Шофьор на такси“ половин век не спира да пита: На мен ли говориш?
На мен ли приказваш? И ми казваш, че „ Шофьор на такси “ навършва публично 50 години? Да, приказваме на теб и удостоверяваме: филмът излиза по кината тъкмо преди половин век.
Официалната дата на премиерата на кино лентата „ Шофьор на такси “ на режисьора Мартин Скорсезе с паметното присъединяване на Робърт Де Ниро е 8 февруари 1976 година, а на идващия ден той е пуснат по кината в Америка, написа онлайн изданието The National Desk, представено от Българска телеграфна агенция.
В „ Шофьор на такси “ Робърт де Ниро влиза в ролята на Травис Бикъл – надълбоко смутен таксиметров водач, чието психическо здраве последователно се разпада в хода на кино лентата. В актьорския състав вземат участие още Сибил Шепърд, Харви Кайтел, Питър Бойл, Албърт Брукс и Джоди Фостър.
Филмът получава четири номинации за премиите „ Оскар “, в това число за най-хубав филм, най-хубав артист (Робърт де Ниро), най-хубава поддържаща актриса (Джоди Фостър) и най-хубава истинска музика. Той печели най-високото отличие на Филмовия фестивал в Кан – „ Златна палма “. Въпреки това не взема нито една статуетка „ Оскар “
– евентуално тъй като е прекомерно тъмен и излиза в една и съща година с „ Роки “, който печели както публиката, по този начин и критиците с позитивния си роман за „ американската фантазия “ – цялостна диаметралност на визията на Скорсезе.
По мотив 50-годишнината изданието The National Desk е разгласява пет забавни обстоятелството за този емблематичен филм:
YOU TALKIN` TO ME Е ИМПРОВИЗАЦИЯ
Мартин Скорсезе удостоверява, че най-известната имитация от кино лентата „ На мен ли приказваш? “ (You talkin` to me) е импровизация на Робърт де Ниро. По време на присъединяване си в The Late Show with Stephen Colbert през 2024 година режисьорът си напомня: „ Това не беше в сюжета. Дойде от артиста “.
Той прибавя, че в деня на фотосите са били „ мощно притиснати от времето “, а продуцентите – „ ядосани “, безусловно тропащи по вратата, с цел да завърши сцената. В последна сметка обаче е уловена чистата магия на киното – Скорсезе безусловно лежи в краката на Де Ниро, с цел да го режисира. „ Тогава нямаше видеоасистент. Аз непрестанно повтарях: „ Пак, отново! “, а той продължаваше с придвижванията и пистолета… “
ДЖОДИ ФОСТЪР съдебна експертиза СРЕЩА С ПСИХИАТЪР ПРЕДИ СНИМКИТЕ
Макар и едвам на 12 години, Джоди Фостър към този момент е опитна актриса. Заради естеството на ролята ѝ на детска продажница в „ Шофьор на такси “ обаче са подхванати специфични ограничения за отбрана на психическото ѝ здраве. Статия от 1976 година в The New York Times споделя, че Фостър е минала четиричасово изявление с психиатър, с цел да се откри дали е способна да се оправи с ролята.
„ Всеки ден на снимачната площадка имаше обществен служащ “, споделя тя тогава, „ който гледаше всички фрагменти от сцените ми и се уверяваше, че не съм в близост, когато Робърт де Ниро употребява нецензурни думи. “
Фостър прибавя: „ Единственото нещо, което можеше да ми повлияе зле, беше кръвта в сцената със стрелбата. Но тя беше изцяло подправена – червен захарен сироп. Костите бяха от стиропор, а с помпа пускаха „ кръвта “ от ръката на простреляния мъж…
ПОСЛЕДЕН ФИЛМ НА КОМПОЗИТОРА БЪРНАРД ХЪРМАН
Бърнард Хърман е музикалният талант зад саундтраковете на класики като „ Психо “, „ Гражданинът Кейн “ и „ Нос Страх “. Той приключва записа на музиката за „ Шофьор на такси “ на 23 декември 1975 година, а единствено ден по-късно – на Бъдни вечер, умира от инфаркт в хотелската си стая. Филмът „ Нос Страх “ след това е отдаден на него, а Хърман получава посмъртна номинация за „ Оскар “ за най-хубава истинска музика.
МРЪСОТИЯТА НА НЮ ЙОРК Е РЕАЛНА
По време на фотосите през лятото на 1975 година Ню Йорк е обзет както от гореща вълна, по този начин и от стачка на боклукчиите, наред с други тежки общински проблеми. Това придава на кино лентата извънредно сурова и достоверна атмосфера.
„ Градът изглеждаше като че ли се разпада – на всички места имаше отпадък. За човек като Травис, който идва от Средния запад, Ню Йорк от средата на 70-те несъмнено е изглеждал като пъкъл “, споделя Скорсезе пред Vulture през 2015 година „ И мога да ви кажа едно – не се наложи да „ обличаме “ града в декори, с цел да наподобява пъклен “, добавя режисьорът.
СКОРСЕЗЕ НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ИМА РОЛЯ
Освен като режисьор, Скорсезе се появява и в дребна, само че мощно смущаваща роля – на пасажер в таксито на Травис, захласнат от насилствени мечти към изневеряващата си брачна половинка. Първоначално ролята е била предопределена за Джордж Мемоли, взел участие и в „ Коварни улици “ (Mean Streets), само че той се контузва по време на фотосите на различен филм.
„ Де Ниро ми сподели, че би трябвало аз да го направя, макар че всички бяха срещу “, споделя Скорсезе пред The Hollywood Reporter през 2016 година „ Мислех си, че това е филм, изработен с обич – не комерсиален план, а подобен, в който можем да рискуваме. В най-лошия случай щяхме да презаснемем сцената с различен артист “, спомня си Скорсезе.
Той добавя, че Де Ниро го е водил през цялата сцена: „ Той беше с тил към мен в сцената, само че ме окуражаваше, без да ми дава отговор непосредствено. Така, употребявайки напрежението и скритото принуждение, съумях да се отпусна и да скалъпвам част от разговора “, обобщава Скорсезе.
Официалната дата на премиерата на кино лентата „ Шофьор на такси “ на режисьора Мартин Скорсезе с паметното присъединяване на Робърт Де Ниро е 8 февруари 1976 година, а на идващия ден той е пуснат по кината в Америка, написа онлайн изданието The National Desk, представено от Българска телеграфна агенция.
В „ Шофьор на такси “ Робърт де Ниро влиза в ролята на Травис Бикъл – надълбоко смутен таксиметров водач, чието психическо здраве последователно се разпада в хода на кино лентата. В актьорския състав вземат участие още Сибил Шепърд, Харви Кайтел, Питър Бойл, Албърт Брукс и Джоди Фостър.
Филмът получава четири номинации за премиите „ Оскар “, в това число за най-хубав филм, най-хубав артист (Робърт де Ниро), най-хубава поддържаща актриса (Джоди Фостър) и най-хубава истинска музика. Той печели най-високото отличие на Филмовия фестивал в Кан – „ Златна палма “. Въпреки това не взема нито една статуетка „ Оскар “
– евентуално тъй като е прекомерно тъмен и излиза в една и съща година с „ Роки “, който печели както публиката, по този начин и критиците с позитивния си роман за „ американската фантазия “ – цялостна диаметралност на визията на Скорсезе.
По мотив 50-годишнината изданието The National Desk е разгласява пет забавни обстоятелството за този емблематичен филм:
YOU TALKIN` TO ME Е ИМПРОВИЗАЦИЯ
Мартин Скорсезе удостоверява, че най-известната имитация от кино лентата „ На мен ли приказваш? “ (You talkin` to me) е импровизация на Робърт де Ниро. По време на присъединяване си в The Late Show with Stephen Colbert през 2024 година режисьорът си напомня: „ Това не беше в сюжета. Дойде от артиста “.
Той прибавя, че в деня на фотосите са били „ мощно притиснати от времето “, а продуцентите – „ ядосани “, безусловно тропащи по вратата, с цел да завърши сцената. В последна сметка обаче е уловена чистата магия на киното – Скорсезе безусловно лежи в краката на Де Ниро, с цел да го режисира. „ Тогава нямаше видеоасистент. Аз непрестанно повтарях: „ Пак, отново! “, а той продължаваше с придвижванията и пистолета… “
ДЖОДИ ФОСТЪР съдебна експертиза СРЕЩА С ПСИХИАТЪР ПРЕДИ СНИМКИТЕ
Макар и едвам на 12 години, Джоди Фостър към този момент е опитна актриса. Заради естеството на ролята ѝ на детска продажница в „ Шофьор на такси “ обаче са подхванати специфични ограничения за отбрана на психическото ѝ здраве. Статия от 1976 година в The New York Times споделя, че Фостър е минала четиричасово изявление с психиатър, с цел да се откри дали е способна да се оправи с ролята.
„ Всеки ден на снимачната площадка имаше обществен служащ “, споделя тя тогава, „ който гледаше всички фрагменти от сцените ми и се уверяваше, че не съм в близост, когато Робърт де Ниро употребява нецензурни думи. “
Фостър прибавя: „ Единственото нещо, което можеше да ми повлияе зле, беше кръвта в сцената със стрелбата. Но тя беше изцяло подправена – червен захарен сироп. Костите бяха от стиропор, а с помпа пускаха „ кръвта “ от ръката на простреляния мъж…
ПОСЛЕДЕН ФИЛМ НА КОМПОЗИТОРА БЪРНАРД ХЪРМАН
Бърнард Хърман е музикалният талант зад саундтраковете на класики като „ Психо “, „ Гражданинът Кейн “ и „ Нос Страх “. Той приключва записа на музиката за „ Шофьор на такси “ на 23 декември 1975 година, а единствено ден по-късно – на Бъдни вечер, умира от инфаркт в хотелската си стая. Филмът „ Нос Страх “ след това е отдаден на него, а Хърман получава посмъртна номинация за „ Оскар “ за най-хубава истинска музика.
МРЪСОТИЯТА НА НЮ ЙОРК Е РЕАЛНА
По време на фотосите през лятото на 1975 година Ню Йорк е обзет както от гореща вълна, по този начин и от стачка на боклукчиите, наред с други тежки общински проблеми. Това придава на кино лентата извънредно сурова и достоверна атмосфера.
„ Градът изглеждаше като че ли се разпада – на всички места имаше отпадък. За човек като Травис, който идва от Средния запад, Ню Йорк от средата на 70-те несъмнено е изглеждал като пъкъл “, споделя Скорсезе пред Vulture през 2015 година „ И мога да ви кажа едно – не се наложи да „ обличаме “ града в декори, с цел да наподобява пъклен “, добавя режисьорът.
СКОРСЕЗЕ НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ИМА РОЛЯ
Освен като режисьор, Скорсезе се появява и в дребна, само че мощно смущаваща роля – на пасажер в таксито на Травис, захласнат от насилствени мечти към изневеряващата си брачна половинка. Първоначално ролята е била предопределена за Джордж Мемоли, взел участие и в „ Коварни улици “ (Mean Streets), само че той се контузва по време на фотосите на различен филм.
„ Де Ниро ми сподели, че би трябвало аз да го направя, макар че всички бяха срещу “, споделя Скорсезе пред The Hollywood Reporter през 2016 година „ Мислех си, че това е филм, изработен с обич – не комерсиален план, а подобен, в който можем да рискуваме. В най-лошия случай щяхме да презаснемем сцената с различен артист “, спомня си Скорсезе.
Той добавя, че Де Ниро го е водил през цялата сцена: „ Той беше с тил към мен в сцената, само че ме окуражаваше, без да ми дава отговор непосредствено. Така, употребявайки напрежението и скритото принуждение, съумях да се отпусна и да скалъпвам част от разговора “, обобщава Скорсезе.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ