В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Хала, с автор

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Хала ", с създател Нейтън Хил, възложен от Издателство " Хермес "

Книга на годината на " Ентъртейнмънт Уикли " (2016)!
Роман, трансформирал се в международна сензация, преведен на 30 езика!
Една от книгите на годината съгласно " Амазон ", " Ю Ес Ей Тудей ", " Уошингтън Поуст ", " Ню Йорк Таймс ", " Гардиън ", " Лайбръри Джърнъл ", " Хъфингтън Поуст " и " Чикаго Трибюн " (2016)!

Сравняват Нейтън Хил с Джон Ървинг. Ървинг го съпоставя с Дикенс.

Нейтън Хил е роден в Айова, Съединени американски щати. Получава магистърска степен по британски, публицистика и изящни изкуства. Пише разкази, за които получава литературни награди. Цели 10 години работи по първия си разказ " Хала ", който се появява на пазара през 2016 година и е почетен с премията за живописен дебют на " Ел Ей Таймс ". Книгата се трансформира в международен шлагер и получава поддръжката на читатели и критици.

Филмовото студио " Уорнър Брос " купува правата за телевизионната акомодация на романа. Продуцент и режисьор на сериала ще бъде Джей Джей Ейбрамс, прочут от паметните поредици " Междузвездни войни " и " Мисията невъзможна ". В основната роля ще се превъплъти холивудската легенда Мерил Стрийп против рекордния хонорар от 825 хиляди $ на серия.

Нейтън Хил справедливо е разгласен за един от най-обещаващите нови създатели и е сравняван с Дона Тарт, Томас Пинчън и Джон Ървинг, който, от своя страна, го съпоставя с Дикенс.

Днес четиридесет и две годишният Хил живее в Нейпълс, Флорида, дружно със брачната половинка си, която свири на фагот в локалната филхармония.

Отзиви

Нейтън Хил е истински маестро. Най-добрият млад американски романист. Най-добрият.
Джон Ървинг

Тази книга разруши сърцето ми, страница след страница. И също толкоз постоянно ме караше да се дръзвам. Обикнах я мощно от началото до самия край.
NRP.org

Изключителен дебют на надарен създател, кадърен да разсмее читателите, до момента в който споделя една меланхолична история.
Ю Ес Ей Тудей

Фантастичен разказ за обич, изменничество, политика и попкултура – подрежда се до образците в жанра на Майкъл Шейбон и Джонатан Франзен.
сп. " Пийпъл "

Великолепен дебют, един от най-амбициозните романи на годината. По всичко проличава, че Хил е надарен създател, който може да направи каквото си пожелае.
Дейли Телеграф

Страхотен. Ако не четете този разказ, то просто си губите времето.
Сара Джесика Паркър

Откъс от " Хала ", Нейтън Хил

САМЮЪЛ съдебна експертиза ЗАСЛУШВА във врявата поради някакво капучино в едно кафене на летището, когато получава първото известие във връзка на Лора Потсдам. То е от декана, изследователката на чумата. Срещнах се с твоя студентка – написа тя. – Отправи някои странни обвинявания. Наистина ли си я нарекъл глупава? Самюъл преглежда останалата част от писмото и усеща по какъв начин потъва в стола си. Откровено съм шокирана от неуместното ти поведение. Госпожица Потсдам на мен не ми наподобява глупава. Разреших й да пренапише домашната си работа, с цел да получи цялостен заем. Трябва да го обсъдим незабавно.

Той се намира в кафенето против изхода, откъдето след към петнайсет минути ще качват пасажерите за дневния полет до Лос Анджелис. Тук е, с цел да се срещне със своя редактор и издател Гай Периуинкъл. Над главата му има тв приемник, сега пуснат без тон, а по новините още веднъж демонстрират по какъв начин майката на Самюъл замеря с камъни губернатор Пакър.

Опитва се да не обръща внимание. Вслушва се в разнообразните звуци край себе си: поръчки на кафе; обявления от интеркома за равнището на заплаха и рекомендации към хората да не оставят багажа си без надзор; рев на деца; тон от разбиването на пяна и завиращо мляко... Точно до кафенето има щанд за лъскане на обувки – два стола, издигнати като тронове, под които стои ваксаджийчето. То е чернокожо момче и сега чете книга, облечено в униформата, която изисква службата му: комбиниране от тиранти и каскет, особено за неразбираем интервал от предишното. Самюъл чака Периуинкъл, който желае да му лъснат обувките, само че се колебае.

– Аз съм изтънчено облечен бял мъж – споделя Периуинкъл, втренчен в момчето. – А то е чернокожо и със демодиран костюм.
– А за какво е значимо това? – пита Самюъл.
– Не ми харесва обликът. Мразя по какъв начин наподобява образно.

Периуинкъл е в Чикаго този следобяд, само че е на път за Лос Анджелис. Асистентът му се бе обадил да каже, че желае да се срещнат, само че единственото допустимо време, с което разполага, е на летището. Затова асистентът купи на Самюъл самолетен билет, еднопосочен, до Милуоки, който, както му изясни, може да употребява, в случай че изиска, само че задачата му е просто да го вкара през гишетата за сигурност, с цел да отиде до изхода.

Периуинкъл оглежда ваксаджията.
– Знаеш ли какъв е същинският проблем? Това са камерите на мобилните телефони.
– Никога през живота си не съм употребил ваксаджийски услуги.

– Ами стой да носиш кецове – споделя Периуинкъл, без да поглежда към краката на Самюъл. Което означаваше, че през няколкото минути, които бяха прекарали дружно на летището, издателят беше събрал и обработил информацията за евтините му обувки. Както евентуално бе схванал и други обстоятелства за него.

Самюъл постоянно се усеща по този метод към Периуинкъл: леко неприличен и небрежен спрямо мъжа, който има тип на към четирийсетгодишен, само че в действителност е на възрастта на татко му – на шейсет и пет. Изглежда, че се опълчваше на времето, като излъчваше самонадеяност. Стойката му е изправена, скована и царствена – като че ли се мисли за безценен и плътно опакован подарък за рожден ден. Тънките му обувки са строги и имат тип на италиански, подметката им е леко издадена на открито при върховете.

Талията му наподобява с към двайсет сантиметра по-малка от тази на който и да е различен възрастен мъж на летището. Възелът на вратовръзката му е стегнат и корав като жълъд. Леко посивялата му коса е остригана до съвършена и идентична дължина от един сантиметър. Заставайки до него, Самюъл постоянно се усеща разюздан и аморфен. Дрехите му, подбрани от стоката в магазина, не му бяха по размер, евентуално с номер по-големи. Докато идеално прилепналият костюм на Периуинкъл извайва тялото му в чисти ъгли и прави линии, фигурата на Самюъл наподобява по-разплута.

Издателят е като фенерче, ориентирано към всичките ти дефекти. Кара те да мислиш умишлено за личния имидж, който показваш. Така да вземем за пример в кафенето Самюъл всекидневно поръчва капучино. Сега пред Периуинкъл обаче си поръча зелен чай. Защото капучиното звучи като факсимиле и той счита, че зеленият чай ще накара Периуинкъл да му даде по-висока одобрителна оценка.
Междувременно Периуинкъл си поръча капучино.

– Тръгвам за Ел Ей – декларира той. – Ще участвам на фотосите на новото видео на Моли.
– Моли Милър? – учудва се Самюъл. – Певицата?
– Да, тя ми е клиент. Както и да е... Има ново видео. Нов албум. Ще се пови като посетител в един комедиен сериал. Ще взе участие и в риалити шоу, което още се приготвя. На път е да излезе и мемоарната й книга, която е и повода да отивам там. Работното заглавие е: Грешките, които съм направила до момента.

– Тя не е ли на шестнайсет години или там някъде?
– Официално е на седемнайсет. Но в реалност е на двайсет и пет.
– Сериозно ли?
– В действителния живот. Не казвай на никого.
– За какво се споделя в книгата?

– Сложно е. Трябва да е задоволително безгрижна, с цел да не скапе имиджа й, само че не може и да е скучна, тъй като от Моли се чака да е звезда. Трябва да е задоволително мъдро написана, с цел да я оприличат на сладникава поплитература за дванайсетгодишни, само че не и прекомерно мъдро, тъй като дванайсетгодишните в действителност ще са главните читатели. А и явно всички записки на известни персони би трябвало да съдържат някаква огромна изповед.

– Така ли?
– Определено. Нещо, което да дадем на вестниците и списанията преди датата на издаване, с цел да вдигнем звук. Нещо пикантно, което да накара хората да приказват. Затова отивам в Ел Ей. Търсим хрумвания. Тя ще озвучава музикалното си видео, което излиза след няколко дни. Някаква тъпа скапана песничка. Ето припева: " Трябва да се изявиш! "
– Интересно. Решил ли си каква ще е изповедта?

– Много ми подхожда някаква дребна историйка с лесбийски нюанси. Невинен опит в гимназията. Специална другарка, няколко целувки. Сещаш се. Не нещо, което да я скара с родителите й, само че да се надяваме задоволително, с цел да ни донесе някоя премия с флага на дъгата. Тя към този момент е превзела пазара на младежите, само че какво ще стане, в случай че превземе и този на противоположните? – И тук Периуинкъл изиграва пантомима с ръцете си, показвайки по какъв начин нещо малко избухва в нещо огромно. – Бум! – прибавя.

Периуинкъл беше индивидът, който бе обезпечил огромния пробив на Самюъл, Периуинкъл го бе измъкнал от тъмнината и му бе дал важен контракт за книга. Тогава Самюъл беше в колежа, а издателят посещаваше кампусите из цялата страна в търсене на създатели, които да пишат за ново издание, представящо работата на млади гении.

Той нае Самюъл, откакто бе прочел единствено един негов роман. След това включи този роман в едно от огромните си списания. После предложи контракт за книга, който го достави с невъобразима сума пари. Всичко, което Самюъл трябваше да направи, бе да я напише.

Което той, несъмнено, по този начин и не направи. Това се случи преди 10 години. Днешният диалог е първият, който води с издателя си от доста време насам.
– Е, по какъв начин върви книжният бизнес? – пита Самюъл.
– Книжният бизнес ли? Ха, смешна работа. Всъщност към този момент не съм в него. Не и в обичайния смисъл. – Той измъква визитка от куфарчето си. Гай Периуинкъл: Производител на интерес – без лого, без информация за контакт.

– Вече съм в производителния бизнес – споделя Периуинкъл. – Произвеждам всякакви неща.
– Но не и книги.
– Е, несъмнено, и книги. Ала най-много създавам интерес. Внимание. Привлекателни неща. Книгата е единствено опаковка. Ето какво разбрах. Грешката, която вършат хората в книжния бизнес, е да считат, че работата им е да основават положителни опаковки. Да кажеш, че си в книжния бизнес е все едно винопроизводителят да съобщи, че е в бизнеса с бутилки. Това, което в реалност сътворяваме, е интерес. Книгата е просто една форма, която ползата може да одобри, когато го измерим и извлечем полза от него.

Над тях видеото с офанзивата над Пакър е стигнало до мястото, където защитата се втурва към майката на Самюъл, с цел да я събори на земята. Той извръща взор.
– По-скоро съм в нещо като разнородна междуплатформена синергия – споделя Периуинкъл. – Моята компания бе погълната доста от дълго време от различен издател, който на собствен ред бе обхванат от по-голям и по този начин нататък, сходно на тези стикери рибки с надпис " Дарвин ", които виждаш по броните на колите.

Сега сме благосъстоятелност на мултинационален конгломерат с ползи в книгоиздаването, кабелната телевизия, радиопредаванията, музикалните записи, разпространяването на медии, филмопроизводството, политическото консултиране, ръководството на цифрови облици, рекламата, списанията, печата и правата... Както и, коства ми се, в транспорта на артикули, с изключение на всичко друго.

– Звучи комплицирано.
– Представи си ме като спокойния център, към който се вихрят всичките ни медийни интервенции.
Периуинкъл поглежда към тв приемника над тях и стопира очи на видеото с офанзивата над Пакър, което пускат за дванайсети път. В малко прозорче върху лявата страна на екрана консервативният водещ на шоуто споделя нещо, което не може да се чуе.

– Хей! – провиква се Периуинкъл към един барман. – Бихте ли нараснали звука?
След секунди звукът на тв приемника е пуснат. Чуват по какъв начин водещият пита дали офанзивата над Пакър е изолиран случай или знак, че ще последват още сходни.
– О, несъмнено ще има и други – споделя един от гостите. – Така вършат либералите, когато са притиснати в ъгъла. Нападат.

– Всъщност нещата не са чак толкоз разнообразни от, да речем, Германия в края на трийсетте – намесва се различен посетител. – А знаете какво е казано тогава: първо пристигнаха за патриотите, а аз не надигнах глас...
– Правилно! – съгласява се водещият. – Ако не надигнем глас, никой няма да остане, когато дойдат за нас. Трябва да спрем това в този момент.
Всички край него кимат с глави. Прекъсване за реклама.

– Боже – поклаща глава Периуинкъл и се усмихва. – Нападателката на Пакър. Ето жена, която бих желал да опозная. Такава история бих желал да опиша.
Самюъл отпива от напитката си и не споделя нищо. Пакетчето е престояло прекомерно дълго във водата и чаят е станал леко горчив.

Периуинкъл ревизира часовника си и поглежда към изхода, където са почнали да се струпват хора – не навръх опашка, само че в позиция да се наредят, когато опашката се оформи.
– Как е работата? – споделя Периуинкъл. – Още ли преподаваш?
– Засега.
– В това място...
– Да, в същото учебно заведение.
– Колко изкарваш, към трийсет хиляди? Нека да ти дам съвет. Може ли?
– Добре.
– Напусни страната, човек.
– Моля?
– Сериозно. Намери си една хубава разрастваща се страна от Третия свят и ще натрупаш положение.
– Възможно ли е?

– Да, безусловно. Брат ми по този начин прави. Преподава математика в гимназия и е треньор по футбол в Джакарта. Преди това беше в Хонконг. Преди това – в Абу Даби. Частни учебни заведения. Децата са най-вече на хора от държавното управление и бизнес елита. Получава двеста хиляди годишно плюс жилище, кола и водач. На теб дават ли ти кола и водач в твоето учебно заведение?
– Не.

– Кълна се в бога, че всеки полуинтелигентен американец, който остава в Америка да преподава, страда от някаква неуравновесеност. В Китай, Индонезия, Филипините, Средния изток обезверено се търсят хора като теб. Можеш да избираш. В Америка си нископлатен и претрупан от работа, обиждан от политици и непризнат от възпитаници. Там ще си шибан воин. Това е съветът ми, от мен към теб.
– Благодаря.
– Добре е и да го послушаш. Защото имам неприятни вести, друже.
– Така ли?

Периуинкъл кима с глава, до момента в който въздиша надълбоко с намръщена клоунска физиономия.
– Съжалявам, само че ще би трябвало да прекратим контракта ти. Това пристигнах тук да ти кажа. Беше ни заречен книга.
– И работя върху нея.
– Платихме ти стабилен задатък, а ти не си ни дал нищо.
– Имах усложнения. Малък писателски блокаж. Книгата е на път.

– Според клаузата в контракта при несъблюдение на доставката издателят може да изиска възобновяване на сумата от всички предплатени заплащания, в случай че продуктът не е налице. С други думи ще би трябвало да ни върнеш парите. Исках да ти го кажа персонално.
– Лично. В кафене на летището...
– Разбира се, ако не можеш да ни платиш, ще се наложи да те съдим. Следващата седмица компанията ми ще подаде документите до Върховния съд на щата Ню Йорк.
– Но книгата ще бъде подготвена. Отново започнах да пиша.

– И това е отлична вест за теб! Защото се отхвърляме от всички права върху всички материали, свързани с уречената книга, тъй че можеш да направиш с нея каквото поискаш. И ти желаем триумф в бъдещите инициативи.
– За какъв брой ще ме съдите?
– За сумата на задатъка, плюс лихвите, плюс правните разноски. Предимството тук е, че не сме изгубили пари от теб, което не може да се каже за доста от другите ни скорошни вложения. Така че не ни съжалявай доста. Все още имаш парите, нали?

– Не, естествено. Купих си къща.
– Колко дължиш за къщата?
– Триста хиляди.
– А какъв брой коства в този момент?
– Може би осемдесет.
– Ха! Това може да се случи единствено в Америка, прав ли съм?

– Виж, скърбя, че се забавих толкоз. Скоро ще завърша книгата. Обещавам.
– Как да го кажа по-деликатно? Всъщност ние към този момент не я желаеме. Когато подписахме контракта, светът беше друг.
– Как по този начин друг?

– На първо място, ти към този момент не си прочут. Трябваше да ковем желязото, до момента в който беше горещо. А в този момент твоето желязо, приятелю, е студено като лед. Пък и страната се промени. Старомодната ти любовна история от детството бе подобаваща преди 11 септември, само че в този момент е прекомерно кротка за тези времена, малко неуместна. И – не се обиждай – но няма нищо извънредно забавно към теб.
– Благодаря.

– Не ме разбирай неправилно. Само един човек на милион може да поддържа този интерес, който е по моята компетентност.
– Нямам никаква опция да върна тези пари.
– Лесна работа, момко. Спираш да изплащаш ипотеката на къщата, скриваш активите си, обявяваш фалит и се местиш в Джакарта.
Интеркомът изпуква: пасажерите от първа класа за Лос Анджелис могат да стартират да се качват. Периуинкъл приглажда костюма си.

– Отнася се за мен – споделя. Изгълтва останалото си капучино и се изправя. – Слушай, иска ми се нещата да бяха разнообразни. Наистина. Искаше ми се да не се постановяваше да вършим това. Само да имаше нещо, което да можеш да предложиш, нещо, което да съставлява интерес.
Самюъл знае, че има нещо, което може да даде, нещо скъпо. Това е единственото, което има за Периуинкъл. В момента единствено то е забавно към него.

– Ами в случай че ти кажа, че имам нова книга – подхваща Самюъл. – И то друга.
– Е, тогава ще пуснем още една тъжба в гражданското дело против теб. Предвид обстоятелството, че когато си имал контракт да напишеш книга за нас, скрито си писал за друго издателство.
– Още нищо не съм написал. Не съм почвал.
– Тогава защо приказваш?
– Не е книга. По-скоро е реклама за книга. Искаш ли да я чуеш?
– Разбира се, казвай.
– Нещо като скандална биография на известна персона.
– Добре. А коя е известната персона?
– Нападателката на Пакър.
– Едва ли... Изпратихме човек да я изследва. Само че госпожата не демонстрира интерес. Това е задънена улица.
– А в случай че ти кажа, че тя ми е майка?

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (875)