"Когато си в Рим" на Сара Адамс
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Когато си в Рим ", с създател Сара Адамс, възложен от Издателство " Сиела "
Световноизвестна поп икона и пекар от малко градче се влюбват в топлия разказ " Когато си в Рим " от Сара Адамс. Завладяващият разказ от авторката на " Да измамиш благородник " споделя уютна история за непредвидена обич.
С нежния си регентски разказ " Да измамиш благородник " американската авторка Сара Адамс дебютира на българския пазар и повлече читателите на блестящо странствуване из премеждията, любовите и порядките на британското висше общество през XIX век в Лондон.
Сега писателката с необикновен нюх към сантименталните истории се връща назад в наши дни и ни подканва да се потопим в обезоръжаващо сладкия разказ " Когато си в Рим ", в който малко градче ще стане сцена на непредвидена обич, топла и уютна като късче къс.
Защото " Когато си в Рим " няма нищо невероятно, нали?
Амилия Роуз, позната като " принцесата на попа " Рей Роуз, е мощна, надарена, самоуверена и на върха на славата си. Но също така е изморена, прегоряла от напрежението на сцената и притисната от упованията на феновете и условията на продуцентите си.
Вдъхновена от обичаната си Одри Хепбърн, която постоянно ѝ вдъхва убеденост, Амилия за следващ път си пуска паметния филм " Римска почивка ". А по-късно пали колата и отпътува измежду нощ към най-близкия Рим, който може да открие на картата... т.е. Рим, Кентъки.
Когато Ноа Уокър открива Амилия на моравата пред дома си в развалената ѝ кола, той няма концепция, че дамата в неволя е безбожно известна поп икона. Между магазинчето за пайове, което е наследил от баба си, и това да припомня на любопитните си съседи да не си завират носовете в живота му, Ноа няма времето и търпението да се занимава с проблемите на някаква капризна суперзвезда.
Зад постоянно намръщената си мимика Ноа въпреки всичко крие положително сърце и взема решение да предложения Амилия да остане в стаята му за посетители. Само до момента в който поправи колата си.
Очарована от уютното градче и неговите порядки, толкоз разнообразни от блестящия ѝ живот, Амилия стартира да разкрива кое е момичето, прикрито зад грижливо поддържаната маска на Рей Роуз. А бариерите към сърцето на Ноа несъзнателно стартират да падат
Но какво ще стане, когато Амилия още веднъж ще би трябвало да върне на турнето си? Все отново даже и Одри си потегля от Рим
Изтъкана от слънчево въодушевление и пъстроцветни персонажи, " Когато си в Рим " от Сара Адамс е остроумна история с бляскав сексапил, която ни приканва да се потопим в романтиката на дребния град и неговата неустоима конюнктура.
Този актуален преразказ на " Римска почивка ", измежду чиито страници животите на изгубена попзвезда (която доста припомня на Тейлър Суифт) и кисел пекар ненадейно се преплитат, ще ви накара да се усмихнете и да повярвате, че противоположностите в действителност се притеглят.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Когато си в Рим " на Сара Адамс
Когато си в РимС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
АМИЛИЯ
Какво в този момент, всичко си е наред! Добре съм?
Поемам си надълбоко мирис и затягам пръсти малко по-здраво към кормилото.
- Да, Амилия, добре си. Направо фантастично. В момента си тъкмо като Одри Хепбърн, вземаш живота си в свои ръце иии - приказваш на себе си - тъй че, може би не напълно добре, само че при дадените условия, да, съвсем добре - споделям високо, присвила очи към тъмния път зад предното стъкло. - Да. Почти добре става.
Само дето е цялостна тюрма, а колата ми издава оня звук, който наподобява на дрънкането на стотинки, търкалящи се в барабана на сушилнята. Нищо не запознат съм коли, само че си мисля, че никак не е хубаво да се чува сходен звук. Любимата ми дребна тойота " Корола " - колата, която е с мен още от гимназията, колата, в която на осемнайсетгодишна възраст за първи път чух моя ария по радиото, колата, която карах на път за " Фантом Рекърдс ", с цел да подпиша контракт за запис преди 10 години, - май към този момент е изпяла песента си. Не може да почине, та от нея още се носи миризмата на остарели волейболни наколенки, просмукала се в тапицерията ѝ.
Не и през днешния ден, Сатана.
Потърквам арматурното табло, сякаш вътре в него може да има прикрит джин, който единствено чака да изскочи и да ми извърши три стремежи. Вместо това осъществяване на стремежи съм възнаградена със загуба на обсег. Музиката, която чувам, секва, а Google мапс към този момент не демонстрира мъничката стрелка, дето трябваше да ме изведе от този закътан в пущинака път, обичано място на серийни убийци.
Бррр, като начало на филм на ужасите е. Мисля си, че съм тъкмо като това момиче във кино лентата, на което всички фенове крещят " огромна си идиотка! ", до момента в който трохи от пуканки се сипят от ухилените им усти, ламтящи за още ужасии. Божичко, дали не беше неточност? Боя се, че зарязах здравия разсъдък у дома в Нашвил, дружно с желязната врата и системата за сигурност " Форт Нокс ". Както и Уил, моя приказен охранител, който стои на пост пред къщата и не разрешава на хората да се промъкват в парцела ми.
По-рано довечера мениджърката ми Сюзън и асистентката ѝ Клеър ме заринаха с информация за претъпкания график на идните три седмици, след които отпътуваме на деветмесечно международно турне. Проблемът е, че преди малко завърших последния ден от изнурителните тримесечни подготовки за турнето. Почти всеки ден от последните три месеца беше отдаден на заучаване на концертната хореография, на мизансцена, последни разяснения по сюжета, убийствени извършения и подготовки на песните - всичко това до момента в който се усмихвам и си давам тип, че не се усещам като купчина гниещ тор.
Седях безмълвно, до момента в който Сюзън говореше ли, говореше, а дългият ѝ пръст със идеален маникюр не преставаше да скролва екрана на айпада, цялостен с бележки за графика. Бележки, за които би трябвало да се вълнувам. Които трябваше да съм поласкана да чуя! Но някъде по средата аз изключих. Гласът ѝ закупи дрънчащия, кух звук на Чарли Браун и единственото, което чувах, беше блъскането на сърцето в ушите ми. Високо и мъчително. Вцепених се. Но най-вече ме изплаши това, че Сюзън, наподобява, даже не го видя.
Това ме кара да се чудя дали не съм прекомерно добра в прикриването. Дните ми минават по следния метод: ухилвам се ето по този начин на този човек и клатя глава. Да, благодаря. Усмихвам се малко по-различно на оня човек и клатя глава. Но да, несъмнено, че мога да го направя. Сюзън ми дава сюжет, напълно квалифициран от моя пиар екип, и аз го запомням. Любимият ми цвят е синият, съвсем същият като на дългата рокля на " Живанши ", която ще нося на Грамитата. Но да, в действителност дължа огромна част от триумфа си на моята любяща и предана майка. И ден не минава, без да усетя каква невероятна благословия е, че имам своята кариера и моите невероятни почитатели.
Учтива, учтива, учтива.
Гореща капка пада върху бедрото ми и съзнавам, че рева. Не мисля, че би трябвало да рева, когато мисля за тези неща. Имам две награди " Грами " и подписан контракт за деветдесет милиона $ с водещ звукозаписен лейбъл в бизнеса, по тази причина не би следвало да рева. Не бива да рева. И несъмнено не би трябвало да съм измежду нощ в остарялата си бръкма, бягаща трескаво от целия свят.
В мозъка ми като древен свитък се развива описът от хора, които ще подведа - не мога да понеса тази виновност. До този миг не съм пропущала даже изявление. Мразя да отчайвам хората или да се държа по този начин, като че ли моето време е по-ценно от тяхното. В началото на кариерата си се заклех, че в никакъв случай няма да разреша славата да замае главата ми. За мен е значимо да се държа допустимо най-отзивчиво - даже когато това ми е неприятно.
Но нещо в думите, с които Сюзън се сбогува с мен довечера, ме стресна.
- Рей - тъй като тя избира да ме назовава със театралното ми име, вместо с същинското, Амилия, - изглеждаш изтощена. Поспи малко повече тази нощ, с цел да не си подпухнала за фотосите за изявлението зад кулисите с Вог на следващия ден. Въпреки че изтощеният тип в последно време още веднъж се връща на мода - Тя замислено впи очи в тавана и аз аха- аха чаках самичък Бог да ѝ изпрати отговор, угрижен за сенките под очите ми. - Всъщност, не помни, че го споделих! Това ще разсъни съчувствието на почитателите ти и ще е мотив за още приказки.
Обърна се и излезе - асистентката ѝ Клеър остана единствено още момент, едвам ми хвърли финален неуверен взор през рамо. Отвори уста, като че ли да каже нещо, и внезапно почувствах, че обезверено ми се желае в действителност да каже. Виж ме, апелирам те.
- Лека нощ - рече тя най-после и излезе.
Останах дълго в звънтящата тишина, чудейки се по какъв начин съм разрешила да стигна дотук. И по какъв начин да се измъкна от тази черупка, която неумишлено сама съм основала? Това възприятие за пустош стартира да се обажда преди няколко години, само че се надявах да е, тъй като ми е писнало от стила на живот в Ел Ей и нуждая се от смяна. Вдигнах си багажа и се реалокирах в Нашвил, Тенеси, където отново можех да съм покрай пулса на музикалната сцена, без да съм в кипящия ѝ център. Не се получи. Празнотата ме последва.
Някои хора се обръщат към фамилията си при сходни проблеми, други се обръщат към другари, а трети - хвърлят фасул. Но аз се обърнах към единствения човек, който в никакъв случай не ме беше разочаровал: Одри Хепбърн. Същата вечер затворих очи и плъзнах пръст по сбирката си от дивидита на Одри (да, аз още имам дивиди плейър) и започнах да броя онче, бонче, счупено пиронче, като най-после пръстът ми спря върху Римска почивка. Подейства ми като земетресение. Във кино лентата Одри играе ролята на принцеса Ан, която се усеща тъкмо като мен - самотна и потисната, - по тази причина се измъква в нощта, с цел да прегледа Рим. (Е, по-скоро да залита в нощта, тъй като е малко замаяна от хапче за сън, само че това няма значение.)
И внезапно, ето го. Отговора, който търсех. Имах нужда да се махна от тази къща, от Сюзън, от отговорностите си, от безусловно всичко и да забягна в Рим. Само дето Италия е прекомерно надалеч, с цел да карам до там, щом единствено след три седмици отпътувам на турне, по тази причина се стопирах на най-близкия Рим, до който можеше да ме заведе Google мапс. Рим, Кентъки. На тъкмо два часа от къщата ми, с обаятелен дребен интернат със закуска в сърцето на градчето съгласно Google. Съвършеното място, където да се взема в ръце и да видя сметката на скапаното си въодушевление.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Световноизвестна поп икона и пекар от малко градче се влюбват в топлия разказ " Когато си в Рим " от Сара Адамс. Завладяващият разказ от авторката на " Да измамиш благородник " споделя уютна история за непредвидена обич.
С нежния си регентски разказ " Да измамиш благородник " американската авторка Сара Адамс дебютира на българския пазар и повлече читателите на блестящо странствуване из премеждията, любовите и порядките на британското висше общество през XIX век в Лондон.
Сега писателката с необикновен нюх към сантименталните истории се връща назад в наши дни и ни подканва да се потопим в обезоръжаващо сладкия разказ " Когато си в Рим ", в който малко градче ще стане сцена на непредвидена обич, топла и уютна като късче къс.
Защото " Когато си в Рим " няма нищо невероятно, нали?
Амилия Роуз, позната като " принцесата на попа " Рей Роуз, е мощна, надарена, самоуверена и на върха на славата си. Но също така е изморена, прегоряла от напрежението на сцената и притисната от упованията на феновете и условията на продуцентите си.
Вдъхновена от обичаната си Одри Хепбърн, която постоянно ѝ вдъхва убеденост, Амилия за следващ път си пуска паметния филм " Римска почивка ". А по-късно пали колата и отпътува измежду нощ към най-близкия Рим, който може да открие на картата... т.е. Рим, Кентъки.
Когато Ноа Уокър открива Амилия на моравата пред дома си в развалената ѝ кола, той няма концепция, че дамата в неволя е безбожно известна поп икона. Между магазинчето за пайове, което е наследил от баба си, и това да припомня на любопитните си съседи да не си завират носовете в живота му, Ноа няма времето и търпението да се занимава с проблемите на някаква капризна суперзвезда.
Зад постоянно намръщената си мимика Ноа въпреки всичко крие положително сърце и взема решение да предложения Амилия да остане в стаята му за посетители. Само до момента в който поправи колата си.
Очарована от уютното градче и неговите порядки, толкоз разнообразни от блестящия ѝ живот, Амилия стартира да разкрива кое е момичето, прикрито зад грижливо поддържаната маска на Рей Роуз. А бариерите към сърцето на Ноа несъзнателно стартират да падат
Но какво ще стане, когато Амилия още веднъж ще би трябвало да върне на турнето си? Все отново даже и Одри си потегля от Рим
Изтъкана от слънчево въодушевление и пъстроцветни персонажи, " Когато си в Рим " от Сара Адамс е остроумна история с бляскав сексапил, която ни приканва да се потопим в романтиката на дребния град и неговата неустоима конюнктура.
Този актуален преразказ на " Римска почивка ", измежду чиито страници животите на изгубена попзвезда (която доста припомня на Тейлър Суифт) и кисел пекар ненадейно се преплитат, ще ви накара да се усмихнете и да повярвате, че противоположностите в действителност се притеглят.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Когато си в Рим " на Сара Адамс
АМИЛИЯ
Какво в този момент, всичко си е наред! Добре съм?
Поемам си надълбоко мирис и затягам пръсти малко по-здраво към кормилото.
- Да, Амилия, добре си. Направо фантастично. В момента си тъкмо като Одри Хепбърн, вземаш живота си в свои ръце иии - приказваш на себе си - тъй че, може би не напълно добре, само че при дадените условия, да, съвсем добре - споделям високо, присвила очи към тъмния път зад предното стъкло. - Да. Почти добре става.
Само дето е цялостна тюрма, а колата ми издава оня звук, който наподобява на дрънкането на стотинки, търкалящи се в барабана на сушилнята. Нищо не запознат съм коли, само че си мисля, че никак не е хубаво да се чува сходен звук. Любимата ми дребна тойота " Корола " - колата, която е с мен още от гимназията, колата, в която на осемнайсетгодишна възраст за първи път чух моя ария по радиото, колата, която карах на път за " Фантом Рекърдс ", с цел да подпиша контракт за запис преди 10 години, - май към този момент е изпяла песента си. Не може да почине, та от нея още се носи миризмата на остарели волейболни наколенки, просмукала се в тапицерията ѝ.
Не и през днешния ден, Сатана.
Потърквам арматурното табло, сякаш вътре в него може да има прикрит джин, който единствено чака да изскочи и да ми извърши три стремежи. Вместо това осъществяване на стремежи съм възнаградена със загуба на обсег. Музиката, която чувам, секва, а Google мапс към този момент не демонстрира мъничката стрелка, дето трябваше да ме изведе от този закътан в пущинака път, обичано място на серийни убийци.
Бррр, като начало на филм на ужасите е. Мисля си, че съм тъкмо като това момиче във кино лентата, на което всички фенове крещят " огромна си идиотка! ", до момента в който трохи от пуканки се сипят от ухилените им усти, ламтящи за още ужасии. Божичко, дали не беше неточност? Боя се, че зарязах здравия разсъдък у дома в Нашвил, дружно с желязната врата и системата за сигурност " Форт Нокс ". Както и Уил, моя приказен охранител, който стои на пост пред къщата и не разрешава на хората да се промъкват в парцела ми.
По-рано довечера мениджърката ми Сюзън и асистентката ѝ Клеър ме заринаха с информация за претъпкания график на идните три седмици, след които отпътуваме на деветмесечно международно турне. Проблемът е, че преди малко завърших последния ден от изнурителните тримесечни подготовки за турнето. Почти всеки ден от последните три месеца беше отдаден на заучаване на концертната хореография, на мизансцена, последни разяснения по сюжета, убийствени извършения и подготовки на песните - всичко това до момента в който се усмихвам и си давам тип, че не се усещам като купчина гниещ тор.
Седях безмълвно, до момента в който Сюзън говореше ли, говореше, а дългият ѝ пръст със идеален маникюр не преставаше да скролва екрана на айпада, цялостен с бележки за графика. Бележки, за които би трябвало да се вълнувам. Които трябваше да съм поласкана да чуя! Но някъде по средата аз изключих. Гласът ѝ закупи дрънчащия, кух звук на Чарли Браун и единственото, което чувах, беше блъскането на сърцето в ушите ми. Високо и мъчително. Вцепених се. Но най-вече ме изплаши това, че Сюзън, наподобява, даже не го видя.
Това ме кара да се чудя дали не съм прекомерно добра в прикриването. Дните ми минават по следния метод: ухилвам се ето по този начин на този човек и клатя глава. Да, благодаря. Усмихвам се малко по-различно на оня човек и клатя глава. Но да, несъмнено, че мога да го направя. Сюзън ми дава сюжет, напълно квалифициран от моя пиар екип, и аз го запомням. Любимият ми цвят е синият, съвсем същият като на дългата рокля на " Живанши ", която ще нося на Грамитата. Но да, в действителност дължа огромна част от триумфа си на моята любяща и предана майка. И ден не минава, без да усетя каква невероятна благословия е, че имам своята кариера и моите невероятни почитатели.
Учтива, учтива, учтива.
Гореща капка пада върху бедрото ми и съзнавам, че рева. Не мисля, че би трябвало да рева, когато мисля за тези неща. Имам две награди " Грами " и подписан контракт за деветдесет милиона $ с водещ звукозаписен лейбъл в бизнеса, по тази причина не би следвало да рева. Не бива да рева. И несъмнено не би трябвало да съм измежду нощ в остарялата си бръкма, бягаща трескаво от целия свят.
В мозъка ми като древен свитък се развива описът от хора, които ще подведа - не мога да понеса тази виновност. До този миг не съм пропущала даже изявление. Мразя да отчайвам хората или да се държа по този начин, като че ли моето време е по-ценно от тяхното. В началото на кариерата си се заклех, че в никакъв случай няма да разреша славата да замае главата ми. За мен е значимо да се държа допустимо най-отзивчиво - даже когато това ми е неприятно.
Но нещо в думите, с които Сюзън се сбогува с мен довечера, ме стресна.
- Рей - тъй като тя избира да ме назовава със театралното ми име, вместо с същинското, Амилия, - изглеждаш изтощена. Поспи малко повече тази нощ, с цел да не си подпухнала за фотосите за изявлението зад кулисите с Вог на следващия ден. Въпреки че изтощеният тип в последно време още веднъж се връща на мода - Тя замислено впи очи в тавана и аз аха- аха чаках самичък Бог да ѝ изпрати отговор, угрижен за сенките под очите ми. - Всъщност, не помни, че го споделих! Това ще разсъни съчувствието на почитателите ти и ще е мотив за още приказки.
Обърна се и излезе - асистентката ѝ Клеър остана единствено още момент, едвам ми хвърли финален неуверен взор през рамо. Отвори уста, като че ли да каже нещо, и внезапно почувствах, че обезверено ми се желае в действителност да каже. Виж ме, апелирам те.
- Лека нощ - рече тя най-после и излезе.
Останах дълго в звънтящата тишина, чудейки се по какъв начин съм разрешила да стигна дотук. И по какъв начин да се измъкна от тази черупка, която неумишлено сама съм основала? Това възприятие за пустош стартира да се обажда преди няколко години, само че се надявах да е, тъй като ми е писнало от стила на живот в Ел Ей и нуждая се от смяна. Вдигнах си багажа и се реалокирах в Нашвил, Тенеси, където отново можех да съм покрай пулса на музикалната сцена, без да съм в кипящия ѝ център. Не се получи. Празнотата ме последва.
Някои хора се обръщат към фамилията си при сходни проблеми, други се обръщат към другари, а трети - хвърлят фасул. Но аз се обърнах към единствения човек, който в никакъв случай не ме беше разочаровал: Одри Хепбърн. Същата вечер затворих очи и плъзнах пръст по сбирката си от дивидита на Одри (да, аз още имам дивиди плейър) и започнах да броя онче, бонче, счупено пиронче, като най-после пръстът ми спря върху Римска почивка. Подейства ми като земетресение. Във кино лентата Одри играе ролята на принцеса Ан, която се усеща тъкмо като мен - самотна и потисната, - по тази причина се измъква в нощта, с цел да прегледа Рим. (Е, по-скоро да залита в нощта, тъй като е малко замаяна от хапче за сън, само че това няма значение.)
И внезапно, ето го. Отговора, който търсех. Имах нужда да се махна от тази къща, от Сюзън, от отговорностите си, от безусловно всичко и да забягна в Рим. Само дето Италия е прекомерно надалеч, с цел да карам до там, щом единствено след три седмици отпътувам на турне, по тази причина се стопирах на най-близкия Рим, до който можеше да ме заведе Google мапс. Рим, Кентъки. На тъкмо два часа от къщата ми, с обаятелен дребен интернат със закуска в сърцето на градчето съгласно Google. Съвършеното място, където да се взема в ръце и да видя сметката на скапаното си въодушевление.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ