Откъс от "Депеш Мод" на Сергий Жадан
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Депеш Мод ", с създател Сергий Жадан, възложен от Издателство " Парадокс "
ВНИМАНИЕ! Препоръчва се на всички бъдещи, сегашни и някогашни студенти, на всички, живели и неживели в Студентски град.
Кучето Павлов, Вася Комуниста, Саша Карбуратора и самият Жадан, несъмнено, като фронтмен – това е главният " състав " на поукраинчената версия на " Депеш Мод ". С сходни кучета, към този момент отвън страниците на книгите си, Жадан и до през днешния ден лети в космоса... (вж. авантитула)
Беквокалите са поверени на Какаото, Маруся-дъщерята на генерала, начинаещите кагебейци Вова и Володя, настоящи под прикритие на рекламисти в фешън либерален вестник, спонсориран от братска американска фондация...
Всеки, който е бил студент, знае какво се схваща под така наречен " студентски живот ". Всеки, който е живял в " общак ", има безчет истории, доста по-интересни, по-забавни, по-жестоки от тези от казармата. Но когато това се случва в една посткомунистическа страна като Украйна при започване на 90-те години, едва ли тези, който не са го претърпели, имат визия по какъв начин се смесват култури, режими, предубеждения, музикални течения, марихуана, секс, алкохол. Животът е динамичен, цветен, екстравагантен, под напрежение, чудноват.
А за какво точно " Депеш Мод "? Авторът дава отговор, че със същия триумф книгата би могла да се назовава и " Пинк Флойд ". Просто това е музиката на поколението от 90-те и в действителност книгата би трябвало да се чете под съпровода на " Депеш ".
Много бързо историята на постоянно пияните, напушени и негнусливи видове се трансформира в история за дружбата, омразата, измяната, вярата и отчаянието. (...) " Депеш Мод " е и моя история, нали и аз съм част от поколението на 90-те, потомство, което търси светлината в края на тунела.
Анджела Величко, " НВ style "
Сергий Жадан – Черният романтик на актуалната украинска литература и просвета – е роден през 1974 година в Старобилск, а през днешния ден живее и работи в Харков. Поет, преводач на лирика от немски (Целан), британски (Буковски), белоруски и съветски, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна примес от гении подвига във въздуха публиката освен в днешна Украйна, а и на всички места по света, откъдето минат " Жадан и кучетата " – по този начин на галено почитателите назовават личната му ска-пънк група " Собаки в космосi ".
Като фронтмен Жадан е секси, а като обществена персона, след ареста му през 2014 година на харковския Евромайдан, е актуален въстаник (само че с идея!) в жанр Джеймс Дийн – най-малко съгласно сп. " Ню Йоркър ". Пак съгласно същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му припомнят на Бъроуз и бийт поколението, със спорадични повеи на вълшебен натурализъм.
Ако тези избрания могат да се оспорват, то безспорни са две неща – рецензията афишира романите му за " манифест нацяло едно потомство ", а той самият е измежду шепата украински създатели (преди него е единствено личният му нравствен преподавател Юрий Андрухович), необятно издавани по света. Творчеството му е превеждано на немски, британски, полски, сръбски, хърватски, литовски, белоруски, съветски, арменски и така нататък, и е отличено с доста национални и интернационалните награди. През 2017 година Жадан е почетен с държавната премия " Василий Стус " за необикновен принос към украинската просвета и дейна гражданска позиция.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Депеш Мод " на Сергий Жадан
17.06.93 (четвъртък)
УВОД № 1
16.50
На 17 юни, към пет следобяд, Кучето Павлов се пробва да влезе в метрото. Той се доближава към входа, отива право при униформената жена и вади от джоба си уверение за деец. Униформената жена гледа удостоверението и чете " Павлова, Вира Наумивна ". " И? " – пита.
– Баба – споделя Кучето Павлов.
– Къде е бабата?
– Това е – демонстрира удостоверението Кучето. – Моята баба.
– И какво?
– Тя е деец.
– Е? А ти какво искаш?
– Тя е горяла в танк.
Жената още един път поглежда към удостоверението. Кой знае, мисли си тя, може и да е горяла, по фотографията не може да кажеш.
– Ами, добре – споделя тя. – Какво да направя аз?
– Пуснете ме – споделя Кучето.
– И ти ли си горял в танка?
– А, чакайте в този момент – стартира да се пазари Кучето, – може да ѝ нося ястие.
– Какво ястие?
– Ами, ястие – Кучето си напомня какво в действителност яде баба му, когато ѝ дават. – Млечни артикули, разбирате ли? Кашкавал.
– Ще ти дам аз на тебе един кашкавал – споделя незлобливо униформената вуйна.
Кучето схваща по какъв начин наподобява всичко в профил. Как той удря глава в голямата безкрайна стена, с която се е заградил от него животът, удря без каквато и да е надежда за триумф и всички житейски превилегии, включително и пропускът за метрото, тъкмо в този момент не сработват, ето по този начин наподобява. Той събира целия си кураж и споделя нещо от рода на – чуйте ме в този момент, жено, той, несъмнено, не приказва по този начин, само че наличието е почти същото.
Та чуйте ме, деликатно, жено, – споделя той, – нали? Само не се нервирайте. Ето какво ще ви кажа, жено. Вие, несъмнено, можете да ме обидите, виждам, че ме обиждате, обиждате ме, нали? Чуйте, чуйте, желая да ви кажа още нещо, чуйте. Но все пак, нали разбирате, по какъв начин да го кажа – ами, вие там, не знам тъкмо, можете да се отнасяте по друг метод към това, склонен съм, за вас на практика това може да не значи нищо, само че се съгласете, че баба ми не може да пукне от апетит единствено поради това, че мене – законния ѝ внук, някаква си, извинете, подла тиловачка ей така нà, не го е пуснала в метрото.
Ще се съгласите ли? (е, на това място те просто се втренчиха един в различен, само че дано по този начин да е) – той се концентрира и ненадейно се гмурва под ръката на дамата, като размахва във въздуха удостоверението за деец и изчезва в прохладното черво на метрото.
" Каква подла тиловачка? – мисли си госпожата. – Аз по принцип съм родена 49-а година ".
17.10
Кучето слиза на празния перон под стадиона, някъде след към час " Металист " ще играе последния си домакински мач, през днешния ден всички би трябвало да се съберат, нали знаете по какъв начин става, закриване на сезона, всевъзможни такива неща, на открито е дъждовно лято, небе с облаци и някъде тъкмо над Кучето се намира полуразрушеният стадион, през последните години той напълно се разкисна и свлече, през бетонните плочи стартира да избива трева, изключително след дъжд, трибуните са осрани от гълъби, теренът също е гняс, изключително когато играят нашите, разградена страна, разградено физкултурно придвижване, огромните ръководители прецакаха най-главното съгласно мене, както и да го въртиш, а в Съветския съюз имаше две неща, с които можеше да се гордееш – футболното състезание и нуклеарното оръжие, а тия, които лишиха народа от тези занимания, надали ги чака спокойна и безгрижна напреднала възраст, нищо не подронва по този начин кармата както шибаната национална политика, това е несъмнено.
Кучето стои още известно време на перона, от другата страна би трябвало да дойдат едни познати, тъй че просто би трябвало да изчака, Кучето е изтощен и измъчен – към този момент трети ден пие, че и времето е неприятно, несъмнено е от времето, от кръвното или както там се назовава, по какъв начин се назовава положението, когато пиеш трети ден и изведнъж преставаш да разпознаваш роднините и околните си? Очевидно – кръвно.
Той даже не може да си спомни какво стана – лятото стартира по този начин добре, валеше, Кучето сполучливо и нехайно пропиляваше младините си, когато внезапно другари от рекламата повлякоха безработното по разбиране Куче в дълбините на рекламната промишленост, по-просто казано, взеха го за пощальон в рекламния отдел на вестника си. Кучето страдаше, само че се държеше и ходеше на работа.
Ползата от него беше дребна, само че хубавото беше, че към този момент някак се смяташе за човек, самият той в никакъв случай не се връзваше на това, само че приятелите са другари, с цел да ръководят по недодялан контактен метод обществения ти статус, аз още изначало споделих, че няма да издържи дълго, само че не ме послушаха, споделиха, че той в действителност е обикновено момче, малко сбъркано, само че нищо, нищо, съгласявах се аз, нищо.
На Кучето му стигнаха 10 дни, след което се запи и не отиде повече на работа, а с цел да не го намерят, стартира да пие при познати,
Кучето, за своите деветнайсет години, има половин град с познати, една нощ даже преспа на гарата – там се срещна с познати гъбари, които отиваха със утринната електричка някъде в Донбас за суровина, и нощува с тях под колоните на открито, три пъти го ревизираха патрулиращите, отговорно седнал съм до сутринта да слуша басни за гъби и други термоядрени неща, след което не устоя и си потегли към къщи. И тук го настигна телефонният звън.
В друго положение Кучето за нищо на света не би вдигнал слушалката, само че вътре в него към този момент плават сребърните пъстърви на тридневния алкохолен запой и мъчително го удрят с опашки по бъбреците и черния дроб от вътрешната страна по този начин, че му се вие свят и той подвига слушалката автоматизирано. " Куче? – викат по телефона. – Да не си посмял да затвориш! " Приятелите от рекламата Вова и Володя, които са го уредили без да пита в рекламния бизнес, седят някъде в комсомолския си офис и като си дърпат един от различен слушалката, се пробват да убедят
Кучето да приказва с тях и понякога се сборичкват на тепиха. " Куче! – споделят те. – Само да си посмял да затвориш телефона. Педал! – споделят те, откакто се убеждават, че Кучето ги слуша. – Ако затвориш в този момент, мъртъв си. Ще те закопаем, чуваш ли? " " Ало " – дава отговор на това Кучето. " Какво ало? – нервират се Вова и Володя. – Какво ало? Чуваш ли ни? " " Да " – споделя уплашено Кучето. " Добре – ободряват се Вова и Володя. – Значи, в този момент е 10 сутринта ". " Какво? " – Кучето дефинитивно се изплашва и затваря. Телефонът веднага задрънчава още веднъж. Кучето колебливо подвига. " Ей!!! – дере се някой в слушалката. – Педал!!! Само да си затворил!!! Чуваш ли ни??? Само да си затворил слушалката!!! " Кучето мъчно преглъща слюнката. " Чуваш ли ни? " " Ъхъ " – колебливо споделя Кучето.
" Значи по този начин – викат хората от рекламата. – Сега е 10 сутринта. Само да си затворил!!! Чуваш ли??? Само да си затворил!!! Сега е 10. В пет и половина ще те чакаме до стадиона. Ако не дойдеш, ще ти откъснем топките. Ако дойдеш – също ще ти ги откъснем. Но за тебе е по-добре да дойдеш. Разбра ли??? " " Да " – споделя Кучето. " Разбра ли ни?!! " – не могат да се успокоят хората от рекламата. " Разбрах " – споделя Кучето Павлов, усещайки по какъв начин пъстървите в него радостно се гонят някъде под гърлото. " Какво ти е? – питат най-сетне хората от рекламата. – Лошо ли ти е? " – " Да. " " Да ти донесем ли нещо? " – " Донесете пиячка. " " Педал " – споделят Вова и Володя и затварят.
Кучето си поема мирис. Десет часà. Трябва да се преоблече или да се напие, по-добре да се напие, несъмнено. От прилежащата стая излиза баба му. Това е неговата баба, той я обича и по този начин нататък, даже върви с удостоверението ѝ за деец, даже може да каже, че се гордее с нея, не напълно нормално, а до известна степен, споделя, че е горяла в танк, аз не си представям много-много остарялата с танков шлем, макар че е допустимо. " Какво има, Виталик? " – споделя тя. " Работа, бабо – споделя Кучето. – Работа. " " Каква е тая работа – оплаква се остарялата. – Вчера през целия ден звъняха и питаха къде е тоя педал. А аз от кое място да знам? "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1061)
ВНИМАНИЕ! Препоръчва се на всички бъдещи, сегашни и някогашни студенти, на всички, живели и неживели в Студентски град.
Кучето Павлов, Вася Комуниста, Саша Карбуратора и самият Жадан, несъмнено, като фронтмен – това е главният " състав " на поукраинчената версия на " Депеш Мод ". С сходни кучета, към този момент отвън страниците на книгите си, Жадан и до през днешния ден лети в космоса... (вж. авантитула)
Беквокалите са поверени на Какаото, Маруся-дъщерята на генерала, начинаещите кагебейци Вова и Володя, настоящи под прикритие на рекламисти в фешън либерален вестник, спонсориран от братска американска фондация...
Всеки, който е бил студент, знае какво се схваща под така наречен " студентски живот ". Всеки, който е живял в " общак ", има безчет истории, доста по-интересни, по-забавни, по-жестоки от тези от казармата. Но когато това се случва в една посткомунистическа страна като Украйна при започване на 90-те години, едва ли тези, който не са го претърпели, имат визия по какъв начин се смесват култури, режими, предубеждения, музикални течения, марихуана, секс, алкохол. Животът е динамичен, цветен, екстравагантен, под напрежение, чудноват.
А за какво точно " Депеш Мод "? Авторът дава отговор, че със същия триумф книгата би могла да се назовава и " Пинк Флойд ". Просто това е музиката на поколението от 90-те и в действителност книгата би трябвало да се чете под съпровода на " Депеш ".
Много бързо историята на постоянно пияните, напушени и негнусливи видове се трансформира в история за дружбата, омразата, измяната, вярата и отчаянието. (...) " Депеш Мод " е и моя история, нали и аз съм част от поколението на 90-те, потомство, което търси светлината в края на тунела.
Анджела Величко, " НВ style "
Сергий Жадан – Черният романтик на актуалната украинска литература и просвета – е роден през 1974 година в Старобилск, а през днешния ден живее и работи в Харков. Поет, преводач на лирика от немски (Целан), британски (Буковски), белоруски и съветски, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна примес от гении подвига във въздуха публиката освен в днешна Украйна, а и на всички места по света, откъдето минат " Жадан и кучетата " – по този начин на галено почитателите назовават личната му ска-пънк група " Собаки в космосi ".
Като фронтмен Жадан е секси, а като обществена персона, след ареста му през 2014 година на харковския Евромайдан, е актуален въстаник (само че с идея!) в жанр Джеймс Дийн – най-малко съгласно сп. " Ню Йоркър ". Пак съгласно същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му припомнят на Бъроуз и бийт поколението, със спорадични повеи на вълшебен натурализъм.
Ако тези избрания могат да се оспорват, то безспорни са две неща – рецензията афишира романите му за " манифест нацяло едно потомство ", а той самият е измежду шепата украински създатели (преди него е единствено личният му нравствен преподавател Юрий Андрухович), необятно издавани по света. Творчеството му е превеждано на немски, британски, полски, сръбски, хърватски, литовски, белоруски, съветски, арменски и така нататък, и е отличено с доста национални и интернационалните награди. През 2017 година Жадан е почетен с държавната премия " Василий Стус " за необикновен принос към украинската просвета и дейна гражданска позиция.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Депеш Мод " на Сергий Жадан
17.06.93 (четвъртък)
УВОД № 1
16.50
На 17 юни, към пет следобяд, Кучето Павлов се пробва да влезе в метрото. Той се доближава към входа, отива право при униформената жена и вади от джоба си уверение за деец. Униформената жена гледа удостоверението и чете " Павлова, Вира Наумивна ". " И? " – пита.
– Баба – споделя Кучето Павлов.
– Къде е бабата?
– Това е – демонстрира удостоверението Кучето. – Моята баба.
– И какво?
– Тя е деец.
– Е? А ти какво искаш?
– Тя е горяла в танк.
Жената още един път поглежда към удостоверението. Кой знае, мисли си тя, може и да е горяла, по фотографията не може да кажеш.
– Ами, добре – споделя тя. – Какво да направя аз?
– Пуснете ме – споделя Кучето.
– И ти ли си горял в танка?
– А, чакайте в този момент – стартира да се пазари Кучето, – може да ѝ нося ястие.
– Какво ястие?
– Ами, ястие – Кучето си напомня какво в действителност яде баба му, когато ѝ дават. – Млечни артикули, разбирате ли? Кашкавал.
– Ще ти дам аз на тебе един кашкавал – споделя незлобливо униформената вуйна.
Кучето схваща по какъв начин наподобява всичко в профил. Как той удря глава в голямата безкрайна стена, с която се е заградил от него животът, удря без каквато и да е надежда за триумф и всички житейски превилегии, включително и пропускът за метрото, тъкмо в този момент не сработват, ето по този начин наподобява. Той събира целия си кураж и споделя нещо от рода на – чуйте ме в този момент, жено, той, несъмнено, не приказва по този начин, само че наличието е почти същото.
Та чуйте ме, деликатно, жено, – споделя той, – нали? Само не се нервирайте. Ето какво ще ви кажа, жено. Вие, несъмнено, можете да ме обидите, виждам, че ме обиждате, обиждате ме, нали? Чуйте, чуйте, желая да ви кажа още нещо, чуйте. Но все пак, нали разбирате, по какъв начин да го кажа – ами, вие там, не знам тъкмо, можете да се отнасяте по друг метод към това, склонен съм, за вас на практика това може да не значи нищо, само че се съгласете, че баба ми не може да пукне от апетит единствено поради това, че мене – законния ѝ внук, някаква си, извинете, подла тиловачка ей така нà, не го е пуснала в метрото.
Ще се съгласите ли? (е, на това място те просто се втренчиха един в различен, само че дано по този начин да е) – той се концентрира и ненадейно се гмурва под ръката на дамата, като размахва във въздуха удостоверението за деец и изчезва в прохладното черво на метрото.
" Каква подла тиловачка? – мисли си госпожата. – Аз по принцип съм родена 49-а година ".
17.10
Кучето слиза на празния перон под стадиона, някъде след към час " Металист " ще играе последния си домакински мач, през днешния ден всички би трябвало да се съберат, нали знаете по какъв начин става, закриване на сезона, всевъзможни такива неща, на открито е дъждовно лято, небе с облаци и някъде тъкмо над Кучето се намира полуразрушеният стадион, през последните години той напълно се разкисна и свлече, през бетонните плочи стартира да избива трева, изключително след дъжд, трибуните са осрани от гълъби, теренът също е гняс, изключително когато играят нашите, разградена страна, разградено физкултурно придвижване, огромните ръководители прецакаха най-главното съгласно мене, както и да го въртиш, а в Съветския съюз имаше две неща, с които можеше да се гордееш – футболното състезание и нуклеарното оръжие, а тия, които лишиха народа от тези занимания, надали ги чака спокойна и безгрижна напреднала възраст, нищо не подронва по този начин кармата както шибаната национална политика, това е несъмнено.
Кучето стои още известно време на перона, от другата страна би трябвало да дойдат едни познати, тъй че просто би трябвало да изчака, Кучето е изтощен и измъчен – към този момент трети ден пие, че и времето е неприятно, несъмнено е от времето, от кръвното или както там се назовава, по какъв начин се назовава положението, когато пиеш трети ден и изведнъж преставаш да разпознаваш роднините и околните си? Очевидно – кръвно.
Той даже не може да си спомни какво стана – лятото стартира по този начин добре, валеше, Кучето сполучливо и нехайно пропиляваше младините си, когато внезапно другари от рекламата повлякоха безработното по разбиране Куче в дълбините на рекламната промишленост, по-просто казано, взеха го за пощальон в рекламния отдел на вестника си. Кучето страдаше, само че се държеше и ходеше на работа.
Ползата от него беше дребна, само че хубавото беше, че към този момент някак се смяташе за човек, самият той в никакъв случай не се връзваше на това, само че приятелите са другари, с цел да ръководят по недодялан контактен метод обществения ти статус, аз още изначало споделих, че няма да издържи дълго, само че не ме послушаха, споделиха, че той в действителност е обикновено момче, малко сбъркано, само че нищо, нищо, съгласявах се аз, нищо.
На Кучето му стигнаха 10 дни, след което се запи и не отиде повече на работа, а с цел да не го намерят, стартира да пие при познати,
Кучето, за своите деветнайсет години, има половин град с познати, една нощ даже преспа на гарата – там се срещна с познати гъбари, които отиваха със утринната електричка някъде в Донбас за суровина, и нощува с тях под колоните на открито, три пъти го ревизираха патрулиращите, отговорно седнал съм до сутринта да слуша басни за гъби и други термоядрени неща, след което не устоя и си потегли към къщи. И тук го настигна телефонният звън.
В друго положение Кучето за нищо на света не би вдигнал слушалката, само че вътре в него към този момент плават сребърните пъстърви на тридневния алкохолен запой и мъчително го удрят с опашки по бъбреците и черния дроб от вътрешната страна по този начин, че му се вие свят и той подвига слушалката автоматизирано. " Куче? – викат по телефона. – Да не си посмял да затвориш! " Приятелите от рекламата Вова и Володя, които са го уредили без да пита в рекламния бизнес, седят някъде в комсомолския си офис и като си дърпат един от различен слушалката, се пробват да убедят
Кучето да приказва с тях и понякога се сборичкват на тепиха. " Куче! – споделят те. – Само да си посмял да затвориш телефона. Педал! – споделят те, откакто се убеждават, че Кучето ги слуша. – Ако затвориш в този момент, мъртъв си. Ще те закопаем, чуваш ли? " " Ало " – дава отговор на това Кучето. " Какво ало? – нервират се Вова и Володя. – Какво ало? Чуваш ли ни? " " Да " – споделя уплашено Кучето. " Добре – ободряват се Вова и Володя. – Значи, в този момент е 10 сутринта ". " Какво? " – Кучето дефинитивно се изплашва и затваря. Телефонът веднага задрънчава още веднъж. Кучето колебливо подвига. " Ей!!! – дере се някой в слушалката. – Педал!!! Само да си затворил!!! Чуваш ли ни??? Само да си затворил слушалката!!! " Кучето мъчно преглъща слюнката. " Чуваш ли ни? " " Ъхъ " – колебливо споделя Кучето.
" Значи по този начин – викат хората от рекламата. – Сега е 10 сутринта. Само да си затворил!!! Чуваш ли??? Само да си затворил!!! Сега е 10. В пет и половина ще те чакаме до стадиона. Ако не дойдеш, ще ти откъснем топките. Ако дойдеш – също ще ти ги откъснем. Но за тебе е по-добре да дойдеш. Разбра ли??? " " Да " – споделя Кучето. " Разбра ли ни?!! " – не могат да се успокоят хората от рекламата. " Разбрах " – споделя Кучето Павлов, усещайки по какъв начин пъстървите в него радостно се гонят някъде под гърлото. " Какво ти е? – питат най-сетне хората от рекламата. – Лошо ли ти е? " – " Да. " " Да ти донесем ли нещо? " – " Донесете пиячка. " " Педал " – споделят Вова и Володя и затварят.
Кучето си поема мирис. Десет часà. Трябва да се преоблече или да се напие, по-добре да се напие, несъмнено. От прилежащата стая излиза баба му. Това е неговата баба, той я обича и по този начин нататък, даже върви с удостоверението ѝ за деец, даже може да каже, че се гордее с нея, не напълно нормално, а до известна степен, споделя, че е горяла в танк, аз не си представям много-много остарялата с танков шлем, макар че е допустимо. " Какво има, Виталик? " – споделя тя. " Работа, бабо – споделя Кучето. – Работа. " " Каква е тая работа – оплаква се остарялата. – Вчера през целия ден звъняха и питаха къде е тоя педал. А аз от кое място да знам? "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1061)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ