Откъс от "Морска книга" на Мортен Стрьокснес
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Морска книга ", с създател Мортен Стрьокснес, възложен от Издателство " Жанет 45 ".
" Мръдни, Ишмиъл. Помести се, Йона. Направете място за един роман за риби, закачлив и приказен, чудноват и отегчителен, който следва да заеме полагащото му се място измежду класическите екзистенциални разкази за жителите на океанските дълбини. "
Хамптън Сайдс, създател на " В царството на леда "
Мортен Стрьокснес (роден 1965 г.) е норвежки интелектуалец, историк, фотограф и публицист. След като приключва образованието си в Осло и Кеймбридж, Стрьокснес се занимава с публицистика. Пише репортажи, есета, портрети, колонки и рецензии за множеството водещи норвежки вестници и списания, и е чест участник в разнородни обществени диспути. Стрьокснес е създател на осем книги с литературни репортажи и съавтор на още няколко. През 2010 година излиза книгата му " Убийство в Конго ", роман за събитията, свързани с двама норвежци, Тьостолв Моланд и Йошуа Френч, в Конго, и процеса против тях.
Мортен Строьокснес е притежател на редица награди, измежду които Награда Språkråd (2011), Награда Brage (2015), Наградата на норвежката рецензия (2015), Наградата на норвежките блогъри (2015) и немската Награда за най-вълнуваща книга на познавателна тема (2017), в чието жури влизат водещи публицисти и откриватели.
До момента " Морска книга " е издадена на 22 езика.
Отзиви за " Морска книга ":
" Всяка страница наподобява като долап, цялостен с куриози, с изненади, от които ти увисва ченето, с кюлчета мъдрост и дивни прозрения. Възхитително написана и напълно пристрастяваща. "
Майкъл Финкел, създател на " Странник в гората "
" Много повече от приключенска книга. Морска книга отдава респект на свирепия Луфутен и островните жители, тогавашни и днешни. Изящна и умна книга, в която действителност и въображение вървят ръка за ръка. "
NRC Handelsblad
" Ерудицията на Строькснес, превъзходният му жанр и интелигентният му взор към екологията ни напомнят тези омайни мигове, в които сме гледали филмите на Кусто, преди да се гмурнем в 20 хиляди левги под водата или Моби Дик. В това е чарът на тази вълшебна книга: възрастните, към които е ориентирана, неотложно са превърнати в деца. "
Le Figaro
превод Мария Змийчарова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Морска книга " от Мортен Стрьокснес
Насред Вестфюрен апелирам Хюго да понижи скоростта, с цел да си смъква термо облеклата. Никога до момента не ми се е случвало по тези места топлината да е проблем. Луфутвеген се е доближил, само че поради мъглата като че ли чезне, като че ли планините се размиват или стопяват.
Веднага откакто Хюго още веднъж подкарва лодката, виждам воден дирек, който се издига право нагоре от водата, на доста километри пред нас, пò към щирборда. Обръщам се и го показвам на Хюго, който кимва и дава газ. Бързо приближаваме нещо като ниско, излъскано от вълните островче, което проблясва на слънцето. Но ние сме в намерено море, тук няма oстровчета, да не приказваме, че това пред нас се движи. Вече видяхме няколко морски прасета, само че това явно е нещо напълно друго. Хюго поч ва да разсъждава на глас:
– Едно е несъмнено – не е дребен ивичест кит. Може би стадо гринди?
Намираме се на няколкостотин метра разстояние, когато Хюго осъзнава, че и второто му съмнение не може да е правилно. Това пред нас няма гръбна перка, каквато имат гриндите. И не е никакво стадо, а едно само голямо животно. За част от секундата ми минава мисълта дали не е подводница. Тялото на Хюго е с напрежение, а погледът – концентриран, устата – отворена, до момента в който трескаво прелиства каталога с другите китове в главата си. Само на стотина метра от животното сме, когато той възкликва:
– Това е кашалот!
Над водата се демонстрира гърбът на най-големия от зъбатите китове. Докато го приближаваме, кашалотът стартира да се извива. На трийсет метра от него сме, когато за финален път издишва през духалото си, а след това забива глава надълбоко във водата. Гърбицата и опашката се издигат право нагоре, иконични като скална рисунка, преди морето още веднъж да се затвори над тях. Няма го китът, като че ли някой го дръпна като с шнур и дълбините го засмукаха.
Хюго гаси мотора. Вече близо петдесет години плава по моретата, а във Вестфюрен излиза толкоз постоянно, че съвсем може да се брои за част от локалната фауна. През това време е видял какво ли не. Стадата гринди са съвсем рутинна панорама, да не приказваме за дребните ивичести китове, делфините или морските прасета. Но за всички тези години Хюго нито един път не е виждал кашалот.
Сега остава единствено да чакаме. Защото въпреки че кашалотът може да задържа дъха си до деветдесет минути, по-дълго от всяко друго създание с бели дробове, все в миналото би трябвало да се покаже още веднъж.
Кашалотът (Physeter macrocephalus) e не просто най-едрият див звяр в света. Той е най-едрият див звяр, живял в миналото. Забравете тиранозавър рекс, мегалодона или кронозаврите. Кашалотът е и по-тежък, и по-дълъг. Почти никое животно, изчезнало или модерно, в това число и най-големите китове, не може да се мери с него.
Животното, което ние видяхме, беше самец единак, към двайсет метра дълъг и тежък над петдесет тона. Двата пола се разграничават много. Женските тежат единствено една трета от тежестта на мъжките и са стадни животни, които се грижат за дребните – своите и на другите женски в групата, които са се гмурнали да търсят храна. Младите мъжкари също плуват в общи групи. Когато наближат трийсет години, пубертетът свършва.
Мъжкият кашалот се е наобщувал за цялостен живот. От този миг нататък той потегля самичък из международните морета. Китът, който ние видяхме, може да е пристигнал чак от Антарктическия океан. Ако срещне стадо женски, може и да се чифтоса с някоя от тях, само че незабавно щом завърши, изчезва. Случва се кашалоти да проявят експанзия даже при среща с представители на личния си тип. Може би половата фрустрация кара самците да се бият, даже и когато са видимо спокойни. Разгоненият кашалот беснее като разгонен слон, споделя Хюго.
Кашалотът, който изчезна в дълбините, може би е на лов за главоноги или за великански калмари, които доближават тегло до петстотин кг. По пътя си надолу кашалотът може да захапе главоногото и да го запрати към дъното. А в случай че не открие нищо при спускането си, опитва още веднъж на връщане назад нагоре. На дъното се изляга по тил и на фона на слабата светлина от повърхността оглежда водите над себе си за силуети. Или употребява сонарната система в предната част на главата си, с цел да локализира пасажи риба или главоноги. Ако открие нещо забавно, се спуска към плячката и я гълтам – устата му е задоволително огромна, с цел да захапе лодката, в която се намираме с Хюго, напречно.
По кожата на изхвърлени на брега кашалоти нееднократно са следени дълбоки рани от засмукване, някои с диаметър двайсет сантиметра. Никой човек не е ставал очевидец на борбата сред великански калмар и кашалот, само че билетите за сходно представление биха се разграбили за негативно време. Гигантският калмар, който дълго време бил считан за плод на нечие въображение, освен има осем пипала, всяко от които може да доближи осем метра дължина, само че и противна костна човка, която може да строши съвсем всичко. Според Жул Верн пипалата на това чудовищно изчадие са като косите на Фурия. А да срещнеш погледа им не би било мъчно, тъй като кръглите им очи са големи и нямат клепачи, тъй че в никакъв случай не мигат.
В предната част на главата на кашалота се намира най-големият звуков орган в животинския свят. Теглото единствено на този орган може да стигне 10 тона. Цъкащите звуци, които създава, са измерени до 230 децибела, равносилни на изстрел с пушка на разстояние 10 сантиметра от ухото. Тези тежки трясъци ги издават мъжките, женските приказват по-бързо, в нещо като морзов код.
Кашалотът е еволюционният първенец тежка категория и човек би предположил, че си плува най-спокойно с голям сребърен колан на кръста. Но даже и той има врагове. Кашалотите се плодят по-малко от всички други китове и са им нужни доста години да отхранят, изучат и опазят дребните си. Бебетата и ранените животни са евентуална плячка за стада косатки или гринди. Затова кашалотите употребяват по този начин наречената групировка " маргаритка ", при която всички възрастни животни се подреждат в кръг към дребните и по този начин надалеч по-бързите и преносими косатки не могат да изолират уязвимите животни от стадото, което би означавало краят им.
" Пазачите " при потребност се извъртат и употребяват зъбите и опашките си като оръжия против нападателитe. Кашалотите могат да се гмуркат на дълбочина до близо три хиляди метра, което е връх при бозайниците. На сходна дълбочина налягането безусловно смазва белите дробове. В главата на животните има огромна камера за равнене на това голямо налягане, като спермацетът се охлажда, втвърдява се и става по-плътен по пътя надолу към дъното.
В непосредственост до повърхността той се стопля и втечнява, което улеснява плаваемостта на кита. До откриването на синтетичните заместители на спермацета преди към 100 години, той е бил най-скъпото от всички масла – чисто, транспарантно и ароматно. В главата единствено на един наедрял образец може да има до две хиляди литра спермацет. От тази бледорозова, сходна на восък или сперма течност се правели най-качествените свещи, сапуни и козметика. Спермацетът се е употребявал и за смазване на най-скъпите фини принадлежности.
И други елементи на това животно също били доста ценени. От един-единствен кит може да се добият десетки тонове месо и мехлем, а големите зъби били скъпи колкото слоновата кост. Казват, че китоловците даже си шиели дъждобрани от кожата на големия пенис. Кашалотът несъмнено е талантлив, само че освен в това отношение – той има най-големия мозък от всички животни, обитавали в миналото земята. Мозъкът на кашалота тежи шест пъти повече от човешкия. Пенисът му – няколкостотин пъти повече.
На всичкото от горната страна в храносмилателната система на кашалота се отделя амбра. Именно тя е била най-ценното от целия кит, тъй като била употребена в парфюмерията, а мнозина ѝ приписвали и всевъзможни чудодейни свойства.
Навремето, когато откриели амбра да се носи по повърхността на водата или изхвърлена на брега, хората считали, че това са плюнките на морските змии. Хюго също е намирал амбра – която наричали китов кехлибар – след отлив. Описва я като сиви буци, сходни на восък и с доста необикновен, блудкав мирис.
Кашалотите били доста търсени и надлежно всеобщо избивани, тъй че типът бил съществено заплашен от изгубване. В морето край Анденес систематичният лов на кашалоти траял чак до края на 70-те години на ХХ век. Преди навлизането на харпуните с гранати китоловците употребявали елементарни дълги харпуни, които пробождали кита от край до край и се законтряли с куки. Не всички успявали да ги изтеглят на борда и в случай че не били наранени жизненоважни органи, се случвало тези китове да продължат да си плуват години наред с харпуна, нанизан в тялото.
Около нас двамата с Хюго царува тишина, като се изключи нежното мелодично плисване на водите. Водата ближе вътрешността на външната си ципа искра от небе над плитчини и дупки. Морето – голям лист светлина – проблясва по този начин блестящо, като че ли самото то свети.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (914)
" Мръдни, Ишмиъл. Помести се, Йона. Направете място за един роман за риби, закачлив и приказен, чудноват и отегчителен, който следва да заеме полагащото му се място измежду класическите екзистенциални разкази за жителите на океанските дълбини. "
Хамптън Сайдс, създател на " В царството на леда "
Мортен Стрьокснес (роден 1965 г.) е норвежки интелектуалец, историк, фотограф и публицист. След като приключва образованието си в Осло и Кеймбридж, Стрьокснес се занимава с публицистика. Пише репортажи, есета, портрети, колонки и рецензии за множеството водещи норвежки вестници и списания, и е чест участник в разнородни обществени диспути. Стрьокснес е създател на осем книги с литературни репортажи и съавтор на още няколко. През 2010 година излиза книгата му " Убийство в Конго ", роман за събитията, свързани с двама норвежци, Тьостолв Моланд и Йошуа Френч, в Конго, и процеса против тях.
Мортен Строьокснес е притежател на редица награди, измежду които Награда Språkråd (2011), Награда Brage (2015), Наградата на норвежката рецензия (2015), Наградата на норвежките блогъри (2015) и немската Награда за най-вълнуваща книга на познавателна тема (2017), в чието жури влизат водещи публицисти и откриватели.
До момента " Морска книга " е издадена на 22 езика.
Отзиви за " Морска книга ":
" Всяка страница наподобява като долап, цялостен с куриози, с изненади, от които ти увисва ченето, с кюлчета мъдрост и дивни прозрения. Възхитително написана и напълно пристрастяваща. "
Майкъл Финкел, създател на " Странник в гората "
" Много повече от приключенска книга. Морска книга отдава респект на свирепия Луфутен и островните жители, тогавашни и днешни. Изящна и умна книга, в която действителност и въображение вървят ръка за ръка. "
NRC Handelsblad
" Ерудицията на Строькснес, превъзходният му жанр и интелигентният му взор към екологията ни напомнят тези омайни мигове, в които сме гледали филмите на Кусто, преди да се гмурнем в 20 хиляди левги под водата или Моби Дик. В това е чарът на тази вълшебна книга: възрастните, към които е ориентирана, неотложно са превърнати в деца. "
Le Figaro
превод Мария Змийчарова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Морска книга " от Мортен Стрьокснес
Насред Вестфюрен апелирам Хюго да понижи скоростта, с цел да си смъква термо облеклата. Никога до момента не ми се е случвало по тези места топлината да е проблем. Луфутвеген се е доближил, само че поради мъглата като че ли чезне, като че ли планините се размиват или стопяват.
Веднага откакто Хюго още веднъж подкарва лодката, виждам воден дирек, който се издига право нагоре от водата, на доста километри пред нас, пò към щирборда. Обръщам се и го показвам на Хюго, който кимва и дава газ. Бързо приближаваме нещо като ниско, излъскано от вълните островче, което проблясва на слънцето. Но ние сме в намерено море, тук няма oстровчета, да не приказваме, че това пред нас се движи. Вече видяхме няколко морски прасета, само че това явно е нещо напълно друго. Хюго поч ва да разсъждава на глас:
– Едно е несъмнено – не е дребен ивичест кит. Може би стадо гринди?
Намираме се на няколкостотин метра разстояние, когато Хюго осъзнава, че и второто му съмнение не може да е правилно. Това пред нас няма гръбна перка, каквато имат гриндите. И не е никакво стадо, а едно само голямо животно. За част от секундата ми минава мисълта дали не е подводница. Тялото на Хюго е с напрежение, а погледът – концентриран, устата – отворена, до момента в който трескаво прелиства каталога с другите китове в главата си. Само на стотина метра от животното сме, когато той възкликва:
– Това е кашалот!
Над водата се демонстрира гърбът на най-големия от зъбатите китове. Докато го приближаваме, кашалотът стартира да се извива. На трийсет метра от него сме, когато за финален път издишва през духалото си, а след това забива глава надълбоко във водата. Гърбицата и опашката се издигат право нагоре, иконични като скална рисунка, преди морето още веднъж да се затвори над тях. Няма го китът, като че ли някой го дръпна като с шнур и дълбините го засмукаха.
Хюго гаси мотора. Вече близо петдесет години плава по моретата, а във Вестфюрен излиза толкоз постоянно, че съвсем може да се брои за част от локалната фауна. През това време е видял какво ли не. Стадата гринди са съвсем рутинна панорама, да не приказваме за дребните ивичести китове, делфините или морските прасета. Но за всички тези години Хюго нито един път не е виждал кашалот.
Сега остава единствено да чакаме. Защото въпреки че кашалотът може да задържа дъха си до деветдесет минути, по-дълго от всяко друго създание с бели дробове, все в миналото би трябвало да се покаже още веднъж.
Кашалотът (Physeter macrocephalus) e не просто най-едрият див звяр в света. Той е най-едрият див звяр, живял в миналото. Забравете тиранозавър рекс, мегалодона или кронозаврите. Кашалотът е и по-тежък, и по-дълъг. Почти никое животно, изчезнало или модерно, в това число и най-големите китове, не може да се мери с него.
Животното, което ние видяхме, беше самец единак, към двайсет метра дълъг и тежък над петдесет тона. Двата пола се разграничават много. Женските тежат единствено една трета от тежестта на мъжките и са стадни животни, които се грижат за дребните – своите и на другите женски в групата, които са се гмурнали да търсят храна. Младите мъжкари също плуват в общи групи. Когато наближат трийсет години, пубертетът свършва.
Мъжкият кашалот се е наобщувал за цялостен живот. От този миг нататък той потегля самичък из международните морета. Китът, който ние видяхме, може да е пристигнал чак от Антарктическия океан. Ако срещне стадо женски, може и да се чифтоса с някоя от тях, само че незабавно щом завърши, изчезва. Случва се кашалоти да проявят експанзия даже при среща с представители на личния си тип. Може би половата фрустрация кара самците да се бият, даже и когато са видимо спокойни. Разгоненият кашалот беснее като разгонен слон, споделя Хюго.
Кашалотът, който изчезна в дълбините, може би е на лов за главоноги или за великански калмари, които доближават тегло до петстотин кг. По пътя си надолу кашалотът може да захапе главоногото и да го запрати към дъното. А в случай че не открие нищо при спускането си, опитва още веднъж на връщане назад нагоре. На дъното се изляга по тил и на фона на слабата светлина от повърхността оглежда водите над себе си за силуети. Или употребява сонарната система в предната част на главата си, с цел да локализира пасажи риба или главоноги. Ако открие нещо забавно, се спуска към плячката и я гълтам – устата му е задоволително огромна, с цел да захапе лодката, в която се намираме с Хюго, напречно.
По кожата на изхвърлени на брега кашалоти нееднократно са следени дълбоки рани от засмукване, някои с диаметър двайсет сантиметра. Никой човек не е ставал очевидец на борбата сред великански калмар и кашалот, само че билетите за сходно представление биха се разграбили за негативно време. Гигантският калмар, който дълго време бил считан за плод на нечие въображение, освен има осем пипала, всяко от които може да доближи осем метра дължина, само че и противна костна човка, която може да строши съвсем всичко. Според Жул Верн пипалата на това чудовищно изчадие са като косите на Фурия. А да срещнеш погледа им не би било мъчно, тъй като кръглите им очи са големи и нямат клепачи, тъй че в никакъв случай не мигат.
В предната част на главата на кашалота се намира най-големият звуков орган в животинския свят. Теглото единствено на този орган може да стигне 10 тона. Цъкащите звуци, които създава, са измерени до 230 децибела, равносилни на изстрел с пушка на разстояние 10 сантиметра от ухото. Тези тежки трясъци ги издават мъжките, женските приказват по-бързо, в нещо като морзов код.
Кашалотът е еволюционният първенец тежка категория и човек би предположил, че си плува най-спокойно с голям сребърен колан на кръста. Но даже и той има врагове. Кашалотите се плодят по-малко от всички други китове и са им нужни доста години да отхранят, изучат и опазят дребните си. Бебетата и ранените животни са евентуална плячка за стада косатки или гринди. Затова кашалотите употребяват по този начин наречената групировка " маргаритка ", при която всички възрастни животни се подреждат в кръг към дребните и по този начин надалеч по-бързите и преносими косатки не могат да изолират уязвимите животни от стадото, което би означавало краят им.
" Пазачите " при потребност се извъртат и употребяват зъбите и опашките си като оръжия против нападателитe. Кашалотите могат да се гмуркат на дълбочина до близо три хиляди метра, което е връх при бозайниците. На сходна дълбочина налягането безусловно смазва белите дробове. В главата на животните има огромна камера за равнене на това голямо налягане, като спермацетът се охлажда, втвърдява се и става по-плътен по пътя надолу към дъното.
В непосредственост до повърхността той се стопля и втечнява, което улеснява плаваемостта на кита. До откриването на синтетичните заместители на спермацета преди към 100 години, той е бил най-скъпото от всички масла – чисто, транспарантно и ароматно. В главата единствено на един наедрял образец може да има до две хиляди литра спермацет. От тази бледорозова, сходна на восък или сперма течност се правели най-качествените свещи, сапуни и козметика. Спермацетът се е употребявал и за смазване на най-скъпите фини принадлежности.
И други елементи на това животно също били доста ценени. От един-единствен кит може да се добият десетки тонове месо и мехлем, а големите зъби били скъпи колкото слоновата кост. Казват, че китоловците даже си шиели дъждобрани от кожата на големия пенис. Кашалотът несъмнено е талантлив, само че освен в това отношение – той има най-големия мозък от всички животни, обитавали в миналото земята. Мозъкът на кашалота тежи шест пъти повече от човешкия. Пенисът му – няколкостотин пъти повече.
На всичкото от горната страна в храносмилателната система на кашалота се отделя амбра. Именно тя е била най-ценното от целия кит, тъй като била употребена в парфюмерията, а мнозина ѝ приписвали и всевъзможни чудодейни свойства.
Навремето, когато откриели амбра да се носи по повърхността на водата или изхвърлена на брега, хората считали, че това са плюнките на морските змии. Хюго също е намирал амбра – която наричали китов кехлибар – след отлив. Описва я като сиви буци, сходни на восък и с доста необикновен, блудкав мирис.
Кашалотите били доста търсени и надлежно всеобщо избивани, тъй че типът бил съществено заплашен от изгубване. В морето край Анденес систематичният лов на кашалоти траял чак до края на 70-те години на ХХ век. Преди навлизането на харпуните с гранати китоловците употребявали елементарни дълги харпуни, които пробождали кита от край до край и се законтряли с куки. Не всички успявали да ги изтеглят на борда и в случай че не били наранени жизненоважни органи, се случвало тези китове да продължат да си плуват години наред с харпуна, нанизан в тялото.
Около нас двамата с Хюго царува тишина, като се изключи нежното мелодично плисване на водите. Водата ближе вътрешността на външната си ципа искра от небе над плитчини и дупки. Морето – голям лист светлина – проблясва по този начин блестящо, като че ли самото то свети.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (914)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ