"Октомври, Октомври" на Катя Бейлън
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Октомври, Октомври ", с създател Катя Бейлън, възложен от издателство " Дъбови листа "
" Октомври, Октомври " от Катя Бейлън е нов разказ за деца с фантазии, диви и свободни. Издателство " Дъбови листа " показва книга, притежател на огромната премия за детска и юношеска литература " Карнеги "
Какво е първото нещо, което ви хрумва, когато чуете " Октомври, Октомври "? Може ли по този начин да се споделя едно момиченце, което живее в гората, а татко ѝ се обръща към нея с това име, като постоянно го повтаря два пъти. Сякаш по този начин желае да ѝ покаже какъв брой е специфична.
" Октомври, Октомври " е увлекателна и смислена история, която пресъздава хармоничното единение сред дивата природа и живота в града - два радикално разнообразни свята, които не се опълчват един на различен. Докато съчинява чудновати истории и търси скъпи съкровища в гората, които събира в малко сандъче, момиченцето избавя едно изоставено бебе сова, като това я учи на съчувствие и съпричастност.
Романът е притежател на влиятелната интернационална премия за детска и юношеска литература " Карнеги " (2022). Книгата е лиричен и книжовен шедьовър, който демонстрира на децата по какъв начин да разперят крилете си, а на родителите - по какъв начин да поддържат този свободен полет на въображението.
Историята слага всемирен въпроси, свързани с изборите, които вършим, възприятието за виновност, превъзмогването на срама от отменяне при децата, оправянето с страстите на гняв, яд, горест, отчаяние и самотност. Писателката основава превъзходни описания, посредством които вплита в сюжета едни от най-важните човешки добродетели - свободолюбие, любознание, съчувствие, почитание към духа на предишното и сегашното, самообладание и признателност. Историята има още по-дълбок смисъл, тъй като споделя за кръговрата на живота, само че през погледа на 11-годишното момиченце Октомври.
" Когато видях за първи път чуждоезиковото издание на романа на Катя Бейлън, още тогава знаех, че желая тази невероятна книга да стигне до децата в България, които са на възраст сред 9 и 14 години. Вярвам, че добродетелите, разказани по занимателен и трогателен метод, ще развълнуват детската душа, като ще отворят ново пространство за разсмисъл в родителите ", споделя Нуша Роянова - издател, публицист и художник.
Действието в романа ще ви придвижи във вълшебния свят на дивите животни и растения, където Октомври вижда всичко друго, а след това незабелязано майка ѝ, която я напуща, когато още е дребна, се връща ненадейно, с цел да открадне тези моменти на независимост. Но дали това е по този начин, както наподобява, когато момиченцето попада в огромния град?
" Ние живеем в гората и сме диви. " Така дребното дете разказва в едно изречение усещанията, които има.
Октомври обича толкоз мощно дивата природа и приключенията в гората, като не позволява, че може да открие и различен живот - около брега на река Темза. Живот, цялостен с фантазии и нови другарства.
" Децата могат да бъдат диви и свободни на всички места - без значение дали са в гората или в града, като по този начин опознават най-хубавото от двата свята. Този разказ е толкоз удивителен, че няма по какъв начин да бъде пропуснат, тъй като той живее във времето на децата, които порастват с истории на почитание и обич към живата и неживата природа. Истории, които преди този момент са чули от някой възрастен. И тогава си спомнят още веднъж за хубостта на небето, слънцето, дърветата, цветята, животните ", допълват от издателство " Дъбови листа ".
Детският разказ се отличава с безподобен жанр на писане и бездънен смисъл на посланията, които се простират оттатък последната страница на историята. Тя по скоро е мотив за продължение, а не свършек. Децата сами ще схванат това, когато прочетат книгата, тъй като Катя Бейлън оставя финала на детската фикция, като ги кара да мечтаят за нови светове. В края на тази житейска история, разказана през мислите на дребното момиченце Октомври, писателката подсказва на родителите по какъв начин могат да удължат приключението на децата с книгата, като им оказват помощ да развият своите прекарвания в освен това, което пробужда детското любознание.
Художник на книгата е известната илюстраторка Анджела Хардинг. Българското издание е в превод от британски на Габриела Кожухарова, редактор на романа е Бела Чолакова.
Катя Бейлън следва британска лингвистика в университета. Оттогава е работила в доста учебни заведения за деца със специфични потребности и сега е съуправителка на благотворителната организация " Мейнспринг Артс ", която провежда креативен семинари за невронетипични хора. Когато не написа книги или планове, тя обича да преглежда уеб сайтове за избавяне на бездомни кучета и да прави печива, като се пробва да не умори всичките си домашни растения. Живее в Лондон дружно с колегата си и безумно мързеливото си куче Рафи. Катя Бейлън е създател на " The Space We`re In ".
Корицата на романа споделя още за историята:
Октомври и татко ѝ живеят в гората. Спят в къщата, която Татко им е построил, и се познават като най-хубави другари с дърветата, камъните, езерото и звездите. Те живеят в гората и са диви. И нещата постоянно са били такива. Докато не идва годината, в която Октомври навършва единайсет. Това е годината, в която Октомври избавя бебе сова. Годината, в която Татко пада от най-голямото дърво в гората и влиза в болница. Годината, в която дамата, представяща се за майка на Октомври, се връща. Годината, в която всичко се трансформира.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Из " Октомври, Октомври " от Катя Бейлън
Октомври, октомвриС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
На сутринта след бурята накрай нашата гора откриваме совата. Обрулена е от вятъра, със замръзнали в полет крила и оцъклени очи. Докосвам леко перата ѝ с върха на пръстите си и се сюрпризирам, тъй като имам възприятието, че докосвам към момента жива сова, макар че тя незабелязано се е пренесла другаде. Татко към този момент копае дупка за нея в напоената от дъжда земя.
Вдигам тялото ѝ - наподобява голямо в ръцете ми, само че кухите кости го вършат напълно леко и за секунда си помислям, че совата може да отърси перата си от вкочанението и да отлети. Понякога съзирам прехвърчащи сови да се спускат сред дърветата. Чувам приглушения им вик, като че ли пеят нощни песни една на друга. Те са толкоз красиви - като секрети, обхванати в мрак. Не е почтено тази да бъде заровена в дупка в земята.
Споделям го на баща, а той отвръща, че това е кръговратът на живота и че в този момент совата още веднъж ще стане част от природата. Ще изгние до кост и ще подхрани почвата с плътта си, а от перата ѝ ще израснат корените на растенията. Почти ми се желае да видя по какъв начин се случва това. Веднъж се натъкнах на скелет на лисица - чудноват полукръг от кости и дребни останки четина. Извивката на черепа ѝ и арфата на ребрата ѝ бяха мръснобели и красиви.
Татко изрива последните лопати пръст и сяда в основата на едно дърво, изпускайки толкоз дълбока въздишка, че тя го обгръща като валма пушек. Слагам птицата в дупката и означавам гроба с малко безпрепятствено камъче, с цел да знам постоянно къде е.
След като заравяме совата, с баща тръгваме да обикаляме гората и да разчистваме най-тежките вреди, нанесени от ветровете, пороя и тънките езици на светкавиците, лизнали остарелия дъб, чиито клони се протягат като пипалата на гигантска сепия. Пораженията не са чак толкоз огромни, колкото са били преди, и дори ми се коства, че бурята е прочистила всичко и му е възвърнала неопетнения, пресен образ.
Отглеждам терена с очите си като на ястреб, стрелкам зорко земята с взор и както постоянно, откривам съкровища в изораната от пороя пръст. Парчета от керамични съдове, скъпоценности от загладено синьо-зелено стъкло и нещо, което може даже да е римска монета. Пъхам ги в джоба си и те се удрят едно в друго - подвигат олелия, като че ли желаят да ми опишат историите си, само че ще ги изслушам по-късно. Сега оглаждаме, сечем и изгребваме, до момента в който не придадем по-спретнат тип на полупрекършените клони, на разцепените стволове и на оръфаните краища на гората.
Помагам на баща да натовари изпопадалите клони в ремаркето, с цел да ги нацепим за подпалки или пък за огън навън, а след това подкарваме моторната четириколка по калните пътеки назад към къщи, където ще ги разтоварим в бараката за дърва. Никак не обичам да върша това, тъй като мускулите ми се схващат и без значение какъв брой дърва пренеса от ремаркето до бараката, купчината като че ли в никакъв случай не понижава.
Мисля си обаче за историите в джоба ми - към този момент мога да доловя по какъв начин началото, средата и краят на всяка една от тях се съшиват в мозъка ми - и мускулите ми заработват сами. Пресягам се още веднъж и още веднъж, до момента в който най-после ръцете ми не напипват само въздух - ремаркето е празно. С баща се качваме на моторната четириколка и я подкарваме из гората, с цел да създадем финален оглед.
Той ми дава да карам, макар че краката ми не са задоволително дълги, с цел да натискам педалите, та се постанова той да го прави, до момента в който седи зад мен. Обикаляме гората в кръг и се връщаме назад на мястото, на което намерихме совата.
Татко възкликва почакай, понижи малко, само че аз карам толкоз постепенно, че просто спирам изцяло. Той слиза от задната седалка, избутва надолу сплъстения саван от острица и се навежда.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Октомври, Октомври " от Катя Бейлън е нов разказ за деца с фантазии, диви и свободни. Издателство " Дъбови листа " показва книга, притежател на огромната премия за детска и юношеска литература " Карнеги "
Какво е първото нещо, което ви хрумва, когато чуете " Октомври, Октомври "? Може ли по този начин да се споделя едно момиченце, което живее в гората, а татко ѝ се обръща към нея с това име, като постоянно го повтаря два пъти. Сякаш по този начин желае да ѝ покаже какъв брой е специфична.
" Октомври, Октомври " е увлекателна и смислена история, която пресъздава хармоничното единение сред дивата природа и живота в града - два радикално разнообразни свята, които не се опълчват един на различен. Докато съчинява чудновати истории и търси скъпи съкровища в гората, които събира в малко сандъче, момиченцето избавя едно изоставено бебе сова, като това я учи на съчувствие и съпричастност.
Романът е притежател на влиятелната интернационална премия за детска и юношеска литература " Карнеги " (2022). Книгата е лиричен и книжовен шедьовър, който демонстрира на децата по какъв начин да разперят крилете си, а на родителите - по какъв начин да поддържат този свободен полет на въображението.
Историята слага всемирен въпроси, свързани с изборите, които вършим, възприятието за виновност, превъзмогването на срама от отменяне при децата, оправянето с страстите на гняв, яд, горест, отчаяние и самотност. Писателката основава превъзходни описания, посредством които вплита в сюжета едни от най-важните човешки добродетели - свободолюбие, любознание, съчувствие, почитание към духа на предишното и сегашното, самообладание и признателност. Историята има още по-дълбок смисъл, тъй като споделя за кръговрата на живота, само че през погледа на 11-годишното момиченце Октомври.
" Когато видях за първи път чуждоезиковото издание на романа на Катя Бейлън, още тогава знаех, че желая тази невероятна книга да стигне до децата в България, които са на възраст сред 9 и 14 години. Вярвам, че добродетелите, разказани по занимателен и трогателен метод, ще развълнуват детската душа, като ще отворят ново пространство за разсмисъл в родителите ", споделя Нуша Роянова - издател, публицист и художник.
Действието в романа ще ви придвижи във вълшебния свят на дивите животни и растения, където Октомври вижда всичко друго, а след това незабелязано майка ѝ, която я напуща, когато още е дребна, се връща ненадейно, с цел да открадне тези моменти на независимост. Но дали това е по този начин, както наподобява, когато момиченцето попада в огромния град?
" Ние живеем в гората и сме диви. " Така дребното дете разказва в едно изречение усещанията, които има.
Октомври обича толкоз мощно дивата природа и приключенията в гората, като не позволява, че може да открие и различен живот - около брега на река Темза. Живот, цялостен с фантазии и нови другарства.
" Децата могат да бъдат диви и свободни на всички места - без значение дали са в гората или в града, като по този начин опознават най-хубавото от двата свята. Този разказ е толкоз удивителен, че няма по какъв начин да бъде пропуснат, тъй като той живее във времето на децата, които порастват с истории на почитание и обич към живата и неживата природа. Истории, които преди този момент са чули от някой възрастен. И тогава си спомнят още веднъж за хубостта на небето, слънцето, дърветата, цветята, животните ", допълват от издателство " Дъбови листа ".
Детският разказ се отличава с безподобен жанр на писане и бездънен смисъл на посланията, които се простират оттатък последната страница на историята. Тя по скоро е мотив за продължение, а не свършек. Децата сами ще схванат това, когато прочетат книгата, тъй като Катя Бейлън оставя финала на детската фикция, като ги кара да мечтаят за нови светове. В края на тази житейска история, разказана през мислите на дребното момиченце Октомври, писателката подсказва на родителите по какъв начин могат да удължат приключението на децата с книгата, като им оказват помощ да развият своите прекарвания в освен това, което пробужда детското любознание.
Художник на книгата е известната илюстраторка Анджела Хардинг. Българското издание е в превод от британски на Габриела Кожухарова, редактор на романа е Бела Чолакова.
Катя Бейлън следва британска лингвистика в университета. Оттогава е работила в доста учебни заведения за деца със специфични потребности и сега е съуправителка на благотворителната организация " Мейнспринг Артс ", която провежда креативен семинари за невронетипични хора. Когато не написа книги или планове, тя обича да преглежда уеб сайтове за избавяне на бездомни кучета и да прави печива, като се пробва да не умори всичките си домашни растения. Живее в Лондон дружно с колегата си и безумно мързеливото си куче Рафи. Катя Бейлън е създател на " The Space We`re In ".
Корицата на романа споделя още за историята:
Октомври и татко ѝ живеят в гората. Спят в къщата, която Татко им е построил, и се познават като най-хубави другари с дърветата, камъните, езерото и звездите. Те живеят в гората и са диви. И нещата постоянно са били такива. Докато не идва годината, в която Октомври навършва единайсет. Това е годината, в която Октомври избавя бебе сова. Годината, в която Татко пада от най-голямото дърво в гората и влиза в болница. Годината, в която дамата, представяща се за майка на Октомври, се връща. Годината, в която всичко се трансформира.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Из " Октомври, Октомври " от Катя Бейлън
На сутринта след бурята накрай нашата гора откриваме совата. Обрулена е от вятъра, със замръзнали в полет крила и оцъклени очи. Докосвам леко перата ѝ с върха на пръстите си и се сюрпризирам, тъй като имам възприятието, че докосвам към момента жива сова, макар че тя незабелязано се е пренесла другаде. Татко към този момент копае дупка за нея в напоената от дъжда земя.
Вдигам тялото ѝ - наподобява голямо в ръцете ми, само че кухите кости го вършат напълно леко и за секунда си помислям, че совата може да отърси перата си от вкочанението и да отлети. Понякога съзирам прехвърчащи сови да се спускат сред дърветата. Чувам приглушения им вик, като че ли пеят нощни песни една на друга. Те са толкоз красиви - като секрети, обхванати в мрак. Не е почтено тази да бъде заровена в дупка в земята.
Споделям го на баща, а той отвръща, че това е кръговратът на живота и че в този момент совата още веднъж ще стане част от природата. Ще изгние до кост и ще подхрани почвата с плътта си, а от перата ѝ ще израснат корените на растенията. Почти ми се желае да видя по какъв начин се случва това. Веднъж се натъкнах на скелет на лисица - чудноват полукръг от кости и дребни останки четина. Извивката на черепа ѝ и арфата на ребрата ѝ бяха мръснобели и красиви.
Татко изрива последните лопати пръст и сяда в основата на едно дърво, изпускайки толкоз дълбока въздишка, че тя го обгръща като валма пушек. Слагам птицата в дупката и означавам гроба с малко безпрепятствено камъче, с цел да знам постоянно къде е.
След като заравяме совата, с баща тръгваме да обикаляме гората и да разчистваме най-тежките вреди, нанесени от ветровете, пороя и тънките езици на светкавиците, лизнали остарелия дъб, чиито клони се протягат като пипалата на гигантска сепия. Пораженията не са чак толкоз огромни, колкото са били преди, и дори ми се коства, че бурята е прочистила всичко и му е възвърнала неопетнения, пресен образ.
Отглеждам терена с очите си като на ястреб, стрелкам зорко земята с взор и както постоянно, откривам съкровища в изораната от пороя пръст. Парчета от керамични съдове, скъпоценности от загладено синьо-зелено стъкло и нещо, което може даже да е римска монета. Пъхам ги в джоба си и те се удрят едно в друго - подвигат олелия, като че ли желаят да ми опишат историите си, само че ще ги изслушам по-късно. Сега оглаждаме, сечем и изгребваме, до момента в който не придадем по-спретнат тип на полупрекършените клони, на разцепените стволове и на оръфаните краища на гората.
Помагам на баща да натовари изпопадалите клони в ремаркето, с цел да ги нацепим за подпалки или пък за огън навън, а след това подкарваме моторната четириколка по калните пътеки назад към къщи, където ще ги разтоварим в бараката за дърва. Никак не обичам да върша това, тъй като мускулите ми се схващат и без значение какъв брой дърва пренеса от ремаркето до бараката, купчината като че ли в никакъв случай не понижава.
Мисля си обаче за историите в джоба ми - към този момент мога да доловя по какъв начин началото, средата и краят на всяка една от тях се съшиват в мозъка ми - и мускулите ми заработват сами. Пресягам се още веднъж и още веднъж, до момента в който най-после ръцете ми не напипват само въздух - ремаркето е празно. С баща се качваме на моторната четириколка и я подкарваме из гората, с цел да създадем финален оглед.
Той ми дава да карам, макар че краката ми не са задоволително дълги, с цел да натискам педалите, та се постанова той да го прави, до момента в който седи зад мен. Обикаляме гората в кръг и се връщаме назад на мястото, на което намерихме совата.
Татко възкликва почакай, понижи малко, само че аз карам толкоз постепенно, че просто спирам изцяло. Той слиза от задната седалка, избутва надолу сплъстения саван от острица и се навежда.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ