"Ключаря" на Джефри Дивър
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Ключаря " с създател Джефри Дивър, възложен от Издателство " Ера "
Някой е влизал в жилището ѝ. Пипал е нещата ѝ. Гледал я е по какъв начин спи... Но вратата е заключена. Нима натрапникът е още вътре?
В Ню Йорк към този момент никой не е в сигурност даже в личния си дом. Социопат, наричащ себе си " Ключаря ", е кадърен да се оправи и с най-сложните заключващи механизми и охранителни системи. Никой и нищо не може да го спре. А проектите му стават все по-зловещи...
Време е Линкълн Райм и Амелия Сакс да се изправят против Ключаря. Но тогава вътрешно следствие в полицията заключава, че Райм е позволил голяма неточност в предходен случай.
Линкълн Райм е отхвърлен, но няма да се откаже. Трябва да спре Ключаря допустимо най-скоро. Така че, скрито, с риск да влезе в пандиза, екипът му продължава да проверява.
Следват поврат след поврат... а Ключаря е напът да се изплъзне.
Джефри Дивър е създател на голям брой бестселъри, преведени на повече от 25 езика и продадени в тираж от над 50 милиона екземпляра.
" Ключаря " е 15-ият разказ с присъединяване на брилянтния криминалист Линкълн Райм. Дивър още веднъж ни сервира напрегната и майсторски заплетена история, цялостна с изненади.
КлючаряС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Ключаря " на Джефри Дивър
Нещо не е наред. Анабел Талийз обаче не можеше да разбере какво тъкмо.
Отчасти това безпокойствие или дезориентация, или мистерия, в случай че щете, можеше да се изясни с последствията - въпреки и леки - от снощното напиване. Тя го наричаше " подпийване ", т.е., една-две чашки совиньон блан допълнително. С Триш и Габ отидоха в " Тито ". Със сигурност това е един от най-странните заведения за хранене в Горен Уестсайд на Манхатън - предлагаха комбинация от сръбска и тексаско-мексиканска кухня, а специалитетът беше паниран кашкавал с фасул и доматена салца!
А виното беше великолепно.
Излегната на една страна, Анабел отметна буйната руса коса от очите си и се почуди какво въпреки всичко не е наред в стаята?
Е, първо, прозорецът беше полуотворен на няколко сантиметра и майският ветрец нахлуваше с типичната за Манхатън миризма на газове и асфалт. Рядко отваряше прозореца. Защо ли го е направила нощес?
Двайсетгодишната жена, която преди време се опитва като фотомодел, само че в този момент бе удовлетворена да работи безшумно и добродушно зад кулисите на стилния свят, стана от леглото и си оправи тениската " Хамилтън ", намести копринените къси панталони и прокара пръсти през къдравата си коса.
Свали крайници от ръба на леглото и опипом потърси чехлите. Не бяха там, където ги изрита нощес, преди да се шмугне под завивките.
Добре, но какво става тук?
Анабел нямаше уплахи или мании с изключение на една - улиците на Ню Йорк.
Както и да се стараеше да го преодолее, непрекъснато си представяше килим от микроби и какви ли не други създания, които населяваха градския асфалт, и които се промъкваха в жилището ѝ, макар че всеки ден прибираше обувките си в кашон до входната врата (и караше приятелите си също да го правят).
Никога не ходеше боса из жилището.
Увисналите от леглото ѝ крайници напипаха роклята вместо пантофите. Беше с нея нощес, украсена с воланчета и щамповани цветя.
Предницата беше вдигната съвсем до деколтето, като че ли дрехата се разголваше пред нея.
Чакай малко... Анабел имаше спомен - много неясен, в действителност - по какъв начин хвърли облеклата си в панера за пране, преди да пристъпи към нормалните действия преди лягане.
Работата става подозрителна. Чехлите не бяха там, където мислеше, че ги е оставила. Роклята не беше в панера, където мислеше, че я е хвърлила.
Може би Драко, барманът, който обичаше да флиртува, ѝ е сипал по-щедро от нормалното?
Колко в действителност изпи, може би 2,5 по скàлата?
Внимавай, момиче. Трябва да следиш тези работи.
Както постоянно след пробуждане, посегна за телефона.
Погледна към нощното шкафче.
Нямаше го.
Анабел нямаше стационарен телефон и през нощта мобилният бе единствената ѝ опция да се обади на някого. Винаги го държеше наоколо и със заредена батерия. Пъпната шнур - зарядното - беше в контакта, само че телефон нямаше.
Господи... Какво въпреки всичко става тук?
В този миг ги видя - розовите пухкави пантофи бяха в другия завършек на стаята, от двете страни на дребен дървен стол, обърнати с носовете си към него. Самият стол бе издърпан по-близо до леглото, в сравнение с нормално го държеше. Чехлите гледаха към него по един злокобно непристоен метод, като че ли са били на краката на някого, който е седял разкривен на нечии колене.
Не! - ахна Анабел, когато видя какво има на пода до стола - чинийка с нахапана курабийка.
Сърцето ѝ се разтуптя, дишането ѝ се учести. Снощи в жилището е имало някой! Преместил е облеклата ѝ, ял е курабийка на няма и два метра от нея!
Телефонът, телефонът... къде е проклетият телефон?
Анабел протегна ръка към роклята на пода.
И се вцепени. Не! Той (предполагаше, че неканеният посетител е бил мъж) я беше пипал.
Боже мой... Изтича до дрешника и трескаво навлече дънки и суичър с емблемата на Нюйоркския университет, след което нахлузи първия чифт маратонки, които ѝ попаднаха.
Навън! Махай се незабавно! Съседите, полицията...
Едва сдържайки сълзи, тя понечи да изтича на открито от спалнята, само че видя, че едно от чекмеджетата на скрина е отчасти издърпано. Вътре държеше бельото си, само че в този момент видя нещо в смело ослепителен цвят.
Приближи се внимателно, издърпа чекмеджето и погледна. Издаде изплашен вопъл и сълзите потекоха.
Върху бикините ѝ беше оставена страница от вестник. Тя не четеше това издание, значи беше оставена от мъжа. На страницата с червило - с обичания ѝ цвят " Свирепо розово " - бяха написани две думи:
РАЗПЛАТА.
- КЛЮЧАРЯ
Анабел Талийз се завъртя и хукна към входната врата. Едва направи няколко крачки и се закова на място.
Забеляза три неща в един и същи момент.
Едното беше, че на поставката за ножове на плота в кухничката имаше празен жлеб - там би трябвало да се намира най-големият нож.
Второ, килерът в коридорчето, водещо към входната врата, беше отворен, а Анабел постоянно го държеше затворен. Имаше автоматизиран комутатор и когато отвориш малката врата, крушката вътре светва. Но в този момент в килера беше мрачно. Трябваше да мине около него, с цел да стигне до входната врата.
Трето, двете резета на вратата бяха дръпнати в заключено състояние.
Което значи, че защото натрапникът няма ключове, той към момента е някъде тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Някой е влизал в жилището ѝ. Пипал е нещата ѝ. Гледал я е по какъв начин спи... Но вратата е заключена. Нима натрапникът е още вътре?
В Ню Йорк към този момент никой не е в сигурност даже в личния си дом. Социопат, наричащ себе си " Ключаря ", е кадърен да се оправи и с най-сложните заключващи механизми и охранителни системи. Никой и нищо не може да го спре. А проектите му стават все по-зловещи...
Време е Линкълн Райм и Амелия Сакс да се изправят против Ключаря. Но тогава вътрешно следствие в полицията заключава, че Райм е позволил голяма неточност в предходен случай.
Линкълн Райм е отхвърлен, но няма да се откаже. Трябва да спре Ключаря допустимо най-скоро. Така че, скрито, с риск да влезе в пандиза, екипът му продължава да проверява.
Следват поврат след поврат... а Ключаря е напът да се изплъзне.
Джефри Дивър е създател на голям брой бестселъри, преведени на повече от 25 езика и продадени в тираж от над 50 милиона екземпляра.
" Ключаря " е 15-ият разказ с присъединяване на брилянтния криминалист Линкълн Райм. Дивър още веднъж ни сервира напрегната и майсторски заплетена история, цялостна с изненади.
Откъс от " Ключаря " на Джефри Дивър
Нещо не е наред. Анабел Талийз обаче не можеше да разбере какво тъкмо.
Отчасти това безпокойствие или дезориентация, или мистерия, в случай че щете, можеше да се изясни с последствията - въпреки и леки - от снощното напиване. Тя го наричаше " подпийване ", т.е., една-две чашки совиньон блан допълнително. С Триш и Габ отидоха в " Тито ". Със сигурност това е един от най-странните заведения за хранене в Горен Уестсайд на Манхатън - предлагаха комбинация от сръбска и тексаско-мексиканска кухня, а специалитетът беше паниран кашкавал с фасул и доматена салца!
А виното беше великолепно.
Излегната на една страна, Анабел отметна буйната руса коса от очите си и се почуди какво въпреки всичко не е наред в стаята?
Е, първо, прозорецът беше полуотворен на няколко сантиметра и майският ветрец нахлуваше с типичната за Манхатън миризма на газове и асфалт. Рядко отваряше прозореца. Защо ли го е направила нощес?
Двайсетгодишната жена, която преди време се опитва като фотомодел, само че в този момент бе удовлетворена да работи безшумно и добродушно зад кулисите на стилния свят, стана от леглото и си оправи тениската " Хамилтън ", намести копринените къси панталони и прокара пръсти през къдравата си коса.
Свали крайници от ръба на леглото и опипом потърси чехлите. Не бяха там, където ги изрита нощес, преди да се шмугне под завивките.
Добре, но какво става тук?
Анабел нямаше уплахи или мании с изключение на една - улиците на Ню Йорк.
Както и да се стараеше да го преодолее, непрекъснато си представяше килим от микроби и какви ли не други създания, които населяваха градския асфалт, и които се промъкваха в жилището ѝ, макар че всеки ден прибираше обувките си в кашон до входната врата (и караше приятелите си също да го правят).
Никога не ходеше боса из жилището.
Увисналите от леглото ѝ крайници напипаха роклята вместо пантофите. Беше с нея нощес, украсена с воланчета и щамповани цветя.
Предницата беше вдигната съвсем до деколтето, като че ли дрехата се разголваше пред нея.
Чакай малко... Анабел имаше спомен - много неясен, в действителност - по какъв начин хвърли облеклата си в панера за пране, преди да пристъпи към нормалните действия преди лягане.
Работата става подозрителна. Чехлите не бяха там, където мислеше, че ги е оставила. Роклята не беше в панера, където мислеше, че я е хвърлила.
Може би Драко, барманът, който обичаше да флиртува, ѝ е сипал по-щедро от нормалното?
Колко в действителност изпи, може би 2,5 по скàлата?
Внимавай, момиче. Трябва да следиш тези работи.
Както постоянно след пробуждане, посегна за телефона.
Погледна към нощното шкафче.
Нямаше го.
Анабел нямаше стационарен телефон и през нощта мобилният бе единствената ѝ опция да се обади на някого. Винаги го държеше наоколо и със заредена батерия. Пъпната шнур - зарядното - беше в контакта, само че телефон нямаше.
Господи... Какво въпреки всичко става тук?
В този миг ги видя - розовите пухкави пантофи бяха в другия завършек на стаята, от двете страни на дребен дървен стол, обърнати с носовете си към него. Самият стол бе издърпан по-близо до леглото, в сравнение с нормално го държеше. Чехлите гледаха към него по един злокобно непристоен метод, като че ли са били на краката на някого, който е седял разкривен на нечии колене.
Не! - ахна Анабел, когато видя какво има на пода до стола - чинийка с нахапана курабийка.
Сърцето ѝ се разтуптя, дишането ѝ се учести. Снощи в жилището е имало някой! Преместил е облеклата ѝ, ял е курабийка на няма и два метра от нея!
Телефонът, телефонът... къде е проклетият телефон?
Анабел протегна ръка към роклята на пода.
И се вцепени. Не! Той (предполагаше, че неканеният посетител е бил мъж) я беше пипал.
Боже мой... Изтича до дрешника и трескаво навлече дънки и суичър с емблемата на Нюйоркския университет, след което нахлузи първия чифт маратонки, които ѝ попаднаха.
Навън! Махай се незабавно! Съседите, полицията...
Едва сдържайки сълзи, тя понечи да изтича на открито от спалнята, само че видя, че едно от чекмеджетата на скрина е отчасти издърпано. Вътре държеше бельото си, само че в този момент видя нещо в смело ослепителен цвят.
Приближи се внимателно, издърпа чекмеджето и погледна. Издаде изплашен вопъл и сълзите потекоха.
Върху бикините ѝ беше оставена страница от вестник. Тя не четеше това издание, значи беше оставена от мъжа. На страницата с червило - с обичания ѝ цвят " Свирепо розово " - бяха написани две думи:
РАЗПЛАТА.
- КЛЮЧАРЯ
Анабел Талийз се завъртя и хукна към входната врата. Едва направи няколко крачки и се закова на място.
Забеляза три неща в един и същи момент.
Едното беше, че на поставката за ножове на плота в кухничката имаше празен жлеб - там би трябвало да се намира най-големият нож.
Второ, килерът в коридорчето, водещо към входната врата, беше отворен, а Анабел постоянно го държеше затворен. Имаше автоматизиран комутатор и когато отвориш малката врата, крушката вътре светва. Но в този момент в килера беше мрачно. Трябваше да мине около него, с цел да стигне до входната врата.
Трето, двете резета на вратата бяха дръпнати в заключено състояние.
Което значи, че защото натрапникът няма ключове, той към момента е някъде тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ