Откъс от "Ние, децата от гара "Берлин"" на Кристиане Фалшерино
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Ние, децата от гара " Берлин " ", с авторКристиане Фалшерино, възложен от Издателство " Zамония "
Една международна класика за първи път на български ни показва издателство " Замония ". Житейската история на Кристиане Ф. – Ние, децата от гара " Берлин ".
Ние, децата от гара " Берлин " излиза в 25 страни и има милионни тиражи. Масовата публика я счита за нещо като класическо четиво по тематиката опиати, " по отношение на което " Трейнспотинг " наподобява като продукция на Дисни ". Книгата е мощно целесъобразно четиво както за младежи, по този начин и за техните родители.
Ние, децата от гара " Берлин " е турбулентна история от първо лице за двойствения живот на Кристиане Фалшерино – един нечовечен и разкрит роман за наркосцената в Берлин през 70-те, за първата вълна млада хора, потърпевши от появяването на твърдата дрога. За младежи, продрусали още като тинейджъри и след това почнали да проституират, с цел да финансират зависимостта си към опиатите. Въпросите, които повдига книгата, не могат елементарно да бъдат подминати и засягат проблемите, пред които е изправено актуалното ни общество - проблеми на младежите, на родителите, на неналичието на съответни решения.
Текстът е основан на протоколни записи на част от героите в книгата, стилът е непосредствен и въздействащ, автентичен, тук-там спорен и жаргонен, което му придава точно оня мощен глас на същинските истории. По книгата има основан филм със саундтрака на Дейвид Боуи, който e незабравим за живота на Кристиане, а индиректно и въобще е част от живота на това потомство.
На 12 тя стартира да опитва. На 14 е пристрастена към опиатите. Сутрин е на учебно заведение, следобяд върви да проституира. Майка й не подозира нищо
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Ние, децата от гара " Берлин " " на Кристиане Фалшерино
Моето семейство бе кликата. Там съществуваше нещо като другарство, деликатност, даже обич. Даже единствено целувката, когато се поздравявахме, извънредно ми харесваше и ми се струваше невероятна. Всеки целуваше другия нежно и другарски. Баща ми в никакъв случай не ме е целувал по този начин. Проблеми там нямахме. Никога не говорехме за проблемите си.
Никой не обременяваше другия с гадостите у дома или на работа. Когато се съберяхме, мизерният свят на останалите преставаше да съществува за нас. Говорехме за музика и дрога. Понякога за облекла, от време на време за хора, сритали задника на ченгеджийското общество. Възхищавахме се на всеки, направил удар, откраднал кола или ограбил банка.
След трипа към този момент в действителност се усещах като останалите в компанията. Хапчето напряко беше сензация. Радвах се, че нямах неприятно пътешестване. Повечето първия път изживяваха хорър. Но аз резервирах хладнокръвие. Започнах да вземам трип, когато ми дадяха.
За всичко развих напълно ново схващане. Отново взех да излизам измежду природата. Преди се разхождах с кучето и я преживявах някак през него. Сега дръпвах една лула, когато не бях на хапче. Виждах напълно друга природа, тя преставаше да бъде такава, каквато бе. Разтваряше се в цветове, форми и звуци, които се отразяваха на настроението ми. Животът, който водех, ми изглеждаше необикновено популярен. Минаха няколко месеца, а аз се усещах щастлива от себе си.
В един миг обаче нещата в групата ни зациклиха. Триповете и " шитът ", т.е. хашишът, към този момент не ни даваха нужния подтик. Някак им бяхме привикнали. Да сме на шит или хапче, бе естественото ни положение. Не изживявахме нови неща.
Веднъж един от кликата пристигна в клуба и сподели:
- Народе, имам нещо напълно ново, ефедрин. Яката работа.
Взех две хапчета ефедрин, ободрително средство, без да знам какво тъкмо пия. Прокарах ги с една бира на екс, защото видях един различен да го прави. Не ми беше доста елементарно, тъй като я мразех поради хората, които се наливаха с бира.
Изведнъж клубът се наводни с хапчета. Същия ден изпих и един мандаркс, мощно сънотворно. А вечерта всичко още веднъж стартира да ми наподобява розово и още веднъж обичах всички от кликата. През идващите седмици направихме същинско странствуване в света на фармацевтичната промишленост.
В учебно заведение компликациите се трупаха. Тотално престанах да пиша домашни, а заран все бях недоспала. Въпреки това ме трансферираха в осми клас. С някои предмети като немски и природознание отгоре-отгоре още се справях, защото ме интересуваха и държах на тях.
Но пък и тъкмо в часовете, в които не се изключвах изцяло, имах най-вече проблеми. С учителите и с класа. Намирах за непоносим метода, по който всички се отнасяха между тях. Спомням си един път един огромен скандал с учителя, който се опитваше да дискутира с нас опазването на околната среда.
Класът беше в тотална незаинтересованост. Никой не се интересуваше, тъй като не ставаше въпрос за оценки. Оня обаче ми лазеше по нервите, защото все се опитваше да заобиколи най-същественото. В един миг избухнах и му се нахвърлих:
- Ама какви простотии сте взели да ни разправяте? Какво е това " запазване на околната среда "?
Ами то стартира още с връзките сред хората. На това би трябвало да се научим първо в това лайняно учебно заведение! Че всеки носи някаква отговорност за другия. Не да се пробва да е най-устатият и да се прави на най-якия, единствено и единствено да го преметне, или да шикалкави, с цел да получи по-висока оценка. И въобще учителите би трябвало да се научат да виждат нещата и да правят оценка учениците както би трябвало.
И т. н. Харесвах този преподавател, тъкмо по тази причина бях толкоз гневна и смятах, че имам право да му викам.
Презирах учебното заведение. Липсваше всевъзможен персонален контакт с учителите. Задружността в класа непрестанно отслабваше, защото всички се пръскаха в разнообразни курсове. На процедура главното бе да съсипеш другия. Никой не помагаше, всеки гледаше да е от горната страна. Учителите в допълнение скапваха учениците, защото имаха властта да слагат оценки. А ние заедно се опитвахме да се постановяваме над учителите, които бяха по-добродушни.
Виждах всичко това, само че въпреки всичко продължавах и аз да вземам участие – когато имах причина или просто бях в въодушевление, пречех в часа. Повечето съученици в действителност ме разбираха единствено когато викнех някоя дивотия, само че не и в случай че се пробвах съществено да разисквам за какво ситуацията в учебно заведение е толкоз зле.
Но това към този момент не ме вълнуваше, желаех да съм приета единствено в моята клика, където нямаше лайняно състезание. Но и там от време на време стоях настрана. Участвах по-малко в диалозите. Така или другояче тематиките бяха все същите: доуп, музика, последният трип, а след това цените за шит, ЛСД и другите хапчета на наркосцената. През множеството време бях толкоз накована, че въобще не ми се говореше и желаех да бъда сама.
Естествено, бях си сложила нова цел. Тя се споделяше " Саунд ". " Саунд " беше дискотека на " Гентинерщрасе " в " Тиргартен " 1. Из целия град имаше налепени плакати " Саунд – най-модерната дискотека в Европа ". Хората от кликата постоянно ходеха там. Но пускаха едвам след шестнайсет години. А аз таман бях станала на тринайсет. Боях се, че няма да ме пуснат, до момента в който не ги навърша, въпреки в това време да бях фалшифицирала рождената дата в ученическата си карта.
Знаех, че сцената е в " Саунд ". Там можеше да си купиш всичко. От шит – през мандракс и валиум – до хероин. Там би трябвало да са яките видове, мислех си. Направо беше място-мечта за мен, дребното девойче, което снове непрестанно сред " Рудов " и " Гропиусщадт ". Представях си " Саунд " като същински дворец. Тук искра, там искра. Умопомрачителни светлинни резултати. Най-яката музика. И наложително най-умопомрачително яките видове.
На няколко пъти бях възнамерявала да отида с останалите, само че в никакъв случай не се получаваше. Най-накрая с Кеси съчинихме талантлив проект. Съботата аз щях да кажа, че желая да дремя у тях, а тя щеше да каже на майка си, че ще спи у нас. Двете майки незабавно се вързаха.
С нас щеше да пристигна още една другарка на Кеси. Беше малко по-голяма от нас и се споделяше Пеги. В събота се срещнахме у Пеги. Изчаквахме да пристигна приятелят й Миша. Пеги значимо ми изясни, че той бил на " ейч ", т.е. на хероин. Бях доста любопитна да се срещна с него. Официално не познавах същински наркоман.
Когато Миша пристигна, бях извънредно впечатлена. Той някак беше още по-куул от видовете в кликата. И несъмнено, незабавно получих комплекс за непълноценност. Тоя фиксер се държеше с нас извънредно снизходително. Замислих се за следващ път, че съм единствено на тринайсет и този наркоман е прекомерно напред, прекомерно огромен за мен. Почувствах се изостанала.
Впрочем няколко месеца по-късно Миша към този момент не бе сред живите.
Качихме се на метрото и слязохме на " Курфюрстенщрасе " 2. По това време за мен това си беше дълго пътешестване. Чувствах се надалеч от вкъщи. Кръстовището на " Курфюрстенщрасе " и " Потсдамерщрасе " изглеждаше много гадно. Насам-натам се влачеха девойки. Естествено, нямаше по какъв начин да знам, че проституират на улицата. Тътреха се и някакви видове. Пеги ме светна, че били дилъри. Ако в този миг някой ми беше споделил, че напълно скоро съвсем всеки ден щях да увисвам на тази мръсна права от " Курфюрстенщрасе ", щях да го помисля за вманиачен.
Влязохме в " Саунд ". И още с влизането ме порази като гръм. Мястото въобще не отговаряше на това, което си бях представяла. " Най-модерната дискотека в Европа " представляваше мазе с невисок таван. Шумно и мръсно. На дансинга всеки изтрещяваше самичък за себе си. Отсъстваше какъвто и да е било контакт сред хората. Беше извънредно спарено. Един вентилатор едвам успяваше да разбие залежалия въздух.
Седнах на една пейка и не посмях да се докосна повече до нищо. Имах възприятието, че другите се вторачват в мен, тъй като виждат, че не съм за там. Във всеки случай бях тоталният новобранец. Кеси обаче незабавно се включи. През цялото време обикаляше по всички страни и заглеждаше готините момчета.
Заяви, че до момента не била виждала толкоз пичове на едно място. Аз седях като зарзават. Останалите носеха някакви хапчета и пиеха бира. Не желаех нищо. Цялата нощ се държах крепко за две чаши прасковен сок. Искаше ми се да си потегли, само че нямаше по какъв начин, тъй като нали майка ми мислеше, че съм в Кеси. Чаках само да стане пет сутринта и барът да затвори. По едно време ми се искаше майка ми да ме е разкрила, да се появи тук отнякъде и да ме води у дома. После съм заспала.
Другите ме разсъниха в пет. Кеси сподели, че отивала с Пеги у тях. Никой не се погрижи за мен. Сама потеглих по " Курфюрстенщрасе " към спирката на метрото. Във влака беше цялостно с пияници. Доповръща ми се.
От много време към този момент не се радвах изключително, когато влизах у нас и виждах майка ми да излиза от спалнята, с цел да ме посрещне. Казах й, че Кеси се е събудила доста рано и аз съм си тръгнала, с цел да мога да се донаспя на мира у дома. Взех двете си котки и се сгуших в леглото. Преди да заспя, си помислих: " Кристиане, това не е твоят свят. Оплиташ конците ".
Когато се разсъниха следобяд, още ми беше зле. Имах потребност да поговоря с някого за прекарванията си. Знаех, че никой от кликата не би ме схванал. За случилото се можех да беседвам единствено с майка си.
Но не знаех по какъв начин да стартира.
- Виж, мамо, чакай да ти кажа, нощес бяхме с Кеси в " Саунд " – споделих, а тя ме погледна изумена. – Да, в действителност по никакъв начин не беше зле, голямо нещо, имат даже кино.
Майка ми насочи незабавно типичните упреци. Чаках въпросите. Но тя не попита съвсем нищо. Отново беше под стрес в оня неделен следобяд – домакинство, подготвяне на храна, проблеми с Клаус. Не й трябваха още нерви в един дълъг и неправилен диалог с мен. А може и да не е желала да знае всичко толкоз тъкмо.
Нямах куража да продължа. А и не бях напълно сигурна, че го желая. В оня интервал въобще не бях сигурна в нищо. Живеех напълно подсъзнателно, съгласно настроенията си. Никога не мислех за другия ден. Не си правех проекти. А и какви проекти? У нас в никакъв случай не се е говорело за бъдещето.
През идващия уикенд Кеси трябваше да спи при мен – поради лъжата пред майка ми.
И фактически се довлачихме до нас. Тя беше тотално изчаткала. На хапче. Аз също бях взела половин трип, само че владеех ситуацията. Кеси стоеше посред улицата пред нас и намираше за ужасно велико да гледа по какъв начин две светлини се доближават към нея. Наложи се да я изтегля, с цел да не я прегази колата.
Веднага я тикнах в моята стая. Но, естествено, майка се домъкна след нас. Когато застана на вратата, двете с Кеси видяхме една и съща изкривена картинка – че тя е прекомерно дебела, с цел да мине през касата на вратата. Двете избухнахме в смях и не можехме да се спрем. Виждах майка си като дебела добродушна ламя с втъкната кост в косата.
Заливахме се от смях, а майка напълно нехайно стартира и тя да се смее с нас. Сигурно ни е помислила за две глупави тийнейджърки.
Кеси стартира да ме взема съвсем всяка събота в " Саунд " и аз отивах, тъй като другояче не знаех какво да върша в събота вечер. Постепенно привикнах към дискотеката. Казвах на майка, че ще вървим в " Саунд " и тя ми позволяваше да оставам до последното метро.
Няколко седмици нещата вървяха добре - до един съботен следобяд през 1975 година Искахме да сме на открито цялата нощ и у дома още веднъж бяхме излъгали, че ще спим при приятелката си. Това още минаваше, защото майка ми нямаше телефон и нямаше по какъв начин да ни ревизират. Първо отидохме до " Къщата в центъра " и обърнахме две бутилки вино. После натъпкахме една адска лула. Кеси шибна и няколко хапчета ефедрин; по едно време взе да реве. Познато ми беше. След ефедрин се случва от време на време да те удари на съвест.
Но когато Кеси изчезна нанякъде, взех да се тормозя. Подозирах къде е и потеглих към метрото. Лежеше на една скамейка и спеше пред купчина пържени картофи в краката си. Преди да съумея да я събудя, пристигна метрото. От него слезе майка й. Работеше в сауна и се прибираше в 10. Гледа тя щерка си, която трябваше да е на леглото у нас. И както Кеси си спеше, й обърса три шамара по двете страни. Изплющяха високо и ясно. Кеси повърна. После майка й я стисна за ръката като истински служител на реда и я завлачи към тях.
Шамарите в метрото на " Вуцкиалее " евентуално икономисаха доста неща на Кеси. Без тях тя несъмнено още преди мен щеше да потъне в наркосцената, да стартира да проституира и да не постави матура.
Във всеки случай й не разрешиха да се вижда с мен и въобще да излиза вечер. Това в началото ме направи самотна. Кликата от " Къщата в центъра " към този момент не ми даваше кой знае какво. През седмицата ходехме в клуба. Но просто не можех да си показва уикендите без " Саунд ".
Все повече харесвах " Саунд " и хората там. Те бяха моите звезди. Бяха доста по-яки от видовете, които в никакъв случай същински нямаше да излязат от " Гропиусщадт ". С парите непрекъснато бях на алено. Кеси постоянно получаваше по 100 марки джобни за месеца, които харчехме за трева и хапчета. Затова трябваше да ги изкопавам отнякъде или да извършвам кражба.
Наложи се да вървя сама в " Саунд ". Петък следобяд влязох в аптеката и си купих една опаковка ефедрин за 2,95 марки. Не беше нужна рецепта. Вече не вземах по две хапчета, а по четири-пет. На път се отбих в " Къщата в центъра ", изпросих си една лула и влязох в метрото прелестно дрогирана. Не мислех за Кеси; въобще не мислех за предишното – какво е било. Просто бях тук. Плъзгах се в един прелестен пленителен свят.
В метрото се кефех по какъв начин на всяка спирка се качват нови хора, които се виждаше, че са тръгнали към " Саунд ". Адски елегантни, дълги коси, ботуши с десетсантиметрови токове. Моите звезди, звездите на " Саунд ". Изобщо не ме беше шубе, че отивам сама. Страшно се бях изчаткала. Лулата в клуба беше епична.
На стълбищата в " Саунд " се сблъсках с някакво момче. То ме погледна и нещо ми сподели. Стори ми се пъклен готин. Висок, слаб, дълга руса коса, необикновено спокоен. Взехме да си бъбрим още на стълбите. Тотално бях на черешата. С всяка последваща дума се разбирахме по-добре. Падахме си по една и съща музика и даже прекарванията ни с ЛСД бяха сходни. Казваше се Атце. Бе първото момче, което намирах за напълно. Влюбих се в него още същата вечер. Бях влюбена за първи път в живота си.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1117)
Една международна класика за първи път на български ни показва издателство " Замония ". Житейската история на Кристиане Ф. – Ние, децата от гара " Берлин ".
Ние, децата от гара " Берлин " излиза в 25 страни и има милионни тиражи. Масовата публика я счита за нещо като класическо четиво по тематиката опиати, " по отношение на което " Трейнспотинг " наподобява като продукция на Дисни ". Книгата е мощно целесъобразно четиво както за младежи, по този начин и за техните родители.
Ние, децата от гара " Берлин " е турбулентна история от първо лице за двойствения живот на Кристиане Фалшерино – един нечовечен и разкрит роман за наркосцената в Берлин през 70-те, за първата вълна млада хора, потърпевши от появяването на твърдата дрога. За младежи, продрусали още като тинейджъри и след това почнали да проституират, с цел да финансират зависимостта си към опиатите. Въпросите, които повдига книгата, не могат елементарно да бъдат подминати и засягат проблемите, пред които е изправено актуалното ни общество - проблеми на младежите, на родителите, на неналичието на съответни решения.
Текстът е основан на протоколни записи на част от героите в книгата, стилът е непосредствен и въздействащ, автентичен, тук-там спорен и жаргонен, което му придава точно оня мощен глас на същинските истории. По книгата има основан филм със саундтрака на Дейвид Боуи, който e незабравим за живота на Кристиане, а индиректно и въобще е част от живота на това потомство.
На 12 тя стартира да опитва. На 14 е пристрастена към опиатите. Сутрин е на учебно заведение, следобяд върви да проституира. Майка й не подозира нищо
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Ние, децата от гара " Берлин " " на Кристиане Фалшерино
Моето семейство бе кликата. Там съществуваше нещо като другарство, деликатност, даже обич. Даже единствено целувката, когато се поздравявахме, извънредно ми харесваше и ми се струваше невероятна. Всеки целуваше другия нежно и другарски. Баща ми в никакъв случай не ме е целувал по този начин. Проблеми там нямахме. Никога не говорехме за проблемите си.
Никой не обременяваше другия с гадостите у дома или на работа. Когато се съберяхме, мизерният свят на останалите преставаше да съществува за нас. Говорехме за музика и дрога. Понякога за облекла, от време на време за хора, сритали задника на ченгеджийското общество. Възхищавахме се на всеки, направил удар, откраднал кола или ограбил банка.
След трипа към този момент в действителност се усещах като останалите в компанията. Хапчето напряко беше сензация. Радвах се, че нямах неприятно пътешестване. Повечето първия път изживяваха хорър. Но аз резервирах хладнокръвие. Започнах да вземам трип, когато ми дадяха.
За всичко развих напълно ново схващане. Отново взех да излизам измежду природата. Преди се разхождах с кучето и я преживявах някак през него. Сега дръпвах една лула, когато не бях на хапче. Виждах напълно друга природа, тя преставаше да бъде такава, каквато бе. Разтваряше се в цветове, форми и звуци, които се отразяваха на настроението ми. Животът, който водех, ми изглеждаше необикновено популярен. Минаха няколко месеца, а аз се усещах щастлива от себе си.
В един миг обаче нещата в групата ни зациклиха. Триповете и " шитът ", т.е. хашишът, към този момент не ни даваха нужния подтик. Някак им бяхме привикнали. Да сме на шит или хапче, бе естественото ни положение. Не изживявахме нови неща.
Веднъж един от кликата пристигна в клуба и сподели:
- Народе, имам нещо напълно ново, ефедрин. Яката работа.
Взех две хапчета ефедрин, ободрително средство, без да знам какво тъкмо пия. Прокарах ги с една бира на екс, защото видях един различен да го прави. Не ми беше доста елементарно, тъй като я мразех поради хората, които се наливаха с бира.
Изведнъж клубът се наводни с хапчета. Същия ден изпих и един мандаркс, мощно сънотворно. А вечерта всичко още веднъж стартира да ми наподобява розово и още веднъж обичах всички от кликата. През идващите седмици направихме същинско странствуване в света на фармацевтичната промишленост.
В учебно заведение компликациите се трупаха. Тотално престанах да пиша домашни, а заран все бях недоспала. Въпреки това ме трансферираха в осми клас. С някои предмети като немски и природознание отгоре-отгоре още се справях, защото ме интересуваха и държах на тях.
Но пък и тъкмо в часовете, в които не се изключвах изцяло, имах най-вече проблеми. С учителите и с класа. Намирах за непоносим метода, по който всички се отнасяха между тях. Спомням си един път един огромен скандал с учителя, който се опитваше да дискутира с нас опазването на околната среда.
Класът беше в тотална незаинтересованост. Никой не се интересуваше, тъй като не ставаше въпрос за оценки. Оня обаче ми лазеше по нервите, защото все се опитваше да заобиколи най-същественото. В един миг избухнах и му се нахвърлих:
- Ама какви простотии сте взели да ни разправяте? Какво е това " запазване на околната среда "?
Ами то стартира още с връзките сред хората. На това би трябвало да се научим първо в това лайняно учебно заведение! Че всеки носи някаква отговорност за другия. Не да се пробва да е най-устатият и да се прави на най-якия, единствено и единствено да го преметне, или да шикалкави, с цел да получи по-висока оценка. И въобще учителите би трябвало да се научат да виждат нещата и да правят оценка учениците както би трябвало.
И т. н. Харесвах този преподавател, тъкмо по тази причина бях толкоз гневна и смятах, че имам право да му викам.
Презирах учебното заведение. Липсваше всевъзможен персонален контакт с учителите. Задружността в класа непрестанно отслабваше, защото всички се пръскаха в разнообразни курсове. На процедура главното бе да съсипеш другия. Никой не помагаше, всеки гледаше да е от горната страна. Учителите в допълнение скапваха учениците, защото имаха властта да слагат оценки. А ние заедно се опитвахме да се постановяваме над учителите, които бяха по-добродушни.
Виждах всичко това, само че въпреки всичко продължавах и аз да вземам участие – когато имах причина или просто бях в въодушевление, пречех в часа. Повечето съученици в действителност ме разбираха единствено когато викнех някоя дивотия, само че не и в случай че се пробвах съществено да разисквам за какво ситуацията в учебно заведение е толкоз зле.
Но това към този момент не ме вълнуваше, желаех да съм приета единствено в моята клика, където нямаше лайняно състезание. Но и там от време на време стоях настрана. Участвах по-малко в диалозите. Така или другояче тематиките бяха все същите: доуп, музика, последният трип, а след това цените за шит, ЛСД и другите хапчета на наркосцената. През множеството време бях толкоз накована, че въобще не ми се говореше и желаех да бъда сама.
Естествено, бях си сложила нова цел. Тя се споделяше " Саунд ". " Саунд " беше дискотека на " Гентинерщрасе " в " Тиргартен " 1. Из целия град имаше налепени плакати " Саунд – най-модерната дискотека в Европа ". Хората от кликата постоянно ходеха там. Но пускаха едвам след шестнайсет години. А аз таман бях станала на тринайсет. Боях се, че няма да ме пуснат, до момента в който не ги навърша, въпреки в това време да бях фалшифицирала рождената дата в ученическата си карта.
Знаех, че сцената е в " Саунд ". Там можеше да си купиш всичко. От шит – през мандракс и валиум – до хероин. Там би трябвало да са яките видове, мислех си. Направо беше място-мечта за мен, дребното девойче, което снове непрестанно сред " Рудов " и " Гропиусщадт ". Представях си " Саунд " като същински дворец. Тук искра, там искра. Умопомрачителни светлинни резултати. Най-яката музика. И наложително най-умопомрачително яките видове.
На няколко пъти бях възнамерявала да отида с останалите, само че в никакъв случай не се получаваше. Най-накрая с Кеси съчинихме талантлив проект. Съботата аз щях да кажа, че желая да дремя у тях, а тя щеше да каже на майка си, че ще спи у нас. Двете майки незабавно се вързаха.
С нас щеше да пристигна още една другарка на Кеси. Беше малко по-голяма от нас и се споделяше Пеги. В събота се срещнахме у Пеги. Изчаквахме да пристигна приятелят й Миша. Пеги значимо ми изясни, че той бил на " ейч ", т.е. на хероин. Бях доста любопитна да се срещна с него. Официално не познавах същински наркоман.
Когато Миша пристигна, бях извънредно впечатлена. Той някак беше още по-куул от видовете в кликата. И несъмнено, незабавно получих комплекс за непълноценност. Тоя фиксер се държеше с нас извънредно снизходително. Замислих се за следващ път, че съм единствено на тринайсет и този наркоман е прекомерно напред, прекомерно огромен за мен. Почувствах се изостанала.
Впрочем няколко месеца по-късно Миша към този момент не бе сред живите.
Качихме се на метрото и слязохме на " Курфюрстенщрасе " 2. По това време за мен това си беше дълго пътешестване. Чувствах се надалеч от вкъщи. Кръстовището на " Курфюрстенщрасе " и " Потсдамерщрасе " изглеждаше много гадно. Насам-натам се влачеха девойки. Естествено, нямаше по какъв начин да знам, че проституират на улицата. Тътреха се и някакви видове. Пеги ме светна, че били дилъри. Ако в този миг някой ми беше споделил, че напълно скоро съвсем всеки ден щях да увисвам на тази мръсна права от " Курфюрстенщрасе ", щях да го помисля за вманиачен.
Влязохме в " Саунд ". И още с влизането ме порази като гръм. Мястото въобще не отговаряше на това, което си бях представяла. " Най-модерната дискотека в Европа " представляваше мазе с невисок таван. Шумно и мръсно. На дансинга всеки изтрещяваше самичък за себе си. Отсъстваше какъвто и да е било контакт сред хората. Беше извънредно спарено. Един вентилатор едвам успяваше да разбие залежалия въздух.
Седнах на една пейка и не посмях да се докосна повече до нищо. Имах възприятието, че другите се вторачват в мен, тъй като виждат, че не съм за там. Във всеки случай бях тоталният новобранец. Кеси обаче незабавно се включи. През цялото време обикаляше по всички страни и заглеждаше готините момчета.
Заяви, че до момента не била виждала толкоз пичове на едно място. Аз седях като зарзават. Останалите носеха някакви хапчета и пиеха бира. Не желаех нищо. Цялата нощ се държах крепко за две чаши прасковен сок. Искаше ми се да си потегли, само че нямаше по какъв начин, тъй като нали майка ми мислеше, че съм в Кеси. Чаках само да стане пет сутринта и барът да затвори. По едно време ми се искаше майка ми да ме е разкрила, да се появи тук отнякъде и да ме води у дома. После съм заспала.
Другите ме разсъниха в пет. Кеси сподели, че отивала с Пеги у тях. Никой не се погрижи за мен. Сама потеглих по " Курфюрстенщрасе " към спирката на метрото. Във влака беше цялостно с пияници. Доповръща ми се.
От много време към този момент не се радвах изключително, когато влизах у нас и виждах майка ми да излиза от спалнята, с цел да ме посрещне. Казах й, че Кеси се е събудила доста рано и аз съм си тръгнала, с цел да мога да се донаспя на мира у дома. Взех двете си котки и се сгуших в леглото. Преди да заспя, си помислих: " Кристиане, това не е твоят свят. Оплиташ конците ".
Когато се разсъниха следобяд, още ми беше зле. Имах потребност да поговоря с някого за прекарванията си. Знаех, че никой от кликата не би ме схванал. За случилото се можех да беседвам единствено с майка си.
Но не знаех по какъв начин да стартира.
- Виж, мамо, чакай да ти кажа, нощес бяхме с Кеси в " Саунд " – споделих, а тя ме погледна изумена. – Да, в действителност по никакъв начин не беше зле, голямо нещо, имат даже кино.
Майка ми насочи незабавно типичните упреци. Чаках въпросите. Но тя не попита съвсем нищо. Отново беше под стрес в оня неделен следобяд – домакинство, подготвяне на храна, проблеми с Клаус. Не й трябваха още нерви в един дълъг и неправилен диалог с мен. А може и да не е желала да знае всичко толкоз тъкмо.
Нямах куража да продължа. А и не бях напълно сигурна, че го желая. В оня интервал въобще не бях сигурна в нищо. Живеех напълно подсъзнателно, съгласно настроенията си. Никога не мислех за другия ден. Не си правех проекти. А и какви проекти? У нас в никакъв случай не се е говорело за бъдещето.
През идващия уикенд Кеси трябваше да спи при мен – поради лъжата пред майка ми.
И фактически се довлачихме до нас. Тя беше тотално изчаткала. На хапче. Аз също бях взела половин трип, само че владеех ситуацията. Кеси стоеше посред улицата пред нас и намираше за ужасно велико да гледа по какъв начин две светлини се доближават към нея. Наложи се да я изтегля, с цел да не я прегази колата.
Веднага я тикнах в моята стая. Но, естествено, майка се домъкна след нас. Когато застана на вратата, двете с Кеси видяхме една и съща изкривена картинка – че тя е прекомерно дебела, с цел да мине през касата на вратата. Двете избухнахме в смях и не можехме да се спрем. Виждах майка си като дебела добродушна ламя с втъкната кост в косата.
Заливахме се от смях, а майка напълно нехайно стартира и тя да се смее с нас. Сигурно ни е помислила за две глупави тийнейджърки.
Кеси стартира да ме взема съвсем всяка събота в " Саунд " и аз отивах, тъй като другояче не знаех какво да върша в събота вечер. Постепенно привикнах към дискотеката. Казвах на майка, че ще вървим в " Саунд " и тя ми позволяваше да оставам до последното метро.
Няколко седмици нещата вървяха добре - до един съботен следобяд през 1975 година Искахме да сме на открито цялата нощ и у дома още веднъж бяхме излъгали, че ще спим при приятелката си. Това още минаваше, защото майка ми нямаше телефон и нямаше по какъв начин да ни ревизират. Първо отидохме до " Къщата в центъра " и обърнахме две бутилки вино. После натъпкахме една адска лула. Кеси шибна и няколко хапчета ефедрин; по едно време взе да реве. Познато ми беше. След ефедрин се случва от време на време да те удари на съвест.
Но когато Кеси изчезна нанякъде, взех да се тормозя. Подозирах къде е и потеглих към метрото. Лежеше на една скамейка и спеше пред купчина пържени картофи в краката си. Преди да съумея да я събудя, пристигна метрото. От него слезе майка й. Работеше в сауна и се прибираше в 10. Гледа тя щерка си, която трябваше да е на леглото у нас. И както Кеси си спеше, й обърса три шамара по двете страни. Изплющяха високо и ясно. Кеси повърна. После майка й я стисна за ръката като истински служител на реда и я завлачи към тях.
Шамарите в метрото на " Вуцкиалее " евентуално икономисаха доста неща на Кеси. Без тях тя несъмнено още преди мен щеше да потъне в наркосцената, да стартира да проституира и да не постави матура.
Във всеки случай й не разрешиха да се вижда с мен и въобще да излиза вечер. Това в началото ме направи самотна. Кликата от " Къщата в центъра " към този момент не ми даваше кой знае какво. През седмицата ходехме в клуба. Но просто не можех да си показва уикендите без " Саунд ".
Все повече харесвах " Саунд " и хората там. Те бяха моите звезди. Бяха доста по-яки от видовете, които в никакъв случай същински нямаше да излязат от " Гропиусщадт ". С парите непрекъснато бях на алено. Кеси постоянно получаваше по 100 марки джобни за месеца, които харчехме за трева и хапчета. Затова трябваше да ги изкопавам отнякъде или да извършвам кражба.
Наложи се да вървя сама в " Саунд ". Петък следобяд влязох в аптеката и си купих една опаковка ефедрин за 2,95 марки. Не беше нужна рецепта. Вече не вземах по две хапчета, а по четири-пет. На път се отбих в " Къщата в центъра ", изпросих си една лула и влязох в метрото прелестно дрогирана. Не мислех за Кеси; въобще не мислех за предишното – какво е било. Просто бях тук. Плъзгах се в един прелестен пленителен свят.
В метрото се кефех по какъв начин на всяка спирка се качват нови хора, които се виждаше, че са тръгнали към " Саунд ". Адски елегантни, дълги коси, ботуши с десетсантиметрови токове. Моите звезди, звездите на " Саунд ". Изобщо не ме беше шубе, че отивам сама. Страшно се бях изчаткала. Лулата в клуба беше епична.
На стълбищата в " Саунд " се сблъсках с някакво момче. То ме погледна и нещо ми сподели. Стори ми се пъклен готин. Висок, слаб, дълга руса коса, необикновено спокоен. Взехме да си бъбрим още на стълбите. Тотално бях на черешата. С всяка последваща дума се разбирахме по-добре. Падахме си по една и съща музика и даже прекарванията ни с ЛСД бяха сходни. Казваше се Атце. Бе първото момче, което намирах за напълно. Влюбих се в него още същата вечер. Бях влюбена за първи път в живота си.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1117)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ