В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Жажда за живот

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Жажда за живот " с създател Ървинг Стоун, възложен от издателство " Изток Запад ".

Най-прочутият от всички романи на Стоун споделя историята на Винсент ван Гог - ослепителен художник, буен ухажор и хипотетичен вманиачен. Като разказва тежките, изпълнени с отчаяние и болежка дни на младия Винсент като продавач в Холандия и просветител на заболели и умиращи миньори в Белгия, а след това годините му на напредък във Франция, където той се среща с редица известни художници и открива същинското си предопределение, създателят ни среща с трагичния и плевел живот на популярния създател, с трескавата му обич към изискани дами и пропаднали проститутки, както и със основаването на картините, поради които е бил анатемосан, преди да бъде провъзгласен за талант.

Епичният разказ е основан на сбирка от писма сред Винсент и брат му Тео, както и на дългогодишни изследвания на самия Ървинг Стоун. По него е сниман награден с " Оскар " филм с присъединяване на Кърк Дъглас.

Винсент не е мъртъв. Той в никакъв случай не ще почине. Неговата любов, неговият талант, великата хубост, която е основал, ще съществуват постоянно и ще обогатяват света... Той беше великан... популярен художник... популярен мъдрец. Стана жертва на любовта си към изкуството.

" Жажда за живот "
Изключително въздействащ разказ.
" Ню Йорк Таймс "

Ървинг Стоун (1903 - 1989) е американски публицист, създател на исторически романи и романизирани биографии. Най-известните му книги са " Жажда за живот " за Ван Гог и " Страдание и екстаз " за Микеланджело, и двете филмирани със забележителен триумф. Произведенията на Стоун са преведени на голям брой езици и от тях са продадени над 30 милиона екземпляра. През 1960 година той е почетен с почетната степен лекар хонорис идея от Калифорнийския университет в Бъркли.

Писателят вкарва доста драматизъм и страст в книгите си, като им придава правдиво звучене благодарение на действителни данни и обстоятелства от живота на персонажите и епохата, която разказва. За да сътвори безапелационен портрет на огромния ренесансов ваятел, художник, стихотворец и проектант, Ървинг Стоун прекарва много години в Италия.

Там той посещава местата, на които Микеланджело е живял и творил, среща се в детайли с кореспонденцията му, работи в мраморни кариери и даже става чирак на ваятел. В резултат на тези задълбочени изследвания се ражда неговото най-успешно произведение, " Страдание и екстаз " - вълнуващ разказ, който връща към живот един от най-великите създатели на всички времена, като разрешава на читателите освен да се допрян до гения на Микеланджело, само че и да надникнат в душата му.

Жажда за животС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Жажда за живот " на Ървинг Стоун

Мосю Ван Гог! Време е да се разсъните!
Винсент бе чакал гласа на Урсула даже и насън.
- Аз бях безсънен, мадмоазел Урсула - обади се той в отговор.
- Не, не сте били - изсмя се девойката, - само че в този момент към този момент сте.

Винсент я чу да слиза по стълбите и да отива в кухнята. Тикна ръце под себе си, отблъсна се и скочи от леглото. Раменете и гърдите му бяха солидни, ръцете - едри и мощни. Той си намъкна облеклата, наля малко студена вода от каната и наточи бръснача.

Всекидневният обред на бръсненето му доставяше наслаждение: по необятната буза от десния бакенбард до ъгълчето на чувствената уста, дясната половина над горната джука от ноздрата надолу, сетне лявата половина, а след това надолу по брадичката - това голямо закръглено парче топъл гранит.

Винсент навря лице във венеца от брабантска трева и дъбови листа върху шкафчето. Брат му Тео го бе набрал от полето край Зьондерт и изпратил в Лондон. Този мирис в носа - дъхът на Холандия - бе положително начало за деня.
- Мосю Ван Гог - още веднъж почука на вратата Урсула, - раздавачът преди малко донесе това писмо за вас.
Позна почерка на майка си, щом раздра плика. " Скъпи Винсент - прочете той, - желая да ти напиша една-две думи за лека нощ. "

Усещаше лицето си студено и влажно, по тази причина мушна писмото в джоба на панталоните с желание да го прочете през някой от многото си свободни моменти при " Гупил ". Среса обратно дългата си гъста жълтеникавочервена коса, постави колосана бяла риза с ниска яка и черна връзка със свободен възел, след което слезе при чакащите го закуска и усмивка на Урсула.

Урсула Лоайе и майка ѝ - вдовица на провансалски духовник - държаха детска градина за момченца в една къщичка откъм гърба в градината. Урсула беше деветнайсетгодишно засмяно момиче с огромни очи, нежно овално личице, пастелен цвят на кожата и дребна стройна дрънкулка. Винсент обичаше да следи лъчезарния смях, който, сходно на отблясък от яркоцветен слънчобран, озаряваше пикантното ѝ лице.

Урсула му поднасяше яденето с бързи изящни придвижвания и с оживено бръщолевене. Той беше двайсет и една годишен и влюбен за първи път. Животът беше пред него. Струваше му се, че ще е човек с шанс, в случай че може до края на своите дни да закусва, седнал против Урсула.

Тя донесе резенче бекон, едно яйце и чаша мощен черен чай. Кацна на един стол против него, пооправи кестенявите къдрици на тила си и с усмивка му сервира бързо едно след друго солта, пипера, маслото и препечения самун.
- Вашата резеда е покарала малко - заприказва Урсула, като навлажни устни с езика си. - Ще я погледнете ли, преди да тръгнете за галерията?

- Да - отговори Винсент. - Нали ще ми... т.е. бихте ли ми я посочили?
- Какъв комичен човек! Сам посади резедата, а след това не знае къде да я откри. - Тя имаше навика да приказва за хората, като че ли ги няма в стаята.

Винсент преглътна. Държанието му беше тежко като фигурата му и той като че ли не умееше да откри подобаващите думи, с цел да отговори на Урсула. Двамата излязоха на двора. Беше хладна априлска заран, само че ябълките към този момент бяха разцъфтели. Малка градинка отделяше къщата на Лоайе от детската градина. Само преди няколко дни Винсент беше посял макове и секирчета. Резедата се подаваше от пръстта. Винсент и Урсула приклекнаха от двете ѝ страни, главите им съвсем се допряха. Косата на Урсула лъхаше на мощен натурален парфюм.

- Мадмоазел Урсула - промълви той.
- Да? - Тя отдръпна глава, само че му се усмихна въпросително.
- Аз... аз... т.е....
- Боже господи, защо ми пелтечите в този момент? - попита девойката и завчас се изправи. Той я последва до вратата на детската градина. - Моите poupons скоро ще бъдат тука - добави тя. - Няма ли да закъснеете за галерията?
- Имам време. Отивам до Странд за четирийсет и пет минути.

Тя не можа да измисли какво друго да му каже и по тази причина посегна с двете си ръце обратно, с цел да хване изплъзналото се мъничко кичурче коса. Формите на тялото ѝ бяха неизмеримо закръглени за такава нежна фигура.
- Какво стана с оная брабантска картина, която ми обещахте за детската градина? - попита тя.
- Изпратих репродукция на една от скиците на Сезар дьо Кок в Париж. Той ще я надпише за вас.

- Ах, отлично! - Урсула плесна с ръце, поизви снага в кръста и отново се обърна към него: - Понякога, мосю, единствено от време на време, вие умеете да бъдете в действителност обаятелен.
Тя му се усмихна с очи и уста и понечи да си върви. Винсент я хвана за ръката:
- Измислих ви едно име, когато си легнах нощес. Нарекох ви L`ange aux poupons.
Урсула отметна глава и се разсмя от сърце.

- L`ange aux poupons! - възкликна тя. - Трябва да отида да го кажа на мама!
Девойката се изтръгна от него, засмя му се през рамо, прекоси бегом градината и изчезна в къщата.

2.
" Гупил и сие "
Винсент си постави цилиндър, взе ръкавиците и излезе на Клапамския път. Къщите тук бяха пръснати туктам - имаше много до центъра на Лондон. Навред в градините цъфтяха люляк, глог и златен дъжд.

Беше осем и петнайсет; трябваше да бъде в галерията " Гупил " чак в девет. Той вървеше бързо и когато къщите зачестиха, взе да задминава от ден на ден търговци, тръгнали за работа. Изпитваше безпределно благоволение към всички тях: нали и те знаеха какъв брой прелестно е да си влюбен!

Мина по крайбрежната улица на Темза, прекоси Уестминстърския мост, отмина Уестминстърското абатство и постройката на Народното събрание и сви към " Саутхамптън " №17 на Странд - лондонското седалище на " Гупил и сие ", търговци на картини и издатели на гравюри.

Докато крачеше през основния салон с дебели килими и богати драперии, Винсент видя дълго шест метра платно, на което беше изобразено нещо като риба или змей, а край него - някакво дребно дребосъче. Платното се споделяше " Архангел Михаил убива Сатаната ".

- Има за вас пакет на масата с литографиите - сподели му един от чиновниците, когато минаваше край него.
Втората стая на магазина, след салона, където бяха изложени картини от Миле, Баутън и Търнър, беше избрана за офорти и литографии. Но най-вече продажби се правиха в третата стая, която приличаше на комерсиално заведение повече от двете други. Винсент се изсмя, като се сети за дамата, която направи последната покупка предходната вечер.

- Не мога да харесам тая картина, Хари, а ти? - попита тя мъжа си. - Кучето наподобява съвсем на това, дето ме ухапа предишното лято в Брайтън.
- Вижте какво, приятелю - сподели Хари, - в действителност ли би трябвало да вземем тази? Кучетата нормално вдъхват боязън на жена ми.

Винсент съзнаваше, че фактически продава доста слаби картини. Повечето хора, които идваха тук, не разбираха безусловно нищо от това, което купуваха. Те плащаха скъпо за евтина стока, само че какво му влизаше това в работата? От него се искаше единствено стаята с репродукциите да носи доходи.
Той отвори пакета от " Гупил " в Париж. Беше изпратен от Сезар дьо Кок и носеше надписа: " На Винсент и на Урсула Лоайе: Les amis de mes amis sont mes amis. "

- Ще запитвам Урсула тази вечер, когато ѝ поднеса това - промърмори той на себе си. - След няколко дни ще навърша двайсет и две години, получавам пет фунта стерлинги на месец. Няма за какво да очаквам повече.

В тихата задна стая на " Гупил " времето минаваше доста бързо. Винсент продаваше приблизително петдесетина фотоси дневно за " Гупил и сие " и въпреки че би предпочел това да са платна с маслени бои и офорти, беше удовлетворен, че печели толкоз доста пари за компанията. Харесваше сътрудниците си и те харесваха него; прекарваха дружно доста приятни часове в приказки за Европа и всичко европейско.

Младежът Винсент беше малко начумерен и избягваше да поддържа връзка с хората. Мислеха го за чудноват, малко екстравагантен. Но Урсула радикално промени характера му. Накара го да изиска да стане прелестен и общителен; изтръгна го от неговата самовглъбеност и му оказа помощ да види хубавото в елементарния ход на всекидневието.
Магазинът затваряше в шест часа. Господин Обач спря Винсент на излизане.

- Имам писмо от чичо ви Винсент ван Гог, написа ми за вас - сподели той. - Иска да знае по какъв начин се справяте с работата. За мен беше наслаждение да му отговоря, че сте един от най-хубавите чиновници в магазина.
- Много благо от ваша страна, господине.

- Моля, апелирам. След лятната отпуска желая да напуснете задната стая и да се преместите начело при офортите и литографиите.
- Това значи доста за мен в този миг, господине, тъй като аз... аз ще се бракосъчетавам!
- Така ли? Чудесна вест! И по кое време ще стане това събитие?
- През лятото, допускам. - Не беше мислил още за датата.
- Хубаво, моето момче, това е прелестно. Вие получихте покачване при започване на годината, само че когато се върнете от сватбеното си странствуване, мисля, че ще можем да ви повишим още малко.

Всичко, което би трябвало да знаете за: