Откъс от "Пътувам себе си. Спомени" на Юлия Кръстева. Самюел Док
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Пътувам себе си. Спомени ", с създатели Юлия Кръстева, Самюел Док, възложен от Издателство " Колибри ".
Една орис, едно перо. " Мултивселена " – както се показва Юлия Кръстева. Разпознаваема чужденка, близка непозната, спокойна бунтарка? На 20 юли излиза книгата " Пътувам себе си ". В нея за първи път бележитата френска интелектуалка споделя своя живот, " пътувайки себе си " през превратностите на времето.
" Пътувам себе си " има формата на разговор, простира се на границата сред биографичния род и психическото проучване. Разказва за детството в комунистическа България, ученето, изгнанието, срещите по пътя, обичаните хора, брака със Солерс като " едно от изящните изкуства ", сина Давид, работата, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизма по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. И, несъмнено, за преподавателската активност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети.
От всичко това са произтекли тествания, писания, болежка Юлия Кръстева е трансформирала броденето във витално придвижване, тъгата – в проницателност, пристрастеността към изкуството и литературата – в грижа, в пристрастеност към другия. Читателят ще може освен да наблюдава изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-изявените българки, оставила ослепителен отпечатък върху развиването на международната научна мисъл, да вникне във възгледите й за политиката и процесите в обществото, само че и да се допре до интимния свят на майката, брачната половинка, индивида.
Юлия Кръстева е родена в Сливен през 1941 година След като приключва френска лингвистика в Софийския университет, през 1965 година отпътува с френска стипендия за Париж, където работи в тясно съдействие с видни мислители като Ролан Барт, Емил Бенвенист, Люсиен Голдман, Жак Лакан, Жак Дерида и доста други. Още в първата си книга " Семиотика. Изследвания за семанализ " (1969) Юлия Кръстева открива един абсурд: художественият текст се вписва в езика, само че в същото време се нарежда и против него, преобразява го.
В докторската си дисертация на тематика " Революцията в поетическия език " (1974) тя упорства за използване на психоаналитичната доктрина към езика и литературата. Участва в авангардното списание " Тел кел ", учредено от брачна половинка й – видния френски публицист Филип Солерс. Оттогава до момента творчеството на Юлия Кръстева наброява голям брой проучвания в региона на психоанализата, структурната филология, семиологията, философския феминизъм и литературознанието, както и няколко романа, част от които са преведени на български.
Самюел Док е френски клиничен психолог и публицист. Първият му разказ, " Апокалипсисът на Йонатан " (2012), е добре признат от читателската аудитория и от рецензията. Широк отзив намират написаните в съавторство проучвания " Новият конфликт на поколенията " (2015) и " Новата незадоволеност от културата " (2017) по прилика с известното съчинение на Фройд. От 2012 година е колумнист в " Хъфингтън Поуст ".
превод Красимир Кавалджиев
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Юлия Кръстева, Самюел Док - " Пътувам себе си " - фрагмент
Юлия Кръстева – едно " другаде " тук, в нашия свят
Никога няма да не помни нашата среща. Лице с високи скули, остроумен взор, необятна усмивка. Елегантна, себеовладяна, без да е напрегната – харесва ми силата, която струи от нейното наличие. Приема ме в дома си – мен, магнетофона ми, въпросите ми. Пием китайски чай в този спокоен и ярък апартамент. Тя си спомня, аз я подбутвам. Книгата се написа от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните прекарвания, страсти, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък. Хуморът ѝ ми подхожда, смеем се и това шерване стопява едвам забележимата потиснатост на автобиографичното упражнение.
Обсипаната с трофеи и почести интелектуалка съживява мемоари, премисля своето " пътешестване " дружно с мен. Строга? Съвсем не. Съсредоточена, по-скоро взискателна. И стеснителна. Силно присъстваща. Наблюдава ме, психоаналитичката проучва психолога и назад, разбираме се, сред нас се основава връзка, самата същност на нашето прекарване. Обгръща с пръсти чашата чай, до момента в който доверява тайните си, размишлява, усмихва се. Магията работи. Точен език, блестящ разсъдък, вглъбено заслушване в афектите – аз придружавам Юлия Кръстева в процеса на нейното откриване. Изградила е своеобразието си в това " другаде ".
Слушам историята ѝ. Разплитам мрежата на съществуването и се връщам обратно по нишката. Детството в комунистическа България, учението, изгнанието, срещите по пътя, обичаните хора, бракът със Солерс като едно от изящните изкуства, синът Давид и отново работа, постоянно работа, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизмът по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. От всичко това са произтекли тествания, тъга, писания.
Юлия Кръстева е трансформирала броденето във витално придвижване, тъгата – в проницателност, пристрастеността към изкуството и литературата – в грижа, в пристрастеност към другия. Погледът ѝ е ориентиран напълно към мен, прекосява ме и уцелва другия. Изживявам пълноценно това неосезаемо съучастничество, тази същинска среща.
Познавате ли Юлия Кръстева? Едва ли, макар че тя е известна, само че другаде. Аз персонално я открих с помощта на Мари-Франс Кастаред – психоаналитичка, с която написахме книга за конфликта сред поколенията и която ме посъветва да посетя нейна среща с читатели. И по този начин, една вечер отидох в книжарница близо до Монпарнас.
Юлия представяше " Нагони на времето ". Остър разум, благосклонна емпатия, неутолимо любознание, хипнотичен ураган от хрумвания: новост на фройдисткото завещание, Европа в рецесия, брак за всички, престижност на майчинството, потребността да имаме вяра – бях изумен от нейната прозорливост и от широтата на изследователското ѝ поле.
Прочетох " Нагони на времето ". И разгласих възторжена критика в " Хъфингтън Поуст ". В нашето толкоз безредно време, в което езикът се разпада, а психическият живот се губи, Юлия Кръстева предлага да изградим хуманизма върху нови основи. Още същия ден получих от нея електронно известие с благодарности. За мен това беше огромна чест.
След няколко месеца Клод Дюран, общоприет шеф на издателство " Фаяр ", ми предложи план за биография под формата на разговор, книга сред биографичния род и психическото проучване – Юлия желаела аз да осъществя това начинание. Да не би да има неточност? Не, за мен ставало въпрос! Аз съм клиничен психолог и публицист, само че не се схващам като интелектуалец или актьор, а по-скоро като майстор, служащ, пиша по едно и също време внимателно и енергично, до момента в който не осъзная, че би трябвало да пиша още, да предприемам отново, да изобретявам, да се премислям.
Ще съумея ли да я предразположа да разбули своя съкровен свят, който крие от толкоз време? Бяха ми нужни няколко месеца, с цел да прочета всичко написано от нея: романите ѝ – от " Самураите " до " Вълшебният часовник ", трилогията ѝ за женския талант – Арент, Клайн, Колет, есетата ѝ " Черно слънце ", " Власти на ужаса ", " Истории на любовта " и всички останали. Няколко месеца, с цел да се срещна с теоретичните ѝ приноси по време на дългогодишната ѝ преподавателска процедура в университета " Париж-VII " или оттатък Атлантика и да проследя многочислените ѝ борби... Няколко месеца, с цел да очертая главните линии на живот, предан напълно на творчеството и на сублимацията, и да прозра – оттатък теорията и на границата на фикцията – нейните мадлени, грапавини, секрети бездни.
Обзема ме носталгия в мига, когато ви оставям да се потопите в резултата от нашата взаимна работа. Ще ми липсват диалозите, смеховете ни. С наслаждение я оставях да прави това, което умее най-добре: да развива и уточни мисълта си, до момента в който напредвахме в изгубените ѝ, а след това и преоткрити територии. Надявам се, читателят ще наблюдава с приятност житейския път на тази изключителна жена, толкоз съобразителна и обаятелна. А аз, не, аз в никакъв случай няма да не помни.
Една орис, едно перо. " Мултивселена " – както се показва тя. Разпознаваема чужденка, близка непозната, спокойна бунтарка? Една мисъл, която допира твърдото ядро на човешкото създание, разкриващо ужаса и прелестта на другостта в себе си, отвън себе си.
Юлия Кръстева? Едно далечно и въпреки всичко така близко " другаде ". Едно " другаде " тук, в нашия свят.
Самюел Док
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (938)
Една орис, едно перо. " Мултивселена " – както се показва Юлия Кръстева. Разпознаваема чужденка, близка непозната, спокойна бунтарка? На 20 юли излиза книгата " Пътувам себе си ". В нея за първи път бележитата френска интелектуалка споделя своя живот, " пътувайки себе си " през превратностите на времето.
" Пътувам себе си " има формата на разговор, простира се на границата сред биографичния род и психическото проучване. Разказва за детството в комунистическа България, ученето, изгнанието, срещите по пътя, обичаните хора, брака със Солерс като " едно от изящните изкуства ", сина Давид, работата, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизма по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. И, несъмнено, за преподавателската активност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети.
От всичко това са произтекли тествания, писания, болежка Юлия Кръстева е трансформирала броденето във витално придвижване, тъгата – в проницателност, пристрастеността към изкуството и литературата – в грижа, в пристрастеност към другия. Читателят ще може освен да наблюдава изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-изявените българки, оставила ослепителен отпечатък върху развиването на международната научна мисъл, да вникне във възгледите й за политиката и процесите в обществото, само че и да се допре до интимния свят на майката, брачната половинка, индивида.
Юлия Кръстева е родена в Сливен през 1941 година След като приключва френска лингвистика в Софийския университет, през 1965 година отпътува с френска стипендия за Париж, където работи в тясно съдействие с видни мислители като Ролан Барт, Емил Бенвенист, Люсиен Голдман, Жак Лакан, Жак Дерида и доста други. Още в първата си книга " Семиотика. Изследвания за семанализ " (1969) Юлия Кръстева открива един абсурд: художественият текст се вписва в езика, само че в същото време се нарежда и против него, преобразява го.
В докторската си дисертация на тематика " Революцията в поетическия език " (1974) тя упорства за използване на психоаналитичната доктрина към езика и литературата. Участва в авангардното списание " Тел кел ", учредено от брачна половинка й – видния френски публицист Филип Солерс. Оттогава до момента творчеството на Юлия Кръстева наброява голям брой проучвания в региона на психоанализата, структурната филология, семиологията, философския феминизъм и литературознанието, както и няколко романа, част от които са преведени на български.
Самюел Док е френски клиничен психолог и публицист. Първият му разказ, " Апокалипсисът на Йонатан " (2012), е добре признат от читателската аудитория и от рецензията. Широк отзив намират написаните в съавторство проучвания " Новият конфликт на поколенията " (2015) и " Новата незадоволеност от културата " (2017) по прилика с известното съчинение на Фройд. От 2012 година е колумнист в " Хъфингтън Поуст ".
превод Красимир Кавалджиев
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Юлия Кръстева, Самюел Док - " Пътувам себе си " - фрагмент
Юлия Кръстева – едно " другаде " тук, в нашия свят
Никога няма да не помни нашата среща. Лице с високи скули, остроумен взор, необятна усмивка. Елегантна, себеовладяна, без да е напрегната – харесва ми силата, която струи от нейното наличие. Приема ме в дома си – мен, магнетофона ми, въпросите ми. Пием китайски чай в този спокоен и ярък апартамент. Тя си спомня, аз я подбутвам. Книгата се написа от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните прекарвания, страсти, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък. Хуморът ѝ ми подхожда, смеем се и това шерване стопява едвам забележимата потиснатост на автобиографичното упражнение.
Обсипаната с трофеи и почести интелектуалка съживява мемоари, премисля своето " пътешестване " дружно с мен. Строга? Съвсем не. Съсредоточена, по-скоро взискателна. И стеснителна. Силно присъстваща. Наблюдава ме, психоаналитичката проучва психолога и назад, разбираме се, сред нас се основава връзка, самата същност на нашето прекарване. Обгръща с пръсти чашата чай, до момента в който доверява тайните си, размишлява, усмихва се. Магията работи. Точен език, блестящ разсъдък, вглъбено заслушване в афектите – аз придружавам Юлия Кръстева в процеса на нейното откриване. Изградила е своеобразието си в това " другаде ".
Слушам историята ѝ. Разплитам мрежата на съществуването и се връщам обратно по нишката. Детството в комунистическа България, учението, изгнанието, срещите по пътя, обичаните хора, бракът със Солерс като едно от изящните изкуства, синът Давид и отново работа, постоянно работа, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизмът по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. От всичко това са произтекли тествания, тъга, писания.
Юлия Кръстева е трансформирала броденето във витално придвижване, тъгата – в проницателност, пристрастеността към изкуството и литературата – в грижа, в пристрастеност към другия. Погледът ѝ е ориентиран напълно към мен, прекосява ме и уцелва другия. Изживявам пълноценно това неосезаемо съучастничество, тази същинска среща.
Познавате ли Юлия Кръстева? Едва ли, макар че тя е известна, само че другаде. Аз персонално я открих с помощта на Мари-Франс Кастаред – психоаналитичка, с която написахме книга за конфликта сред поколенията и която ме посъветва да посетя нейна среща с читатели. И по този начин, една вечер отидох в книжарница близо до Монпарнас.
Юлия представяше " Нагони на времето ". Остър разум, благосклонна емпатия, неутолимо любознание, хипнотичен ураган от хрумвания: новост на фройдисткото завещание, Европа в рецесия, брак за всички, престижност на майчинството, потребността да имаме вяра – бях изумен от нейната прозорливост и от широтата на изследователското ѝ поле.
Прочетох " Нагони на времето ". И разгласих възторжена критика в " Хъфингтън Поуст ". В нашето толкоз безредно време, в което езикът се разпада, а психическият живот се губи, Юлия Кръстева предлага да изградим хуманизма върху нови основи. Още същия ден получих от нея електронно известие с благодарности. За мен това беше огромна чест.
След няколко месеца Клод Дюран, общоприет шеф на издателство " Фаяр ", ми предложи план за биография под формата на разговор, книга сред биографичния род и психическото проучване – Юлия желаела аз да осъществя това начинание. Да не би да има неточност? Не, за мен ставало въпрос! Аз съм клиничен психолог и публицист, само че не се схващам като интелектуалец или актьор, а по-скоро като майстор, служащ, пиша по едно и също време внимателно и енергично, до момента в който не осъзная, че би трябвало да пиша още, да предприемам отново, да изобретявам, да се премислям.
Ще съумея ли да я предразположа да разбули своя съкровен свят, който крие от толкоз време? Бяха ми нужни няколко месеца, с цел да прочета всичко написано от нея: романите ѝ – от " Самураите " до " Вълшебният часовник ", трилогията ѝ за женския талант – Арент, Клайн, Колет, есетата ѝ " Черно слънце ", " Власти на ужаса ", " Истории на любовта " и всички останали. Няколко месеца, с цел да се срещна с теоретичните ѝ приноси по време на дългогодишната ѝ преподавателска процедура в университета " Париж-VII " или оттатък Атлантика и да проследя многочислените ѝ борби... Няколко месеца, с цел да очертая главните линии на живот, предан напълно на творчеството и на сублимацията, и да прозра – оттатък теорията и на границата на фикцията – нейните мадлени, грапавини, секрети бездни.
Обзема ме носталгия в мига, когато ви оставям да се потопите в резултата от нашата взаимна работа. Ще ми липсват диалозите, смеховете ни. С наслаждение я оставях да прави това, което умее най-добре: да развива и уточни мисълта си, до момента в който напредвахме в изгубените ѝ, а след това и преоткрити територии. Надявам се, читателят ще наблюдава с приятност житейския път на тази изключителна жена, толкоз съобразителна и обаятелна. А аз, не, аз в никакъв случай няма да не помни.
Една орис, едно перо. " Мултивселена " – както се показва тя. Разпознаваема чужденка, близка непозната, спокойна бунтарка? Една мисъл, която допира твърдото ядро на човешкото създание, разкриващо ужаса и прелестта на другостта в себе си, отвън себе си.
Юлия Кръстева? Едно далечно и въпреки всичко така близко " другаде ". Едно " другаде " тук, в нашия свят.
Самюел Док
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (938)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ