерност
пуста и озвездена,
сходна на свещенодействие –
усетих се като транспарантен
откъслек от пропаст,
поех със звездите.
И сърцето ми се развихри!
Из ДВАДЕСЕТ СТИХОТВОРЕНИЯЗА ЛЮБОВТА И ЕДНА ОТЧАЯНА ПЕСЕН
Най-тъжните стихове мога тази нощ да напиша.
Да напиша да вземем за пример: " Озвездена нощта е
и сини трептят светилата надалеч ".
Кръжи нощният вятър в небето и пее.
Най-тъжните стихове мога тази нощ да напиша.
Исках я, а и тя ме искаше понякога.
В такива нощи в ръцете си я поемах.
Целувах я толкоз пъти под небето безпределно.
Тя ме искаше, а понякога и аз я желаех.
Как да не обичам очите ѝ, взрени в мене.
Най-тъжните стихове мога тази нощ да напиша.
Да мисля, че не я владея. Да усещам, че съм я изгубил.
Да чувам нощта безкрайна, по-безкрайна без нея.
И стихът да пада в душата ми като роса в тревата.
Има ли значение, че любовта ми не я опази.
Нощта е озвездена и тя не е с мене.
Из СТО ЛЮБОВНИ СОНЕТА
IV
Не се не помни дивата клисура,
с пулсиращите мириси, където
от време на време прелита птица мудна
и мокра като в зимна дреха.
Не се не помни харизано благополучие:
всевластни мириси, златиста глина,
лудешки корени, дъбрави диви
и шубраци с остриетата на шпаги.
Не се не помни цветето, което
донесе ти от сенки, от смълчани
води. От пяна по скалите цвете
Бе както всеки път и в никакъв случай, да идем,
където нищо никого не чака,
само че всичко се на някого надява.
XII
Изцяло жена, узряла ябълка, топла луна,
от водорасли прохлада, мирис от ярко тресавище
Каква мъгла транспарантна сред твоите опори?
Каква антична нощ под сетивата мъжки?
Ах, любовта е път сред звезди и водопади,
сред застинал въздух и брашнени стихии,
стълкновение сред светкавици среднощни
и две тела в една-едничка полуда.
Обхождам с устни твоя дребен космос,
бреговете и селенията твои,
в приятност се трансформира детеродният огън,
пробягва пътищата на кръвта, до момента в който
още веднъж стане карамфил среднощен
и в сянката разцъфне мълниеносно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (868)
Излиза от щемпел първокласно двуезично издание с защити творби на Пабло Неруда в превод на Никола Инджов. Дизайнът на корицата е дело на Кирил Златков.
Сборникът " Поезия " води към някои страници на фамозния чилийски лирик Пабло Неруда, съхранени в паметта и разсъдъка на четящото човечество. Испаноезичният притежател на Нобелова премия сътвори творчество, което е безподобен отклик на събития с народен, континентален и планетарен обсег. Той реализира гениалното си дарование в разнообразни естетики на международния книжовен авангард – символизма, имажинизма, акмеизма, сюрреализма. Написа блестящи поеми, исторически епоси, прокламации, прозаични и автобиографични страници, любовни сонети... " Често съм писал със зелено мастило, което е моят персонален знак на фантазията и вярата ", споделя Неруда. Днес откривателите го дефинират като един от двайсетте най-големи поети на човечеството за всички времена.
Пабло Неруда е псевдонимът на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто – стихотворец, публицист, посланик, сенатор, претендент за президент на своята страна, Чили; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия стихотворец Ян Неруда. Пабло Неруда се отличава с удивително художествено въображение и неслучайно е считан за един от най-видните и авторитетни създатели на своя век. Сред многочислените му оценки изпъкват Нобеловата премия за литература за 1971 година и званието " лекар хонорис идея " от Оксфордския университет.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
ПОЕЗИЯТА
Онези години Поезията понечи
да ме потърси. Откъде произлезе
не зная – от река или зима.
Как и по кое време бе – не зная,
ни гласове бяха, ни бяха
думи, нито мълчание
Но от някаква улица ме зовеше,
от вейките на нощта. Набързо
всред всичко друго,
около огньове бунтовни
Навярно, изгубила облик,
завръщаше се самотна.
И ме докосна.
Какво да ѝ бях споделил тогава?
Устата ми не умееше да назовава,
очите ми бяха слепи,
в душата ми нещо трептеше –
изгубени криле или тресчица,
и си потеглих самичък и уединен,
усещах се като на клада.
И написах първия ред неразбираем.
Непонятен, безтелесен, чиста
глупотевина, чисто знание
на човек, който не знае нищо
И видях незабавно
небе – разсипано и намерено,
планети и пулсиращо изобилие,
сянка, пробита
от стрели, цветя и огън,
всемогъща нощ, всемир
И аз, незначително творение,
заслепен от безмерност
пуста и озвездена,
сходна на свещенодействие –
усетих се като транспарантен
откъслек от пропаст,
поех със звездите.
И сърцето ми се развихри!
Из ДВАДЕСЕТ СТИХОТВОРЕНИЯЗА ЛЮБОВТА И ЕДНА ОТЧАЯНА ПЕСЕН
Най-тъжните стихове мога тази нощ да напиша.
Да напиша да вземем за пример: " Озвездена нощта е
и сини трептят светилата надалеч ".
Кръжи нощният вятър в небето и пее.
Най-тъжните стихове мога тази нощ да напиша.
Исках я, а и тя ме искаше понякога.
В такива нощи в ръцете си я поемах.
Целувах я толкоз пъти под небето безпределно.
Тя ме искаше, а понякога и аз я желаех.
Как да не обичам очите ѝ, взрени в мене.
Най-тъжните стихове мога тази нощ да напиша.
Да мисля, че не я владея. Да усещам, че съм я изгубил.
Да чувам нощта безкрайна, по-безкрайна без нея.
И стихът да пада в душата ми като роса в тревата.
Има ли значение, че любовта ми не я опази.
Нощта е озвездена и тя не е с мене.
Из СТО ЛЮБОВНИ СОНЕТА
IV
Не се не помни дивата клисура,
с пулсиращите мириси, където
от време на време прелита птица мудна
и мокра като в зимна дреха.
Не се не помни харизано благополучие:
всевластни мириси, златиста глина,
лудешки корени, дъбрави диви
и шубраци с остриетата на шпаги.
Не се не помни цветето, което
донесе ти от сенки, от смълчани
води. От пяна по скалите цвете
Бе както всеки път и в никакъв случай, да идем,
където нищо никого не чака,
само че всичко се на някого надява.
XII
Изцяло жена, узряла ябълка, топла луна,
от водорасли прохлада, мирис от ярко тресавище
Каква мъгла транспарантна сред твоите опори?
Каква антична нощ под сетивата мъжки?
Ах, любовта е път сред звезди и водопади,
сред застинал въздух и брашнени стихии,
стълкновение сред светкавици среднощни
и две тела в една-едничка полуда.
Обхождам с устни твоя дребен космос,
бреговете и селенията твои,
в приятност се трансформира детеродният огън,
пробягва пътищата на кръвта, до момента в който
още веднъж стане карамфил среднощен
и в сянката разцъфне мълниеносно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (868)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ