Откъс от "Днес всички ще умрем по малко" на Ричард Аскуит
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Днес всички ще умрем по малко ", с създател Ричард Аскуит, възложен от Издателство " Вакон "
" Днес всички ще умрем по малко " (Издателство " Вакон " ) – единствената публична биография на бегача Емил Затопек, чиито разгорещен дух, човещина и несломима воля го трансформират в най-обичания олимпиец на всички времена.
1 декември 1956 година Емил Затопек и още четиридесет и пет души са застанали на стартовата линия на олимпийския маратон в Мелбърн. Чехословакът към този момент е в залеза на кариерата си и също така се възвръща от неотдавна оперирана херния. Той добре осъзнава, че за него успеха е мъчно постижима, а страданието – неизбежно. Климатичните условия единствено утежняват ситуацията. Температурата е 30оС – същинска пещ, която ще мъчи маратонците не по-малко от високото движение. Именно това е денят, в който, откакто се оглежда с мрачна усмивка, Емил ще изрече прословутите си думи: " Приятели, през днешния ден всички ще умрем по малко " и непоколебимо ще се изстреля напред.
Ричард Аскуит е разпален бегач и дълготраен обожател на Емил Затопек. Първата му книга – Feet in the Clouds ( " С крайници в облаците " ), печели английската премия за най-хубав дебют в региона на спортната литература. Тя е номинирана и за премиите на Уилям Хил и Бордман-Таскър, а списание Runner’s World я дефинира като една от трите най-хубави книги, отдадени на бягането, за всички времена. Ричард Аскуит работи като редактор за The Independent и живее в Нортхемптъншир.
" Тази книга е галактически транспортен съд. Тези страници са скъпо гориво в огромната пропаст. Тази история е непредвидимо, зашеметяващо пътешестване към далечна екзопланета. Тя е направена от ексцентрична материя: непозната за нас мощ, извънземна воля, човещина и доброта. А някъде надълбоко в ядрото й тупти едно голямо, горящо сърце. На нея няма невъзможни неща, ще се убедите сами. И макар че тя е отделена за един-единствен човек, ние изискуем на себе си най-малко да пропътуваме до нейната красива орбита, да я прочетем и да я създадем част от себе си... вечно. Добре пристигнали на планетата Затопек! "
Иво Иванов, създател на " Кривата на щастието "
Превод Десислава Сотирова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Днес всички ще умрем по малко " на Ричард Аскуит
ЗА-ТО-ПЕК! ЗА-ТО-ПЕК!
Глава 1
Да стартираме от връхната точка – златните минути, за които като че ли се е подготвял във всичките си борби досега. В съпоставяне с тях идващите надпревари наподобяват като втурване от върха. 27 юли 1952 година, към 17:50 ч. следобяд. Улиците на хелзинкския квартал " Тьольо " гъмжат от хора, а по тротоарите се тълпят оживени фенове, които си бъбрят и приветстват спортистите.
Някои са тук от обяд. Те се любуват на празничната атмосфера и опцията да участват на исторически миг. Времето е благосклонно – безшумно е, само че не задушно. Олимпийският стадион също е претъпкан – 68 700 души наблюдават игрите, само че вниманието им е ориентирано не към пистата, където преди малко е приключило щафетното тичане 4х400 метра, а към голямото електронно табло, показващо периодически сведения за времената и позициите на водещите бегачи във финалното съревнование на XV-те Олимпийски игри – маратона. Последният бюлетин демонстрира, че Затопек води с 2 минути и 15 секунди пред най-близкия си противник и му остават малко над два километра.
През идващите десетина минути единствено феновете на улицата, които са заели добра наблюдателна позиция, знаят какво се случва. Останалите разчитат на слуховете и въображението си. По всичко обаче проличава, че няма и един човек на стадиона и отвън него, който да желае друг резултат – всички се надяват Емил Затопек да продължи в този дух още няколко минути, до самия край.
Подобно единогласие е поразяващо. Шейсет и девет страни имат свои участници на Олимпиадата, а множеството са изпратили и наблюдаващи, въпреки че публиката се състои най-вече от финландци. И въпреки всичко всички желаят чешкият спортист да победи.
Този факт е още по-изумителен на фона на политическата конюнктура. Отскоро светът е страховито разграничен от идеологическа желязна завеса, която се простира от Балтийско до Адриатическо море. През нея заплашително се гледат две суперсили – едната от тях е ръководена от прогресивно обезумяващия Йосиф Сталин. За да спазят разделянето, в Хелзинки са подхванали необикновена мярка и са обезпечили на състезателите (общо 4955 на брой) две обособени олимпийски села – едното за комунистическия блок, второто за всички останали. Репликата на Джордж Оруел, че спортът е " война, само че без стрелбата ", тук е напълно на място.
А ето по какъв начин завършват двете спортни седмици – фенове на спорта от безчет разнообразни раси, вероизповедания и политически убеждения са събрани като заедно, радостно семейство, с цел да ознаменуват достиженията и личността на един-единствен незабравим спортист.
Не всичко е заслуга на самия Затопек. И други спортисти вършат жестове на благосклонност, защото идеологическите забрани се оказват безсилни да възпрат младежкия им инстинкт за другарство. По някакъв метод обаче точно Емил се трансформира в въплъщение на концепцията, че тези Олимпийски игри са празненство за цялото човечество. От две седмици тук се носят клюки освен за невероятното му тичане и безумни подготвителни способи, само че и за неговата искреност, милосърдие и неподправена благотворителност.
Твърди се, че в нощта преди едно от огромните надпревари той отстъпва леглото си на австралийски състезател, който няма къде да спи. Друг път дава чорапи на британския си противник Гордън Пири. Разказва намерено за своя метод на подготовка на всеки, който се интересува. Желанието да поддържа връзка е предиздвикало Емил да научи шест непознати езика – съгласно някои даже и повече.
Публичните му изявления са толкоз остроумни, че опровергават западните стандарти за индивида при комунизма като шушумига без лична воля. На пистата той излъчва добрина и омагьосване. Разговаря с останалите състезатели, потупва ги насърчително, води колоната даже когато не е в негов интерес.
При все това Затопек намира в себе си сили да побеждава, и то безапелационно – даже величаво, както биха се изразили някои. През последните осем дни той към този момент е завоювал два златни медала, на 5000 и 10 000 метра – мъчно изпълним двоен успех при дългите дистанции. А в този момент, единствено след минути, е на път да реализира тройна победа. Всички тук са наясно, че това надали ще се случи в миналото още веднъж.
Ето какво неповторимо събитие чакат да видят присъстващите. Това е най-голямото предизвикателство в живота на Затопек. И като че ли съвсем целият свят е притаил мирис и стиска палци той да успее.
Между прочее чешкият спортист взе участие в маратон за първи път.
Стъпка след стъпка, с изпитание, той се доближава към тунела на стадиона, изчезва, след което излиза на пистата под дълго чаканите звуци на фанфарите. Докато завива, е накривен съвсем на 45 градуса, с цел да не изгуби от инерцията си. Изригват мощни аплодисменти, които едвам не събарят слабичкия спортист. Близо 70 000 души са на крайници и скандират възторжено. Накрая всички крясъци се сливат в един възклик, толкоз мощен и обединен, че те побиват тръпки: " За-то-пек! За-то-пек! ".
Гримасата върху лицето му е по-мъчителна от всеки път. Подгизналият червен потник е залепнал върху късите панталони. Очите му са изцъклени, челюстите стиснати. Той наподобява изтощен – смъртно изтощен и празен. Сякаш всяка крачка е изтезание – не в преносния смисъл, който влагат спортните публицисти, а изцяло действително и осезаемо. Почти чувствате разтърсването в разрушените му крайници, до момента в който стъпалата в тънки подметки удрят ритмично по настилката. Изглежда, цялото му тяло крещи: по кое време ще свърши това? Той обаче не забавя движение и за момент.
На стадиона има едвам няколко десетки чехи. Но и всички други фенове окуражават Емил Затопек с онази пристрастеност, с която нормално поддържаме своите най-любими национални герои. На трибуните са и Пааво Нурми и Ханес Колехмайнен – финландците, сложили началото на актуалното тичане на дълги дистанции. Джим Питърс също е тук и приветства, въпреки и може би не толкоз задушевно, колкото останалите. Британецът – притежател на международния връх в маратона и любимец преди началото на надпреварата – е изнемощял девет километра преди края и е докаран на стадиона с журналистическата кола.
" За-то-пек! За-то-пек! " Емил не би могъл да забави темпото, даже да желае. Едва ли до момента е имало миг, в който хора от толкоз доста разнообразни националности са ликували обединени от някое спортно достижение.
Изнемощелият бегач пресича финалната линия, а лицето му се озарява от едвам забележима усмивка – ненадейно момчешка в неприкритото си облекчение. Заключителните акомпанименти се сливат с оглушителните аплодисменти на публиката. Затопек поздравява другите двама медалисти, а по-късно потегля на почетна обиколка – изнурен и благополучен. Той чува по какъв начин десетки хиляди финландци скандират името, което са му дали – " Сату Пека ". Този път обаче е малко по-различно: " Накемиин, Сату Пека ". Той е научил фински задоволително добре, с цел да разбере какво значи това. Те се сбогуват с него.
И до момента в който се любува на всеобщото удивление, Емил Затопек – спортистът, постигнал най-великия героизъм в историята на бягането на дълги дистанции – внезапно е налегнат от безкрайна тъга, тъй като
Но с цел да разберете това, би трябвало да научите по какъв начин е стигнал дотук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
" Днес всички ще умрем по малко " (Издателство " Вакон " ) – единствената публична биография на бегача Емил Затопек, чиито разгорещен дух, човещина и несломима воля го трансформират в най-обичания олимпиец на всички времена.
1 декември 1956 година Емил Затопек и още четиридесет и пет души са застанали на стартовата линия на олимпийския маратон в Мелбърн. Чехословакът към този момент е в залеза на кариерата си и също така се възвръща от неотдавна оперирана херния. Той добре осъзнава, че за него успеха е мъчно постижима, а страданието – неизбежно. Климатичните условия единствено утежняват ситуацията. Температурата е 30оС – същинска пещ, която ще мъчи маратонците не по-малко от високото движение. Именно това е денят, в който, откакто се оглежда с мрачна усмивка, Емил ще изрече прословутите си думи: " Приятели, през днешния ден всички ще умрем по малко " и непоколебимо ще се изстреля напред.
Ричард Аскуит е разпален бегач и дълготраен обожател на Емил Затопек. Първата му книга – Feet in the Clouds ( " С крайници в облаците " ), печели английската премия за най-хубав дебют в региона на спортната литература. Тя е номинирана и за премиите на Уилям Хил и Бордман-Таскър, а списание Runner’s World я дефинира като една от трите най-хубави книги, отдадени на бягането, за всички времена. Ричард Аскуит работи като редактор за The Independent и живее в Нортхемптъншир.
" Тази книга е галактически транспортен съд. Тези страници са скъпо гориво в огромната пропаст. Тази история е непредвидимо, зашеметяващо пътешестване към далечна екзопланета. Тя е направена от ексцентрична материя: непозната за нас мощ, извънземна воля, човещина и доброта. А някъде надълбоко в ядрото й тупти едно голямо, горящо сърце. На нея няма невъзможни неща, ще се убедите сами. И макар че тя е отделена за един-единствен човек, ние изискуем на себе си най-малко да пропътуваме до нейната красива орбита, да я прочетем и да я създадем част от себе си... вечно. Добре пристигнали на планетата Затопек! "
Иво Иванов, създател на " Кривата на щастието "
Превод Десислава Сотирова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Днес всички ще умрем по малко " на Ричард Аскуит
ЗА-ТО-ПЕК! ЗА-ТО-ПЕК!
Глава 1
Да стартираме от връхната точка – златните минути, за които като че ли се е подготвял във всичките си борби досега. В съпоставяне с тях идващите надпревари наподобяват като втурване от върха. 27 юли 1952 година, към 17:50 ч. следобяд. Улиците на хелзинкския квартал " Тьольо " гъмжат от хора, а по тротоарите се тълпят оживени фенове, които си бъбрят и приветстват спортистите.
Някои са тук от обяд. Те се любуват на празничната атмосфера и опцията да участват на исторически миг. Времето е благосклонно – безшумно е, само че не задушно. Олимпийският стадион също е претъпкан – 68 700 души наблюдават игрите, само че вниманието им е ориентирано не към пистата, където преди малко е приключило щафетното тичане 4х400 метра, а към голямото електронно табло, показващо периодически сведения за времената и позициите на водещите бегачи във финалното съревнование на XV-те Олимпийски игри – маратона. Последният бюлетин демонстрира, че Затопек води с 2 минути и 15 секунди пред най-близкия си противник и му остават малко над два километра.
През идващите десетина минути единствено феновете на улицата, които са заели добра наблюдателна позиция, знаят какво се случва. Останалите разчитат на слуховете и въображението си. По всичко обаче проличава, че няма и един човек на стадиона и отвън него, който да желае друг резултат – всички се надяват Емил Затопек да продължи в този дух още няколко минути, до самия край.
Подобно единогласие е поразяващо. Шейсет и девет страни имат свои участници на Олимпиадата, а множеството са изпратили и наблюдаващи, въпреки че публиката се състои най-вече от финландци. И въпреки всичко всички желаят чешкият спортист да победи.
Този факт е още по-изумителен на фона на политическата конюнктура. Отскоро светът е страховито разграничен от идеологическа желязна завеса, която се простира от Балтийско до Адриатическо море. През нея заплашително се гледат две суперсили – едната от тях е ръководена от прогресивно обезумяващия Йосиф Сталин. За да спазят разделянето, в Хелзинки са подхванали необикновена мярка и са обезпечили на състезателите (общо 4955 на брой) две обособени олимпийски села – едното за комунистическия блок, второто за всички останали. Репликата на Джордж Оруел, че спортът е " война, само че без стрелбата ", тук е напълно на място.
А ето по какъв начин завършват двете спортни седмици – фенове на спорта от безчет разнообразни раси, вероизповедания и политически убеждения са събрани като заедно, радостно семейство, с цел да ознаменуват достиженията и личността на един-единствен незабравим спортист.
Не всичко е заслуга на самия Затопек. И други спортисти вършат жестове на благосклонност, защото идеологическите забрани се оказват безсилни да възпрат младежкия им инстинкт за другарство. По някакъв метод обаче точно Емил се трансформира в въплъщение на концепцията, че тези Олимпийски игри са празненство за цялото човечество. От две седмици тук се носят клюки освен за невероятното му тичане и безумни подготвителни способи, само че и за неговата искреност, милосърдие и неподправена благотворителност.
Твърди се, че в нощта преди едно от огромните надпревари той отстъпва леглото си на австралийски състезател, който няма къде да спи. Друг път дава чорапи на британския си противник Гордън Пири. Разказва намерено за своя метод на подготовка на всеки, който се интересува. Желанието да поддържа връзка е предиздвикало Емил да научи шест непознати езика – съгласно някои даже и повече.
Публичните му изявления са толкоз остроумни, че опровергават западните стандарти за индивида при комунизма като шушумига без лична воля. На пистата той излъчва добрина и омагьосване. Разговаря с останалите състезатели, потупва ги насърчително, води колоната даже когато не е в негов интерес.
При все това Затопек намира в себе си сили да побеждава, и то безапелационно – даже величаво, както биха се изразили някои. През последните осем дни той към този момент е завоювал два златни медала, на 5000 и 10 000 метра – мъчно изпълним двоен успех при дългите дистанции. А в този момент, единствено след минути, е на път да реализира тройна победа. Всички тук са наясно, че това надали ще се случи в миналото още веднъж.
Ето какво неповторимо събитие чакат да видят присъстващите. Това е най-голямото предизвикателство в живота на Затопек. И като че ли съвсем целият свят е притаил мирис и стиска палци той да успее.
Между прочее чешкият спортист взе участие в маратон за първи път.
Стъпка след стъпка, с изпитание, той се доближава към тунела на стадиона, изчезва, след което излиза на пистата под дълго чаканите звуци на фанфарите. Докато завива, е накривен съвсем на 45 градуса, с цел да не изгуби от инерцията си. Изригват мощни аплодисменти, които едвам не събарят слабичкия спортист. Близо 70 000 души са на крайници и скандират възторжено. Накрая всички крясъци се сливат в един възклик, толкоз мощен и обединен, че те побиват тръпки: " За-то-пек! За-то-пек! ".
Гримасата върху лицето му е по-мъчителна от всеки път. Подгизналият червен потник е залепнал върху късите панталони. Очите му са изцъклени, челюстите стиснати. Той наподобява изтощен – смъртно изтощен и празен. Сякаш всяка крачка е изтезание – не в преносния смисъл, който влагат спортните публицисти, а изцяло действително и осезаемо. Почти чувствате разтърсването в разрушените му крайници, до момента в който стъпалата в тънки подметки удрят ритмично по настилката. Изглежда, цялото му тяло крещи: по кое време ще свърши това? Той обаче не забавя движение и за момент.
На стадиона има едвам няколко десетки чехи. Но и всички други фенове окуражават Емил Затопек с онази пристрастеност, с която нормално поддържаме своите най-любими национални герои. На трибуните са и Пааво Нурми и Ханес Колехмайнен – финландците, сложили началото на актуалното тичане на дълги дистанции. Джим Питърс също е тук и приветства, въпреки и може би не толкоз задушевно, колкото останалите. Британецът – притежател на международния връх в маратона и любимец преди началото на надпреварата – е изнемощял девет километра преди края и е докаран на стадиона с журналистическата кола.
" За-то-пек! За-то-пек! " Емил не би могъл да забави темпото, даже да желае. Едва ли до момента е имало миг, в който хора от толкоз доста разнообразни националности са ликували обединени от някое спортно достижение.
Изнемощелият бегач пресича финалната линия, а лицето му се озарява от едвам забележима усмивка – ненадейно момчешка в неприкритото си облекчение. Заключителните акомпанименти се сливат с оглушителните аплодисменти на публиката. Затопек поздравява другите двама медалисти, а по-късно потегля на почетна обиколка – изнурен и благополучен. Той чува по какъв начин десетки хиляди финландци скандират името, което са му дали – " Сату Пека ". Този път обаче е малко по-различно: " Накемиин, Сату Пека ". Той е научил фински задоволително добре, с цел да разбере какво значи това. Те се сбогуват с него.
И до момента в който се любува на всеобщото удивление, Емил Затопек – спортистът, постигнал най-великия героизъм в историята на бягането на дълги дистанции – внезапно е налегнат от безкрайна тъга, тъй като
Но с цел да разберете това, би трябвало да научите по какъв начин е стигнал дотук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ