"Любов от втори поглед" на Меган Куин
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Любов от втори взор " от създател Меган Куин, възложен от издателство " Софтпрес "
Книгата е нов съвременен прочит на кино лентата " Хубава жена " прекатурва визиите за любовта. Това е занимателна сантиментална комедия за съдбовните срещи и стрелите на Купидон, на който също се случва да се яви на изправителен.
В " Любов от втори взор " Меган Куин стъпва на познати и одобрени детайли от сантименталния род, само че пречупва историята през своя взор, като я насища с комизъм и занимателни разговори. Силното привличане сред основните герои и последователното развиване на техните взаимоотношения покачват градусите на историята и сервират на читателите една вълнуваща, чувствена и гореща книга, в която любовта не идва с фойерверки от първата среща, а се промъква тихомълком и прекатурва живота. И убеждава всички романтици, че " от време на време романтиката не е първоначално, а в развиването ".
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Из " Любов от втори взор " от Меган Куин
ХЪКСЛИ
- Мамка му! Ще убия някого! - изкрещявам, до момента в който мятам сакото си през кабинета и затръшвам вратата.
- Изглежда, срещата е предходна добре - отбелязва Джей Пи, облегнат на обширната стена от прозорци в кабинета ми.
- Изглежда, че е предходна необикновено добре - додава Брейкър, излегнат на кожения ми диван.
Пренебрегвам сарказма на братята си, заривам пръсти в косата си и се обръщам към гледката на Лос Анджелис. Днес е явен ден, свежият дъжд от предходната нощ е премахнал част от смога във въздуха. Палмите се издигат високо към небето и обкръжават пътищата, само че наподобяват дребни от извисяващата се над всичко позиция на кабинета ми.
Любов от втори погледС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Искаш ли да поговориш за това? - пита Джей Пи, до момента в който се настанява на един стол.
Обръщам се към тях, към моите братя, двамата идиоти, които са били до мен в положително и зло. Които яздеха паралелно с мен възходите и паденията на живота ни. Които зарязаха всичко, с цел да се включат в откачената ми концепция да превземем пазара на недвижими парцели в Лос Анджелис с парите, които баща ни остави, когато умря. Изградихме тази империя дружно.
Но мазните изражения на лицата им в този момент разсънват в мен непреодолимо предпочитание да изхвърля шибаните им задници от кабинета си.
- Изглежда ли, че желая да поговоря за това?
- Не. - Брейкър се ухилва. - Но пък ние несъмнено желаеме да чуем всичко.
Разбира се, че желаят.
Защото те бяха тези, които споделиха, че не трябва да се срещам с Дейв Тони.
Те бяха тези, които споделиха, че ще е цялостна загуба на време.
Те бяха тези, които се засмяха, когато разгласих, че имам среща с него през днешния ден. И те бяха тези, които саркастично ми пожелаха шанс, когато потеглих натам. Но аз желаех да им потвърдя, че бъркат. Исках да им потвърдя, че мога да убедя лошотия Дейв Тони да работи с " Кейн Ентърпрайзис ". И занапред ще ви кажа - не го убедих.
След още секунда капитулирам пред погледите на братята си, сядам и изпускам дълга въздишка.
- По дяволите - измърморвам.
- Нека позная, не се е поддал на чара ти? - пита Брейкър. - Но ти си толкоз елементарен за харесване!
- Това не би трябвало да има значение. - Забивам пръст в подлакътника на мекия кожен стол. - Това е бизнес, а не някакъв прокълнат церемониал за основаване на нови другарства и трептене над възприятията на другия.
- Мисля, че е пропуснал нещо в бизнес колежа - споделя Джей Пи на Брейкър. - Защото насърчаването на бизнес връзки май беше цялостен курс?
Сарказмът му ми лази по нервите.
- И аз мисля, че беше - угажда му Брейкър.
- Отидох там и го целунах по задника, какво повече желае?
- А червило носеше ли? Не съм сигурен, че приятелката му би се зарадвала да открие още един чифт устни върху задните бузи на мъжа си. - Брейкър се ухилва.
- Мразя те. Наистина те ненавиждам, по дяволите.
Брейкър се изсмива, до момента в който Джей Пи вметва: - Неприятно ми е да го кажа, само че... казахме ти, братле. Дейв
Тони не работи с никого. Той е друга порода в този град.
Мнозина са се опитвали да обхванат в голямото количество недвижими парцели, които притежава; всички до един са се провалили. Защо си мислеше, че ще си друг?
- Защото ние сме " Кейн Ентърпрайзис " - покачвам звук. - Всички желаят да работят с нас, мамка му. Защото имаме най-голямото портфолио от недвижими парцели в Лос Анджелис.
Защото можем да превърнем една разрушена постройка в бизнес за милиони долари в границите на година. Знаем какво вършим, по дяволите, а Дейв Тони, въпреки и сполучлив, има няколко мъртви части земя в ръцете си, което вреди на бизнеса му. Той го знае, аз го знам и желая да го освободя от тези части земя.
Джей Пи допира брадичката си и пита:
- Какво тъкмо му сподели? Надявам се не това? Защото, въпреки че дребната ти тирада втвърди зърната ми, двоумя се, че той би оценил сходен звук.
Завъртам очи.
- Казах нещо в тази тенденция.
- Знаеш, че Дейв Тони е горд човек, нали? - упорства
Брейкър. - Ако го обидиш, няма да желае да работи с теб.
- Не съм го обиждал - изкрещявам. - Опитах се да изравня нещата, нали знаете, да му покажа, че съм много естествен човек.
И двамата ми братя изсумтяват.
- Аз съм естествен човек.
Джей Пи и Брейкър се споглеждат, след което и двамата се навеждат напред, а аз знам какво следва: типичен " да го осветлим и свалим на земята " миг. Обичат да ми ги предизвикват понякога.
- Знаеш, че те обичаме, нали? - пита Брейкър.
Започва се.
- Винаги сме отсреща, когато имаш потребност от нас - прибавя Джей Пи.
Прокарвам ръка по лицето си.
- Проклятие, просто давайте и да завършваме с това.
- Ти не си естествен. Ти си всичко друго, само че не и естествен.
Никой от нас не е. Живеем в Бевърли Хилс, непрекъснато ни канят на министър председатели и събития на звезди и доста пъти сме били в заглавията на клюкарската Шеста страница. При нас няма нищо обикновено. Дейв Тони, ами... той е естествен.
- И за какво, мамка му? - правя възражение. - Защото не го канят на афтърпартита на звездите?
Брейкър поклаща глава.
- Не, тъй като е земен. Достъпен. Можеш елементарно да изпиеш по една бира с него в някой бар и да не се почувстваш ни минимум заплашен. Ти си тъкмо противоположното. Ти си... очевиден.
- Не съм очевиден.
Джей Пи кимва към часовника ми.
- Хубав " Мовадо ", нов ли е?
Свеждам взор към него.
- Взех го предходната седмица... - Вдигам очи, с цел да срещна многознаещите погледи на братята си. - Не ми е разрешено да разходвам мъчно заработените си пари, по този начин ли?
- Напротив - споделя Джей Пи. - Начинът, по който живееш живота си, е изцяло допустим. Къщата, колата... часовника, всичко това си го спечелил и ти се поставя, само че в случай че искаш да стигнеш до Дейв Тони, ще би трябвало да минеш на друго равнище.
И това не значи да се преструваш и да се обличаш под равнището си, тъй като той ще разбере. Той към този момент знае, че си очевиден вид. Но би трябвало да те види в друга светлина.
- Ооо, това ми харесва - споделя Брейкър. - Различна светлина. Точно от това има потребност. - Той потрива брадичката си. - Но каква би била тази светлина?
Ставам сопнато от стола си и сграбчвам сакото си от мястото, където го захвърлих доскоро.
- Докато вие двамата идиоти си блъскате главите над това, аз отивам да си взема нещо за обяд.
- Само в случай че Тони можеше да види този миг, в който Хъксли Кейн не моли асистентката си да му донесе обяд, а като елементарен селяндур потегля по улиците на Лос Анджелис, с цел да се достави самичък с храната си - разяснява Джей Пи.
Нахлузвам си сакото макар жегата на открито и се отправям към вратата, без да им обръщам внимание.
- Ще вземеш ли нещо и за нас? - провиква се Брейкър.
Въздъхвам и извиквам в отговор: Любов от втори взор
- Пиши ми каквото искаш от деликатесния.
- Кисели краставички. Всички проклети кисели краставички - крещи Джей Пи, до момента в който ходя по служебния кулоар към асансьора. За благополучие, вратите се отварят с плъзгане току пред мен, тъй че влизам, натискам бутона за лобито и се облягам на стената, пъхнал ръце в джобовете на панталона си.
Да мина на друго равнище. Дори не знам какво би трябвало да значи това. Аз съм предприемач, сключвал съм покупко-продажби с хора, с които се разбирам, само че съм сключвал покупко-продажби и с хора, които безусловно ненавиждам. Разликата сред мен и Дейв Тони е, че на мен не ми пука кой взема парите ми или на кого продавам.
Бизнесът си е бизнес и в случай че договорката е добра, ще я приема. Днес предложих на Дейв пъклен добра договорка. Ако би трябвало да съм почтен, по-добра от това, което заслужава. И вместо да я одобри и да си стиснем ръцете, той се отпусна в офис стола си, почеса се по бузата и сподели:
- Не знам. Ще би трябвало да го премисля.
Да го премисли.
Да премисли проклетото ми предложение.
Никой не премисля предложенията ми; одобряват ги и благодарят на самия Исус Христос, че им е паднало да вършат бизнес с " Кейн Ентърпрайзис ".
Едва изчаквам вратите на асансьора да се отворят, преди да мина през тях, проправям си път през оживеното предверие и по-късно се насочвам от офис постройката към дребното деликатесно магазинче малко по-надолу по улицата. Две пресечки. Обикновено не адресирам асистентката си Карла да ми взема
храна, тъй като това ме кара да се усещам като гъз - без значение от всичко, което хората си мислят за мен.
Освен това се веселя на всяка секунда, в която съм на открито и вдишвам чист въздух. Е, това е Ел Ей, тъй че " чист въздух " е пресилено изявление. Но ми дава време да се нулирам, преди да се върна зад бюрото и клавиатурата, откъдето ръководя нашия бизнес за милиарди долари.
Телефонът ми вибрира в джоба, само че аз не си върша труда да го погледна, тъй като съм сигурен, че са поръчките на Джей Пи и Брейкър. Дори не знам за какво им споделих да ми пишат, всякога желаят едно и също. Същото като мен. Сандвич с говежди стек, топено сирене и в допълнение гъби. И кисели краставички, несъмнено. Това е обичаният ни сандвич. Нещо, което не ядем постоянно, само че когато отидем до деликатесния, е нормалната ни поръчка.
На тротоара има повече хора от нормално. Лятото връхлетя Лос Анджелис, което значи, че туристите ще прииждат на рояци, автобусните обиколки ще са на най-много, а шофирането по 101-ва ще е пъклен призрачен сън. За мой шанс, пребивавам единствено на трийсет минути от офиса.
Докато приближавам магазина, прочут черен джип стопира пред него. Когато вратата се отваря, виждам Дейв Тони - за вълка приказваме - да излиза от колата. Какви са възможностите това да се случи?
Каквито и да са, наподобява, са в моя изгода. Няма нищо по[1]добро от следващо деяние, с цел да опиташ да подсигуриш договорката. Вероятно Джей Пи беше прав, че Дейв Тони може да промени решението си, когато ме види самичък да си вземам обяда. Това несъмнено е друго равнище.
Закопчавам сакото си и форсирам темпото. В бизнеса в никакъв случай не трябва да пропускаш сходна опция. Никога. Докато приближавам, съм заловен рисково неопитен, когато виждам женска ръка да се подава от транспортното средство след Дейв. Забавям ход и се концентрирам върху ръката... деликатна ръка с МНОГО огромен годежен пръстен на нея.
По дяволите, Дейв е благоприятен?
Предполагам, че е, защото държи ръката на дамата. Но благоприятен... проклинание, по какъв начин съм го пропуснал?
Обикновено съм наясно с такива... Мислите ми внезапно прекъсват и премигвам няколко пъти, когато годеницата се обръща, предоставяйки ми аспект към тялото си отстрани.
Свети... Мамка му.
Изглежда, годежът не е най-голямата изненада на деня. Благодарение на прилепналата рокля и стройната фигура няма подозрение, че годеницата на Дейв Тони е бременна. Дейв Тони е благоприятен и с бебе напът. Как... по кое време? Той махва на водача, затваря вратата и по-късно хвърля взор обратно за задоволително дълго, с цел да изпълним зрителен контакт. Веждите му се повдигат ненадейно, след което се обръща до дъно и ми махва.
- Кейн, не чаках да те видя по улиците.
Да, никой от нас не очакваше да се забележим, само че няма да разреша на шока от това развиване да ме раздруса.
Време е за шоу. Усмихвам се.
- Наслаждавам се на знойното калифорнийско слънце, до момента в който отивам да взема обяд за мен и братята ми. - Приближавам се до него и простирам ръка. Той я раздрусва за малко. - Това магазинче ни е обичано.
- Вярно ли? - пита сюрпризиран Дейв. - На Ели също. Никога не съм бил, само че тя ми сподели, че имат най-хубавите кисели краставички.
- Братята ми също са луди по киселите краставички. - Протягам ръка към годеницата му. - Ти би трябвало да си Ели.
- Мамка му, какъв брой жестоко от моя страна - засмива се Дейв с стеснение. - Да, това е Ели. Ели, това е Хъксли Кейн.
- За мен е наслаждение да се срещнем - споделя Ели с доста сладостен южняшки акцент. Такъв, какъвто съм чувал и преди.
Стискам ръката ѝ и я пущам, след това споделям:
- Нека предположа, от Джорджия си?
Усмивката ѝ се уголемява.
- Да. Можеш да познаеш? Да, нещата несъмнено се подреждат в моя изгода.
- Баба ми е самопровъзгласила се Прасковка от Джорджия.
Прекарах доста брутални влажни лета на нейната заградена веранда, седнал на клатещия се стол до нейния, до момента в който тя ми разказваше последните градски злословия.
- Наистина ли? Къде?
- В Пийчтри Сити.
Очите ѝ се уголемяват от приятност. Тя притиска ръка към гърдите си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Книгата е нов съвременен прочит на кино лентата " Хубава жена " прекатурва визиите за любовта. Това е занимателна сантиментална комедия за съдбовните срещи и стрелите на Купидон, на който също се случва да се яви на изправителен.
В " Любов от втори взор " Меган Куин стъпва на познати и одобрени детайли от сантименталния род, само че пречупва историята през своя взор, като я насища с комизъм и занимателни разговори. Силното привличане сред основните герои и последователното развиване на техните взаимоотношения покачват градусите на историята и сервират на читателите една вълнуваща, чувствена и гореща книга, в която любовта не идва с фойерверки от първата среща, а се промъква тихомълком и прекатурва живота. И убеждава всички романтици, че " от време на време романтиката не е първоначално, а в развиването ".
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Из " Любов от втори взор " от Меган Куин
ХЪКСЛИ
- Мамка му! Ще убия някого! - изкрещявам, до момента в който мятам сакото си през кабинета и затръшвам вратата.
- Изглежда, срещата е предходна добре - отбелязва Джей Пи, облегнат на обширната стена от прозорци в кабинета ми.
- Изглежда, че е предходна необикновено добре - додава Брейкър, излегнат на кожения ми диван.
Пренебрегвам сарказма на братята си, заривам пръсти в косата си и се обръщам към гледката на Лос Анджелис. Днес е явен ден, свежият дъжд от предходната нощ е премахнал част от смога във въздуха. Палмите се издигат високо към небето и обкръжават пътищата, само че наподобяват дребни от извисяващата се над всичко позиция на кабинета ми.
- Искаш ли да поговориш за това? - пита Джей Пи, до момента в който се настанява на един стол.
Обръщам се към тях, към моите братя, двамата идиоти, които са били до мен в положително и зло. Които яздеха паралелно с мен възходите и паденията на живота ни. Които зарязаха всичко, с цел да се включат в откачената ми концепция да превземем пазара на недвижими парцели в Лос Анджелис с парите, които баща ни остави, когато умря. Изградихме тази империя дружно.
Но мазните изражения на лицата им в този момент разсънват в мен непреодолимо предпочитание да изхвърля шибаните им задници от кабинета си.
- Изглежда ли, че желая да поговоря за това?
- Не. - Брейкър се ухилва. - Но пък ние несъмнено желаеме да чуем всичко.
Разбира се, че желаят.
Защото те бяха тези, които споделиха, че не трябва да се срещам с Дейв Тони.
Те бяха тези, които споделиха, че ще е цялостна загуба на време.
Те бяха тези, които се засмяха, когато разгласих, че имам среща с него през днешния ден. И те бяха тези, които саркастично ми пожелаха шанс, когато потеглих натам. Но аз желаех да им потвърдя, че бъркат. Исках да им потвърдя, че мога да убедя лошотия Дейв Тони да работи с " Кейн Ентърпрайзис ". И занапред ще ви кажа - не го убедих.
След още секунда капитулирам пред погледите на братята си, сядам и изпускам дълга въздишка.
- По дяволите - измърморвам.
- Нека позная, не се е поддал на чара ти? - пита Брейкър. - Но ти си толкоз елементарен за харесване!
- Това не би трябвало да има значение. - Забивам пръст в подлакътника на мекия кожен стол. - Това е бизнес, а не някакъв прокълнат церемониал за основаване на нови другарства и трептене над възприятията на другия.
- Мисля, че е пропуснал нещо в бизнес колежа - споделя Джей Пи на Брейкър. - Защото насърчаването на бизнес връзки май беше цялостен курс?
Сарказмът му ми лази по нервите.
- И аз мисля, че беше - угажда му Брейкър.
- Отидох там и го целунах по задника, какво повече желае?
- А червило носеше ли? Не съм сигурен, че приятелката му би се зарадвала да открие още един чифт устни върху задните бузи на мъжа си. - Брейкър се ухилва.
- Мразя те. Наистина те ненавиждам, по дяволите.
Брейкър се изсмива, до момента в който Джей Пи вметва: - Неприятно ми е да го кажа, само че... казахме ти, братле. Дейв
Тони не работи с никого. Той е друга порода в този град.
Мнозина са се опитвали да обхванат в голямото количество недвижими парцели, които притежава; всички до един са се провалили. Защо си мислеше, че ще си друг?
- Защото ние сме " Кейн Ентърпрайзис " - покачвам звук. - Всички желаят да работят с нас, мамка му. Защото имаме най-голямото портфолио от недвижими парцели в Лос Анджелис.
Защото можем да превърнем една разрушена постройка в бизнес за милиони долари в границите на година. Знаем какво вършим, по дяволите, а Дейв Тони, въпреки и сполучлив, има няколко мъртви части земя в ръцете си, което вреди на бизнеса му. Той го знае, аз го знам и желая да го освободя от тези части земя.
Джей Пи допира брадичката си и пита:
- Какво тъкмо му сподели? Надявам се не това? Защото, въпреки че дребната ти тирада втвърди зърната ми, двоумя се, че той би оценил сходен звук.
Завъртам очи.
- Казах нещо в тази тенденция.
- Знаеш, че Дейв Тони е горд човек, нали? - упорства
Брейкър. - Ако го обидиш, няма да желае да работи с теб.
- Не съм го обиждал - изкрещявам. - Опитах се да изравня нещата, нали знаете, да му покажа, че съм много естествен човек.
И двамата ми братя изсумтяват.
- Аз съм естествен човек.
Джей Пи и Брейкър се споглеждат, след което и двамата се навеждат напред, а аз знам какво следва: типичен " да го осветлим и свалим на земята " миг. Обичат да ми ги предизвикват понякога.
- Знаеш, че те обичаме, нали? - пита Брейкър.
Започва се.
- Винаги сме отсреща, когато имаш потребност от нас - прибавя Джей Пи.
Прокарвам ръка по лицето си.
- Проклятие, просто давайте и да завършваме с това.
- Ти не си естествен. Ти си всичко друго, само че не и естествен.
Никой от нас не е. Живеем в Бевърли Хилс, непрекъснато ни канят на министър председатели и събития на звезди и доста пъти сме били в заглавията на клюкарската Шеста страница. При нас няма нищо обикновено. Дейв Тони, ами... той е естествен.
- И за какво, мамка му? - правя възражение. - Защото не го канят на афтърпартита на звездите?
Брейкър поклаща глава.
- Не, тъй като е земен. Достъпен. Можеш елементарно да изпиеш по една бира с него в някой бар и да не се почувстваш ни минимум заплашен. Ти си тъкмо противоположното. Ти си... очевиден.
- Не съм очевиден.
Джей Пи кимва към часовника ми.
- Хубав " Мовадо ", нов ли е?
Свеждам взор към него.
- Взех го предходната седмица... - Вдигам очи, с цел да срещна многознаещите погледи на братята си. - Не ми е разрешено да разходвам мъчно заработените си пари, по този начин ли?
- Напротив - споделя Джей Пи. - Начинът, по който живееш живота си, е изцяло допустим. Къщата, колата... часовника, всичко това си го спечелил и ти се поставя, само че в случай че искаш да стигнеш до Дейв Тони, ще би трябвало да минеш на друго равнище.
И това не значи да се преструваш и да се обличаш под равнището си, тъй като той ще разбере. Той към този момент знае, че си очевиден вид. Но би трябвало да те види в друга светлина.
- Ооо, това ми харесва - споделя Брейкър. - Различна светлина. Точно от това има потребност. - Той потрива брадичката си. - Но каква би била тази светлина?
Ставам сопнато от стола си и сграбчвам сакото си от мястото, където го захвърлих доскоро.
- Докато вие двамата идиоти си блъскате главите над това, аз отивам да си взема нещо за обяд.
- Само в случай че Тони можеше да види този миг, в който Хъксли Кейн не моли асистентката си да му донесе обяд, а като елементарен селяндур потегля по улиците на Лос Анджелис, с цел да се достави самичък с храната си - разяснява Джей Пи.
Нахлузвам си сакото макар жегата на открито и се отправям към вратата, без да им обръщам внимание.
- Ще вземеш ли нещо и за нас? - провиква се Брейкър.
Въздъхвам и извиквам в отговор: Любов от втори взор
- Пиши ми каквото искаш от деликатесния.
- Кисели краставички. Всички проклети кисели краставички - крещи Джей Пи, до момента в който ходя по служебния кулоар към асансьора. За благополучие, вратите се отварят с плъзгане току пред мен, тъй че влизам, натискам бутона за лобито и се облягам на стената, пъхнал ръце в джобовете на панталона си.
Да мина на друго равнище. Дори не знам какво би трябвало да значи това. Аз съм предприемач, сключвал съм покупко-продажби с хора, с които се разбирам, само че съм сключвал покупко-продажби и с хора, които безусловно ненавиждам. Разликата сред мен и Дейв Тони е, че на мен не ми пука кой взема парите ми или на кого продавам.
Бизнесът си е бизнес и в случай че договорката е добра, ще я приема. Днес предложих на Дейв пъклен добра договорка. Ако би трябвало да съм почтен, по-добра от това, което заслужава. И вместо да я одобри и да си стиснем ръцете, той се отпусна в офис стола си, почеса се по бузата и сподели:
- Не знам. Ще би трябвало да го премисля.
Да го премисли.
Да премисли проклетото ми предложение.
Никой не премисля предложенията ми; одобряват ги и благодарят на самия Исус Христос, че им е паднало да вършат бизнес с " Кейн Ентърпрайзис ".
Едва изчаквам вратите на асансьора да се отворят, преди да мина през тях, проправям си път през оживеното предверие и по-късно се насочвам от офис постройката към дребното деликатесно магазинче малко по-надолу по улицата. Две пресечки. Обикновено не адресирам асистентката си Карла да ми взема
храна, тъй като това ме кара да се усещам като гъз - без значение от всичко, което хората си мислят за мен.
Освен това се веселя на всяка секунда, в която съм на открито и вдишвам чист въздух. Е, това е Ел Ей, тъй че " чист въздух " е пресилено изявление. Но ми дава време да се нулирам, преди да се върна зад бюрото и клавиатурата, откъдето ръководя нашия бизнес за милиарди долари.
Телефонът ми вибрира в джоба, само че аз не си върша труда да го погледна, тъй като съм сигурен, че са поръчките на Джей Пи и Брейкър. Дори не знам за какво им споделих да ми пишат, всякога желаят едно и също. Същото като мен. Сандвич с говежди стек, топено сирене и в допълнение гъби. И кисели краставички, несъмнено. Това е обичаният ни сандвич. Нещо, което не ядем постоянно, само че когато отидем до деликатесния, е нормалната ни поръчка.
На тротоара има повече хора от нормално. Лятото връхлетя Лос Анджелис, което значи, че туристите ще прииждат на рояци, автобусните обиколки ще са на най-много, а шофирането по 101-ва ще е пъклен призрачен сън. За мой шанс, пребивавам единствено на трийсет минути от офиса.
Докато приближавам магазина, прочут черен джип стопира пред него. Когато вратата се отваря, виждам Дейв Тони - за вълка приказваме - да излиза от колата. Какви са възможностите това да се случи?
Каквито и да са, наподобява, са в моя изгода. Няма нищо по[1]добро от следващо деяние, с цел да опиташ да подсигуриш договорката. Вероятно Джей Пи беше прав, че Дейв Тони може да промени решението си, когато ме види самичък да си вземам обяда. Това несъмнено е друго равнище.
Закопчавам сакото си и форсирам темпото. В бизнеса в никакъв случай не трябва да пропускаш сходна опция. Никога. Докато приближавам, съм заловен рисково неопитен, когато виждам женска ръка да се подава от транспортното средство след Дейв. Забавям ход и се концентрирам върху ръката... деликатна ръка с МНОГО огромен годежен пръстен на нея.
По дяволите, Дейв е благоприятен?
Предполагам, че е, защото държи ръката на дамата. Но благоприятен... проклинание, по какъв начин съм го пропуснал?
Обикновено съм наясно с такива... Мислите ми внезапно прекъсват и премигвам няколко пъти, когато годеницата се обръща, предоставяйки ми аспект към тялото си отстрани.
Свети... Мамка му.
Изглежда, годежът не е най-голямата изненада на деня. Благодарение на прилепналата рокля и стройната фигура няма подозрение, че годеницата на Дейв Тони е бременна. Дейв Тони е благоприятен и с бебе напът. Как... по кое време? Той махва на водача, затваря вратата и по-късно хвърля взор обратно за задоволително дълго, с цел да изпълним зрителен контакт. Веждите му се повдигат ненадейно, след което се обръща до дъно и ми махва.
- Кейн, не чаках да те видя по улиците.
Да, никой от нас не очакваше да се забележим, само че няма да разреша на шока от това развиване да ме раздруса.
Време е за шоу. Усмихвам се.
- Наслаждавам се на знойното калифорнийско слънце, до момента в който отивам да взема обяд за мен и братята ми. - Приближавам се до него и простирам ръка. Той я раздрусва за малко. - Това магазинче ни е обичано.
- Вярно ли? - пита сюрпризиран Дейв. - На Ели също. Никога не съм бил, само че тя ми сподели, че имат най-хубавите кисели краставички.
- Братята ми също са луди по киселите краставички. - Протягам ръка към годеницата му. - Ти би трябвало да си Ели.
- Мамка му, какъв брой жестоко от моя страна - засмива се Дейв с стеснение. - Да, това е Ели. Ели, това е Хъксли Кейн.
- За мен е наслаждение да се срещнем - споделя Ели с доста сладостен южняшки акцент. Такъв, какъвто съм чувал и преди.
Стискам ръката ѝ и я пущам, след това споделям:
- Нека предположа, от Джорджия си?
Усмивката ѝ се уголемява.
- Да. Можеш да познаеш? Да, нещата несъмнено се подреждат в моя изгода.
- Баба ми е самопровъзгласила се Прасковка от Джорджия.
Прекарах доста брутални влажни лета на нейната заградена веранда, седнал на клатещия се стол до нейния, до момента в който тя ми разказваше последните градски злословия.
- Наистина ли? Къде?
- В Пийчтри Сити.
Очите ѝ се уголемяват от приятност. Тя притиска ръка към гърдите си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ