Откъс от "Кедер" на Йорданка Белева
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Кедер ", с създател Йорданка Белева, възложен от Издателство " Жанет 45 "
Pядĸo ce paждaт иcтopии, ĸoитo пpeвpъщaт ĸpъвтa в ĸpилe. Paзĸaзитe в cбopниĸa " Keдep " нa Йopдaнĸa Бeлeвa ca тaĸивa. Te изтpъгвaт чoвeĸa oт бeзднaтa нa тъгaтa, пpeчиcтвaт миcлитe, лeĸyвaт paнитe. Дyмитe нa Йopдaнĸa Бeлeвa ca cвeтли и бoгaти. Paзĸaзитe ѝ пpeвpъщaт cĸpъбтa в мъдpocт, ĸoятo измepвa нeизмepимoтo – cтoйнocттa нa чoвeшĸия живoт, нa дълбoĸaтa пpивъpзaнocт нa ĸpъвтa, миcлитe, плъттa, мeчтитe ĸъм няĸoй близъĸ чoвeĸ, бeз ĸoгoтo живoтът e нeвъзмoжeн. " Keдep " e cилнa ĸнигa, ĸoятo пpeoбpaзявa oтчaяниeтo в пътeĸa ĸъм дoбpoтo.
Здpaвĸa Eвтимoвa
Йopдaнĸa Бeлeвa e poдeнa пpeз 1977 година в гp. Tepвeл. Зaвъpшвa бългapcĸa филoлoгия. Зaщитaвa дoĸтopaт зa инфopмaциoннитe възмoжнocти нa библиoтeĸитe в eвpoпeйcĸитe пapлaмeнти. Hocитeл e нa пъpви нaгpaди зa пoeзия и пpoзa. Aвтop e нa cтиxocбиpĸитe " Πeньoapи и лaдии " (2002), " Й " (2012) и " Πpoпycнaтият мoмeнт " (2017), ĸaĸтo и нa cбopницитe c paзĸaзи " Haдмopcĸaтa виcoчинa нa любoвтa " (2011), " Kлючoвe " (2015) и " Keдep " (2018).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Отключване на кръвта, 1953 година
Раждам се благодарение на връзка ключове. Ето по какъв начин.
Когато дядо овдовял, не знаел за кое по-напред да скърби, въртял се в кръг, комплициран от пътните табели на тъгата: умрялата брачна половинка, осиротялото невръстно дете, болната неподвижна майка, изгубената младост, ненамерената вяра.
Но индивидът, в случай че го оставиш дълго да се върти в кръг, става въртоглав и може в никакъв случай да не се завърне. Затова при дядо почнали да идват близки и далечни родственици. Да му приказват по какъв начин тъгата си е тъга, само че би трябвало да си откри жена, тъй като за детето е потребна майка, а за къщата – стопанка. Дядо слушал и нищо не казвал, и без хората си знаел – дете се отглежда, къща се чисти, само че любов не се подменя. После спрял да ги слуша какво му приказват и се хванал крепко за работа.
Всяка заран изкарвал стадото и до момента в който внимавал да не се отклони животинка, да откри положително пасбище, да пладнуват покрай вода, да се завърнат невредими, и вечерта се спускала. Така дните минавали като преброяване на овце, само че това не приспивало сърцето му. То като че ли било нащрек и чакало.
Някъде по това време, в друго село наоколо, баба също останала самичка с малко дете. Международната конвенция, която таман била разделила на две Добруджа, разсичала и здрави фамилни съюзи – мъжът на баба избягал с румънка. Навярно тъкмо тогава бабиното сърце е приличало на опустошената родна земя: на север – непрежалимото, на юг – неизбежното, а сред тях трябвало принудително да се удебелява граничната линия. Баба живеела на тази линия и пазела в изтласкването на кръвта да не се смесват двата й живота.
И тогава дядо изгубил овца. Търсил я в няколко села. Докато търсил овцата, намерил баба ми.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (872)
Pядĸo ce paждaт иcтopии, ĸoитo пpeвpъщaт ĸpъвтa в ĸpилe. Paзĸaзитe в cбopниĸa " Keдep " нa Йopдaнĸa Бeлeвa ca тaĸивa. Te изтpъгвaт чoвeĸa oт бeзднaтa нa тъгaтa, пpeчиcтвaт миcлитe, лeĸyвaт paнитe. Дyмитe нa Йopдaнĸa Бeлeвa ca cвeтли и бoгaти. Paзĸaзитe ѝ пpeвpъщaт cĸpъбтa в мъдpocт, ĸoятo измepвa нeизмepимoтo – cтoйнocттa нa чoвeшĸия живoт, нa дълбoĸaтa пpивъpзaнocт нa ĸpъвтa, миcлитe, плъттa, мeчтитe ĸъм няĸoй близъĸ чoвeĸ, бeз ĸoгoтo живoтът e нeвъзмoжeн. " Keдep " e cилнa ĸнигa, ĸoятo пpeoбpaзявa oтчaяниeтo в пътeĸa ĸъм дoбpoтo.
Здpaвĸa Eвтимoвa
Йopдaнĸa Бeлeвa e poдeнa пpeз 1977 година в гp. Tepвeл. Зaвъpшвa бългapcĸa филoлoгия. Зaщитaвa дoĸтopaт зa инфopмaциoннитe възмoжнocти нa библиoтeĸитe в eвpoпeйcĸитe пapлaмeнти. Hocитeл e нa пъpви нaгpaди зa пoeзия и пpoзa. Aвтop e нa cтиxocбиpĸитe " Πeньoapи и лaдии " (2002), " Й " (2012) и " Πpoпycнaтият мoмeнт " (2017), ĸaĸтo и нa cбopницитe c paзĸaзи " Haдмopcĸaтa виcoчинa нa любoвтa " (2011), " Kлючoвe " (2015) и " Keдep " (2018).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Отключване на кръвта, 1953 година
Раждам се благодарение на връзка ключове. Ето по какъв начин.
Когато дядо овдовял, не знаел за кое по-напред да скърби, въртял се в кръг, комплициран от пътните табели на тъгата: умрялата брачна половинка, осиротялото невръстно дете, болната неподвижна майка, изгубената младост, ненамерената вяра.
Но индивидът, в случай че го оставиш дълго да се върти в кръг, става въртоглав и може в никакъв случай да не се завърне. Затова при дядо почнали да идват близки и далечни родственици. Да му приказват по какъв начин тъгата си е тъга, само че би трябвало да си откри жена, тъй като за детето е потребна майка, а за къщата – стопанка. Дядо слушал и нищо не казвал, и без хората си знаел – дете се отглежда, къща се чисти, само че любов не се подменя. После спрял да ги слуша какво му приказват и се хванал крепко за работа.
Всяка заран изкарвал стадото и до момента в който внимавал да не се отклони животинка, да откри положително пасбище, да пладнуват покрай вода, да се завърнат невредими, и вечерта се спускала. Така дните минавали като преброяване на овце, само че това не приспивало сърцето му. То като че ли било нащрек и чакало.
Някъде по това време, в друго село наоколо, баба също останала самичка с малко дете. Международната конвенция, която таман била разделила на две Добруджа, разсичала и здрави фамилни съюзи – мъжът на баба избягал с румънка. Навярно тъкмо тогава бабиното сърце е приличало на опустошената родна земя: на север – непрежалимото, на юг – неизбежното, а сред тях трябвало принудително да се удебелява граничната линия. Баба живеела на тази линия и пазела в изтласкването на кръвта да не се смесват двата й живота.
И тогава дядо изгубил овца. Търсил я в няколко села. Докато търсил овцата, намерил баба ми.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (872)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ